Решение по дело №63/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към решение № 16/06.02.2024 г. по чнд № 63/2024 г. на Окръжен
съд - Сливен

Производството пред Окръжен съд - Сливен е образувано по повод на
получено директно в съда решение на несъдебен орган на Република Австрия
- Bezirkshauptmannschaft Guessing, /Окръжна администрация Guessing/,
Република Австрия, за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 70
евро по отношение на българския гражданин А.П. от гр.Н.З., обл.Сливен,
наложена по реда на австрийски Правилник за движение по пътищата (StVO):
§ 20 Abs. 2 StVO; §99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960,
BGBI. Nr 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.39/2013.
Решението е придружено с удостоверение /включително преведено на
български език/ издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и
сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Удостоверението е издадено на името на лицето В.В. от гр.А., обл.В..
В с.з представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че са
налице основания, поради които да бъде отказано признаване на решението
на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция – поради
това че представеното удостоверение очевидно не отговаря на решението,
поради което предлага съдът да постанови решение, с което да откаже да
признае и да допусне изпълнение на решението на несъдебния орган на
Република Австрия за налагане на финансова санкция.
Засегнатото лице не е призовано, тъй като в удостоверението и в
решението са посочени различни лица.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът прие за
установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция № BH-
GS/03/236000029225/23 от 12.04.2023 г., влязло в сила на 03.05.2023 г.,
постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Guessing, Република
Австрия и с него по реда на австрийски Правилник за движение по пътищата
(StVO): § 20 Abs. 2 StVO; §99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO
1960, BGBI. Nr 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.39/2013. на
българския гражданин А.П. от гр.Н.З., обл.Сливен е наложена глоба в размер
на 70.00 евро, затова, че на 18.02.2023 г. в 00.57 ч., в населено място
Nickelsdorf, A4, StrKm 61.950, Fahrtrichtung Ungarn, при управление на МПС с
рег. № ***, при разрешена максимална скорост 130 км/ч е измерено
превишаване на скоростта /след изваждане на допустимата погрешност на
1

измерването/ 18 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение
за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, а
именно - нарушение на правилата за движение по пътищата.
От описанието на извършеното от посоченото лице става ясно, че
същата е управлявала МПС като е превишил допустимата максимална
скорост за движение по съответния път. Това деяние представлява
административно нарушение и по българското законодателство, макар в
случая да не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30
ал.2 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова санкции -
нарушение на правилата за движение според законодателството на
решаващата държава.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че макар то съдържа
необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на
приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
същото очевидно не съответства на решението за налагане на финансова
санкция. В него като физическо лице, на което е наложена финансовата
санкция е посочено лицето В.В. с адрес гр.А., обл.В..
Въпреки, че решението за налагане на финансова санкция е
представено от органа, който го е издал и в превод на български език, и е
придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава, който е удостоверил и неговото съдържание, то от съдържанието на
удостоверението е видно, че то не съответства на решението за налагане на
финансова санкция.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на
2

чл.35 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Удостоверението е очевидно не отговаря на представеното решение, предвид
обстоятелството, че в решението и в удостоверението са посочени различни
лица като такова, на които е наложена финансовата санкция. Съдът не
обсъжда останалите предпоставки за отказ за признаване на решението,
поради наличие на първото отрицателно условие.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи
извод, че не са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган - № BH-
GS/03/236000029225/23 от 12.04.2023 г., влязло в сила на 03.05.2023 г.,
постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Guessing, Австрия.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че
са налице основанията по чл.35 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, поради което следва
да откаже да признае и да допусне изпълнението на Решение № BH-
GS/03/236000029225/23 от 12.04.2023 г., влязло в сила на 03.05.2023 г.,
постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Guessing, Австрия.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като
копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	16
Дата:	6 февруари 2024 г. (в сила от 14 февруари 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200063
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 януари 2024 г.

Решение по дело №63/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите