РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Благоевград, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Т “ЕООД“, със седалище и адрес на
управление в Б , представлявано от управителя Т Т , против НП №42-
0001139/04.05.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно
нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището,
че не е доказано извършването на вмененото административно нарушение.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо
до съда при изпращане на процесната преписка, се прави възражение за
1
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН Заинтересованата
страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –
гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален
и законен представител.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 07.06.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана в съда разглежданата жалба-на
21.06.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 11.04.2022г., длъжностно лице при
санкционният орган – св.Д., /инспектор/, в присъствието на колегата си –
св.Х., е сьставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №322893 за това, че на същата дата, около 16.40 часа , в Б , на
ул.“Д С “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена комплексна проверка за
дейността на дружеството /обществен превоз на товари/, съгласно Лиценз
№18456/29.11.2017г. , е констатирано, че превозвача е допуснал водача И Т
да извършва обществени превози на товари на територията на Кралство Н
на дата 05.10.2021г., с МПС с марка“Д “ и рег.№ , като този водач, не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност . В АУАН е
посочено, че тези обстоятелства което били „видни от ЧМР и разпечатки от
дигитален тахограф, както и констатирано при справка в информационната
система на ИА“АА“. Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано
с акта като административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2022г. на МТС. АУАН е връчен на упълномощено лице- Д К на
датата на съставянето му. /За това лице по делото е представено
2
пълномощно , издадено от жалбоподателя на 06.06.2018г., като с последното
на Костова се делегират права по представителство за процесното дружество
при проверки от органите на ИА „АА“, както и такива за получаване и
подписване на актове и документи, във връзка с констатирани нарушения. /
Въз основа на АУАН, на 04.05.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0001139, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 07.06.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Д. и Х., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след
справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за
психологическа годност на водачите. Свидетелите твърдят, че въз основа на
представено им ЧМР, разпечатка от дигитален тахограф и справка в
системата на санкционният орган установили, че жалбоподателят е
реализирал обществен превоз на товари с водач, който не е имал
удостоверение за психологическа годност за посоченият в същото ЧМР
период .
Преди изготвянето на АУАН, на жалбоподателя се установи, че не е било
изпратено известие за това до процесното дружество , включително и за
необходимостта от представяне на удостоверение за психологическа годност
на водача, посочен в НП и АУАН.
След легализиран превод на български език на приложените ЧМР
/товарителници/ на чужд език към административната преписка, се
констатира, че те касаят извършван международен превоз на товари от
процесното дружество , но за дати различни от визираната такава в НП и в
тях не е посочен водача на ползваното МПС за реализиране на този превоз .
От представеното извлечение на дигитален тахограф по делото се
установява, че МПС с рег.№ е било управлявано през м.09.2021г.-
м.02.2022г., без обаче да се съдържа информация за мястото на управление и
водача, който е управлявал това ППС.
Видно от приетото копие на Президентски указ 51/2012г., публикувано в
3
ДВ том А 101, с цел адаптиране на законодателство към Директива на
Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на
МПС, при издаване и подновяване на СУМПС, се изисква проверка за
наличие на минимални изисквания за физическа и психическа годност на
водачите. За дата на подновявяване на СУМПС се счита датата на
депозиране на заявлението за такова подновяване. В тази връзка по делото е
представено СУМПС на лицето И Т , издадено му на 07.09.2021г. и със срок
на валидност до 07.09.2036г., като същото касае и управление на товарни
автомобили.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии и Заповед №589/03.10.2020г. на Изпълнителният директор на
ИА“АА“, ведно с длъжностна характеристика към последната за
длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се доказва
делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на
такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и издадените за
прилагането му подзаконови актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по чл.
57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото
е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и
НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН. В тези документи обаче
липсва основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42,
ал.1, т.4 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно достатъчно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. Вместо последното, в АУАН и в НП е отразено, че
жалбоподателят допуснал водача И Т да извършва обществени превози на
товари на дата 05.10.2021г., с МПС с марка“Д “ и рег.№ , с който е
извършил международни превози на товари на територията на К Н „видно
от ЧМР и разпечатки от дигитален тахограф“, като се твърди, че този водач,
не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност , което
било констатирано при справка в информационната система на ИА“АА“.
Липсата на конкретизация за дата/дати/ и маршрут/маршрути/ в това ЧМР
4
относно твърдените множество превози на товари, осъществени на
територията на К Н , препятстват възможността на жалбоподателя да
организира защитата си и да разбере въз основа, на кое ЧМР и за кои
конкретни превози, санкционният орган е счел, че процесното
дружество е извършило нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС. / В тази връзка по делото и преписката са
приложени няколко ЧМР, но нито в едно от тях не е посочена за дата на
превоза 05.10.2021г., нито пък водач И Т за отразеното МПС в НП. Няма
такава информация и в приложената по делото разпечатка от данните на
дигитален тахограф за процесното МПС. / Липсата на този основен и
задължителен реквизит на НП и АУАН, винаги съществено засяга и
ограничават правото на защита, поради което и се квалифицира като
съществени процесуални нарушения и достатъчно основание за отмяна
на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от
обективна страна извършване на твърдяното нарушение по чл. чл.57,
ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. В тази връзка съдът констатира,
че по делото не се представи и на практика липсва ЧМР, цитирано в НП
като доказателство за извършвани международни превози на процесната
дата 05.10.2021г. и от страна на жалбоподателя , чрез водача И Т , като
всички представени товарителници касаят други дати и в тях не е посочен
въобще водач на ППС за извършваният превоз. Няма такава информация за
конкретен водач на процесното ППС и извършвани превози именно на
територията на К Н на дата 05.10.2021г. и в представената разпечатка от
дигитален тахограф. По делото не се представиха и никакви доказателства,
че водача Т е ангажиран по трудов договор и регистриран в Лиценза за
международни превози на жалбоподател като водач на ППС към 05.10.2021г.
При това положение и след като не е доказано нито извършване на
международни превози конкретно на дата 05.10.2021г. от процесното
дружество, нито той да е осъществен чрез водача Т и то на територията на К
Н , съдът приема за недоказано и, че жалбоподателят е извършил
нарушение от обективна страна на задължението по чл. 57, ал.1 от
Наредба №11/31.10.2022г. на МТС за този конкретен водач и на тази
конкретна дата и място по повод на дейността си на превозвач по
предоставеният му за това Лиценз на Общността.
5
Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че по делото се установи,
че лицето И Т към дата 05.10.2021г. е имал валидно издадено СУМПС , след
като такова му е издадено на 07.09.2021г. и със срок на валидност до
07.09.2036г. , в каквато хипотеза и Президентски указ, действащ в РГ към
процесната дата и пар.9 от Преамбюла към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на
МПС, изрично предвиждат , че притежателят на такова свидетелство се
счита за физически и психически годен да управлява МПС в срока на
валидност на такъв документ и за това не предвижда други допълнителни
изисквания за водачите при извършване на ППС, включително и издаване на
отделно удостоверение за психологическа годност, каквото предвижда
нормата на чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС ./ Пар.9 от
Преамбюла към цитираната Директива, сочи, че прегледите за психическа и
физическа годност на водачите на МПС поради причини свързани с
прозрачността, следва да съвпадат с подновяването на тези свидетелства и
поради това да се определят от срока на валидност на същите./
С нормата на чл.7, пар.2, б.“б“ от Директива 126/2006/ЕО също така, се
предвижда, че считано от 19.01.2013г., свидетелствата издадени от
държавите-членки за категориите С, СЕ,С1,С1Е,D,DE и D1E, имат срок на
административна валидност 5 години, като държавите членки могат да
намалят този срок за валидност , във връзка с конкретни обстоятелства -
възраст, отнемане на свидетелство и др. Този 5-годишен срок на валидност
на издадено СУМПС е транспониран и в българското законодателство чрез
пар.2 от ПЗР на ЗББД и нормата на чл. 51, ал.4 от него. Следователно, според
Директивата, срокът на валидност и на документите, удостоверяващи
физическа психическа годност на даден водач на МПС с издадено му и в срок
на валидност СУМПС, имат и следва да имат същият срок на валидност като
въпросното свидетелство, хипотеза констатирана и в настоящият казус, в
която се установи, че СУМПС на водача Т е издадено близо месец преди
процесната дата, когато е била извършена проверката му и за
психологическата му годност на водач на МПС и съгласно Президентски указ
в РГ за хармонизиране на законодателство с процесната Директива . При
това положение и след като се констатира, че ако е бил водач на
твърдените международни превози И Т и към процесната дата
02.10.2021г., то той е притежавал валидно удостоверение и респ.
6
документ за психологическа годност, след като е имал издадено месец
преди това и в срок на валидност СУМПС , то процесното дружество
като превозвач, дори и да е било наело като водач това лице, макар че
доказателства и за това не се представиха по делото, не е извършил
вмененото му нарушение и защото въобще липсва съставомерно деяние,
което да обуславя такова негово нарушение от обективна страна.
При тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да се
отмени поради неговата процесуална и материална назаконосъобразност .
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на започване на
производството по делото/ съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
Благоевград се явява доказано по основание.
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.Х. и
жалбоподателя на 15.06.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 600.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че
адв.Х. е участвала лично и упражнила процесуално представителство по
делото в полза на жалбоподателя в рамките на две съдебни заседания. От
друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване
на настоящото административно-наказателно производство, за хипотеза като
процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 1000 до 5000 лв. , минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата
от 220.00 лв. За процесуално представителство по административно-
наказателни дела, нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата предвижда минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв. , която сума може да се
заплати и за участието в едно съдебно заседание на адвоката или в казуса
трикратното участие на адвоката обосновава минимално възнаграждение
100.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното участие на адв.Х.
като процесуален представител по делото, както и изготвени и представени
от нейна страна писмени бележки, съдът приема, че заплатеното й
възнаграждение за адвокатска защита от процесното дружество в размер на
7
600.00лв., с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но
и свършената от нея работа в полза на жалбоподателя, се явява прекомерно
такова , поради което и следва да се редуцира до минимума по цитираната
Наредба и във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този
смисъл направеното възражение на санкционният орган в процеса по чл.
63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в с придружително писмо по делото, се
явява основателно и следва да се уважи, като на жалбоподателят се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Х. в размер на 320.00лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-0001139/04.05.2022г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с
което на „Т “ЕООД“, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в Б ,ул.“Д
“№ представлявано от управителя Т Т , е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.57, ал.1
от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на „Т
“ЕООД“, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в Б ,ул.“Д “№
представлявано от управителя Т Т , сумата от 320.00лв./триста и двадесет
лева/, представляваща направени съдебни разноски по нахд №857/22г. по
описа на Районен съд –Благоевград за адвокатски хонорар и участието на
адв.Х. в съдебното производство .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8