Решение по дело №891/2023 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 115
Дата: 15 април 2024 г.
Съдия: Габриела Петкова Димитрова
Дело: 20233620100891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Нови пазар, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Габриела П. Димитрова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Габриела П. Димитрова Гражданско дело №
20233620100891 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Енерго-Про Продажби” АД срещу
Б. Т. Н. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 408.68 лв.,
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от *** г.
до *** г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № ***, находящ се
в с. К., ул. ***, за която сума са издадени 6 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 11.77 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по
процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до
*** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № ***
г. по описа на РС Нови пазар.
По твърдения в исковата молба, ответникът Б. Т. Н. е клиент на ищцовото
дружество по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на
потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично
известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което
същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38
от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от ***
г. до *** г. ответникът е потребил реално електроенергия на стойност 408.68 лв., за която са
издадени фактури в периода от *** г. до *** г., но същата не е заплатена в уговорения срок.
Затова и счита, че ответникът дължи още лихва за забава, която за периода от датата на
падежа на всяко задължение до *** г. възлиза на 11.77 лв. Твърди, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. По изложените
1
съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и
претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител. Моли
се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника чрез особен представител адв. Б. С., с който се излага становище за
неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. Назначения от
съда особен представител на ответника депозира писмена защита, в която сочи, че в
претендираните от ищеца суми са с неясен произход, основание, обем на потребление,
единични цени и ценообразумане. Излага съображения по същество на спора. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в
съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Нови пазар се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед №*** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Издадената заповед е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от
ГПК.
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за
начислени суми по фактури за периода на потребление от *** г. до *** г., както и са
представени съответните 6 бр. фактури за периода *** г. – *** г. с посочени суми за
плащане по всяка, дата на документа, падеж и лихва към *** г. – общо за 420.45 лв., от
които главница 408.68 лв. и 11.77 лв. лихва. и извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото търговско дружество, доставчикът фактурира
ежемесечно дължимите от клиента суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.
енергия – чл. 26. Цената на ел. енергията се определя с решение на ДКЕВР.
От представеното заявление №*** г. от Б. Т. Н. и заявление от Е.С.А. от *** г. се
установява, че за периода от *** г. до *** г. собственик на обекта на потребление, находящ
се в с. К., ул. *** е ответникът по делото Б. Т. Н..
От заключението по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетенетно дадена, се
установява, че в процесния период на потребление от *** г. до *** г. е доставена
електроенергия, която е в рамките на допустимото количество, т. е. може да бъде доставена
до абоната, напълно потребимо. Съобразно заключението остойностените количества ел.
енергия са в резултат на редовно месечно отчитане на показанията на електромера.
Установява се също наличието на просрочени и неплатени задължения по фактури за
периода на потребление от *** г. до *** г. за обекта на потребление като размерът, падежът
и периодът са посочени в заключението, за което са издаден фактури в периода от *** г. до
*** г. или в общ размер на 408.68 лв. Мораторната лихва, съобразно заключението възлиза
на сумата от 11.77 лв. Съобразно одобрените цени на КЕВР количествата ел.енергия по
процесните фактури са изчислени правилно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Нови пазар.
2
В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на
ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника,
качеството му на потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в
заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД
ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а
също така и одобряването и обнародването на горните Общи условия. Без значение е в
случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице
такъв, поради което възраженията на особения представител на ответника в тази насока са
неоснователни.
В настоящия случай съдът намира за установено по безспорен начин от
доказателствата по делото, в т. ч. заявление №*** г. от Б. Т. Н. и заявление от Е.С.А. от ***
г., че ищецът е потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия в обекта
на потребление с клиентски № ********** и абонатен № ***, находящ се в с. К., ул. ***.
От анализа на доказателствата по делото се установи, че сумите по издадени
фактури от *** г. до *** г. за процесния период на потребление от *** г. до *** г.
представляват стойността на ел. енергията, консумирана от абоната по редовен месечен
отчет за реално потребление. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по договор за
пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи” АД,
поради което същият е обвързан от Общи условия на „Енерго-Про Мрежи” АД и на
„Енерго-Про продажби” АД, които са действали към отчетния период. Съгласно същите
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в
определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. За потребената ел. енергия се дължи заплащане
ежемесечно, като не е необходимо издадените фактури да се предявяват за плащане на
абоната, за да възникне задължението по тях, т. е. изискуемостта на задължението за
заплащането им.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел.
енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане съгласно
правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения от
страните - чл. 79 от ЗЗД.
Съобразно заключението по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установи, че по фактури в периода
от *** г. до *** г. за периода на потребление от *** г. до *** г. задължението възлиза в общ
размер на 408.68 лв., а мораторната лихва на 11.77 лв. Ищецът установи, че е изправна
страна по договора за продажба на ел.енергия, поради което предявеният от него иск е
основателен и следва да се уважи за сумата от 408.68 лв., представляваща реално потребена
и незаплатена консумирана ел. енергия в процесния период.
При този извод за основателна се преценява и акцесорната претенция за заплащане
на сумата в заявения размер от 11.77 лв., представляваща мораторна лихва за заплащане на
горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до *** г.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направеното своевременно искане по реда
на чл. 78 ГПК, ответникът следва да плати на ищеца разноски съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 850 лв., от които 75 лв. за заповедното производство
(държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.) и 775 лв. за исковото
производство (държавна такса от 75 лв., депозит за съдебно – счетоводна експертиза –
3
200лв., депозит за особен представител – 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
100лв.).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Т. Н., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в с. К., ул. ***, общ. Н., обл. Ш., дължи на
„Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. ***, В. Т. - Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., следните суми: сумата от 408.68
лв., представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия
за периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен
№ ***, находящ се в с. К., ул. ***, за която сума са издадени 6 бр. фактури за периода от ***
г. до *** г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 11.77 лв., представляваща сбора от дължимите мораторни лихви,
начислени за периода от падежа на всяка фактура до *** г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №*** г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *** г. по
описа на РС Нови пазар, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. К., ул. ***,
общ. Н., обл. Ш., да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ***, В. Т. - Г, представлявано от П.С., Я.Д. и
Д.Д., сумата от 775 (седемстотин седемдесет и пет) лв., представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. К., ул. ***,
общ. Н., обл. Ш., да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ***, В. Т. - Г, представлявано от П.С., Я.Д. и
Д.Д., сумата от 75 (седемдесет и пет) лв., представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Ш.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4