№ 13775
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110106111 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. В. Д. срещу
ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ № 22780.
Ищецът твърди, че през 1994 г. е започнал работа на кадрова военна
служба, като през 2004 г. е бил назначен на длъжност „*****“ във Военно
формирование № 22780, находящо се в с. *******, Софийска област. Със
заповед на министъра на отбраната № КВ-123/11.03.2024 г. е бил освободен от
длъжност поради навършване на определената по закон възраст за
пенсиониране. Тъй като преди прекратяването на договора му за военна
служба е бил определен за материално отговорно лице със същата заповед на
министъра е бил определен срок за сдаване на длъжността – 2 (два) месеца,
през които е трябвало да пътува до работното си място.
Твърди, че когато е започнал работа, от Министерството на отбраната е
бил осигурен транспорт за служителите. От 2008 г. обаче това е било
променено и не за всички служители е бил осигурен такъв транспорт. Тези, за
които не е имало нямаше осигурен превоз от и до работните им места, е
трябвало да се придвижват с личните си автомобили. В тази връзка всяка
година министърът на отбраната е издавал заповед за изплащане на
транспортните разходи на военнослужещите и цивилните служители, които
същите правят във връзка с това, че пътуват от други населени места,
различни от местоработата/местослуженето им, като за целта всяко
правоимащо лице е било длъжно да попълва ежемесечно декларация и отчет
до 5-то число на следващия месец.
Заповедите, издадени за периода 2022 г. – 2024 г., са:
заповед на министъра на отбраната № ПС-25/11.04.2022 г. за изплащане
1
на транспортните разходи;
заповед на министъра на отбраната № ПС-53/22.08.2023г. за изплащане
на транспортните разходи;
заповед на министъра на отбраната № ОХ-281/22.03.2024Г. за изплащане
на транспортните разходи.
Твърди, че след като през 2023 г. бланките за въпросните отчети са били
променени, ръководството на формированието е започнало да създава
проблеми във връзка с това, че подадените отчети от служителите не са
правилно попълвани.
Твърди, че за 2023 г. му се дължи сумата 931, 60 лв., от която му е била
изплатена сумата 467, 19 лв., с оглед на което е налице дължим остатък от 464,
41 лв.
Твърди, че за периода м.01.2024 г. – м.05.2024 г. му се дължи сумата 476,
56 лв., от която му е била изплатена сумата 321, 98 лв., с оглед на което е
налице дължим остатък от 154, 58 лв.,
т.е. за периода 2023 г. – м.05.2024 г. има вземане към ответника за сумата
618, 99 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
сумата 464, 41 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за
2023 г., както и сумата 65, 19 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.02.2024 г. – 03.02.2025 г.;
сумата 154, 58 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за
периода м.01.2024 г. – м.05.2024 г., както и сумата 14, 54 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.06.2024 г. – 03.02.2025 г.
Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ № 22780, с който оспорва исковете.
Излага съображения, че ищецът не е бил ощетен при изплащане на дължимите
транспортни разходи. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С протоколно определение от 03.07.2025 г. е допуснато по реда на
чл.214, ал.1 ГПК увеличение в размер на предявения иск за стойността на
транспортните разходи за 2023 г. до сумата 564, 01 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през 1994 г. е започнал работа на
кадрова военна служба, като през 2004 г. е бил назначен на длъжност „*****“
във Военно формирование № 22780, находящо се в с. *******, Софийска
област.
2
Безспорно е между страните, че със заповед на министъра на отбраната
№ КВ-123/11.03.2024 г. е бил освободен от длъжност поради навършване на
определената по закон възраст за пенсиониране.
Със заповед № ПС-53/22.08.2023 г. на министъра на отбраната на
Република България, която касае изплащане на транспортни разходи за 2023
г., е предвидено транспортните разходи от местоживеене до
месторабота/местослужене и обратно да се изплащат на военнослужещите и
цивилните служители от Министерство на отбраната, структурите на пряк
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на
военнослужещите, изпълняващи военна служба на територията на страната в
състава на многонационални формирования или на длъжности в
международни организации или в други международни инициативи, които
живеят в населени места, различно от населените места по
местоработата/местослуженето им съгласно ежегоден списък, когато са налице
предвидените в заповедта условия.
Съгласно чл.3 от заповедта месечният размер на изплащаните
транспортни разходи по т.1 при пътуване по междуселищни линии за
обществен превоз на пътници (влак или автобус) е 50% от цената на
официални разходооправдателни документи (фактури за закупуване на
абонаментни карти или билети) за пътуване от населеното място по
местоживеенето до населеното място по местоработата/местослуженето и
обратно, но не повече от 100 лв. за пълен отработен месец.
Предвиден е също месечният размер на дължимата сума (чл.4, т.4.1-4.7),
както следва:
4.1. при пътуване на разстояние в двете посоки до 10 км включително
транспортни разходи не се изплащат;
4.2. при пътуване на разстояние в двете посоки над 10 км до 20 км
включително – не повече от 25 лв. за пълен отработен месец;
4.3. при пътуване на разстояние в двете посоки над 20 км до 30 км
включително – не повече от 35 лв. за пълен отработен месец;
4.4. при пътуване на разстояние в двете посоки над 30 км до 40 км
включително – не повече от 50 лв. за пълен отработен месец;
4.5. при пътуване на разстояние в двете посоки над 40 км до 50 км
включително – не повече от 70 лв. за пълен отработен месец;
4.6. при пътуване на разстояние в двете посоки над 50 до 60 км
включително – не повече от 85 лв. за пълен отработен месец;
4.7. при пътуване на разстояние в двете посоки над 60 км – не повече от
100 лв. за пълен отработен месец.
За изплащане на транспортни разходи по т. 4, военнослужещият
цивилният служител до 5-то число на следващия месец представя на
комисията по т.7 фактура за закупено гориво, издадена на името на военното
формирование от Българската армия – разпоредител с бюджет, съответно на
3
организационно-икономически обособеното звена в структурата на пряко
подчинение на министъра на отбраната, където служи/работи (чл.6).
Към фактурата се прилага отчет, в който се описва броя на отработените
дни по дати, марката, модела и регистрационния номер на личното моторно
превозно средство, вида на използваното гориво и размер на разходваните
финансови средства в лева (чл.6.1).
Ежемесечно се издават заповеди за изплащане на транспортни разходи
при използване на междуселищен обществен транспорт по т.3 или на лично
МПС по т.4 с приложен списък на военнослужещите и цивилните служители
и вода на транспорта, като размерът им се определя пропорционално на
фактическите дни от месеца, когато е пътувано до работното място, въз основа
на разходооправдателните документи, удостоверяващи извършването им
(чл.8).
За 2023 г. ищецът е отчел фактури, както следва:
- фактура № **********/13.01.2023 г. на стойност 50, 01 лв. за закупено
гориво за м. януари 2023 г.;
- фактура № **********/05.01.2023 г. на стойност 49, 99 лв. за закупено
гориво за м. януари 2023 г.;
- фактура № **********/06.02.2023 г. на стойност 50, 01 лв. за закупено
гориво за м. февруари 2023 г.;
- фактура № *********/18.02.2023 г. на стойност 49, 99 лв. за закупено
гориво за м. февруари 2023 г.;
- фактура № **********/02.03.2023 г. на стойност 50, 00 лв. за закупено
гориво за м. март 2023 г.;
- фактура № **********/12.03.2023 г. на стойност 50, 06 лв. за закупено
гориво за м. март 2023 г.;
- фактура № **********/10.04.2023 г. на стойност 92, 85 лв. за закупено
гориво за м. април 2023 г.;
- фактура № **********/30.04.2023 г. на стойност 29, 99 лв. за закупено
гориво за м. април 2023 г.;
- фактура № **********/04.05.2023 г. на стойност 95, 36 лв. за закупено
гориво за м. май 2023 г.;
- фактура № **********/13.06.2023 г. на стойност 49, 99 лв. за закупено
гориво за м. юни 2023 г.;
- фактура № **********/13.06.2023 г. на стойност 82, 56 лв. за закупено
гориво за м. юни 2023 г.;
- фактура № **********/03.07.2023 г. на стойност 99, 98 лв. за закупено
гориво за м. юли 2023 г.;
- фактура № **********/11.08.2023 г. на стойност 55, 20 лв. за закупено
гориво за м.август 2023 г.;
- фактура № **********/15.09.2023 г. на стойност 104, 16 лв. за
4
закупено гориво за м. септември 2023 г.;
- фактура № **********/23.10.2023 г. на стойност 120, 99 лв. за
закупено гориво за м.октомври 2023 г.;
- фактура № **********/06.11.2023 г. на стойност 104, 96 лв. за закупено
гориво за м.ноември 2023 г.;
- фактура № **********/04.12.2023 г. на стойност 89, 97 лв. за закупено
гориво за м.декември 2023 г.,
т.е. общо на стойност 1 226, 07 лв.
Съставени са отчети към фактурите, от които е видно, че ищецът е
отчел, както следва:
за м.01.2023 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.02.2023 г. – 99, 60 лв. за изплащане;
за м.03.2023 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.04.2023 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.05.2023 г. – 71, 57 лв. за изплащане;
за м.06.2023 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.07.2023 г. – 84, 70 лв. за изплащане;
за м.08.2023 г. – 51, 44 лв. за изплащане;
за м.09.2023 г. – 38, 03 лв. за изплащане;
за м.10.2023 г. – 74, 43 лв. за изплащане;
за м.11.2023 г. – 84, 61 лв. за изплащане;
за м.12.2023 г. – 84, 61 лв. за изплащане,
т.е. общо в размер на 988, 99 лв.
По делото е представен протокол от 13.02.2024 г. на комисия, назначена
на основание заповед № ПС-53/22.08.2023 г., от който е видно, че
представените от ищеца документи са били разгледани, като е било извършено
преизчисление на дължимите суми спрямо фактическите дни от месеца,
когато е пътувано до работното място, и е било предложено да му бъде
изплатена сумата 467, 19 лв.
Със заповед на началника на Военно формирование 22780 е наредено
изплащането на транспортни разходи за 2023 г. на ищеца в размер на 467, 19
лв. за пътуване с лично МПС.
Безспорно е между страните, че за 2023 г. на ищеца е заплатена сумата
467, 19 лв. за извършени от него транспортни разходи, което се потвърждава
от преводно нареждане от 19.02.2024 г.
Със заповед № ОХ-281/22.03.2024 г. на министъра на отбраната на
Република България е уредено изплащането на транспортните разходи за 2024
г.
За 2024 г. ищецът е отчел фактури, както следва:
5
фактура № **********/01.01.2024 г. на стойност 110 лв. за закупено
гориво за м. януари 2024 г.;
фактура № **********/04.02.2024 г. на стойност 99, 56 лв. за закупено
гориво за м. февруари 2024 г.;
фактура № **********/01.03.2024 г. на стойност 118, 12 лв. за закупено
гориво за м. март 2024 г.;
фактура № **********/07.04.2024 г. на стойност 97, 02 лв. за закупено
гориво за м. април 2024 г.;
фактура № *********/08.05.2024 г. на стойност 79, 98 лв. за закупено
гориво за м. май 2024 г.
Съставени са отчети към фактурите, от които е видно, че ищецът е
отчел, както следва:
за м.01.2024 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.02.2024 г. – 99, 60 лв. за изплащане;
за м.03.2024 г. – 100 лв. за изплащане;
за м.04.2024 г. – 97, 02 лв. за изплащане;
за м.05.2024 г. – 79, 98 лв. за изплащане;
т.е. общо в размер на 476, 60 лв.
По делото е представена справка от 16.10.2024 г. на комисия, назначена
на основание заповед № ОХ-281/22.03.2024 г., от която е видно, че
представените от ищеца документи са били разгледани, като е било извършено
преизчисление на дължимите суми спрямо фактическите дни от месеца,
когато е пътувано до работното място, и е било предложено да му бъде
изплатена сумата 321, 98 лв.
С 5 бр. заповеди на началника на Военно формирование 22780 е
наредено изплащането на транспортни разходи за 2024 г. на ищеца в общ
размер на 321, 98 лв.
Безспорно е между страните, че за 2024 г. на ищеца е заплатена сумата
321, 98 лв. за извършени от него транспортни разходи за пътуване с лично
МПС.
С писмо рег. № 3/54/17.01.2024 г. от началника на Военно формирование
22780 до командира на командване за логистична поддръжка е поискано
разяснения относно начина на изчисляване на дължимите суми в хипотезата
на военнослужещ, даващ 24-часово дежурство и пътуващ на разстояние в
двете посоки над 60 км и получаващ не повече от 100 лв. за пълен отработен
месец съгласно т.3 от заповед № ПС-53/22.08.2023 г. на министъра на
отбраната на Република България.
В отговор, с писмо рег. № ЗН-822/06.02.2024 г до началника на Военно
формирование 22780 е посочено, че въпросът е изцяло разрешен със заповед
№ ПС-53/22.08.2023 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
6
По иска по чл.128 КТ, вр. чл.214, ал.1, т.1 ЗОВСРБ:
Безспорно е между страните, че през 1994 г. ищецът е започнал работа
на кадрова военна служба, като през 2004 г. е бил назначен на длъжност
„*****“ във Военно формирование № 22780, находящо се в с. *******,
Софийска област. Безспорно е между страните и че със заповед на министъра
на отбраната № КВ-123/11.03.2024 г. е бил освободен от длъжност поради
навършване на определената по закон възраст за пенсиониране.
Между страните не е налице и спор, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за изплащане на извършените от него транспортни разходи, което се
потвърждава и от представените писмени доказателства.
Спорен по делото е единствено начинът на изчисляване на дължимата от
ответника сума за транспортни разходи на ищеца.
Ищецът попада в хипотезата на пътуване на разстояние в двете посоки
над 60 км, в която има вземане за не повече от 100 лв. за пълен отработен
месец и по двете заповеди на министъра на отбраната – за 2023 г. и 2024 г. И
по двете заповеди е предвидено да се отчита броят фактически отработени
дни.
И в двете заповеди, които уреждат изплащането на транспортните
разходи за 2023 г. и 2024 г. – заповед № ПС-53/22.08.2023 г. и заповед № ОХ-
281/22.03.2024 г., е предвидено, че при пътуване на разстояние в двете посоки
повече от 60 км се изплащат транспортни разходи в размер на не повече от 100
лв. за пълен отработен месец. Следователно, няма как при непълен отработен
месец да се достигне максимално допустимата сума. Това следва освен от
горното, и от предвиденото в двете заповеди – размерът да се определя
пропорционално на фактическите дни от месеца, когато е пътувано до
работното място. При това положение използваният от ответника начин на
изчисление – посредством определянето на дневен коефициент, който се
умножава по броя работни дни, и като резултат се получава максимално
допустимата за изплащане сума за съответния брой дни, съответства на двете
заповеди. Не съответства на двете заповеди изплащането на суми в размера
съобразно отчетите на ищеца, в които, включително за месеци, които не се
явяват пълни отработени такИ., се претендира сума в максимално допустимия
размер от 100 лв.
При това положение с изплащане от страна на ответника на сумата 467,
19 лв. за 2023 г. и сумата 321, 98 лв. за 2024 г. задълженията му към ищеца се
явяват изцяло погасени. С оглед изложеното, предявените искове се явяват
неоснователни и като такИ. – следва да се отхвърлят.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни се
явяват и исковете за мораторна лихва с оглед акцесорния им характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
7
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. Д., ЕГН ********** срещу ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ № 22780 искове с правно основание чл.128 КТ, вр. чл.214,
ал.1, т.1 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 564, 01 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за
2023 г., ведно със закона лихва от датата на исковата молба – 03.02.2025 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 65, 19 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.02.2024 г. – 03.02.2025 г.;
сумата 154, 58 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за
периода м.01.2024 г. – м.05.2024 г., ведно със закона лихва от датата на
исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата
14, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2024 г. –
03.02.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН ********** да заплати на ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ № 22780, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8