РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330200184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Силенти“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Н.С., ЕГН: ***
против Наказателно постановление № 545937-F570387 от 04.11.2020 г.,
издадено от М.К.Л. – *** в *** , с което на основание чл. 178 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди неправилно да е определена датата на извършване на
нарушението, като оспорва извода на наказващия орган данъчното събитие да
е настъпило на посочената в постановлението дата. Поддържа неправилно
данъчното събитие да е отнесено към датата на плащането, като вместо това
сочи, че относима е датата на извършване на услугата, но тя да не е описана в
наказателното постановление. Взема становище неправилно наказващият
орган да е определил основанието за регистрация на дружеството по ЗДДС.
Твърди още дадената правна квалификация на деянието да е непълна, тъй
като не е посочена правната норма, която определя, че доставката е с място на
изпълнение на територията на страната. Моли наказателното постановление
да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендира
1
направените по делото разноски. С молба с вх. № 5907/09.02.2021 г. от адв.
Н.А., приложена от лист 23 до лист 25 от делото, поддържа жалбата, като
допълнително навежда аргумент за липса на идентификация на вида на
услугите. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Р.Е., която
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
извършването на деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, да е
доказано. Намира възраженията по жалбата за неоснователни. Взема
становище деянието да не представлява маловажен случай. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Силенти“ ЕООД, спрямо което юридическо лице
е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 14.12.2020 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 18.12.2020 г., поради което седемдневният срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.06.2020 г. жалбоподателят „Силенти“ ЕООД подал в ТД на НАП-
Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС с вх. № 163912002048718/15.06.2020 г. Въз основа на заявлението на
свид. С. А. К. – *** в ***, било възложено извършването на проверка. За
същата бил съставен протокол № **********/24.06.2020 г. В хода на
проверката свид. К. установил, че жалбоподателят като данъчнозадължено
лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС бил получател по онлайн услуги от чуждестранно
юридическо лице, което не е установено на територията на страната.
Жалбоподателят „Силенти“ ЕООД получил услуги за периода от 15.11.2019 г.
до 30.11.2019 г. от Facebook Ireland Limited с валиден VAT номер
IE9692928F, Република Ирландия, на обща стойност 297,43 лева, като
първото плащане било извършено на 18.11.2019 г.
В хода на проверката свид. К. не успял да установи какъв е видът на
предоставените на жалбоподателя услуги, но от опита си по извършвани
други проверки, приел, че най-вероятно те представлявали популяризиране на
публикации и били облагаеми, но без да е напълно сигурен в това. Така приел
и че за жалбоподателя е възникнало основание за задължителна регистрация
2
по реда на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, като трябвало да подаде заявление за
регистрация по този ред най-късно до 11.11.2019 г., тъй като имало настъпило
данъчно събитие на 18.11.2019 г. - датата на първото плащане.
Жалбоподателят не подал заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал. 1 от
ЗДДС в срок до 11.11.2019 г.
На 16.09.2020 г. свид. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F570387 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на негов пълномощник и на свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства,
както и от вещественото доказателство по делото.
От показанията на свид. С. А. К. се установяват обстоятелствата по
конкретната проверка, както и обстоятелства от извършени от свидетеля
други проверки на същото дружество, които са относими към настоящото
дело. Свидетелят изяснява, че проверката е била инициирана във връзка с
подадено от жалбоподателя заявление за регистрация по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Изяснява се още, че преди подаването на това заявление
жалбоподателят е бил получател на услуги от чуждестранно юридическо
лице, както и че първото плащане било извършено на дата 18.11.2019 г.
Установява се на следващо място, че свидетелят не знае какви са услугите, по
които жалбоподателят е бил получател. К. пояснява, че предполага, че тези
услуги представляват популяризиране, което да може да се приравни на
реклама. Установява се от свидетелските показания, че този си извод
актосъставителят е направил въз основа на служебния си опит от
извършването на други проверки, при които други лица са били получатели
на услуги от същия доставчик. Изяснява се и че до края на проверката по нея
не е било събрано доказателство, от което да се установят основанието и
видът на услугите, които дружеството жалбоподател е получило от
чуждестранното юридическо лице. Свидетелят пояснява, че против
жалбоподателя има съставен АУАН и за извършено нарушение по чл. 13, ал.
1 от ДОПК по неоказване на съдействие на органа по приходите. Показанията
на свид. К. се ползват с доверие от съда в частта им, в която свидетелят сочи
своите възприятия за обстоятелствата по проверката. В тази част показанията
са подробни, последователни и намират подкрепа в събраните писмени
доказателства. В частта им, в която свидетелят изказва своите предположения
за основанието и вида на предоставените услуги, показанията не съдържат
възприятия на лицето за обективно случили се обстоятелства, а негови
съждения и формирани оценки въз основа на други факти, поради което в
тази им част показанията не са годен източник на доказателствена
3
информация, а предположенията на свидетеля не се приемат за доказани по
делото.
Описаната фактическа обстановка съдът установява и от събраните и
проверени по делото писмени доказателства: протокол
№**********/26.04.2020 г.; протокол № **********/04.09.2020 г.; искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.
№162692002049553/25.06.2020 г.; искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице с изх. № 16-1953/15.06.2020 г.;
пълномощно от Д.Н.С. в качеството на управител на „Силенти“ ЕООД в
полза на К.А.Ж, П.Н.У. и Н.В.Ц., както и от материалите по
административната преписка, обособени като самостоятелно приложение към
делото. Към тях е приложен и 1 брой оптичен носител, съдържащ
информацията, описана в протокол от 08.02.2021 г., приет като веществено
доказателство по делото.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените
факти и правните изводи в АУАН и в НП.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя „Силенти“
ЕООД е наложена имуществена санкция за административно нарушение по
чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС. Прието е, че той е трябвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал. 1 от този закон не
по-късно от 11.11.2019 г. Предпоставките, при които възниква задължението
за подаване на заявление за регистрация по този ред, са изрично
регламентирани с разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която: „на
регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3,
ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя
по чл. 82, ал. 2“. Окончателните правни последици – възникване на
задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срока по
чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, настъпват едва когато в обективната действителност се
осъществят всички елементи от очертания фактически състав по чл. 97а, ал. 1
от ЗДДС.
Наказателното постановление представлява правораздавателен акт,
издаван от административнонаказващия орган, и затова то има нормативно
установено задължително съдържание. В конкретния случай в обжалваното
НП са описани непълни факти, осъществяването на които само по себе си не
4
е достатъчно, за да възникне задължението за дружеството жалбоподател да
подаде заявление за регистрация по реда на ЗДДС. Така посочено е в
обстоятелствената част на АУАН и на постановлението, че жалбоподателят е
получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната.
Никъде обаче не се твърди, че услугите, посочени в НП и по които
жалбоподателят е получател, са облагаеми. Това обстоятелство не е
странично за предмета на доказване по обвинение за нарушение по чл. 97а,
ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС. Напротив, касае се за обстоятелство, включено в
състава на нарушението. Глава четвърта от ЗДДС е именувана „освободени
доставки и придобивания“. Следователно посочването в НП, че дружеството
е получател на услуги, не включва в себе си иманентно и твърдението, че тези
услуги са облагаеми. Не всяка доставка на услуга по ЗДДС е облагаема
доставка.
Изясняването на въпроса дали процесните доставки са облагаеми или не
има съществено значение за правилното приложение на материалния закон.
Касае се за признак от състава на нарушението, за чието проявление обаче и в
АУАН, и в наказателното постановление липсва ясно и конкретно твърдение.
Трайно и последователно е изяснено в съдебната практика, че при
обжалването на наказателни постановления по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН съдът не отстранява пропуски в НП, нито домотивира наказателното
постановление - така изрично Решение № 2447 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. №
3038/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тази
връзка ирелевантно за съществения характер на допуснатото нарушение е
дали в мотивите на съдебния акт за пръв път ще бъде констатирано
евентуалното наличие на непосоченото в НП съставомерно обстоятелство.
Правото на защита на жалбоподателя изисква той да е запознат с всички
обстоятелства от вмененото му административно обвинение още преди да
бъде санкциониран с наказателното постановление. Да се приеме, че
настоящата инстанция, действаща като въззивна в
административнонаказателния процес, може за пръв път да попълва
наказателното постановление с липсващите съставомерни обстоятелства,
напълно би обезсмислило предходните етапи на процеса.
Дали услугите, по които жалбоподателят е бил получател, са облагаеми,
не може да бъде изяснено и от техния вид, тъй като това обстоятелство не
беше изяснено до приключване на съдебното следствие в настоящата
инстанция при доказателствена тежест върху административнонаказващия
орган. Макар актуалната съдебна практика трайно да изяснява
необходимостта в обстоятелствената част на АУАН и на НП да бъде описан
видът на извършваните услуги, то в случая наказващият орган е игнорирал и
този стандарт за надлежното описание на административното нарушение.
Вместо да бъдат описани конкретни факти, в наказателното постановление се
борави с директни правни изводи. Механичното преписване на части от
правната норма не представлява описание на нарушението. Това е така,
защото правните норми, описващи състава на нарушението, си служат с общи
5
и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие
неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в
хипотезата им, и спрямо неопределен брой адресати. Задължение на
актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи правни
понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място
и начин на извършване. С други думи необходимо е било изначално да бъде
описан видът на услугите, по които се твърди дружеството да е получател, за
да може съдът да формира извод дали те са облагаеми, с място на изпълнение
на територията на страна и дали данъкът е изискуем от получателя по чл.82,
ал. 2 от ЗДДС. Когато просто бъде преписана законовата разпоредба (а в
случая, както беше изяснено, тя дори не е преписана в своята цялост, при
което изначално са отпаднали част от признаците от състава на
нарушението), се внася неяснота в предмета на доказване и това препятства
възможността за съдебен контрол, тъй като неясно е какви факти следва да
бъдат установявани. Този недостатък на описанието на нарушението
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, на когото така и
не са предявени конкретните факти, по които трябва да се брани, а е поставен
в положение да се защитава срещу директни правни изводи.
В тази връзка, ако за описанието на нарушението беше достатъчно
просто да се препише законовата разпоредба с указание за време и място, но
без да се посочва начинът, по който деянието е извършено, то поведението
винаги би било съставомерно. По делото обаче остава напълно неясно
получател на услуги по какви доставки е бил жалбоподателят. Недопустимо е
съдът a priori да презюмира, че наказващият орган е наложил санкцията
именно за тези факти, които действително се подвеждат под дадената правна
квалификация, поради което да липсва задължение фактите да бъдат
описвани. Проверката за обоснованост и за правилното приложение на
материалния закон изисква да има посочени ясни, конкретни и
недвусмислени факти, които наказващият орган е приел за установени, за да
провери съдът дали тези факти действително се подвеждат под състава на
приетата за нарушена правна норма. Така възможно е от обективна страна
жалбоподателят да е бил получател по услуги, от които за него не е
възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а,
ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС, но неправилно фактите да са били подведени именно
под тази правна норма. Да се приеме, че съдът няма задължение да проверява
това обстоятелство, а може да го приеме за доказано само защото така се
твърди в НП, би означавало да се прояви недопустима предубеденост, т.е.
съдът да приеме, че АНО е дал надлежна правна квалификация, но без да знае
на какви конкретно факти.
Ясно трябва да се подчертае, че тези изначални пороци в описанието на
нарушението не мога да бъдат санирани чрез събирането на доказателства.
Чрез дейността по доказването трябва да се установи дали в обективната
действителност са се осъществили фактите, описани в обстоятелствената част
на наказателното постановление. Следователно доказателствата не служат за
6
попълване и отстраняване на празнотите при описанието на нарушението.
Наказателното постановление не може да бъде потвърдено, ако
обстоятелства, които са включени в състава на нарушението, бъдат
установени за пръв път със съдебното решение, без преди това да са
предявявани на дееца и той да се е защитавал по обвинение с такова
съдържание. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато
съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. То се изразява в липсата на твърдение процесните услуги,
по които жалбоподателят е бил получател, да са облагаеми, както и липсата
на описание на вида на услугите /като родово понятия и вид осъществявана
дейност, а не на изброяване на всяка отделна доставка/. Тези нарушения
неоправдано ограничават правото на защита на жалбоподателя и препятстват
съдебния контрол, поради което обосновават основание за отмяна на
наказателното постановление.
Макар да се посочи, че доказателствата по делото не могат да санират
пороците при описанието на нарушението, то за пълнота за изложението
следва да се обърне внимание, че при анализа на събраните в настоящото
производство доказателствени материали не се доказа извършването на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. При проведения в
хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя бяха изследвани
въпросите, които не са получили отговор в съдържанието на АУАН и на
наказателното постановление – за това дали процесните доставки, по които
жалбоподателят е получател, са облагаеми и какъв е видът на тези услуги.
Актосъставителят заяви, че не е установил тези обстоятелства по несъмнен
начин, но е формирал изводите си за фактите въз основа на служебния си
опит при извършването на други проверки, на различни данъчнозадължени
лица, които са били получатели на услуги от същия доставчик. Подобен
подход е напълно недопустим в административнонаказателния процес.
Наказателното постановление е правораздавателен акт, с който се реализира
административнонаказателната отговорност на лицата. Тази отговорност не
може да почива на предположения или на изводи, механично пренасяни от
други проверки. Ирелевантен е въпросът доколко обосновано е
предположението, което актосъставителят е направил въз основа на опита си
от други проверки, щом то остава предположение, а не е доказан по несъмнен
и категоричен начин факт. В тази връзка беше изследван и въпросът дали
всякога при получаването на доставки на услуги от този доставчик се е
касаело за един и същи вид услуга – популяризиране на публикации, на което
от актосъставителя беше отговорено, че е имало случаи, когато получаваните
услуги са били друг вид, но това е най-честата хипотеза. Следователно
доказателствата са категорични, че индивидуализацията на доставчика не е
достатъчно обстоятелство, за да бъде несъмнено установен и видът на самата
услуга. По този начин се затвърждава изводът, че приетата за установена в
НП фактическа обстановка е изградена на предположения.
7
В подробните си показания свид. К. изяснява и причината за
неустановяване на вида на процесните услуги, което има за своя последица и
изявлението: „не мога да твърдя категорично спецификата на услугата“.
Свидетелят сочи, че на жалбоподателя е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения, но въпреки това не му е бил представен
първичен счетоводен документ. Пояснява, че е постъпила фактура на чужд
език. За същата се установява, че е изцяло игнорирана от
административнонаказващия орган, не са използвани предоставените от
процесуалния закон възможности да бъде използван в процеса заверен по
надлежния ред превод на български език, за да бъде установена обективната
истина. Свидетелят обаче не може да посочи къде се намира тази фактура,
както и твърди, че не е установил дали тя има общо с процесния случай.
Упрекът тук следва да бъде насочен към дейността на
административнонаказващия орган, който на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
има задължението, след като получи преписката, да провери акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени събраните
доказателства, а когато това необходимо - да разследва спорните
обстоятелства. В тази връзка прави впечатление, че установените от съда
пропуски при описанието на нарушението, засягащи вида на предоставяните
услуги и изясняване дали те са били освободени или облагаеми, изцяло
преповтарят обстоятелствата, които свид. К. заяви, че не е успял да установи
при своята проверка. Същият посочи, че не може да твърди какъв е видът на
услугите, а оттам и дали те са облагаеми, защото в тази част изводите му
почиват на предположения от други проверки. Неясно остава тогава дали
пропускът да се запише в наказателното постановление, че услугите, по които
е бил получател жалбоподателят, са облагаеми и какъв е техният вид, е
случаен или целенасочен, доколкото и самият наказващ орган не е установил
тези обстоятелства. При всяко положение недопустимо е празнотата във
фактите да бъде запълвана от предположения. Последните в случая са
градени от данни от опитни правила и други проверки, а не от събраните
доказателства.
Свидетелят К. изясни още, че тъй като жалбоподателят не бил
представил изискани му документи, които били необходими да се установи
видът на процесните доставки, то затова му била наложена имуществена
санкция за административно нарушение по реда на ДОПК по неоказване на
съдействие при извършване на проверката, изразило се в непредставяне на
изискани му документи. Това твърдение се подкрепя от протокол №
**********/26.04.2020 г., като на страница 4 от същия е прието, че
жалбоподателят не е отговорил на изискана справка по т. 11 от ИПДПОЗЛ №
16-1953/15.06.2020 г. Посочената справка е била за предприети действия или
настъпило събитие по придобиване на стоки или услуги от регистрирано по
ЗДДС лице. Свидетелят изяснява, че за това бездействие от една страна
жалбоподателят е бил санкциониран, а от друга - то е препятствало
разкриването на обективната истина по делото. При тези факти напълно
8
неясно остава за съда как жалбоподателят е санкциониран едновременно за
това, че не е представил определени документи, нужни за извършването на
проверката, и втори път, че не е изпълнил свое задължение, за чието
доказване е необходимо непредставените документи първо да са били
събрани. Подобна конструкция е несъвместима и вътрешно противоречива.
Тя наподобява на ситуация, в която водач на МПС е наказан едновременно за
това, че е отказал извършването му на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му или наличието на наркотични
вещества, както и за това, че е управлявал същото МПС с такава
концентрация. Извършването едновременно на двете нарушения се явява
невъзможно. По същия начин след като свид. К. твърди, че до края на
проверката не е събрано доказателство, от което да е установен видът на
извършваните сделки, а оттам и дали те са облагаеми, то няма как да се
приеме, че нарушението по чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС е доказано. Освен
задължението за оказване на съдействие по ДОПК от задълженото лице,
процесуалният закон предвижда и способи за обезпечаване на доказателства,
а включително и за тяхното събиране чрез използване силата на държавната
принуда. Последиците от неудачите на административнонаказващия орган да
попълни преписката с необходимите доказателства не следва да се
преразпределят в тежест на жалбоподателя. Доказателствената тежест в
административнонаказателния процес се носи единствено от АНО, тъй като
санкционираното лице се ползва от действието на презумпцията за
невиновност. По тези съображения съдът приема, че изводът по НП
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение
почива на предположения. По делото не е доказан видът на процесните
услуги, получател по които е бил жалбоподателят „Силенти“ ЕООД. Оттук
неизяснено остава и обстоятелството дали тези услуги са били облагаеми.
Доколкото видът на самите услуги не е установен, то могат да се градят
единствено предположения дали те са били и облагаеми. Дори и наказващият
орган да е считал, че е преодолял непълнотата, констатирана от
актосъставителя, то е следвало да демонстрира това като опише вида на
получените от жалбоподателя услуги и посочи дали те са били облагаеми.
Макар по делото действително да се доказва, че има извършено плащане
от 18.11.2019 г. и че до 11.11.2019 г. жалбоподателят не е подал заявление за
регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, то тези факти не са достатъчни
да обосноват извършването на нарушението, за което лицето е
санкционирано.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
изискванията за описание на нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при
непълна и неизяснена фактическа обстановка, поради което то е
незаконосъобразно и необосновано и трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
9
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски в пълния претендиран размер, като на
лист 29 е приложено преводно нареждане от страна на жалбоподателя
„Силенти“ ЕООД. Не е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, а и
същите са уговорени в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което съдът не би могъл да присъди
по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Отделно от това съдът намира, че предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото така заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Националната агенция за
приходите по аргумент от чл. 2, ал. 2 вр. чл. 19 от Закона за НАП.
Досежно разпореждането с вещественото доказателство – компактдиск,
приложен по обособеното приложение към делото, съдържащо материалите
по административната преписка, същото следва да се върне на
административнонаказващия орган заедно с преписката след влизане на
съдебното решение в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 545937-F570387/04.11.2020 г.,
издадено от М.К.Л. – *** в *** , с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Д.Н.С., ЕГН: *** на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на
10
„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д.Н.С., ЕГН: *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – компактдиск, приложен
по делото, ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на ТД на НАП заедно с административната
преписка след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11