Решение по КНАХД №469/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. С. С. от [населено място], [улица], чрез адв. А. Ц. Д. от АК – [населено място], срещу Решение № 90/14.07.2025г., постановено по АНД № 236 по описа за 2025 година на Районен съд - гр.Търговище. С постановения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 23-1292-001930/30.10.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР – [населено място], Сектор „Пътна полиция“ – [населено място], в частта, с която за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. С. С. е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца, като е намален срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

Касаторът твърди, че е наказан неправилно и при явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че действително леко е ударил стоящия пред него автомобил, поради което е спрял и потърсил начин да съобщи за станалото. Тъй като валял дъжд и му били съобщили за пожар с избухнала газова бутилка в [населено място], в който били пострадали негови роднини, потърсил управителя на пазара, който поел ангажимент да предаде телефонния му номер на собственика на удареното МПС и именно на този телефонен номер органите на МВР впоследствие се свързали с него. По изложените съображения обосновава извод, че не е напуснал местопроизшествието и не следва да носи отговорност за вмененото му нарушение. Излага и аргументи, че в НП не са посочени критериите на чл.27 от ЗАНН, въз основа на които наказващият орган е определил размера на наложеното му наказание, което счита за явно несправедливо. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление в атакуваната му част. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Началник група в ОДМВР – [населено място], Сектор „Пътна полиция“ – [населено място], не депозира писмен отговор. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 08.09.2023г. в 10:30 часа в [населено място], на [улица], С. С. С. управлявал лек автомобил [Марка], модел „Фокус“, с рег.№ [рег. номер], като при извършване на маневра излизане назад от паркомясто, управляваното от него МПС ударило със своята предна лява част, задната дясна част на лек автомобил [Марка], модел „Ярис“, с рег.№[рег. номер], в резултат на което били причинени имуществени щети на паркираното МПС. След настъпване на ПТП касационният жалбоподател напуснал местопроизшествието. Впоследствие собственикът на паркирания автомобил, установявайки щети по същия, сигнализирал органите на МВР. Последните установили МПС, причинило вредата и неговия водач, след което на 11.09.2023г. съставили срещу С. С. С. АУАН серия GА с № 1048032 за нарушения на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на св.М. С. С. – служител в ОДМВР – [населено място], след което бил предявен на водача и той го подписал с отбелязване, че има възражение. Впоследствие в срока по чл.44 от ЗАНН писмени такива не били депозирани. За настъпилото ПТП бил съставен и протокол за ПТП № 1842717 от 08.09.2023г., в който било отразено, че в резултат на произшествието са причинени щети по задна дясна част на л.а.“Тойота Ярис“. В ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“, [населено място] била заведена щета № 471023232306115 на стойност 95,72 лева, която била заплатена на застрахования водач на пострадалия автомобил. С разписка № 0200020276104383/08.11.2023г. касаторът възстановил на застрахователното дружество изплатената от последното, щета. Въз основа на съставения АУАН, на 30.10.2023г. ответникът в касационното производство издал НП № 23-1292-001930 от 30.10.2023г., с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на С. С. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; както и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на същия били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Несъгласен с наложената му санкция за нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, касационният жалбоподател го оспорил пред Районен съд – гр.Омуртаг, който с определение № 101/26.06.2025г. по АНД № 233/2023г. по описа на съда прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Районен съд – гр.Търговище. В РС – [населено място] било образувано АНД № 524/2024г. по описа на съда, приключило с Решение № 160/27.11.2025г., с което НП № 23-1292-001930 от 30.10.2023г. било потвърдено в обжалваната му част, с която на С. С. С. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з. било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Впоследствие с Решение № 546/27.03.2025г. по КАНД № 60/2025г. по описа на ТАдмС Решение № 160/27.11.2025г. по АНД № 524/2024г. по описа на РС – [населено място] било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав от същия съд. В РС – [населено място] било образувано АНД 236/2025г., приключило с Решение № 90/14.07.2025г., с което НП № 23-1292-001930 от 30.10.2023г. било изменено в обжалваната му част, с която на С. С. С. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, като бил намален срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 месеца на 1 месец. Несъгласен с постановения от районния съд правен резултат, С. С. С. депозирал касационна жалба срещу решението пред Административен съд – гр.Търговище, който с определение № 1448/25.08.2025г. по КАНД 427/2025г. по описа на ТАдмС прекратил производството по делото и изпратил касационната жалба на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съседен съд, който да я разгледа. С определение № 9142/03.10.2025г. по адм.д.№ 9135/2025г. по описа на ВАС касационната жалба на С. С. С. срещу Решение № 90/14.07.2025г. по АНД № 236/2025г. по описа на РС – [населено място] била изпратена за разглеждане на Административен съд – гр.Шумен, където е образувано настоящото КАНД № 496/2025г. по описа на ШАдмС.

При така установената фактическа обстановка районният съд е счел, че атакуваното НП в обжалваната му част е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След анализ на събраните по делото доказателства районният съд е заключил, че вмененото на С. С. С. нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е установено по безсъмнен начин и нарушителят законосъобразно е подведен под отговорност за на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът е обсъдил направените от касатора възражения относно причините, поради които не е останал на местопроизшествието, като е заключил, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги установяват. Същевременно съдът е посочил, че наказващият орган не е изложил аргументи защо определя наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 2 месеца, т.е. над минималния размер, предвиден в закона, поради което е изменил наказателното постановление в тази му част, като е намалил размера на въпросното наказание, определяйки го в минималния предвиден от закона, размер.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен законосъобразен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на С. С. С., деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касационната инстанция препраща към изложените от въззивния съд мотиви, за да обоснове решението си.

Не се споделят доводите на касатора за несъставомерност на осъщественото от него нарушение поради това, че след ПТП е потърсил собственика на пострадалия автомобил и тъй като не го е намерил, а е трябвало спешно да тръгне във връзка с настъпил битов инцидент с негови роднини в [населено място], е оставил данни за контакт с него на управителя на намиращия се в близост пазар. Както правилно е отбелязал районният съд, наведените от твърдения в тази насока не са подкрепени с никакви доказателства по делото. Напротив, видно от свидетелските показания на актосъставителя Н. С., първоначално касаторът е твърдял, че няма спомен да е удрял някого или да е закачал, като съпричастността му към нарушението е установена посредством сравняване повредите по двата автомобила, участвали в ПТП. Изложеното води до извод, че сочената от С. С. С. причина да не предприеме действия за установяване на щетите и да напусне местопроизшествието има защитен характер и не съответства на действителното фактическо положение. Ето защо обосновано същата не е взета предвид от районния съд при преценяване съставомерността на санкционираната деятелност и на обществената опасност на вмененото на дееца, нарушение.

На следващо място съдът намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че не следва да му бъде налагано административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В приложимата и приложена спрямо него санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП в актуалната за казуса редакция е предвидено, че нарушителят се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. На С. С. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец (след изменението на НП с обжалваното решение), т.е. в минималния размер, предвиден от законодателя. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда за нарушения от вида на процесното да се налагат „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ при условията на кумулативност, от което следва, че с налагането на дееца и на двете посочени наказания не е допуснато нарушение на материалния закон.

За пълнота следва да се посочи, че санкционираното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид.

Следва да се посочи също, че след извършване на деянието санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е била изменена – с ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г., в резултат на което наказуемостта на процесното нарушение не е отпаднала и е увеличен размерът на наказанията, предвидени за него, а именно – 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“ и 200 лева „глоба“. От изложеното следва, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща прилагане на най-благоприятния закон, тъй като действалият към датата на извършване на нарушението закон се явява по-благоприятен за нарушителя.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/14.07.2025г., постановено по АНД № 236/2025г. по описа на Районен съд - гр. Търговище.

Решението е окончателно.