Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
гр. София, 07.02.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг.
дело № 1847 по описа за 2017 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба на Ц.П.Д., ЕГН ********** и Х.В.К., ЕГН ********** за отмяна решението на
президента на фондация „А.П.“ - А.И.А., ЕГН ********** от 24.04.2017 г., с
което ищците са освободени от заеманата от тях длъжност член на УС на
фондацията.
В исковата молба ищците
твърдят, че са членове на управителния съвет на фондация „А.П.“, ЕФН *********,
регистрирана по ф.д. № 14448/1990 г., по описа на СГС. На 15.10.2015 г.
управителният съвет на фондацията приел решение за избор на А.И.А.за президент
на фондацията, а с решение от 21.10.2015 г. на СГС, ТО, VI-23
състав, постановено по
ф.д. № 14448/1990 г., посоченото обстоятелство било вписано по партидата на
фондацията. И двете решения били предмет на оспорване по т. д. № 1130/2016 г.
на СГС, ТО, VI-2 състав, което било висящо. В същото
време в края на месец февруари 2017 г. А.И.А.изпратил до ищците нотариални
покани с идентично съдържание, с които ги уведомил, че в качеството си на
президент на фондацията ги освобождава от длъжността член на УС с едномесечно
предизвестие. Ищците били уведомени, че по ф. д. № 14448/1990 г. е постъпило
заявление за вписване на промени на вписани обстоятелства по партидата на
фондацията, въз основа на решение на А.И.В.от 24.04.2017 г. за освобождаване на
ищците от заеманата от тях длъжност. Поради изложеното, за ищците бил налице
правен интерес от предявяването на иск за отмяна на посоченото решение, прието
от нелегитимен управителен орган и застрашаващо техните права като членове на
УС на фондацията. Молят съда да постанови спиране на производството до
приключване с влязло в сила решение на спора по т. д. № 1130/2016 г. на СГС,
ТО, VI-2 състав.
Искането за спиране е
неоснователно. Производството по т. д. № 1130/2016 г. с предмет оспорване на
решението за избор на А.И.А.за президент на фондация „А.П.“ не се явява
преюдициално по отношение на настоящото, тъй като евентуалната отмяна на избора
на А.И.А.като президент на фондацията ще действа занапред и по никакъв начин
няма да се отрази на решения, приети от посоченото лице в това му качество на 24.04.2017
г., поради което и не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В отговора на исковата
молба фондация „А.П.“ оспорва допустимостта на исковата молба, излагайки
твърдения, че посочените в устава на фондацията функции на управителния съвет, били
идентични с тези на общо събрание, а тези на президента – с тези на управителен
орган, поради което решението на президента А.А.от 24.04.2017 г. подлежало на оспорване
единствено пред УС на фондацията, а не и пред съда и от тази гледна точка
предявените искове били процесуално недопустими. В подкрепа на твърденията
представя препис от учредителния акт.
С оглед представения от
ответника препис от учредителния акт на фондация „А.П.“ се налага извод, че
предявените искове за отмяна на решението на президента на фондация „А.П.“ - А.И.А.,
ЕГН ********** от 24.04.2017 г., с което ищците са освободени от заеманата от
тях длъжност член на УС на фондацията, са недопустими, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ само решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответствие с устава. Решенията на органите на сдружението, които са взети в
противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат
да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове
на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването
им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Решението на общото събрание по
оспорването вече е акт, попадащ в обхвата на установения в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ
съдебен контрол. Тези правила намират и съответно приложение по отношение на
фондациите. Последните са юридически лица без членствен състав, но следва да
разполагат с органи, чрез които да волеобразуват и волеизявяват.
Разпоредбата
на чл. 35 ЗЮЛНЦ предвижда управителния орган на фондацията е да бъде едноличен
или колективен, а когато учредителният акт предвижда повече от един орган,
правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат
съответно и за другите органи.
В
настоящия случай в учредителния акт на фондацията като органи на управление са
предвидени президент и управителен съвет – чл.8, ал.1 от учредителния акт. Правомощията
на президент са предвидени в чл.8, ал.2 и включват: представляване фондацията в
отношенията й с други физически и юридически лица, с държавни и административни
органи в страната и чужбина, свикване на управителния съвет, организиране
изпълнението на решенията му. Управителният съвет като орган на фондацията е
предвидено да осъществява общото и оперативно ръководство на работите на
фондацията, да взема решения за насочване на постъпилите средства, при
необходимост да създава звена и структури на фондацията, необходими за
осъществяване на целите и да контролира тяхната дейност – чл.8, ал.2 от
устройствения акт.
В
решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., което
действително няма задължителен характер, но разясненията, дадени в същото
касателно сдруженията, са съответно приложими и към настоящия казус, е прието
ме правомощията на органите са
определящи както за предметната им компетентност, така и за реда, по който
членовете на сдружението могат да предприемат защита на правата си срещу
противоречащите на закона и устава органни решения. Законодателят е въвел
диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа е
уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл. 25,
ал. 5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за оспорване на решенията на управителния
съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, който предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с
устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от
съда. Преценката кой е приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето
от орган на юридическите лице с нестопанска цел, се извършва във всеки отделен
случай според компетентността на органа, от който изхожда решението.
Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на
въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу
незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред
върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната
му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ. В конкретния случай, с оглед препращащата
норма на чл. 35, ал. 2 от закона, предметната компетентност на управителния
съвет на фондацията съответства на тази, която има общото събрание на
сдружението, като негов върховен орган по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Управителният съвет е волеобразуващият орган,
който взема решения за ръководството на работите на фондацията, решава
въпросите за създаване на нейни звена и структури и за разходване на
постъпилите средства. Президентът осъществява представителството на фондацията и организира изпълнението на
решенията на управителния съвет, т. е. същият е волеизяващ орган, което сочи,
че функциите му не му придават характер на върховен такъв.
Фактът,
че с учредителният акт на президента е възложена компетентност да освобождава
членовете на управителния съвет – чл. 8, ал.12, не променя този извод.
Попълването на персоналния състав на органите, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЮЛНЦ е допустимо
да се извършва от самите тях, което изключва прилагането на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ и няма пречка, по волята на учредителя един от органите да попълва
състава на друг, още повече че такова попълване е допустимо и с акт на съда по
седалището на фондацията. Това означава, че предоставената възможност на
президента да освобождава членовете на управителния съвет не представлява
типична негова компетентност и не го превръща във върховен орган на фондацията,
за да е допустимо решенията му да подлежат на съдебен контрол. Следователно
реда за защита на член на управителния съвет на фондацията срещу решението на президента
за освобождаване на ищците като членове на управителни орган, не е установения
в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ - с предявяването на иск пред съда по седалището на
фондацията, а чрез оспорване на тези решения пред управителния съвет на фондацията.
Евентуално неблагоприятно за ищците решение на управителния съвет би било годен
предмет на съдебен контрол.
Така
мотивиран, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, вх.
№ 67265/22.05.2017 г., с която от Ц.П.Д., ЕГН ********** и Х.В.К., ЕГН **********,
срещу фондация „А.П.“, са предявени искове с правна квалификация чл. 25, ал.4
вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна решението на президента на фондация „А.П.“ - А.И.А.,
ЕГН ********** от 24.04.2017 г., с което ищците са освободени от заеманата от
тях длъжност член на УС на фондацията.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: