Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.02.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, в проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 18164 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу С.Г.К., ЕГН **********, и М.Р.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че С.Г.К. и М.Р.М., в качеството си на кредитополучатели дължат на „Б.Д.“ ЕАД, на основание Договор за кредит от 12.09.2015г. следните суми: 12 708,64лв., представляваща главница по договора, 1990,20 лв., представляваща неплатена договорна лихва за периода от 09.11.2017г. до 16.02.2019г., 96,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.12.2017г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове.
Твърди се в исковата молба следното: С договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г. „Б.Д.“ ЕАД предоставила на С.К. и М.М., заедно и поотделно, като кредитополучатели, сумата от 15 000,00 лв. Кредитът бил усвоен чрез посочената разплащателна сметка на С.К. на 12.09.2015г. Договорен бил 120 месечен срок за издължаване на кредита. Възнаградителната лихва била уредена в размер на 8,7 %. Уговорено е, че може да се измени лихвеният процент до максимален размер от 13,964 %. За обезпечение на кредита бил сключен договор за поръчителство с ***. С предоставяне на заемната сума банката изпълнила поетия с договора ангажимент. Поради неплащане в срок банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Подала заявление по реда на чл. 417 ГПК, като съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника М.М., чрез назначения особен представител. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорват се исковете по размер. Оспорва се, че договорът за кредит е сключван с ответника М.. В тази си част договорът бил недействителен. В условията на евентуалност се сочи, че не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че Договорът от страна на кредитодателя бил сключен само от едно лице, а по закон се изисква участието на две лица. Оспорва се автентичността на подписа на М.М.. Излага се, че ответникът е нямал качество на кредитополучател. Прави се възражение за нищожност, а в условията на евентуалност за унищожаемост на договора за кредит по отношение на М.. Сочи се, че са нарушени изискванията на ЗПК.
Ответникът С.К. не е подал отговор на исковата молба.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за кредит за текущо потребление се установява, че на 12.09.2015г. в гр. Варна, между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор, С.Г.К. и М.Р.М., като кредитополучатели, бил сключен Договор за кредит, по силата на който кредитодателят се задължил да преведен по сметка на кредитополучателите сумата от 15 000,00 лв. Установява се, че срокът за погасяване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Посочена е разплащателната сметка с титуляр С.К., по която банката е превела сумата, предмет на договора. Положени са два подписа в графа „клиент“. Уговорено е между страните, че ГПР е 10,35 %, а лихвеният процент е 8,7 %.
Представен е погасителен план и ГПР към сключения договор за кредит, както и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Видно от представените по делото покани – уведомления за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката, длъжниците са били уведомени надлежно, чрез ЧСИ ***Г..
Установява се от извлечение на сметка, че сумата от 15000,00 лв. е била преведена от „Б.Д.“ ЕАД на 12.09.2015г. Посочено е, че и двамата ответници са титуляри на сметката.
Допуснато е извършване на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: Съгласно договор за кредит за текущо потребление от
12.09.2015г. на същата дата е преведена сумата от 15 000,00 лв. по
разплащателна сметка с титуляр С.Г.К.. Следователно целият размер на кредита е
бил усвоен. Последното плащане по договора било извършено на дата 22.01.2018г.
С него частично е била погасена договорната лихва по задължението в размер на
4,05 лв. с падеж от 09.12.2017г. Последната погасена главница е от дата
09.11.2017г. Просрочените задължения са от дата с падеж 09.12.2017г. до
09.03.2019г. За главница сумата е 1334,03 лв., а за договорна лихва – 1936,66
лв. След обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, стойността на
главницата е в размер на 12 708,66 лв.,
стойността на договорната лихва е 1936,66
лв., дължима за периода от 09.12.2017г. до 09.03.2019г. Стойността на
законната лихва за забава за периода 09.12.2017г. до 20.03.2019г., е в размер
на 96,23 лв.
Допуснато е извършването и на СПЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че подписите, положени за „кредитополучател, номер 2“ в Договора за кредита за текущо потребление от 12.09.2020г. и в Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, са изпълнени от М.Р.М..
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта:
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 ГПК, поради което същото се явява продължение на заповедното производство, образувано по реда на чл. 417 ГПК и обективирано в ч.гр.д. с номер 4396/2019г. по описа на ВРС. С изрично разпореждане заповедният съд е дал указания на заявителя и настоящ ищец да предяви исковете си, доколкото заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК. Т.е. самата заповед не е стабилизирана към момента, поради което и ищецът има правен интерес да води настоящото производство. Образуването на изпълнително дело е законова последица от уважаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК, доколкото се издава освен заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Следователно искът е допустим.
По основателността:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление с ответниците, изпълнението си по този договор, както и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответниците бе да докажат точното изпълнение на договорните си задължения.
Съобразно така разпределената доказателствена
тежест ищецът успя да установи, че претендира сумите по делото въз основа на
валидно договорно правоотношение с ответниците, а
именно въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г.,
сключен между страните в гр. Варна. Установи се от представеното по делото
заключение по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като
професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, че на
12.09.2015г. е преведена сумата от 15 000,00 лв. по разплащателна сметка с
титуляр С.Г.К., а наредител е банката - кредитор.
Следователно целият размер на кредита е бил усвоен. Последното плащане по
договора било извършено на дата 22.01.2018г. С него частично била погасена
договорната лихва по задължението в размер на 4,05 лв. с падеж от 09.12.2017г.
Последната погасена главница е от дата 09.11.2017г. Просрочените задължения са
от дата с падеж 09.12.2017г. до 09.03.2019г. За главница сумата е 1334,03 лв.,
а за договорна лихва – 1936,66 лв. След обявяване на предсрочната изискуемост
на задължението, стойността на главницата е в размер на 12 708,66 лв., стойността на договорната лихва е 1936,66 лв., дължима за периода от
09.12.2017г. до 09.03.2019г. Стойността на законната лихва за забава за периода
09.12.2017г. до 20.03.2019г., е в размер на 96,23 лв.
Заключението по допуснатата СПЕ следва също да се кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на поставения въпрос. Установи се, че подписите, положени за „кредитополучател, номер 2“ в Договора за кредита за текущо потребление от 12.09.2020г. и в Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, са изпълнени от М.Р.М..
Освен изложеното от събрания доказателствен материал се установи още, че уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост е било редовно връчено на ответниците.
От своя страна ответникът С.Г.К. не успя да докаже точното изпълнение на договорните си задължения. Същият не извърши нито едно процесуално действие, не наведе възражения, нито оспори претенцията на ищеца. Предвид изложеното исковете спрямо него се явяват изцяло основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
Ответникът М.М. също не успя да докаже точното изпълнение на договорните задължения. Представлявания от особен представител ответник направи възражения за недействителност на договора по отношение на себе си, твърдейки противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Посочи, че са налице наравноправни клаузи.
Съдът намира възраженията на ответника за неоснователни. Изрично по делото се установи, че подписът, положен от втори кредитополучател в Договора за кредит е на лицето М.М.. В договора изрично е посочено, че лицето е кредитополучател и съгласието си с това изявление М. е манифестирал, чрез подписване. Обстоятелството, че сметката, по която е извършен преводът на заемната сума е с титуляр С.К. няма значение, доколкото и с този факт М. е бил съгласен. В крайна сметка е ноторно известно, че няма как една заемна сума да се преведе по две банкови сметки, всяка с различен титуляр. Нещо повече. В самия договор е обективиран и договор за поръчителство с трето за спора лице. М. е имал възможността да види, че третото лице не е записано, като кредитополучател, а като поръчител, поради което, ако е било налице объркване от негова страна, в какво качество сключва договора, е можел да възрази на място и да не го подпише. В чл. 11 ЗПК е посочено, че договорът съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В конкретния случай е посочен ГПР, както и лихвения процент годишно. Макар да е уговорен лихвеният процент, като променлив, по делото не се събраха данни той да е увеличаван. От изготвения погасителен план може да се установи, че дължимата лихва е била постоянно действащ фиксиран процент от 8,7%. Към изложения погасителен план е представен и начинът, по който е изчислен ГПР. Уговореният лихвен процент не е прекомерен, поради което и самата клауза не се явява нищожна. Предвид изложеното исковете и спрямо втория ответник се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищцовата страна сторените от последната разноски в
настоящото производство и предхождащото го заповедно производство в размер на
общо 1535,15 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН **********, и М.Р.М., ЕГН **********, дължат солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитополучатели сумата от 12 708,64лв. (дванадесет хиляди седемстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., сключен в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4396 по описа на ВРС за 2019г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН **********, и М.Р.М., ЕГН **********, дължат солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитополучатели сумата от 1990,20 лв. (хиляда деветстотин и деветдесет лева и двадесет стотинки), представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от 09.11.2017г. до 16.02.2019г., по Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., сключен в гр. Варна, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4396 по описа на ВРС за 2019г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН **********, и М.Р.М., ЕГН **********, дължат солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитополучатели сумата от 96,23 лв. (деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 09.12.2017г. до 20.03.2019г., изчислена върху главницата от 12 708,64лв. (дванадесет хиляди седемстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., сключен в гр. Варна, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4396 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, и М.Р.М., ЕГН **********, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1535,15 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 4396 по описа на ВРС за 2019г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................