Определение по дело №4141/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7141
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110104141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7141
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110104141 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ЗАД „ФИРМА”, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гАДРЕС, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен директор и В.П.К.М. срещу
С.О., код по БУЛСТАТ: ЕИК, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес: АДРЕС за която
съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2022 г.
от 11.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „ФИРМА”, ЕИК: ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гАДРЕС, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен
директор и В.П.К.М. срещу С.О., код по БУЛСТАТ: ЕИК, представлявана от Кмета Й.А.Ф.,
с адрес: АДРЕС с която се иска da бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
- сумата от 8533,45 лева -регресно по изплатено застрахователно обезщетение по
щета под №на увредено лице по застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „ФИРМА” с полица №,
поради настъпило на 20.07.2016 г., около 14:00 ч., в гр. София, на път от „Тихият кът“ към
Златни мостове, около 5 км. преди отбивката пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно
със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
-сумата от 2600,00 лева -мораторна лихва върху посочената главница за периода
от 26.05.2018 до 26.05.2021г.,
1
за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. №29576/2021 г. на СРС.
Ищецът сочи, че на 20.07.2016 г. в гр. София, по пътя от „Тихия кът“ към
местност „Златни мостове“, около 5 км. след отбивката, е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП), посетено на мястото на произшествието и документирано с Протокол
за ПТП № 1682322/20.07.2016г., издаден от „Сектор пътна полиция“ на СДВР - МВР.
Съгласно приложения протокол за ПТП, лек автомобил „МПС“ ДР № ДК попада в
необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно. Органите на МВР не са
намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в произшествието, поради
което АУАН не е съставян. В протокола са описани констатираните от органите на МВР
повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума, предна дясна джанта, задна дясна гума
с джанта , предна лява гума с джанта, ходова част и др.
Твърди се, че към датата на събитието за процесното МПС бил сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „ФИРМА”, Клауза -
„П“ - Пълно каско, полица № и период на застрахователното покритие 19.05.2016 г. -
18.05.2017 г.Сочи се, че била образувана ликвидационна преписка (щета) № ,
застрахованият лек автомобил бил огледани от експерти на застрахователното дружество,
описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП и било платено
застрахователно обезщетение в размер на 8533,45 лв. с две плащания на 24.11.2016 г. и на
15.08.2016 на упълномощено от собственика на увредения автомобил лице и по възлагане на
автосервиз, извършил ремонт на увредени детайли, като били извършени ликвидационни
разноски в размер на 10 лева.
Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че по силата на
императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Законът за пътищата (377), общинските
пътища са общинска собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от лицето,
което управлява процесния пътен участък, т.е. от кмета на С.О., който е длъжен да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни
процесните дупки и положи асфалт върху тях, както и до извършването на ремонтните
дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други.
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което С.О. е възложила изпълнение
на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път,
виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно
поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „”, модел
„“ с ДК№ ДК, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа - С.О..
Твърди се, че с покана с изх. № Л-12565 от 19.12.2016 г.получена от ответника на
2
22.12.2016 г. С.О. е поканена да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно
обезщетение, като към настоящия момент то не е възстановено.
Претендират се разноски.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да даде
заключение относно:
1.Какъв е механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие (ПТП), съгласно Протокол за ПТП - по какъв начин е станало ПТП и кои
части на лекия автомобил са били увредени?
2. Вид и степен на увреждане на частите и системите на лек автомобил марка „”,
модел „“ с ДК№ ДК и средствата, необходими за ремонтирането им по пазарни цени. Какъв
е обичайния размер на ликвидационните разноски и оказаната пътна помощ?
3. Налице ли е причинно-следствена връзка между установения механизъм на
ПТП, съгласно Протокола за ПТП и щетите, които са нанесени на лек автомобил марка „”,
модел „“ с ДК№ ДК?

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсват доказателства, че посоченият като място на настъпване на
инцидента пътен участък е собственост и/или се стопанисва от С.О..
Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да
е видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно.
Оспорва се Протокол за ПТП №1682322/20.07.2016г. относно констатациите в същия,
описания механизъм на ПТП и щетите, като са изложени съображения относно
доказателствената сила на протокола.
Оспорва се наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно, както и
твърдения механизъм на ПТП. Сочи се, че няма никакви преки доказателства за наличието
на твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, която да е станала причина за
процесното ПТП. Не е известно какви са били нейните размери, за да може да се направи
обосновано заключение относно причинно- следствената връзка между наличието й на
пътното платно и настъпилите щети върху автомобила.
Оспорва се и годността на Уведомление за щети на МПС от 20.07.06г. да
установи отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното
събитие свързани с времето, мястото и начина на настъпването.
Поддържа се, че в Общите условия към застраховка „Каско на МПС“, в глава IV
Изключени рискове, т.16.8 се предвижда, че не се покрива увреждане или унищожаване на
гуми и джанти, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно събитие.
3
Твърди се, че няма друго застрахователно събитие, от което да са настъпили увредите по
двете задни гуми и двете задни джанти.
Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за това, дали премията
е била изплатена в пълен размер, преди изплащане на застрахователното обезщетение,
каквито са изискванията на КЗ.
Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение
между ищеца и увреденото лице.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС
поради нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва се иска за мораторна лихва като се сочи, че не е налице доказателство,
което да потвърждава, че приложената покана отправена към С.О. е получена в
деловодството.
Възразява се срещу допускането на САТЕ, а в случай, че такава бъде допусната
се поставят въпроси:
1.Каква е била скоростта на движение на автомобила при преминаване през
процесната дупка, съобразно увредите по същия и параметрите на дупката?
2.Съобразно скоростта на движение на автомобила, дължината на опасната зона
и дължината на пряка видимост, имал ли е водача техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП?Иска се на основание чл. 183 ГПК, ищецът да бъде задължен да
представи оригинала застрахователната полица и общите условия по застраховка „Каско“.
Претендират се разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във
вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, както и заплащането на застрахователно обезщетение и
неговия размер. В приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се
установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да
бъде установен; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с
4
това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване
или намаляване на отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно автотехническа, вещото лице по която да
отговори на посочените от страните въпроси
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим както следва: 200 лева от
ищеца по делото в седмодневен срок, 200 лева от ответника по делото в седмодневен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х И И, който да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 183 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените документи, тъй като същото е
общо формулирано, не се оспорва такива документи действително да съществуват и не се
сочат конкретни съображения за изискване на оригинали.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5