М О Т И В И
към Присъда № 43/20.09.2010г. по НОХД № 67/2010г. на РС-Царево
Производството по делото е
образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура, гр.Царево по
обвинението на Г.Т.К. за това, че през 2009г. в
гр.Приморско, обл.Бургаска, без надлежно разрешително придобил от неустановено
в хода на разследването лице и държал до 12.02.2009г. в дома си – стая в
апартамент, находящ се в гр.П., високо рисково наркотично вещество АМФЕТАМИН-СОЛ, със съдържание на
основното вещество 1,50% допълнително добавен кофеин, с нетно тегло 9,778гр. на
стойност 293.34 лева, 1гр. АМФЕТАМИН е
на стойност 30.00 лева, съгласно ПМС 23/29.01.2000г. за определяне на цени на
наркотични вещества по графата за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ, бр.15/1988г.
изм. ДВ бр.14/2000г. – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 предл. първо от НК.
Делото е висящо за
втори път пред РС-Царево. За същото деяние срещу подс.Г.К. е внесен обвинителен
акт по който е образувано НОХД №108/2009г. и е постановена присъда с която
подсъдимият е осъден на шест месеца лишаване от свобода условно с три години
изпитателен срок и глоба в размер на 2000лв. Тази присъда е отменена от
ОС-Бургас по ВНОХД 485/2010г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване
на съществени нарушения – да се посочи в обстоятелствената част на обвинителния
акт с какви действия подсъдимият е осъществил двете форми на изпълнителното
деяние „придобиване” и „държане” на наркотичните вещества.
В новия обвинителен
акт прокурорът във връзка с указанията на окръжния съд е посочил, че счита
състава на престъплението за осъществен в двете форми на изпълнителното деяние
и „придобиване”, и „държане”. Посочил е, че държането е налице заради
осъществяване на фактическата власт върху наркотиците от страна на подсъдимия (стр.2,
предпоследния абзац от обв.акт), които при претърсването са намерени в неговата
стая, което се установява и от признанието на подсъдимия пред разследващите
органи (вж. стр.1 предпоследен абзац от обв.акт). По отношение на
придобиването, прокурорът е направил логически правилното съждение, че след
като едно лице държи определена вещ, то тя е придобита от него в един минал
момент. Настоящият съд приема, че с тези свои обяснения прокурорът е изпълнил в
достатъчна степен указанията на окръжния съд, по начин който да не наруши процесуалните права на обвиняемия и неговия
защитник. Останалата част от обясненията касаят доказаността специално на
изпълнителното деяние „придобиване”, което е част от предмета на доказване и на
което съдът ще се спре по подробно при обсъждането на фактичскета обстановка и
доказаността на обвинението.
В съдебно заседание прокурорът
подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен начин.
Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години,
както и глоба в размер на 2000 лева.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдаването на подзащитния му. По отношение на
обвинението за придобиване на наркотичното вещество, счита същото за недоказано
досежно времето и начинът на извършването. По отношение на държането също
счита, че обвинението не е доказано с нужната категоричност. Алтернативно
защитникът пледира и за преквалификация на деянието като маловажен случай по
чл.354а, ал.5 от НК.
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.Т.К. е на 36 години, българин, български гражданин, със средно образование, в
момента се занимава с рибарство, неженен, неосъждан. Живее заедно с родителите
си и брат си Яни К. ***.
В
дома на подсъдимия на 12.02.2009г. във връзка с провеждано разследване по друго
наказателно производство, водено срещу неговия брат, било извършено
претърсване. В този момент в жилището били подсъдимия, неговия брат и баща им Т.
К., както и поемните лице – св.М.А. и св.Б.Б., което са разпитани като
свидетели в хода на досъдебното производство, чиято показания, заедно с
показанията на всички свидетели и експертизи за приобщени към доказателствения
материал на осн.373, ал.1 НПК. При извършеното претърсване, в което участвал св.К.И.
– инспектор в сектор БОП при ОДМВР-Бургас, били намерени и иззети вещи,
подробно описани в протокол за претърсване и изземване от 12.02.2009г. /л.20-
21/. Видно от същия, в северната стая от апартамента, обитавана от подсъдимия Г.К.
(това подсъдимият заявил сам преди започването на претърсването, а и се
потвърждава от показанията на поемните лица) са били намерени и иззети 1 бр.
пликче, съдържащо семена- /обект № 1/, което пликче било намерено в пепелник
върху шкафче до терасната врата и в същото помещение било намерено в чекмедже
от нощно шкафче до леглото найлоново пликче под формата на топче, съдържащо
бежово прахообразно вещество /обект № 2/. По време на претърсването, св.К.И.
попитал подсъдимия Г.К. какво е веществото намерено в шкафчето, като подсъдимия
започнал да дава противоречиви обяснения. Първоначално твърдял, че е виагра, а
след това казал, че са протеини, които взима когато тренира.
Намерените вещества били изпратени за
изследване и видно от заключението по извършена физико-химична експертиза №
45/27.03.2009г., в обект № 1 – прозрачен полиетиленов плик, в който се намирало
прозрачно полиетиленово пликче „клипс" с червена лента се съдържали семена,
които са определени като такива от коноп с нетно тегло 0,491 грама. Съгласно
ЗКНВП § 1 от ДР, т.1 и т.2 семената от коноп не са поставени под контрол. При
изследването на обект № 2, прозрачен полиетиленов плик, в който се намирало
увито в лист хартия с надпис „Profenid" пликче от светлозелен на цвят полиетилен, запечатано чрез
стопяване се установило, че съдържащо се в него розово на цвят прахообразно
вещество било АМФЕТАМИН- СОЛ с нетно тегло 9,778 грама със съдържание на
основно вещество 1,50 % допълнително добавен кофеин.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателствени материали, протоколи за разпит на свидетели,
показания на свидетелите, протокола за претърсване и изземване и експертизата.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на
свидетелите полицейски служители и поемните лица. Същите са логични,
последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както
вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Св.А. и св.Б., съседи на
семейството на подсъдимия заявяват, че наркотичното вещество е намерено в
стаята в която е живял подсъдимия, което е потвърдено от самия него при
претърсването. Защитната теза, че е възможно веществата да са останали от
туристи не може да бе споделена, защото претърсването е извършено пред
февруари, повече от половин година след приключването на сезона в морския град
Приморско, а осен това наркотичното вещество е намерено не някъде скрито, а в
нощното шкафче до леглото на подсъдимия, а семената от коноп са поставени на
още по явно място, в пакетче в пепелника. Отделно от това, в показанията си по
досъдебното производство, св.И. заяви, че лично подсъдимият е казал при
претърсването, че намерените вещества са негови. В тази връзка и предвид
обстоятелството, че са намерени в стаята в която живеел подсъдимия, следва
единствения обоснован на доказателствата извод, че намерените семена и
наркотични вещества, са собствени на подсъдимия по делото и са държани от него.
По отношение на обстоятелствата кога, къде, как и от
кого подсъдимият е придобил процесните наркотични вещества, в хода на делото не
се събраха доказателства. В тази насока не съдейства и подсъдимият, поддържайки
защитната си теза. Вярна е логическата постановка на прокурора, че след като е
установено, че едно лице държи определена вещ, то би следвало да я е придобило
по някакъв начин, но за да бъдат приети от съда определени факти за обективна
истина, те следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателствени
средства, а не чрез логични постановки. Така например „държането” на
наркотичното вещество се доказа от протокола за претърсване и изземване,
показанията на свидетелите и експертизата, съгласно които то е открито в стаята
в която е живеел подсъдимия. За придобиването обаче не се ангажира
доказателствен материал, поради което то не може да се счете за доказано само с
наличието на държане, най-малкото защото не е установено времето, мястото и
начина на придобиването.
Правна квалификация:
При така
установената фактическа обстановка, която се доказа от събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намери, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на следното престъпление: На 12.02.2009г. в дома си – стая в апартамент,
находящ се в гр.Приморско, ул. “Резвая” №1, ет.3, без надлежно разрешително
държал високо рисково наркотично вещество АМФЕТАМИН – СОЛ със съдържание на основното вещество 1,50 %
допълнително добавен кофеин с нетно тегло 9,778 гр. на стойност 293.34 лв.
– 1 гр. АМФЕТАМИН е на стойност 30.00
лева, съгласно постановление №23 на МС от 29.01.2000г. за определяне на цени на
наркотични вещества по графата за нуждите на съдопроизводството обн. ДВ бр.15
от 06.02.1988г. изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г.
От обективна страна подсъдимия е
извършил действия /волеви акт/, като е държал противозаконно /дейност извършена
човешки усилия/ наркотични вещества.
Формата на вината, при която подсъдимият е извършил
престъпното деяние е пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК,
тъй като той, като човек с нормална психика е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
В тази връзка,
съда счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по следния
състав на престъпление: чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл.
първо от НК.
Както вече съдът изложи, подсъдимият следва да
бъде оправдан за другата форма на изпълнителното деяние – че през 2009г. без
надлежно разрешително придобил това наркотично вещество от неустановено в хода
на разследването лице, поради недоказаност на обвинението в тази част.
Според съда доводите на защитата, свързани с
искането за преквалифициране на деянието по реда на чл.354а, ал.5 НК са
неоснователни. Престъпната дейност на подс.К.
не може да бъде квалифицирана като "маловажен случай", по смисъла на
чл.93, т.9 НК. Паричният еквивалент на предмета на престъпното посегателство е
само един от елементите на настъпилите вредни последици, но не единственият. На
базата на комплексната оценка на обстоятелствата: значително количество
наркотично вещество – над 10 грама и на не малка стройност – над 300лв., начина
по който е бил опакован, съчетан с опита на подсъдимия при претърсването да
заблуди разследващите органи, навеждат съда правния извод, че случаят не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност на вредните последици на
дееца. Смекчаващите отговорността обстоятелства, оценени съвкупно са няколко
(съдът ще се спре по-долу на тях), но те не обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпление от същия
вид.
Определяне на наказанието:
Съдът, съобразявайки се с разпоредбите на НК, извърши
преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на
наказанието на подсъдимия. Отчетоха се като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата ангажираност, инцидентното
откриване на наркотичното вещество, което е станало не по повод целенасочена
работа на разследващите органи, а във връзка с разследване за друго
престъпление срещу брата на подсъдимия. Освен това, съдът взе предвид и
обществената опасност на деянието и дееца. Обществената опасност на деянието
съда намира за висока, деянието е свързано с притежание на високорискови наркотични
вещества. От друга страна, обществената опасност на дееца намери за не особено
висока, подсъдимият е неосъждан, без данни за други деяния от рода на
настоящото. Във връзка с това съда счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.55 от НК, като лишаването от свобода да
е в размер под най-ниския предел предвиден в закона. При определяне точния
размер на наказанието съдът предвид изложените смекчаващи вината обстоятелства
прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Съдът
прецени на осн. чл.55, ал.3 от НК, че предвиденото наред с наказанието лишаване
от свобода, наказание глоба не следва да бъде налагано на подсъдимия, защото от
доказателствата по делото не се установи той да има доходи които да му
позволяват да заплати глобата (подсъдимият на една вече средна възраст живее
все още с родителите си и работи непостоянна работа – рибар), а освен това
лишаването от свобода условно е с достатъчна мяра на наказателна репресия,
която да предупреди подсъдимия, че при ново такова деяние съществува правна
възможност той да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” и “б” НК и чл.354а,
ал.6 НК следва да се отнеме в полза на Държавата веществените доказателства,
високо рисковото наркотично вещество, предмет на престъплението, както и
семената от коноп.
На основание чл.301, ал.1 ,т.12 НПК, предвид
обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен по обвинението, на него
следва да бъдат възложени разноските по делото.
Така постановеното наказание на подсъдимия, според
съда ще изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: