Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева,
възз. гр. д. № 868 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 18266/12.03.2019 г. на „КРАМЕР ГРУП“ АД, ЕИК *********, предявена чрез адв. Т.Б., срещу Решение № 698/19.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 18660/2017 г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което е отхвърлен
предявения от въззивника иск за признаване
за установено по отношение на ответника Медицински университет – Варна „Проф.
Д-р Параскев Стоянов“, че ищецът е собственик на движими вещи, представляващи: Аспирационен
чадър стенен с размери 1500x1170x500 с пазарна цена към датата на придобиване
300 лева; Аспирационен чадър стенен с размери 1900x1170x500 с пазарна цена към
датата на придобиване 380 лева; Климатична инсталация /с климатизатори -
Mitsubishi - 12.5кВт/14 кВт - два броя и
NEO - 5 кВт/5.4 кВт - един брой с пазарна цена към датата на придобиване 7 270
лева; Вентилационна инсталация - кухня с пазарна цена към датата на придобиване
1100 лева; Вентилационна инсталация - WC с пазарна цена към датата на
придобиване 250 лева и за осъждане на Медицински
университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ да
предаде владението на същите вещи на „Крамер Груп“ АД, на
осн.чл.108 ЗС, както и е отхвърлен искът на „Крамер Груп“ АД за осъждане на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ да му заплати
сумата 2550 лева, представляваща част от
дължимо обезщетение за ползите от които ищецът е лишен вследствие на ползването
на същите вещи без основание от ответника за периода от 15.11.2016 г. до
подаване на молбата 08.12.2017 г.,
изразяващи се в неполучен наем в общ
размер на 9000 лева, на осн.чл.59 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение
на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Намира,
че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на развилите се
отношения между страните като приел, че процесните вещи съставляват подобрения
трайно прикрепени към постройката. Позовава се на събраните в хода на процеса
гласни доказателства и допусната СТЕ, за да се обоснове собствеността си върху
вещите и възможността да бъдат отделени от сградата. Намира, че договорките
между страните при сключване на договора за наем са неправилно тълкувани от
съда. Акцентира, че съдът не се е произнесъл по направеното в съдебно заседание
оспорване, че договорът от 16.01.2008 г., анексът от 17.01.2008 г. и договорът
за наем №ДН-4/15.11.2013 г., сключени между „Крамер“ ЕООД и Медицински
университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, са нищожни поради
противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и същите имат
невъзможен предмет. Настоява, че единствено Държавата може да заявява претенции
относно собствеността върху вещите, но не и ответника, като такива не са
релевирани. Сочи се, че вещите са монтирани в незаконна постройка, който факт
се установявал от събраните писмени доказателства и депозираните пред първата
инстанция свидетелски показания. С това обосновава, че отпада изискването по
отношение на същата да бъде оборудвана с каквито и да е било съоръжения, в т.ч.
процесните вещи. В тази връзка намира, че в нарушение на закона съдът не се е
произнесъл по направеното искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да се
произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на Акт за узаконяване
№2/18.12.2014 г., издаден от Главния архитект на Община Варна и на
Удостоверение №87/03.08.2015 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на
едноетажна сграда – снек-бар, издадено от Главния архитект на Община Варна. По
тези съображения настоява за отмяна на решението и уважаване за заявените претенции.
Претендира разноски. В открито съдебно заседание въззивникът
чрез процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба с доводите
изложени в нея. Моли за отмяна на решението и претендира разноски. Представя
писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора,
заявен пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
изборът на наемател на обекта е направен въз основа на представена оферта от
дружеството, в която е посочено, че преустройството в ресторанта за бързо
хранене включва и изграждане на необходимите инсталации – вентилационна и
климатична, като съгласно договора от 16.01.2008 г. всички подобрения са за
сметка на наемателя и се извършват в полза на наемодателя. Сочи се, че в
периода на преустройството наемателят не е заплащал наем. Настоява, че правата
върху процесните вещи следва да бъде преценявана на плоскостта на постигнатите
договорки между „Крамер“ ЕООД и МУ по силата на договора за наем от 16.01.2008
г. Настоява, че правилно е прието от съда, че процесните вещи са елемент от
общата вентилационна и климатична инсталация, като процесните вещи са
прикрепени по такъв начин, че с отделянето им обектът, който обслужва не би
могъл да функционира като такъв, който факт е установен по делото със СТЕ.
Въпросът за законността на постройката намира за ирелевантен за спора. Моли за
потвърждаване на решението. В открито съдебно
заседание чрез процесуален представител моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и претендира разноски. Настоява се, че за предаване на процесните вещи
са необходимо разбиване, преустройство и повреждане, което се явява пречка за
предаването им.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В
исковата молбата ищецът твърди, придобиване право на собственост на процесните
вещи въз основа на апортна непарична вноска в дружеството-ищец при учредяването
му на 06.11.2012 г., извършена от „КРАМЕР“ ЕООД с ЕИК *********
(заличено като търговец на 14.11.2016 г.). Сочи се, че към датата на апортиране
на процесните
вещи същите се използвали от техния собственик и бивш акционер
на ищеца „КРАМЕР"
ЕООД в търговската му дейност, осъществявана в търговския му обект,
представляващ заведение за обществено хранене „Табла" в град Варна,
разположен в двора на ответника на ул. Марин Дринов 55, стопанисван по силата
на договор за наем с ответника. Твърди се, че след апортирането им в капитала
на ищцовото дружество страните
се споразумели вещите да продължат да се използват от „КРАМЕР"
ЕООД в същия търговски обект до прекратяване на наемното му правоотношение с
ответника. Наемното правоотношение между
ответника и „КРАМЕР“ ЕООД било прекратено на 15.11.2013 г.
поради изтичане на срока на договора, като вещите останали в търговския обект. Твърди, че на 15.11.2013
г. „Крамер Център“ ЕООД е влязъл във владение на описания търговски обект по
силата на договор за наем, сключен с ответника. По уговорка с „Крамер Център“
ЕООД ищецът му предоставил за послужване вещите за периода от 15.11.2013 г. до
30.11.2013 г. На 01.12.2013 г. подписали анекс № 1 към договора за наем на
движими вещи от 01.05.2013 г., описани в приложение № 2 позиции 18, 19, 28, 29
и 32 и ищецът е издал фактури за периода 31.12.2013 г. – 30.11.2016 г., задълженията
по които са платени изцяло от „Крамер Център“ ЕООД. Описаните в същия движими
вещи продължават да се използват от посоченото дружество и се намират в търговския обект. Договорът за наем с
ответника Медицински университет Варна е прекратен на 15.11.2016 г. поради
изтичане на срока. От следващият ден 16.11.2016 г. ответникът владее вещите без
основание и отказва да ги предаде на собственика. От придобиването на вещите
06.11.2012 г. до 15.11.2016 г.
процесните вещи са били в непрекъснато владение от ищеца, а преди това от
неговия праводател. През периода от
06.11.2012 г. до 15.11.2013 г. същите са били в негово държане чрез „Крамер“
ЕООД. През периода от 15.11.2013
г. До 15.11.2016 г. същите
са били в негово държане чрез „Крамер Център“ ЕООД. Твърди, че на 09.10.2017 г. в
качеството на собственик ищецът изпратил покана до ответника за доброволно
предаване владението на вещите, както и да му заплати обезщетение за ползването
за периода от 15.11.2016 г. до подаване на молбата в размер на 9000 лева. Получил
отговор, че същите са държавна собственост, тъй като са трайно прикрепени към
сграда с идентификатор 10135.2557.152.7, която е публична държавна собственост
съгласно АПДС № 924/18.01.2017 г. Ищецът
е направил запитване до Областен управител и получил отговор, че същите вещи не са държавна
собственост. От тези твърдения за него е
налице правен интерес от завеждане на
предявените искове против
ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по иска МУ-Варна, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не държи движими
вещи, собственост на ищеца, както и вещи за които има задължение за връщане
след прекратяване на договора за наем с „Крамер Център“ ЕООД. След проведен
търг с тайно наддаване през 2007 г. комисията е класирала на първо място
„Крамер“ ЕООД. Сочи, че в офертата е посочено, че за преустройство на обекта в
ресторант ще бъдат направени необходимите вентилационна и климатична
инсталации. С оглед приетите условия на офертата и за да може да функционира
обекта като заведение за хранене е извършено преустройство, описано в приетата
оферта заради която е сключен договора. Съгласно договора всички подобрения са
за сметка на наемателя и се извършват в полза на наемодателя. Преустройството е
извършено в периода 17.01.2008 г. – 01.09.2008 г., като през този период наем
не се дължи. Поради изтичане срока на
договора на 15.11.2013 г. е съставен приемо-предавателен протокол и обекта в
състоянието в което се намира ведно с всички подобрения е предаден от „Крамер“
ЕООД на Медицински университет Варна. Видно от същия обектът е с инсталационна
и технологична осигуреност вкл.с монтирана вентилационна инсталация,
климатизация с климатици, монтирани на покрива на сградата и с монтирани местни
смукателни устройства – 2 бр.смукателни чадъри.
На 15.11.2013 г. е подписан договор за наем между Медицински университет Варна и „Крамер
Център“ ЕООД и е подписан приемо-предавателен протокол като последният е получил
обекта с цялото оборудване включително и с процесните вещи. Договорът е изтекъл
на 15.11.2016 г., наемателят е поискал срок за демонтиране на съоръженията,
получил е отказ от ректора и на 21.12.2016 г. е извършено изземване на обекта
за което е съставен констативен протокол. Процесните вещи не подлежат на
връщане и те са част от декларираното в офертата на „Крамер“ ЕООД преустройство
на обекта, заради което той е класиран на първо място. Сключеният с дружеството
договор е със смесен характер като извършеното преустройство е част от офертата
и е заложено в чл.22 на договора. За ответника е без значение извършения апорт
на движими вещи от „Крамер“ ЕООД в капитала на „Крамер Груп“ АД, тъй като МУ
Варна не е страна в тези правоотношения. Прави възражение за липса на
идентичност на вещите, описани в договора и тези, находящи се в обекта и
представляващи изградените инсталации. От 01.09.2008 г. когато е приключило
преустройството на обекта в ресторант за бързо хранене, владението върху тях се
осъществява от Медицински университет Варна. Представляващият двете дружества „Крамер“ ЕООД и „Крамер Център“ ЕООД е едно
също лице Радослав Ч., който е подписал приемо-предавателните протоколи без
възражения. В случай, че се приеме, че вещите не са неразделна част от
изградените инсталации, ответникът заявява права като релевира, че с изтичане на
5-годишния срок по чл.80 ЗС вещите са станали негова собственост.
Оспорва исковата претенция за обезщетение по основание и по размер като
възразява, че представените фактури не удостоверяват получаване на наем за
процесните вещи. Договорът за наем и анексите към него са без достоверна дата и
описанието на вещите в тях е извършено с цел да се създадат привидни права
върху тях. Прави възражение за прихващане с негово вземане от ищеца за
заплащане на суми, представляващи направени разходи за отстраняване на повреди
по вещите и извършен ремонт за тяхното функциониране според предназначението
им, а именно: ответникът е заплатил следните суми: 660 лева с ДДС за ремонт на климатичната
инсталация, 184.80 лева с ДДС за
диагностика и поддръжка на климатичната инсталация и 450 лева с ДДС за смяна на
филтри на смукателните чадъри за вентилацията. Насрещното парично вземане на
ответника от ищеца е в размер на 1294.80 лева с вкл.ДДС, представляваща
заплатена сума за нормалното функциониране на 2 броя климатици и 2 бр. аспирационни чадъри за
вентилация.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно
и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива
се свеждат до характера на процесните движими вещи и
по-конкретно дали същите съставляват подобрения, трайно прикрепени към
постройката и възможността те да бъдат отделени от сградата; относно
действителността на договорите за наем, сключени между „Крамер“ ЕООД и МУ,
както и за липса на преюдициално произнасяне по валидността и законосъобразността
на Акт за узаконяване на постройката и удостоверение за регистриране и
въвеждането й в експлоатация, в който са изградени процесните вещи, предмет на
иска.
Предявените
искови претенции черпят правното си основание в разпоредбите на чл. 108 от ЗС и
59 от ЗЗД.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствата тежест в процеса при предявен
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС ищецът следва да установи собственически
права върху процесните вещи и упражнявана фактическа власт от ответника върху
тях, като ответникът следва да докаже, че владее същите на противопоставимо
правно основание.
Искът за
заплащане на обезщетение за ползване на тези вещи по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е
предпоставен от неоснователното ползване на чуждите вещи, като ищецът следва да
установи вземането по размер и период, за който е бил лишен от ползите на
собствената си вещ.
В случая установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните,
поради което на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към
нея.
Първият
по делото спорен въпрос се свежда до действителността на договора за наем
сключен между праводателя на ищеца „Крамер Груп“ АД и ответника, както и кому
принадлежат процесните вещи.
Не е
спорно между страните, че с акт за публична държавна собственост №
1878/12.11.1998 г. на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС са актувани земя и сгради, находящи се гр. Варна, ул. Марин Дринов № 55,
Ректорат на Медицински университет. Липсва спор относно идентичността между
актуваната земя и ПИ с идентификатор 10135.2557.152 по одобрена кадастрална
карта, както и че за ПИ 10135.2557.152, ведно с изградените в
него сгради е съставен Акт № 8431/08.03.2013 г. за публична държавна
собственост. Съгласно отбелязванията в актовете за държавна собственост на Медицинския
университет са предоставени права за управление на описаните в акта имоти.
В рамките
на предоставените от държавата права за стопанисване и управление въззиваемият
е издал заповед № Р-100-413 от 29.10.2007 г. на ректора на Медицински
университет Варна, издадена на основание чл.16, ал.2 и чл.19, ал.1 от ЗДС и
ППЗДС и е приел решение с протокол от 29.10.2007 г. на ректорския съвет Медицински университет Варна съобразно които
е предприето провеждане на търг с тайно
наддаване за определяне на наемател на обект „Клуб на преподавателя“ с площ 105
кв.м., находящ се в град Варна , ул. „Марин Дринов“ № 55, за срок от 5 години.
За да участва в търга праводателят на ищеца „Крамер“ ЕООД е подал оферта, като
съобразно приложение № 1 към офертата е посочено какъв ще бъде обекта и
неговите характеристики. Видно от направеното предложение „Крамер“ ЕООД е завил
готовност за изграждане на необходимата ВиК, ел. и климатична инсталация и
вентилация на помещенията, като към него са приложени идеен проект и размер на
инвестициите.
Не е
спорно между страните, че в резултат на проведено класиране от комисията,
разглеждаща офертите за определяне на наемател на посочения обект, по приет
критерий от комисията „размер на оферираната цена“, на първо място е класиран
участника „Крамер“ ЕООД поради предложена най-висока наемна цена 750 лева с
ДДС. Именно с него е сключен и договора за наем на обекта от 16.01.2008 г.,
анексиран на 17.01.2008 г. и чиято действителност ищеца атакува.
Релевираните
от въззивника доводи за недействителност на наемния договор и анексите към него,
поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона и невъзможен
предмет, са неоснователни. Договорът за наем между „Крамер“ ЕООД и Медицинския
университет е сключен в резултат на надлежно проведена процедура за
предоставяне по наем на трети лица на стопанисван и управляван от въззиваемия
имот, публична държавна собственост. По своята правна същност сключването на
договор за наем не съставлява действие
на разпореждане, а е действие на управление, поради което в рамките на
предоставените на Медицинския университет от Държавата права, липсва законова
пречка, актуваният имот да бъде предоставен за възмездно ползване на трети
лица. Анексът към първоначалния договор от 17.01.2008 г. също съдържа допустими
от закона съглашения, доколкото страните уговарят допълнително правата и задължения, поети по наемния договор, сключен
по-рано.
Ето защо
съдът приема, че между Медицински университет - Варна и „Крамер“
ЕООД е възникнало валидно наемно
правоотношение за временно ползване срещу заплащане наем на обект „Клуб
на преподавателя“ с площ 105 кв.м.
С горепосочения
анекс от 17.01.2008 г. „Крамер“ ЕООД и МУ – Варна са договорили наемателят да
извърши ремонт и подобрения в имота в срок до 01.09.2008 г.,
съгласно одобрен от наемодателя примерен проект и при спазване изискванията на
чл.14 от договора. В същият е посочено, че преустройства и трайни подобрения се
извършват след писмено одобрение от наемодателя и разрешение от съответните
технически служби на общината, като всички подобрения са за сметка на
наемателя.
С оглед
така договореното между праводателя на въззивника и въззиваемия възниква
вторият спорен по делото въпрос, а именно относно характера на процесните вещи и дали те
съставляват такива подобрения в сградата.
Определящо
за това дали една вещ съставлява подобрение е начинът й на прикрепване към
постройката и дали същата може да се отдели без същественото й повреждане или
разрушаване (в този смисъл ППВС № 6/1974 г., решение № 152 от 07.04.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 831/2009 г., ІІ г.о. и др.).
Съгласно трайната съдебна практика преценката за всеки отделен случай е
конкретна. Поради това и идентични вещи могат да се считат за подобрения, а
други вещи от същия вид - за самостоятелни движимости, чието отделяне може да
се извърши без каквото и да било повреждане (в този смисъл решение №
297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г., I г.о. на ВКС, решение № 33/23.03.2017 г. по гр.д. № 2591/2016 г., I г.о. на ВКС). Преценката за самостоятелността на
вещта съдът може да извърши въз основа на заключение на вещо лице за
възможността вещта да бъде отделена без повреждането й, тъй като тази
констатация се основава на необходимостта от специални знания за естеството на
свързаните вещи, начина на прикрепването им и възможните обичайни повреди при
отделянето им.
В случая от допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, чието
заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че процесните вещи (аспирационен чадър стенен с размери
1500x1170x500; аспирационен чадър стенен с размери 1900x1170x500; климатична
инсталация /с климатизатори - Mitsubishi - 12.5кВт/14 кВт - два броя и NEO - 5 кВт/5.4 кВт - един брой;
вентилационна инсталация - кухня; вентилационна инсталация – WC) са трайно прикрепени към
постройката, в която са изградени.
Съобразно
констатациите на вещото лице външните тела на климатичната инсталация са
монтирани на покрива на сградата, а вътрешните тела тип касета са монтирани над
окачения таван в залата, съобразени са с интериора на помещението и са елемент
от ограждащата конструкция. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че се
касае за трайно, а не временно закрепване към сградата и че помещението, където
е изградена климатичната инсталация не може да бъде експлоатирано без наличието
им.
По
отношение на вентилационната система изводите на вещото лице се основават на
размерите и начина на прикрепване към помещенията, в които са монтирани (кухня
и тоалетна). Експертът сочи, че стенният аспирационен чадър с размери 500/1170/500 и аспирационен чадър
стенен с размери 1900/1170/500 и като
цяло вентилационното съоръжение се осъразмерява съобразно помещението, в което
е изградено, т.е. вентилационната система би могла да се ползва по
предназначение единствено в идентично съоръжение. Заключава също че е
невъзможна експлоатацията на кухнята и сервизните помещения, в които са
изградени вентилационната система и поставени вентилационните чадъри.
По делото
са изслушани показанията на две групи свидетели, водени от страните по делото,
чиито показания си противоречат по съществения по делото въпрос относно начина
на прикрепване на процесните вещи към постройката. Съдът намира за
последователни, вътрешнологични и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства показанията на втората група свидетели – Ж., К. и О., съобразно
които телата на климатиците са захванати здраво към покрива – „тип таванни
касети“, а самите те, монтирани в окачен таван. Свидетелите имат непосредствени
впечатления от изградените обекти, възприемани в различни времеви периоди от
развитието на процесните отношения между страните. Установява се, че
вентилацията, изградена в обекта е за цялото заведение, включвайки в едната си
част салона за хранене, във втората - тоалетните и в третата – кухнята, в която
се намират вентилационните чадъри, които били неразглобяеми. Свидетелстват, че
след изземването на обекта се наложило да се прави профилактика на
съоръженията, подменили се части от тях, тъй като били амортизирани. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Ч. и Ж. в частта, в която свидетелите
твърдят, че тези вещи могат да се демонтират, доколкото същите не кореспондират
на събраните по делото доказателства – съпоставени с изготвеното експертно
заключение. Показанията им почиват на субективна преценка за релевантния по
делото факт досежно начина на закрепване на процесните вещи към сградата.
От
съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
достига до извода, че поставените в обекта вещи, не могат да бъдат отделени без
съществено да се увредят или да се ползват по предназначение след отделянето им.
Дори да е възможно тяхното демонтиране това било довело до повреждане, както на
самото съоръжение (климатична и вентилационна система), така и на главната вещ,
в която са изградени и същата не би могла да се ползва по предназначение. С
оглед въздействието, на което са били подложени – топлина, влага и други
фактори аспирационните чадъри биха нарушили в значителна степен целостта си при
демонтаж, който макар и възможен съобразно експертното заключение ще доведе до
повреждане на вещта. Освен това, както се установи климативната и вентилационнаиа
система, включая и съдържащите се аспирационни чадъри, са осъразмерени
съобразно помещенията, инкорпорирани в помещението, където са монтирани,
следователно същите не могат да бъдат отделени без значително повреждане /било на
вградените и трайно прикрепени вещи, било на помещението, в което се намират/,
а с оглед начина на прикрепяне към съответното помещение в сградата не могат да
се считат за самостоятелни такива. Намаляването на стойността и качеството им при
демонтаж и ограничаването на възможността да се ползват на друго място предвид
специфичните им размери и профили е в основата на определяне характера на
вещите.
Ето защо,
като трайно прикрепени към сградата, съдът намира, че процесните вещи покриват
вложения в анекса към договора за наем от 2008 г. между МУ и „Крамер“ ООД от
2008 г. смисъл, следователно същите е следвало да се изградят за сметка на
наемателя. Още повече, както се посочи по-горе, съобразно направената оферта от
праводателя на ищеца „Крамер“ ЕООД, последният е предложил изграждане на всички
необходими съоръжения – климатична и вентилационна система, което е било и
водещ критерий при определянето му за наемател. С анекса от 17.01.2008 г.
страните са постигнали съглашение за изграждането им в обекта, като разходите
за тях да бъдат за сметка на наемателя. С оглед свободата на договаряне,
залегнала в чл. 9 от ЗЗД, страните могат да се отклоняват от диспозитивните
правни норми, уреждащи наемните отношения, а именно че разходите, извън текущи
ремонтни дейности, са за сметка на наемодателя, какъвто е и настоящия случай. По
тези съображения, собственикът на сградата (който не е спорно, че е Държавата)
е станал и собственик на процесните вещи. Безспорно възникналите наемни
правоотношения между страните са прекратени, но с оглед изложените по-горе
съображения вещите, предмет на иска, не подлежат на връщане. Още повече във
въззивното производство са ангажирани доказателства (Решение № 2798/26.02.2019
г. по адм.д. № 8897/2017 г. на ВАС), че спрямо обектът, в който са изградени, е
издадена Заповед на областния управител на област с административен център
Варна, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗС е постановено изземването му,
т.е. предприети са и действия за връщане владението върху собствената на
Държавата сграда. Ирелевантно за извода кому принадлежи собствеността върху
процесните вещи са последващите договори за прехвърляне на права върху тях и
договорите за отдаването им под наем от 01.05.2013г. и 01.12.2013 г., доколкото
праводателят на ищеца „Крамер“ ЕООД не е бил техен собственик и не е прехвърлил
такива в дружеството „Крамер Груп“ АД на 06.11.2012 г.
По тези
съображения ищецът не се легитимира като собственик, поради което не се ползва и
от петиторната защита по чл. 108 от ЗС.
Искането
на въззивника за преюдициално произнасяне по въпроса за валидността и
законосъобразността на Акт за узаконяване №2/18.12.2014 г., издаден от
Главния архитект на Община Варна и на Удостоверение №87/03.08.2015 г. за
регистриране и въвеждане в експлоатация на едноетажна сграда – снек-бар,
издадено от Главния архитект на Община Варна, е неотносимо към предмета на
спора. Ищецът не установи при условия на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесните вещи, а дали сградата отговаря на
строителните правила и норми е извън предмета на това установяване. По силата
на чл. 97 от ЗС и въз основа на постигнатите доворки с анекса от 17.01.2008 г.
собственик е станала Държавата, като обстоятелството дали постройката е
незаконна, не се отразява на техния статут.
По изложените съображения искът за предаване на процесните вещи - аспирационен
чадър стенен с размери 1500x1170x500; аспирационен чадър стенен с размери
1900x1170x500; климатична инсталация /с климатизатори - Mitsubishi - 12.5кВт/14
кВт - два броя и NEO - 5 кВт/5.4 кВт -
един брой; вентилационна инсталация - кухня; вентилационна инсталация – WC, с
правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователен следва да се отхвърли.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползите от тези вещи в периода от 15.11.2016 г. до 08.12.2017 г., доколкото
претенцията по чл. 59 от ЗЗД предполага доказване на собственически права върху
тях, които в случая ищецът не установи.
И след като не се установи и нарушение на
императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013
год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло.
Предвид изхода от спора и направеното от
въззиваемия искане, в тежест на въззивника следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
срещу чиито размер от 1440 лева въззивникът е релевирал възражение за
прекомерност. С оглед фактическата и правна сложност на делото и като съобрази
че претендираното възнаграждение надвишава незначително минималния съобразно
Наредба № 1/2004 г. размер, съдът намира възражението на въззивника за
неоснователно. На въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 1440 лева,
за което плащане са представени доказателства (л. 48).
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
698/19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 18660/2017 г. по описа на ВРС, 14-ти
състав.
ОСЪЖДА „Крамер Груп“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Ген. Цимерман“ №
12, ет.4, ап.10, представлявано от Таня Христова Настева да заплати на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев
Стоянов“, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. “Проф.Марин Дринов“ №
55, сумата от 1440 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :