№ 473
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500437 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото юрк. Л.А.-П.,
против Определение №98/04.01.2023г., постановено по гр.д.
№9732/2022г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., с което е оставена без
уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по
делото Решение №3989/28.11.2022г. в частта му за разноските. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,
като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като
направените по делото разноски останат за сметка на ищеца.
Ответната страна по жалбата- Д. П. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. О. Д., в писмен отговор оспорва
частната жалба и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Д. П. Г. против
„ОТП Факторинг България“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество поради изтекла погасителна давност
парични вземания, за които ответникът се е снабдил с изпълнителен лист
и за събирането им е било образувано изпълнително дело №1268/2012г.
по описа на ЧСИ П.И., рег. №821. С постановеното по делото решение
първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, като е осъдил
ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски, а на
пълномощника й адв. О. Д.- адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,
ал.2 от ЗА. Срещу така постановеното решение е била подадена молба от
ответника по чл.248 от ГПК за изменението му в частта за разноските,
като последните останат за сметка на ищеца, по която е постановено
обжалваното в настоящото производство определение. Със същото
молбата е била оставена без уважение по съображения, че не са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, независимо от направеното от
ответника признание на иска.
С частната жалба се излагат доводи, че ответникът не следва да
дължи разноски на ищцата, тъй като не е давал повод за завеждане на
делото- преди предявяване на иска е депозирал молба до съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Тези доводи са неоснователни. От приложеното копие
на изпълнителното дело действително се установява, че с писмена молба
от 17.08.2020г. ответното дружество е поискало от съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, както и да върне на дружеството оригинала на изпълнителния
лист, ведно със заверени копия от поканите за доброволно изпълнение и
доказателства за връчването им на длъжниците. По така подадената молба
липсва постановен отделен акт на съдебния изпълнител, като на
28.06.2022г. до страните по делото са били изпратени съобщения за
прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
съобщението на ищцата е било връчено на 24.08.2022г. Изтъкнатото в
частната жалба обстоятелство, че ответникът е поискал от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, не води до извода, че не е
давал повод за предявяване на отрицателния установителен иск за
2
недължимост на сумите. Видно от съдържанието на молбата от
17.08.2020г., със същата изрично е поискано след прекратяване на делото
на дружеството да бъде върнат оригинала на изпълнителния лист. След
получаването на листа същото ще разполага с възможността да
образува ново изпълнително дело срещу ищцата. При това положение
/наличие на изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищцата/, по
който винаги може да започне принудително изпълнение, за ищцата
безспорно е налице правен интерес да поиска да се установи със сила на
присъдено нещо недължимостта на сумите по изпълнителния лист. Ето
защо не може да се приеме, че ответното дружество не е давало повод
за завеждане на делото, както и същото да бъде освободено от
отговорност за направените от ищцата разноски.
По така изложените съображения обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №98/04.01.2023г., постановено по
гр.д.№9732/2022г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., с което е оставена без
уважение молбата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********,
за изменение на постановеното по делото Решение №3989/28.11.2022г. в
частта му за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3