Р Е Ш Е Н И Е
№ 1724 10.12.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 1998 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и 2
и чл.194,
ал.1, т.1, б."а" от Закона за водите (ЗВ).
Делото е образувано по жалба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.”Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от инж. Г.Й. Т. – изпълнителен директор, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1/2020/02.09.2020г.,
издаден от инж. Д.Н.К.- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“
(БДЧР), с което по отношение на жалбоподателя е установено задължение,
представляваща дължима такса за разрешително № 23140035/17.09.2014г., издадено
от директора на БДЧР, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на
ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер главница 18 237.40 лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.02.2020г. до окончателно й изплащане.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен и неправилен, при допуснати процесуални
нарушения и в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас,
се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на административния
акт. Иска присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на
същите. Представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни
съображения за отмяна на оспорения акт.
Ответната страна ДИРЕКТОР НА
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ - ВАРНА, се представлява от юрисконсулт В.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Не
претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Община Айтос е титуляр на Разрешително № 23140035/17.09.2014г. /л.19-22 от
делото/, издадено от директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“
/БДЧР/, изменено с Решение № 1708/23.12.2015г.
/л.23-24 от делото/, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа
грешка № 64/27.06.2018г. /л.25 от делото/ за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за ползване на воден обект: Аланско дере, приток на река Айтоска,
водно тяло: р.Айтоска от извор до вливане в р.Съдиевска, за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект „Канализационна
система на гр.Айтос”, общ.Айтос, обл.Бургас. С Решение за поправка на очевидна
фактическа грешка № 64/27.06.2018г. е посочено,
че: „в раздел „Данни за водния обект и водното тяло – предмет на ползването”
следва да се чете: воден обект – река
Айтоска, поземлен имот с идентификатор: 00151.0.220 град Айтос, Община Айтос,
Област Бургас. Навсякъде в Разрешително
№ 23140035/17.09.2014г., изменено с
Решение № 1708/23.12.2015г., с титуляр Община Айтос, където е записано,
воден обект: „Аланско дере” да се
чете: „река Айтоска”.
На 25.02.2016 година с Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги /л.27 - 48 от делото/, сключен между „Асоциация по водоснабдяване и
канализация“ (АВиК) на обособената територия, обслужвана от ВиК, от една
страна, а от друга – ВиК (като Оператор), е постигнато споразумение Операторът
да предоставя услугите си в Обособена територия (приложение III), като
стопанисва, поддържа и експлоатира публични активи, представляващи водопроводна
и канализационна мрежа на територията на конкретно посочени общини в рамките на
Бургаска област. Към датата на подписване на договора Община Айтос е била член
на асоциацията, което е видно от протокол от Общо събрание, представляващ
публично достъпен информационен ресурс - https://www.bs.government.bg/uploads/files/potokol_9_obshto_s_avik.pdf.
С декларация по чл.194б от Закона за водите от 15.01.2020г. /л.54-55 от
делото/, подадена от изпълнителния директор на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас, е декларирано
количество заустени отпадъчни води в размер на 594 551 куб.м. за периода
01.01.2019г. - 31.12.2019г., за които е посочена дължима сума в размер на 6565.09
лв. по разрешителното, изчислена съгласно Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2017г., обн.ДВ бр. 2/06.01.2017г.
на основание чл.194, ал.6 от ЗВ.
С писмо изх.№ 26-00-3484/06.02.2020г. /л.56 от делото/, получено по пощата
от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас на 10.02.2020г.,
дружеството било уведомено, че следва да заплати в срок до 15 февруари 2020г.
по сметка на БДЧР сумата от 18 237.40 лв. за разрешено
количество отпадъчни води 1 651 625 куб. м. В писмото е посочено, че
таксата е определена на основание чл.194, ал.1, т.3, бук.”а”, във връзка с
чл.194а и пар.143, ал.2 от ПЗР на Закона за водите.
Директорът на "ВиК" ЕАД
гр.Бургас подал възражение срещу размера на така определената такса с писмо изх.№
К-451-1/13.02.2020г., вх.№ 26-00-3483/А4/14.02.2020г. /л.57 от делото/ с
аргумента, че същата трябва да бъде определена на база фактурираното количество
отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос.
С писмо изх.№ 26-00-3484/А5/19.02.2020г. /л.58 от делото/, получено по
пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 21.02.2020г., дружеството било
уведомено, за основанията, на които е изчислено задължението, като на основание
чл.194б, ал.5, във връзка с чл.103 от ДОПК дружеството е поканено да подаде
коригираща декларация.
С писмо изх.№ К-451-3/27.02.2020г., вх.№ 26-00-3483/А6/28.02.2020г. /л.60
от делото/ директорът на "ВиК"
ЕАД гр.Бургас отново подал възражение срещу размера на така определената такса
с аргумента, че същата трябва да бъде определена на база фактурираното
количество отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос.
С писмо изх.№ 26-00-3484/А7/12.03.2020г. /л.61-62 от делото/, получено по
пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 13.03.2020г., дружеството било
уведомено, че възраженията му са неоснователни.
С писмо изх.№ 26-00-3484/А8/23.04.2020г. /л.66 от делото/, получено по
пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 27.04.2020г., на дружеството била
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението към БДЧР размер на 18 237.40 лв.
С писмо изх.№ 26-00-3484/А9/18.05.2020г. /л.67 от делото/, получено по
пощата от "ВиК" ЕАД гр.Бургас на 19.05.2020г., дружеството било
уведомено за започване на производство по издаване на акт за установяване а
публично държано вземане за сумата 18 237.40 лв.
Във връзка с административното производство бил изготвен Констативен
протокол № 163в/26.06.2020г. за извършен контрол за изпълнение на задължението
по чл.194, ал.1, т.3 „а” и чл.194б, ал.4 от ЗВ, за изплащане на такси за
замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, във връзка със съставяне
на АУПДВ по реда на чл.166 от ДОПК.
Производството е приключило с издаване на оспорения АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г.,
с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима
такса за разрешително № 2314 0035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР,
изменено с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект,
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. –
31.12.2019г. в размер главница
18 237.40 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г.
до окончателно й изплащане.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която
е изготвено от инж. Е. М.Т.. Според същото
в оспорения АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г. на
директора на БДЧР няма посочени конкретни данни и стойности на индивидуалните
емисионни ограничения, заложени в действащото разрешително, както и данни за
тяхното превишение. Вещото лице сочи, че без
изградени съоръжения за пречистване на азот и фосфор, в случая изградена ПСОВ с
пълно биологично пречистване, не могат да бъдат постигнати индивидуалните
емисионни ограничения за азот и фосфор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е АУПДВ № 1/2020/02.09.2020г., издаден от инж. Д.Н.К.-
директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с което по отношение
на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима такса за
разрешително № 2314 0035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР, изменено
с Решение № 1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект, за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. –
31.12.2019г. в размер главница
18 237.40 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г.
до окончателно й изплащане.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
овластен с нормата на чл.195б, ал.1 от Закона за водите. Издаден е в
предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Жалбоподателят е
надлежно уведомен за започване на производството по съставяне на акта и на
същия е предоставена възможност да заяви становище и да ангажира доказателства.
Актът е издаден въз основа на направените при проверката констатации, съдържащи
се в съставения констативен протокол. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение на задълженията.
Съгласно
чл.195б от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по
този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
По делото не е спорно, че
задължението за заплащане на такса за замърсяване за процесната 2019г., по
чл.194, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ е на "ВиК" ЕАД гр.Бургас, в качеството му на оператор на канализационната
мрежа на съответната община, който управлява /използва/ тази мрежа по силата на
Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги,
сключен между него и АВиК, и като ползвател дължи заплащането на таксата.
Именно операторът е подал и декларациите по чл.194б от ЗВ и е посочил количествата
заустени отпадъчни води и според съда това е лицето, което дължи заплащането на
таксата за 2019г. по разрешителното.
Основният спор по делото е по
тълкуването и приложението на материалния закон, относно реда, по който следва
да бъде определен размерът на задължението на дружеството - жалбоподател, дали на
основание чл.194, ал.1, т.3, бук.”а”, във връзка с чл.194а и пар.143, ал.2 от
ПЗР на ЗВ, както е процедирал административният орган или таксата трябва да бъде определена на база фактурираното
количество отпадъчна вода към потребителите на територията на гр.Айтос, както
настоява оспорващият "ВиК" ЕАД гр.Бургас.
Съгласно чл.194, ал.1, т.3, б.„а“
ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На основание чл.194, ал.5,
т.1, б.“а“ от ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места,
селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се
определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора
за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни
води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника,
броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от
01.01.2019г. – 31.12.2019г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното
определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017г. обн. ДВ бр.
2/06.01.2017г. на основание чл.194, ал.6
от ЗВ.
В конкретния случай видно от
мотивите на акта, таксите са установени по отношение на жалбоподателя в
качеството му на ВиК оператор и ползвател на канализационната система на община
Айтос по разрешително и на основание пар.143, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /обн. в
ДВ бр.61 от 2010г. като изм. му от 2018г. не касае посочената правна норма/.
От представените по делото доказателства е установено, че за процесния период
на 2019г. с договор от 25.02.2016г. на основание чл.198в и чл.198п от ЗВ на
„Водоснабдяване и канализация “ – ЕАД гр.Бургас в качеството му на ВиК оператор
е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и
съоръженията, както и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги
на обособена територия, който включва община Айтос. На основание чл.48, ал.4 от
ЗВ водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по
смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в
съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води за съответната канализационна система. В случая съгласно
условията по издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 23140035/17.09.2014г. - за
канализационната система на община Айтос.
По силата на чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 8.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
разрешителните за заустване за проектиране или експлоатация на канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания, се издават за цялата
канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с
експлоатацията на канализационните системи на населените места, се изпълняват
от В и К оператор в съответствие с чл.48, ал.4 от ЗВ въз основа на договор,
сключен по реда на глава единадесета „а“ от ЗВ.
В настоящия случай като условие
по разрешителното, издадено за канализационните системи на община Айтос, е
предвидено задължението за заплащане на таксата за замърсяване по чл.198, ал.1,
т 3, б „а“ от ЗВ от ВиК оператора на съответната канализационна система.
С оглед на изложеното законосъобразно на основание чл.48, ал.4 от ЗВ и чл.5 от
Наредба № 2/08.06.2011г. и в съответствие с условията на разрешителното, следва
да се приеме, че „ВиК“ ЕАД гр.Бургас принципно е титуляр на задължението за
заплащане на таксата за замърсяване.
В настоящото производство жалбоподателят не оспорва използването на водните
обекти, посочени в разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води във връзка с осъществяването от него канализационни услуги. За това
свидетелстват и представените от дружеството декларации по чл.194б от ЗВ.
В тази връзка следва да се
отбележи още веднъж, че основаният спор в административното производство,
според приложената в преписката кореспонденция между БДЧР, Община Айтос и
жалбоподателя, пренесен в последствие и пред съда, е относно правилността на
изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ. Дали това да стане на база
разрешеното годишно водно количество съобразно правилото на § 143 ал.2 от ПЗР
на ЗИД на ЗВ обн. ДВ бр.61 от 2010г., какъвто подход е избрал за изчисляване на
дължимата такса административния орган издал оспорения АУПДВ или същата е следвало
да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата
редакция на чл.194, ал.5, т.1, б."а" от ЗВ, изм. ДВ бр.58 от 2015г. и
формулата по чл.16 от сега действащата Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, каквато е тезата на оспорващото
дружество.
Съгласно сега действащата
редакция на чл.194, ал.5, т.1, б."а" от ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58
от 2015г./, таксата по ал.1, т.3, б."а" се определя за замърсяване от
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз
основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за
потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в
куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на
заустванията и степента на пречистване.
С пар.62, ал.4 от ПЗР към същия
ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015г.) бе предвидено, че до привеждането на тарифата
по чл.194, ал.6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, се изчисляват и
заплащат по досегашния ред. Посочената правна норма е претърпяла изменение, на
което е придадено обратно действие и точното й съдържание е следното "До
31 декември 2016г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери.
От 1 януари 2017г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери,
определени с тарифата по чл. 194, ал.6." /Изм. е сторено с ДВ, бр.17 от
2019г., в сила от 01.08.2016г./.
При това положение настоящият
съдебен състав счита, че по аргумент от изричното правило на пар.62, ал.4 от
ПЗР към ЗИД на ЗВ /съгласно изм., сторено с ДВ, бр.17 от 2019г., в сила от
01.08.2016г., т.е. на което е придадено и обратно действие/, и констатирайки,
че тарифата по чл.194, ал.6 от ЗВ е приведена в съответствие на чл.194, ал.5 от
ЗВ с приемането именно на сега действащата такава, считано от 01.01.2017г.,
изцяло приложим е редът по сега действащата редакция на чл.194, ал.5, т.1,
б."а" от ЗВ във вр. и с чл.16 от Тарифата /конкретно в казуса/, и
като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща
разрешеното за заустване годишно водно количество, административният орган е
допуснал нарушение на материалния закон, като на практика е приложил правило –
това на пар.143, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. с ДВ бр.61/2010г./, приложимо
изцяло към т.нар. „досегашен ред“ по смисъла на посочения пар.62 ал.4 от ПЗР
към ЗИД на ЗВ / ДВ бр.58 от 2015г., изм. с ДВ, бр.17 от 2019г., в сила от
01.08.2016 г./.
Аргументи в тази насока се
извеждат и от същността на предвидените корекционни коефициенти по чл.15 ал.1,
отчитащи замърсяването с отпадъчни води и по-точно този по т.2 „К3, отчитащ
степента на пречистване“, б.“в“ за случаите на непречистени отпадъчни води, при
съобразяване и легалното определение на „непречистени отпадъчни води“, дадено с
пар.1, т.5 във вр. с т.4 и т.7 от ДР на Тарифата, т.е. при липсата на изградена
пречиствателна станция.
Като е достигнал до различни
правни изводи административният орган е издал
оспорения АУПДВ в противоречие с материалния закон, поради което същият следва
да бъде отменен на това основание.
При този изход на делото и на
основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира за основателно искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 50.00лв, изплатено възнаграждение за вещо лице в
размер на 300.00лв и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450.00 лева, съобразно
чл.25, ал.2, предл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№ 1/2020/02.09.2020г., издаден от инж. Д.Н.К.- директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ (БДЧР), с което по отношение на жалбоподателя е установено
задължение, представляваща дължима такса за разрешително №
23140035/17.09.2014г., издадено от директора на БДЧР, изменено с Решение №
1708/23.12.2015г. за правото на ползване на воден обект, за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в
размер главница 18 237.40 лева,
ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА ДИРЕКТОР НА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ -
ВАРНА да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа“, ул.“Генерал
Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев - изпълнителен
директор
направените по делото разноски общо в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: