23.11.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№803 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128а от АПК и е образувано
по предявен иск от С.Г.Т. *** за обявяване на нищожността на Решение №12362/17.09.2019г.,
постановено по адм.д. №12740/2018г. по описа на Върховен административен съд,
Петчленен състав ІІ колегия, с което е отхвърлено искане за отмяна на основание
чл.239, т.1 от АПК на влязло в сила Решение №6004 от 09.05.2018г. по
адм.д.№1166 по описа на Хасковски административен съд за 2016г.
Твърди се, че искът бил допустим поради това, че негов
предмет бил въпроса за валидност на съдебно решение, което не подлежало на
касационен контрол и съответно не било предмет на проверка в касационното
производство. Ищецът имал правен интерес да предяви иска за прогласяване на
нищожността, тъй като с решението се препятствала възможността му за ново
разглеждане на делото и постановяване на ново решение, което би могло да бъде
благоприятно за него. За да бъде валиден съдебният акт следвало да бъде
постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Нищожно било
решението, изходящо от съд, когато било постановено от незаконен състав. Поради
това именно считал решението, предмет на настоящия иск, за нищожно. С оглед на
императивната разпоредба на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, приложима субсидиарно на
основание чл.144 от АПК, съдията Еманоил М. не бил имал право да участва в
изготвянето и подписването на съдебния акт по причина, че бил участвал в
съдебния състав, който бил разгледал и постановил Решение №6004/09.05.2018г.,
постановено по адм.д.№1166/2017г. на Пето отделение на ВАС, чиято отмяна се
искала в производството по чл.237 от АПК по адм.д.№12740/2018г. на ВАС,
Петчленен състав ІІ колегия. В случая разглеждането на делото било в нарушение
на чл.22, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК и водело до нищожност на съдебния акт, тъй
като актът бил нищожен и не подлежал на атакуване като неправилен на това
основание.
Ответната страна оспорва допустимостта и основателността
на претенцията, като счита, че в случая не са налице основания за отвод на
съдията, тъй като съгласно чл.22, ал.1, т.5 от ГПК в производството не можел да
участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаването на
делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото. Ако се
считала като основание за отвод разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК –
съществуващи други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастие, то ищецът следвало да отправи своята претенция още преди
постановяването на решението. Подробно се разглеждат хипотези за нищожност на
съдебен акт, ако същият е постановен извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост волята
на съда, какъвто не бил настоящия случай. Иска се претенцията да бъде
отхвърлена поради недоказаност и неоснователност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №6004/09.05.2018г. по адм.д.№1166/2017г. по
описа на ВАС е отменено Решение №335/22.11.2016г., постановено по адм.д.№70/2016г.
на Административен съд Хасково, като вместо това се постановява, че се отхвърля
жалбата на С.Г.Т. против Заповед №419/11.01.2016г. на Директор на Агенция
Митници. С Решение №12362/17.09.19 по адм.д.№12740/2018г. по опаса на ВАС,
Петчленен състав – ІІ колегия, отхвърля искането на С.Г.Т. за отмяна на
основание чл.239, т.1 от АПК на влязлото в сила Решение №6004/09.05.2018г. по
адм.д.№1166/2017г. по описа на ВАС. Безспорно между страните е, че член и на
двата състава на ВАС, произнесли се в посочените решения, е бил съдия Еманоил М..
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128а, ал.1 от АПК нищожността на съдебния акт – решения и определения, постановени от
административните съдилища и ВАС, може да се предяви безсрочно, като не се
посочват конкретни пороци, водещи до нищожност на съдебно решение. Трайната
съдебна практика е утвърдила съдържанието на понятието „нищожност на съдебен
акт“, като за нищожно решение се приема решение, което не отговаря на
изискванията за валидност на съдебния акт - не е постановено от надлежен орган
или този орган не е функционирал в надлежен състав, или не е действал в
пределите на правораздавателната власт на съда, или не е изготвено в писмена
форма или решението е неразбираемо и неговия смисъл не може да се извлече дори
при тълкуване. Счита се, че съдебното решение е нищожно тогава, когато липсват
мотиви или изложените такива не позволяват да извлече волята на съда. Съдебната
теория приема, че нищожният съдебен акт страда от най-съществените пороци,
които не позволяват същият да бъде припознат като валиден съдебен акт поради
липса на надлежно изявление. Така е и случаите, като решение, при което мотиви
не са изложени или същите са неразбираеми до степен такава, че дори при
тълкуване да не може да се извлече неговия смисъл.
В настоящия случай ищецът твърди, че
решението е постановено от орган, който е функционирал в ненадлежен състав – в
състава на съда при произнасяне в касационно обжалване по реда на чл.208 и сл.
от АПК и при произнасяне по искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е
участвал съдията М.. Твърденията са, че съдията е взел участие при решаването
на делото в друга инстанция, поради което е следвало да се отстрани от
разглеждането му в производството по чл.237 и сл. от АПК.
За настоящия съдебен състав постановеното
съдебно решение в производството по чл.237 и сл. е валидно и постановено от
надлежен състав. Доводът за нищожност на Решение №12362/17.09.19 по адм.д.№12740/2018г. по описа
на ВАС като постановено от незаконен състав е неоснователен, тъй като отмяната
на влязло в сила решение е самостоятелно производство и участието в състава на
съда на съдия, постановил решение по касационната жалба при разглеждане на
делото по реда на инстанционния контрол, не попада в хипотезата на чл.22, ал.1,
т.5 от ГПК. Основателността на искането за отмяна е извън обхвата на съдебния
контрол при касационното обжалване. Освен това следва да се има предвид и че в
случая липсват твърдения за предубеденост било на съдия М., било на друг член
на състава, произнесъл Решение №12362/17.09.19г. Но дори и да се приеме, че
самият факт на участието на съдията в касационното разглеждане може да бъде
разглеждан като предубеденост, то това не е основание да се приеме за нищожно
постановеното решение по реда на извънредния способ за отмяна. Тук намират
приложение аргументите на Тълкувателно решение №1/10.02.2012г. на ВКС по
т.д.№1/2011г. на ОСГТК, съгласно които съдиите, подписали решението,
удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато тя е
била формирана при тайното съвещание. Настоящият случай би могъл да бъде
разглеждан и като аналогичен на случаите, когато член на състава не е съгласен
с мнението на мнозинството и подписва решението с особено мнение или не
подписва решението, като следва да се има предвид, че на основание чл.21, ал.5
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК решението
на съда се приема с мнозинството на гласовете на съдиите.
При така установеното не може да се
приеме, че формираната воля в Решение №12362/17.09.19г. е на ненадлежен състав.
В този смисъл предявеният иск следва
да бъде отхвърлен, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за ангажиране на юрисконсулт – минимален размер
от 100 лева.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Т. *** иск за обявяване на
нищожността на Решение №12362/17.09.2019г., постановено по адм.д. №12740/2018г.
по описа на Върховен административен съд, Петчленен състав ІІ колегия, с което
е отхвърлено искане за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязло в сила
Решение №6004 от 09.05.2018г. по адм.д.№1166 по описа на Хасковски
административен съд за 2016г., като неоснователeн.
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция Митници разноски по
делото за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: