№ 5989
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206641 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „ХХХ с ЕИК *********, срещу наказателно
постановление №13/20.01.2023 г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София, с което за нарушение на чл.48 ал.1 от
Закона за ограничаване изменението на климата му е наложена имуществена
санкция в размер на 767 800 лв. на основание чл.76 ал.1 ЗОИК.
В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Твърди е антидатиране на НП и оттам липса на спазен
срок по чл.34 ал.3 ЗАНН, тъй като АУАН е издадено на 21.07.2022 г., а НП е
издадено един ден преди да изтече шестмесечния срок – 20.01.2023 г.;
нарушени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – липсва описание на
нарушението, не става ясно на коя дата е извършена проверкат от
контролните органи, нито в АУАН, нито в НП е посочено правилно място на
извършване на нарушението; правят се възражения, че АУАН и НП са
издадени от материално некомпетентни органи; оспорва се авторството на
съставения АУАН и издаденото НП. Излагат се доводи, че дружеството е
направило всичко възможно да изпълни задълженията си, въпреки
извънредната икономическа обстановка, вкл. войната в Украйна пандемията
от Covid-19. Претендира се и маловажност на случая по смисъла на чл.28
1
ЗАНН. Пледира се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Дружеството-жабоподател редовно призовано не изпраща представител в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт Станимиров, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Излага доводи, че не са налице основанията за приложение на чл.28 ЗАНН,
като за идентичен случай към момента има влязло в сила наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят-ЮЛ ХХХ оператор на Разрешително за емисии на
парникови газове №5-Н1/2012 г., актуализирано с Решение №5-Н1-И0-
А1/2013 г. и притежава открита партида за квоти на оператор в Националния
решстьр за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Съгласно чл. 36 ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на
климата, операторите на инсталации, които притежават разрешително за
емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад,
съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове,
отделени от инсталацията през предходната година, който в срок до 31 март
на текущата година представят на изпълнителния директор на ИАОС за
проверка и публикуване. Съгласно чл. 48 ал. 1 ЗОИК операторите са длъжни
до 30 април всяка година да предават определен брой квоти, равняващи се на
общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната
година.
На 14.06.2022 г. постъпва информация от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда в РИОСВСофия с вх.
№11658/14.06.2022 г., че „Дерифицираните емисии съгласно одобрения
годишен доклад на дружество „ Завод за хартия Белово “ АД за 2021 г. са
8192 t/C02e. С писмо с изх. №102/26.04.2022 г. операторът е уведомил ИАОС
да отрази количеството квоти в Националния регистър, а с писмо с изх. №
2
110/09.05.2022 г. да извърши предаването на наличните квоти от тяхната
партида към партидата на ЕС, въпреки недостига на квоти по сметката им.
Наличните квоти по партидата в размер на 4 353 са предадени, а остатъкът
към задължението им се равнява на 3 839 квоти Към настоящия момент
наличността по партидата на дружеството е 0 баланс. “
Във връзка с това писмо е изискано от ИАОС, в качеството й на
компетентен орган да предостави точна и конкретна информация за броя на
непредадените квоти за 2021 г., като с писмо, постъпило в РИОСВ - София с
вх. №12285/22.06.2022 г., ИАОС посочва, че: ,Дерифицираните емисии на
дружество „Завод за хартия Белово“ АД, съгласно одобрения годишен
доклад за 2021 г. са 8 192 t/C02e. На дата 09.05.2022 г. сме извършили
служебно предаване на наличните квоти по партидата в размер на 4 353
квоти. Остатъкът на задължението за предаване на квоти към партидата
на ЕС за 2021 г. се равнява на 3 839 квоти.“.
Контролните органи на въззиваемата страна са приели, че дружеството-
жабоподател не е изпълнило задърженията си по чл.48 ал.1 ЗОИК и не е
предало квоти в размер на 3 839 t/СО2е, отделени от инсталацията през
предходната 2021 г., като нарушението е извършено на 03.05.2022 г. в
гр.София.
На дата 21.07.2022 г. свидетелят Б. Д. М заемащ длъжността мл. експерт
в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към
дирекция „Контролна и превантивна дейност“ съставил и връчил надлежно на
представляващ дружеството-жалбоподател АУАН №138/21.07.2022 г.
Срещу съставения акт постъпило възражение с доводи, идентични с
тези в жалбата.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед
липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за
противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага
подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
3
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
По делото беше разпитан свидетелят Б. Д. М, като показанията на
същият са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират
изцяло с констатациите, обективирани в съставения АУАН и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът
ги кредитира напълно. АУАН е съставен от компетентен орган. С оглед
оспорване авторството на издадения АУАН, при предявяване на същия на
свидетеля М, същият категорично потвърди, че същият е изготвен от него и
подписът върху него като актосъставител е негов. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен
за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията, като
в този смисъл съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени
в чл.57 ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни
основания на административнонаказателното обвинение. С оглед оспорване
на авторството на лицето издало наказателно постановление №13/20.01.2023
г. – инж. Ирена Михайлова Петкова, съдът назначи СГЕ, изпълнена от
вещото лице Д.. От заключението на същата се установява, че подписът в
графа „инж. Ирена Петкова” е положен именно от нея.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление. С оглед твърдения в жалбата, че
наказателното постановление е антидатирано, за да бъде спазен
шестмесечния давностен срок за негово издаване, броено от дататта на
издаване на АУАН, съдът е назначил СТЕ, изпълена от вещото лице К.. От
заключението на същата се установява, че макар софтуерната система, която
ползва РИОСВ-София да позволява редакция на поредните номера на АУАН
и НП, то в конкретния случай, от проверените логове и информация в
4
системата, няма данни за такива действия и записът за наказателното
постановление предмет на настоящото дело е създаден на 20.01.2023 г. в 10
часа 20 минути и 38 секунди и получил пореден номер, съответстващ на тази
дата.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Във връзка с възраженията в жалбата, то относно компетентността на
актосъставителя в чл.83 ал.1 ЗОИК е посочено, че актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от министъра на околната среда и водите съобразно тяхната
компетентност. От представената по делото Заповед №РД-118/05.02.2021 г. на
министъра на околната среда и водите е видно, че актосъставителят М е бил
надлежно упълномощен да съставя актове за процесното нарушение. Според
чл.83 ал.2 ЗОИК, наказателните постановления по ал.1 се издават от
министъра на околната среда и водите или оправомощени от него
длъжностни лица. Със Заповед РД-118/05.02.2021 г. министърът на околната
среда и водите е упълномощил надлежно директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ) - София да издава наказателни
постановления за процесното нарушение.
Неоснователно е възражението, че не била посочена точната дата на
проверката, тъй като в издаденото НП е описано, че с писмо с вх.
№12285/22.06.2022 г. и писмо вх. №11658/14.06.2022 г. и приложенията им,
изпратени от ИАОС, в качеството й на компетентен орган по администриране
на регистъра и национален администратор на НРТКЕПГ, се е извършила
документална проверка, достатъчна да се установи извършването на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 ЗОИК, операторите на инсталации,
които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да
изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на
парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година. Този
доклад трябва да бъде представен на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) за проверка и публикуване в
5
срок до 31 март на текущата година. Според чл.48 ал.1 ЗОИК, операторите на
инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и
авиационните оператори са длъжни до 30 април всяка година да предадат
определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени
от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната
година.
По делото категорично се доказа от обективна страна, че датата на
нарушението е правилно посочена, тъй като съгласно чл. 48 ал. 1 ЗОИК,
операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на
парникови газове, и авиационните оператори са длъжни до 30 април всяка
година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото
количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на
авиационните дейности през предходната година, верифицирани в
съответствие с наредбата по чл. 5 т. 2 или определени в резултат на
консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС)
№601/2012. Датата на извършване на нарушението е първият работен ден,
след датата, до която операторът е следвало да изпълни законовото си
задължение, респ. - 03.05.2022 г.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението - гр.
София, тъй като задължението за предаване на квотите е трябвало да бъде
изпълнено по местонахождение на Изпълнителна агенция по околната среда,
която се намира в гр. София.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, към която освен вината, също така спадат
причините и мотивите за извършване на нарушението. Достатъчно е да е има
съставомерно деяние от обективна страна, а такова е налице.
Правилно отговорността на дружеството-жалбоподател е била
ангажирана на основание чл.76 ал.1 ЗОИК, като съгласно същата за
неизпълнение на изискванията на чл.48 ал.1 на оператора на инсталацията или
на авиационния оператор - юридическо лице или едноличен търговец, се
налага имуществена санкция 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден
диоксид, за който операторът не е предал квоти, т.е. имуществената санкция е
във фиксиран размер спрямо непредадените квоти. В случая операторът не е
6
предал 3 839 квоти, което умножено по 200 лв. е точно 767 800 лв.
Наложената имуществена санкция е във фиксиран размер, поради което съдът
не може да я изменя.
Настоящият състав не приема твърденията за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН. В случая се касае за непредаване на
голямо количество квоти - 3 839 бр., респ. няма как да се приеме
непропорционалност между размера на наказанието и извършеното
нарушение, каквито са оплакванията в жалбата.
След като стопанисвания от жалбоподагеля завод отделя такова голямо
количество въглероден диоксид за една година, то следва да предаде и
дължимите квоти съобразно това количество замърсяване, а след като не го е
сторило, трябва да понесе наказание за това си бездействие. Касае се за
отделяне на сериозно количество емисии, за които не са били предадени
дължимите квоти, а това намира пряко отражение върху климата и околната
среда и няма как да се приеме, че случаят е маловажен. Нарушението засяга
изменението на климата и няма как да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е
направено своевременно.
Възнаграждението следва да бъде определено в посочения размер в чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Относно разноските за изготвената експертиза, то съгласно чл.84
ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата чл.189 ал.3 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото. В тази връзка и след като наказателното постановление се
7
потвърждава, то дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на СРС сторените от бюджета на съда разноски за
изготвянето на съдебно-графическа експертиза в размер на 246,50 лв. и за
съдебно-техническа в размер на 585 лв., или общ размер от 831,50 лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №13/20.01.2023 г. на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с
което на „ХХХ с ЕИК ********* на основание чл.76 ал.1 Закона за
ограничаване изменението на климата /ЗОИК/ за нарушение на чл.48 ал.1
ЗОИК е наложена имуществена санкция в размер на 767 800 лв.
ОСЪЖДА „ХХХ с ЕИК *********, да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите-София сума в размер на 120 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
ОСЪЖДА „ХХХ с ЕИК *********, да заплати на Софийски районен
съд сумата от общо 831,50 лв. разноски по делото за експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8