№ 43
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20243001000552 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№21071 от 21.08.2024 година по описа на ВОС, на „1001 Голд” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат П.
С., ВАК, срещу решение №351 от 06.08.2024 година на Окръжен съд - Варна,
постановено по т.д. № 164/2024 година по описа на ВОС.
С обжалваното решение ответното дружество – настоящ жалбоподател
„1001 Голд” ЕООД- гр.Варна е осъдено да върне на ищеца „Пазари“ ЕАД-
гр.Варна, ЕИК *********, държането върху търговски обект № 195, находящ
се на пазарна площадка Централен/ Колхозен пазар, с площ от 75 кв. м., с
оглед прекратяването на сключения между страните договор за наем №
28377/28.06.2023 г., на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, като му репарира и
сторените разноски по делото в общ размер на 8 050,56 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност и
необоснованост на решението като се твърди, че същото е постановено и в
нарушение на материалните разпоредби на закона. Според въззивника съдът
не е обсъдил всички доказателства по делото, които са от значение за спора,
както и възраженията на страните, като не е обосновал и направените изводи.
Намира за необоснован извода, че наемното правоотношение между страните
е било прекратено считано от датата на получаване на покана с изх. №
469/17.11.2023 г. (уведомлението), като твърди, че съдът не е съобразил
съдържанието на поканата, съгласно което ищецът счита наемното
правоотношение за прекратено автоматично на 01.09.2023г., а не от датата на
получаване на посоченото уведомление. Сочи се, че не е съобразено и
1
обстоятелството, че въпреки твърдението в поканата, че договорът е бил
прекратен в началото на м. септември, ищецът е продължил да издава фактури
към ответното дружество с вписано в тях основание „дължим месечен наем“.
Според въззивника това обстоятелство означава, че ищцовото дружество
счита договорното правоотношение за валидно и през следващите месеци,
включително до средата на 2024 година. Твърди се, че този извод се е налагал
и от подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, в което е претендирано заплащане на
дължими наемни вноски както след 01.09.2023г., така и след 17.11.2023г. -
датата, на която съдът е приел, че е прекратено наемното правоотношение.
Твърди се, че по този начин били индивидуализирани вземанията и в
издадената заповед за изпълнение. С оглед на изложеното и черпейки
аргументи от разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД и сочена съдебна практика по
нейното приложение, въззивникът счита, че наемното правоотношение не е
било прекратено нито на датата на която твърди ищеца - 01.09.2023г., нито на
датата, на която според първоинстанционния съд е настъпило прекратяването
с получаването от ответника на покана с изх. № 469/17.11.2023 г. -
17.11.2023г., поради което и крайният извод за основателност на претенцията е
необоснован и по същество неправилен.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна
на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.
В писмения си отговор с входящ №27804/05.11.2024г. насрещната страна
– ищецът „ПАЗАРИ” ЕАД, обосновава становище за неоснователност на
въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. На първо място
сочи, че в срока за отговор на исковата молба ответникът не е оспорил
предявения иск, нито е въвел собствени фактически твърдения, не е посочил и
представил и доказателства за установяване на евентуално заявени факти и
обстоятелства. Твърди се, че това е сторено извън преклузивните процесуални
срокове, без да са налице особени непреодолими обстоятелства по смисъла на
чл.313 ГПК, които да обосноват, че преклузия по отношение на
доказателствените му искания не е настъпила. Излага, че по делото липсват и
не са приети като доказателства сочените от жалбоподателя фактури, които да
са издадени след връченото поканата. На следващо място, позовавайки се на
установения в самия договор за наем № 28377/28.06.2023 г. срок на действие –
до 31.05.2024 г., счита за безспорно неговото прекратяване към деня на
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и даване ход
по същество на спора. Според въззиваемият, по делото е безспорно
установено, че наемодателят възприема наемният договор за прекратен и се
противопоставя на продължаващото ползване на имота от страна на
наемателя. При наличие на изрични и своевременно направени изявления
няма основания волята му да бъде установявана посредством конклудентни
действия, а наред с това доказателства за такива не са и ангажирани.
Цитираната във въззивната жалба практика на ВКС намира за ирелевантна
към настоящия случай. Счита, че първоинстанционният съд е постановил
2
правилно и обосновано решение, което моли да бъде потвърдено от
въззивната инстанция, респ. въззивната жалба на ответника да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
В проведеното на 15.01.2025 година съдебно заседание страните чрез
техните процесуални представители са изразили становища с представена
молба, а представителя на въззиваемия е взел участие в провелото се
заседание, като поддържа становището, изложено в отговора на жалбата.
По предварителните въпроси въззивната инстанция се е произнесла с
определение № 723/27.11.2024 година за разглеждането на производството.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявена от дружество легитимиращо се като наемодател претенция срещу
търговец за предаването на държането на търговски обект №195, находящ се
на Пазарна площадка Централен/Колхозен пазар, с площ 75кв.м., който обект
е бил представен за наемно ползване по силата на договор за наем
№28377/28.06.2023 година.
Обжалваното решение, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено. Решението е допустимо.
Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до
правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се
произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Пред настоящия съд не са спорни обстоятелствата свързани с валидно
възникналото наемно правоотношение между страните основаващо се на
договор № 28377/28.06.2023 г. и предаването на наемната вещ пазарна
площадка на Централен/Колхозен пазар с площ от 75 кв. м. за срок от една
година. Липсва спор за момента на предаването на наемната вещ, като това се
потвърждава и от съставения между страните протокол. Наемната вещ е
отдадена за периода от 01.04.2023 година до 31.05.2024 година. Между
страните е уговорена наемна цена от 3712,50 лв. без ДДС, с падеж 15-то число
на съответния месец.
Липсва спор относно отправената покана с изх. № 469/17.11.2023 г. за
плащане и освобождаване на нает обект на основание прекратен договор за
наем. Поканата е получена от едноличния собственик на капитала на
наемателя. Това се потвърждава ръкописния текст изписан в края на самата
покана. В поканата е отправено волеизявление за прекратяването на
облигационната връзка на 01.09.2023 година. Обърнато е внимание на
наемателя за използването на процесния имот продължаващо след
3
прекратяването и дължимата за това наемна цена за месеците септември и
октомври 2023 година. С оглед на това наемодателя е поискал наемателя да му
заплати в тридневен срок от получаването на поканата дължимите по договора
суми. Поискал е и имотът да бъде освободен и държането върху него да му
предадено в същия срок.
Спорни в настоящото производство са обстоятелствата около
прекратяването на договорното правоотношение и произвелата действие
покана.
В тази връзка следва да се съобрази уговорката по чл. 19 от договора,
според който страните са уговорили автоматично прекратяване на договора,
считано от първото число на следващия календарен месец, в случай на забава
при плащането на наема, продължила до края на съответния месец, за който е
било дължимо възнаграждението. Страните изрично са предвидили в
цитираната клауза, че за прекратяването наемодателят не е бил длъжен да
изпраща нарочно волеизявление до наемателя, тъй като за такова е следвало
да бъде считано съдържанието на въпросната договорна клауза. Наред с това,
наемателят е поел и задължението да предаде държането на обекта на
наемодателя в деня, следващ прекратяването. Във връзка с иска по чл. 233, ал.
1 ЗЗД и установеното по делото сключване на валиден договор за наем с
ответника, също и предаване на наетата вещ на ответника в изпълнение на
уговореното, както и валидно връчената на 17.11.2023г. покана за
прекратяване, поради неплащането не само на дължимата вноска за м. август
2023г., но и за следващите го месеци, ответникът следва да докаже или
собственото си изпълнение, или наличието на друга уговорка, изключваща
твърдяното от ищеца основание за прекратяване на договора.
В предвидените процесуални срокове наемателят - въззивник не е
ангажирал доказателства, с които да докаже собственото си надлежно
изпълнение по договора за наем, относно неплатената месечна вноска за
м.август 2023г., но и за следващите два месеца, послужили като основание за
прекратяване на контракта. Не са представени и доказателства за предаването
на имота, след прекратяването на договора, за което въззивната страна е била
надлежно уведомена на 17.11.2023г. с приетата по делото покана за
прекратяване. Макар в последното по делото съдебно заседание пред първата
инстанция ответникът да е взел становище по спора, отново не е представил
доказателства за своята изправност по заплащането на наема за времето след
м. август 2023г. Дори да се приеме, че договорът не е прекратен към
17.11.2023г., на която дата въззивникът е бил надлежно уведомен с връчената
покана, то и към настоящият момент същият е приключил действието си
между страните, с оглед изтичане на срока на действието му, при изричното
изявление на наемодателя, с поканата от 17.11.2023г., че не желае
продължаване на облигационната връзка. Няма доказани твърдения от
въззиваемия да е заплащал наемни вноски след 01.08.2023г., поради което
възраженията му за ненастъпило прекратяване на договора с поканата, са
неаргументирани.
4
От друга страна едва с въззивната жалба са наведени твърдения,
свързани с отправената до него покана и прекратяването на договорното
правоотношение, като това възражение е направено извън срока по чл. 367
ГПК и същото следва да се счита за преклудирано, на основание чл. 370 ГПК,
поради липсата на особени непредвидени обстоятелства, които да са го
възпрепятствали да стори това в срок.
Горното налага краен извод, че искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Този извод се налага и от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед възраженията на въззивника в жалбата следва да се сподели, че
съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не
противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. С оглед на
тези разпоредби съдът приема, че прекратяване на двустранни договори се
извършва на основанията, установени в закона или тези, предвидени в
договора при условие, че последните не противоречат на императивните
норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са
фактите, с настъпването на които се преустановява действието му.
Цитираните от въззивника клаузи не са неравноправни, с оглед качествата на
търговците, допустими са от действащото законодателство и валидно
обвързват страните.
По изложените съображения и с оглед съвпадението на правните изводи
на настоящия съд с тези на първата инстанция обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
По разноските за настоящата инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват сторените в
производството разноски. Насрещната страна е претендирала адвокатско
възнаграждение, представила е списък с разноски по чл. 80 ГПК и
доказателства за изплащането им. В предвидените за това срокове е отправено
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника, който възразява относно
размера на договорения хонорар, само в случай, че същият е над предвидения
минимум. При така направеното възражение и при минимален размер на
адвокатско възнаграждение от 4926.8 лева (без ДДС), съобразно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1, заплатеният от въззиваемият хонорар с ДДС за настоящата
инстанция в размер на 5 912,16 лева е точно в размер на минимума. С оглед
условието в направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК размерът на
адвокатското възнаграждение не следва да бъде намаляван, доколкото не е над
минимума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 351/06.08.2024 година по търг. дело №
164/2024 година на Окръжен съд – Варна.
5
ОСЪЖДА „1001 Голд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 1 да
заплати на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 сумата от 5 912.16лева /пет хиляди
деветстотин и дванадесет лева и шестнадесет стотинки/ с ДДС, изразяваща се
в направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6