№ 516
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110126842 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите 2 779, 18 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., 625,60 лв., мораторна лихва
за периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г., 15,88 лв. такса за дялово
разпределение на 01.05.2019 – 30.04.2021 г. и 3, 58 лв. мораторна лихва за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. ведно със законните лихви върху
главниците, считано от 23.05.2022 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот, магазин №.., находящ се в гр. С..
Ответницата М. К. С. е депозирала молба, в която заявява погасяване на
цялото задължение, за което представя доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание ответниците Ж. С. и Р. В.
изразяват становище, че заедно с ответника Л. С. не са материалноправно
легитимирани да отговарят по претенциите, доколкото не са наследници на Я.
Д..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
В случая претенцията на столичната топлофикация се основава на
твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Фактическият състав на непрестационната кондикция включва
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
1
конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно
и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставЯ. до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта.
Установява се от представения нотариален акт за замЯ. на недвижим
имот, че К.С.К. и Н.И. Д. са придобили при равни квоти собствеността върху
процесния недвижим имот – магазин №.., находящ се в гр. С.. Видно от
удостоверение за наследници от 07.06.2005 г. след смъртта на К.С.К. на
23.06.1973 г. притежаваната от него ½ ид. ч. от имота е преминала към
ответницата – М. К. С.. Изложеното се потвърждава и от приложения по
делото договор отдаване под наем на процесния имот от 01.11.2007 г.
Следователно се установява, че към исковия период ответницата М. С. е била
собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот.
След смъртта на Никола Д. на 23.05.2004 г. притежаваната от него ½
ид.ч. от имота е преминала при равни квоти към наследниците му по закон –
Я. Д. и И. Д.. Установява се, че И. Д. е починал на 08.05.2020 г. като е оставил
за единствен наследник майка си – Я. Д.. От представено по делото писмо от
Столична община – район „Оборище“ се установява, че останалите ответници
по делото – Л. С., Ж. С. и Р. В. не притежават качеството на наследници на Я.
Д., следователно няма как да са придобили притежаваните от нея идеални
части от процесния имот по пътя на наследственото правоприемство. По
делото няма данни това да е станало по реда на друг придобивен способ. И
след като по делото не се установява ответниците Л. С., Ж. С. и Р. В. да са
били собственици на магазин №.., находящ се в гр. С.. или да са го ползвали
на друго основание в процесния период, то няма как да са се обогатили за
сметка на обедняването на ищеца по отношение на количеството и размера на
доставената до имота през този период топлинна енергия. Ето защо искът по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на тях следва да се отхвърли като недоказан.
Видно от приетия по делото касов бон, ответницата М. С. е превела на
ищеца цялата сума по претенциите, включваща дължими главници,
мораторни и законни лихви за исковия период, както и съдебни разноски за
държавна такса. Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане
в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от
значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените
срещу нея искове следва да се отхвърлят поради плащане.
Доколкото обаче ответницата е дала повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платила, след като е била
поканена извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на обратното
2
от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, съобразно размера на претенциите,
отхвърлени поради плащане в хода на процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. против Л. Д. С., ЕГН **********, Ж.
Д. С., ЕГН ********** и Р. К. В., ЕГН ********** искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане от всеки от тях на сумите 463,20 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2022 г. до окончателното плащане, 104,26 лв. мораторна лихва
за периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г., 2,65 лв. такса за дялово разпределение на 01.05.2019
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2022 г. до
окончателното плащане и 0,60 лв. мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
които суми касаят топлоснабден имот - магазин №.., находящ се в гр. С.. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. против М. К. С., ЕГН **********
искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1389,59 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2022 г. до окончателното плащане,
312,80 лв. мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г., 7,94 лв. такса за дялово
разпределение на 01.05.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.05.2022 г. до окончателното плащане и 1,79 лв. мораторна лихва за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот - магазин №.., находящ се
в гр. С..., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3