ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1914

гр. Пловдив, 13.12. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІ състав, в закрито заседание на тринадесети декември  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

като разгледа докладваното частно административно дело № 2779 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство по делото е по реда на чл. 34, ал. 6 ДОПК.

Делото е образувано по жалба на М.М.Г., с адрес: ***, в качеството му на ревизирано лице, срещу Заповед № Р-16001621003851-023-001 от 07.10.2021 г., издадена от орган по приходите В.К., Началник сектор при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата са изтъкнати доводи за незаконосъобразност на заповедта като се иска отмяната й. Претендира се и по същество неправилност на заповедта, доколкото е образувано другото производство, което съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за спиране, изводът за наличие на причинно-следствена връзка между двете производства бил погрешен. По тези съображения се иска от съда да постанови отмяната на заповедта, както и да присъди разноски за защитата пред съда. Представен е документ за държавна такса в размер на 50 лв.

Административен съд Пловдив, след като се запозна с доказателствата по делото, обсъди доводите и възраженията в жалбата и взе предвид основанията за издаването на оспорената по делото заповед, като извърши дължимата преценка за законосъобразността й, от фактическа и правна страна прие следното:

Съдът намира, че жалбата срещу процесната заповед за спиране на ревизията е допустима като подадена в срок и от адресата на акта, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 34, ал. 6 ДОПК. В тази насока не се формира спор между страните, доколкото в писмено становище по преписката юрк. М. /процесуален представител на НАП/ заявява, че срокът по чл.34, ал.5 от ДОПК изтича на 21.10.2021 г. Жалбата е подадена в регистратурата на Административен съд Пловдив на 21.10.2021 г.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорената по делото Заповед е постановено спиране на производството по извършване на ревизия на жалбоподателя възложена със ЗВР № Р-16001621003851-020-001 от 07.07.2021 г. за установяване на отговорността му по чл.19 от ДОПК за задълженията на „Мулти Мегастрой Груп“ ООД, с ЕИК *********, до приключване на ревизионното производство възложено със ЗВР № Р-16001621005580-020-001 от 04.10.2021 г. за установяване на задължения на „Мулти Мегастрой Груп“ООД, с ЕИК *********.

Процесната заповед е издадена "на основание чл. 34 от ДОПК, ал. 1, т. 2 и във връзка с постъпило искане за спиране.

Видно от разпоредбата, хипотезата на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК предвижда възможност за спиране на ревизионното производство на посоченото основание след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано другото производство – в случая удостоверение, представено от член на ревизиращия екип.

В конкретния случай такова удостоверение е представено като част от административната преписка и е издадено на датата на издаване на Заповедта за спиране.

Следователно, издателят на оспорената заповед има качеството на орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, който следва да издаде или не ревизионен акт. Съгласно чл. 34, ал. 3 ДОПК, преценката за наличието на основания по ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба се прави от органа, възложил ревизията, с оглед на което процесната заповед е издадена от компетентен орган.

От анализа на представените по административната преписка документи се установява, че част от периодите, за които е възложена ревизията на „Мулти Мегастрой Груп“ООД, с ЕИК *********  съвпадат с периодите, за които е възложена ревизията на М.Г.. В този случай преюдициалната зависимост на второто производство от първото се обосновава с необходимостта да приключи ревизията на дружеството, да се установят неговите задължения, за да се съобрази размера на отговорността спрямо физическото лице Г., по чл.19 от ДОПК.

Изложеното е основание да се приеме, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен орган, в дължимата писмена форма, съдържа в достатъчна степен фактически и правни основания, а разпореденото с нея е законосъобразно, в това число е в съответствие с чл. 34, ал1, т. 2 ДОПК. Жалбата срещу заповедта е неоснователна и съдът следва да постанови отхвърлянето й. Предвид на този резултат, на ответника се дължат разноски.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на НАП сумата 100 (сто) лева на основание § 2 ДР ДОПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая не става въпрос за оспорване на ревизионен акт, поради което е неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК.

С оглед горното съдът,

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Г., с адрес: ***, в качеството му на ревизирано лице, срещу Заповед № Р-16001621003851-023-001 от 07.10.2021 г., издадена от орган по приходите В.К., Началник сектор при ТД на НАП Пловдив.  

ОСЪЖДА М.М.Г., с ЕГН **********, да заплати на Националната Агенция за приходите /НАП/ сумата 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

 

 

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: