№ 370
гр. Видин, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100369 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ №
55, против Б.Г.К, ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с Договор № 0512020029311855 за издаване и
ползване на национална кредитна карта Райкарт от 26.11.2008 г., ищецът
отпуснал на кредитополучателя П.С.К., кредит в размер на 1170.00 (хиляда и
сто седемдесет лв.) лева. Кредитът бил отпуснат с цел - за потребителски
нужди.
Сочи се, че по силата на сключения договор, като частноправна
последица от правното му действие, между ищеца и П.С.К. е възникнало
валидно кредитно правоотношение.
Ищецът излага, че като кредитор изпълнил задълженията си по
процесния договор, включително задължението да предостави за временно и
възмездно ползване паричната сума.
Поддържа, че между страните е уговорена възнаградителна договорна
лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит
1
(граждански плод), съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ (чл. 2.1 от Анекс № 2).
Сочи също, че между страните по договора е постигнато неустоечно
съглашение - клауза за наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
(десет) пункта годишно върху забавената главница (вноска или част от
вноска) (чл. 6 от Анекс № 2), с което предварително и отнапред е определен
размерът на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на
длъжника за пълно неизпълнение или ненадлежно изпълнение на
задължението).
Излага се, че съгласно чл. 3 от Анекс № 2 към Договора за банков
кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява усвоената и непогасена
част от кредита по следния начин: 12 (дванадесет ) анюитетни месечни
вноски, всяка в размер от 47.01 (четиридесет и седем лева и една стотинка),
дължими на 15-то число на съответния месец, съгласно погасителен план,
който е неразделна част от договора за кредит. Вноските по кредита са
анюитетни и включват както дължимата за месеца главница, така и
дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти в Договора за
кредит. Посочва, че основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е
да върне заетата сума в уговорения срок.
Твърди се от ищеца, че е налице изменено съдържание на кредитното
правоотношение, а именно: налице е изрично съгласувана воля между
страните за промяна в договорно утвърдената връзка съгласно чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД. Договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс № 01 / 19.03.2012 г. и
Анекс № 02 / 14.07.2016 г. В чл. 4 от Анекс № 2, като "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и П.С.К. са договорили краен срок за издължаване по него -
15.07.2017 г. Сочи се, че на тази дата (падеж) и към датата на депозиране на
исковата молба дължимите по договора суми не са изплатени на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
Поддържа се, че извънсъдебна или съдебна покана за плащане не се
изисква и няма нужда от известяване за да се постави длъжника в забава, тъй
като денят на изпълнението е точно определен като календарен ден съгласно
чл. 84, ал. 1, изречение първо от ЗЗД. Излага се, че по аргумент от чл. 288 от
Търговския закон вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания са с настъпил падеж от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г.
2
Посочва се, че длъжникът П.С.К. е починала на 13.10.2018 г. Твърди се,
че ответникът Б.Г.К и С.Д.Ц. са съответно син и дъщеря на П.С.К..
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N
2739/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение.
Излага се, че поради факта на настъпило универсално правоприемство
(наследяване), в заявлението са посочени като длъжници по облигационното
правоотношение наследниците на починалият длъжник по Договора за
кредит. Видно от Удостоверение № 3048/2018 г. /приложено по заповедното
производство/, С.Д.Ц. се е отказала от наследството оставено след смъртта на
П.С.К.. На другият наследник и ответник по настоящето дело – Б.Г.К
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Поради гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да
заплати всички задълженията на наследодателя по Договора.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните
суми:
-просрочена главница - в размер на 522.10 лв. (петстотин двадесет и два
лева и десет стотинки );
-изискуема възнаградителна лихва в размер на 42.18 лв. (четиридесет и
два лева и осемнадесет стотинки), начислена за периода от 15.07.2016 г. до
14.07.2017 г. включително;
-214.14 лв. (двеста и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки)
просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 15.08.2016 г. до
25.10.2018 г. включително,
-изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, във връзка с чл. 1, буква „б“
от Анекс № 2/14.07.2016г. към Договора, в размер на 42.52 лв. (четиридесет и
два лева и петдесет и две стотинки ), за периода от 15.01.2016 г. до 13.07.2016
г. включително;
Претендират се и направените разноски.
В законоустановения срок от ответника, чрез назначеният му особен
представител е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Излага се, че не е изяснен срокът на погасяване
3
на кредита и неговия размер, предвид различните клаузи на двата анекса.
Сочи се, че липсват доказателства за предаване на договорената сума на
кредитополучателя, поради което ответникът оспорва предаването на сумата
по договора, както и по двата анекса, както и че е настъпила крайната
падежна дата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Установява се, че на 29.10.2018 г. от ищеца е инициирано заповедно
производство по чл. 410 от ГПК с искане да бъде издадена заповед за
изпълнение за суми, предмет на договора и дължими от наследниците на
картодържателя, както следва - за сумата от 522.10 лева – изискуема
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018г. до изплащане на
вземането, 42.18 лева изискуема възнаградителна лихва за периода
15.07.2016г.- 14.07.2017г., 214.14 лева изискуема наказателна лихва за
периода 15.08.2016г.25.10.2018г. вкл., 42.52 лева изискуема лихва, съгласно ч.
4, във вр. с чл.1, б.б от Анекс №2/14.07.2016г. за периода 15.01.2016г.-
13.07.2016г. Като обстоятелства от които произтича вземането банката е
посочила в т. 12 от заявлението, че е сключен договор, по който е отпуснат
кредитен лимит от 1170.00 лв. В последствие Договорът за кредит е изменен
и допълнен с Анекс № 1 и Анекс № 2 с краен срок на издължаване –
15.07.2017 г., че изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на
крайния срок на договора и че изрична покана не се изисква съгласно чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД. Посочено е, че картодържателят е починал на 13.10.2018 г. и
поради факта на настъпило универсално правоприемство в заявлението са
посочени като длъжници по облигационното правоотношение наследниците
на починалия длъжник, а именно Б.Г.К и С.Д.Ц.. Поискано е присъждане и на
разноски в заповедното производство – 25.00 лв. за държавна такса и 150.00
лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт. На 01.11.2018 г. заповедният
съд - Районен съд - Видин е издал по образуваното по заявлението ч.гр.д. №
2739/2018 г. , заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2128 с което искането е уважено изцяло, като по отношение на
разноските за юрисконсулт искането е уважено частично-до размера на
сумата от 65.00 лв.
От длъжника С.Д.Ц. е подадено възражение, ведно с представено
4
удостоверение № 3048/2018 г., от което е видно, че същата се е отказала от
наследството на наследодателя си П.С.К..
Тъй като връчването на заповедта на длъжника Б.Г.К е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с разпореждане от 13.01.2019 г. по ч.гр.д. №
2739/2018г. заявителят е уведомен, че следва да предяви иск за установяване
на вземането си, което е връчено на 21.02.2019 г., като на 20.03.2019 г. или в
едномесечния срок от уведомяването съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК,
кредиторът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е инициирал исково
производство по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си срещу
правоприемника на картодържателя, а именно ответника Б.Г.К.
Установява се от събраните в хода на производството доказателства, че
между банката и П.С. е сключен срочен договор № 0512020029311855 за
издаване на национална кредитна карта РайКарт, по силата на който
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД открива разплащателна сметка в български
лева /сметка/ и издава банкова карта РайКарт /Карта/ при преференциални
условия, с ПИН на името на Картодържателя П.С.К. на база искане за
издаване на такава карта като банката одобрява кредитен лимит в размер на
1170.00 лв. /чл. 8/. Съгласно чл. 19 от договора банката събира годишна такса
за обслужване на картата, съгласно действащата тарифа на банката. Съгласно
чл. 11 от договора, ползваната сума от кредитния лимит се олихвява с лихвен
процент 1.5 % на месечна база. Уговорени са хипотези на едностранно
изменение от банката на лихвата, за което последната поема задължение да
уведоми картодържателя с месечното извлечение или като изнася
информация в банковите салони. Предвидено е издаване от банката на
месечно извлечение на хартиен носител изпращано на адреса за
кореспонденция на картодържателя, както и какви данни съдържа - чл. 44.
Предвидено е, че при внасяне на средства по сметка към която е издадена
картата, надвишаващи размера на ползвания КЛ и сметката е на кредитно
салдо, по нея не се начислява лихва /чл. 14/. Съгласно чл. 18 от договора
минималната погасителна вноска /МПВ/ е в размер на 5% от общата дължима
сума, формирана като сума от дължимия ползван лимит плюс сумата на
дължимите лихви, такси и комисионни, но не по-малко от 25 лева. В чл. 17 е
предвидено, че срокът за плащане на МПВ е до 15-то число на месеца, в който
е изготвено Извлечението. В случай, че този ден е неработен, срокът е
5
следващия работен ден. След този срок Банката начислява такса просрочие,
съгласно Тарифата на Банката. Посочено е в договора, че неполучено
извлечение не е основание Картодържателят да не внесе в срок дължимата
МПВ. Предвидени са клаузи за неблагоприятните последици от
неизпълнението, едно от които е обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитния лимит при непогасяване в срок задължение, произтичащо от
договора/ чл. 61/; право на отказ от договора /чл. 58, б. „б“/, настъпване на
предсрочна изискуемост /чл. 61/ след обявяване на ползвания кредит за такъв
с писмено предизвестие до картодържателя. В чл. 56 и чл. 57 е уговорено, че
договорът влиза в сила от датата на подписването му и предоставяне на
картата на картодържателя и срока на действие на договора е 3(три) години
или до 02.12.2008 г. Предвидени са и клаузи за автоматично подновяване на
договора, в случаите когато картодържателя не е в просрочие към момента на
изтичане валидността на картата и картодържателят не е уведомил банката, че
не желае да му бъде подновена картата /чл. 57/. В Раздел VIII „Други
условия“ /чл. 66/ са предвидени клаузи относно сключването на застраховка
„Живот“, при условията на Договор за групова застраховка „Живот“, сключен
между Банката и избран от нея застраховател. Договорът е подписан
двустранно както от банката, така и от картодържателя.
На 19.03.2012 г. е подписан Анекс № 1 към Договор №
0512020029311855 за национална кредитна карта РайКарт между ищеца и
П.С.К.. В чл. 1 от Анекса страните са договорили, че приемат за установено,
че към 19.03.2012 г. вземането на Банката към Кредитополучателя по
Договора е в размер на 1371.95 лева. В чл. 2 е посочено, че страните се
съгласяват, че усвоената и непогасена главница по Кредита, описана в чл. 1
ще бъде погасена на 60 равни последователни анюитетни месечни вноски,
включващи главница и лихва, като всяка вноска е в размер на 35.21 лева,
дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.04.2012 г. до
15.03.2017 г. вкл. В чл. 3 страните се договорили, че считано от 19.03.2012 г.
годишната лихва по кредита се променя на 18.50 %. Посочено е също, че
лихвата представлява стойност на банковия ресурс, определен от Банката + 11
пункта надбавка годишно. Посочено е че стойността на банковия ресурс –
„Лихвения процент за съответната валута, при който Банката осигурява
ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на
падежната структура на активите и пасивите на банката и други
6
законоустановени разходи.“ СБР към датата на подписване на Анекс № 1 е в
размер на 7.50 %. В чл. 3.1 и чл. 3.2 от Анекс № 1 са посочени условията при
които Банката може да променя лихвата в частта СБР. В чл. 4 от Анекс № 1 е
посочено, че при забава в плащането на дължими суми по Кредита,
кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно. /Лихвата за
забава се начислява върху просрочената главница за времето на забавата до
окончателното й погасяване./. Анексът е подписан и от Банката и от
Длъжника.
На 14.07.2016 г. е подписан Анекс № 2 към Договор №
0512020029311855 за национална кредитна карта РайКарт и Анекс от
19.03.2012 г. между ищеца и П.С.К.. В чл. 1 страните са уговорили, че се
съгласяват и приемат за установено, че към дата на подписване на Анекс № 2
дължимите от Кредитополучателя на Банката по Договора за кредит суми са в
размер на:
а) 522.09 лева, включващи:
- 279.64 лева – редовна главница;
- 224.39 лева – просрочена главница;
- 17.36 лева – просрочена редовна лихва, начислена за периода от
15.10.2015 г. до 14.01.2016 г. вкл. и
- 0.70 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената
главница, начислена за периода от 15.12.2015 г. до 17.01.2016 г.
б) 42.52 лева, включващи:
- 22.17 лева – просрочена лихва, начислена за периода от 15.01.2016 г.
до 14.06.2016 г. вкл.;
- 3.28 лева – текуща редовна лихва, начислена за периода от 15.06.2016
г. до 13.07.2016 г. вкл. и
- 17.07 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената
главница, начислена за периода от 19.01.2016 г. до 13.07.2016 г. вкл.
В чл. 1.1 е посочено, че страните се съгласяват, че с подписване на
Анекс № 2, вземанията по чл. 1, б. „а“ в своята съвкупност стават редовна
главница, която ще бъде погасена от Кредитополучателя съгласно условията
7
на Анекс № 2. В чл. 2.1 е посочено, че считано от датата на подписване на
Анекс № 2, Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер
на СБР + 11 пункта надбавка /Лихва/, начислена върху пълния размер на
вземанията по чл. 1, б. „а“ от Анекс № 2. Посочено е стойността на СБР
/Лихвения процент/ към датата на подписване на Анекса е в размер на 3.55 %.
В чл. 2.3 и чл. 2.4 от Анекс № 1 са посочени условията при които Банката
може да променя лихвата в частта СБР. В чл. 3 от Анекс № 2 страните са
договорили, че Кредитополучателят се съгласява да изплати на Банката
усвоената и непогасена част от Кредита, включваща вземанията съгласно чл.
1, буква „а“ от Анекс № 2 общо в размер на 522.09 лева на 12 равни
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 47.01 лева, дължими на 15-то
число на съответния месец, считано от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г. с
приложима годишна лихва съгласно чл. 2 съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от Договора /Анекс № 2/. В чл. 4 от Анекс № 2 е посочено, че
вземанията по чл. 1, б. „б“ в размер на 42.52 лева ще бъдат изплатени от
Кредитополучателя с една последна вноска, дължима на 15.07.2017 г.
Страните се споразумели, че крайния срок за погасяване на всички дължими
суми по Договора за кредит, изменен с Анекс № 2 включващи главница,
лихва, евентуална наказателна лихва, такси, комисионни и разноски е
15.07.2017 г. В чл. 6 от Анекс № 2 е уговорено, че считано от датата на
подписване на Анекс № 2 при забава в плащането на дължими суми от
вземанията по чл. 1, б. „а“ кредитополучателят дължи на Банката обезщетение
за забава – Наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно към Лихвата
по чл. 2 върху забавената част от вземанията за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените суми.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението,
по която съдът възприема изцяло като обосновано и компетентно изготвено и
от което се установява, че усвоената и непогасена главница по Договора за
банков кредит е в размер на 522.09 лева; начислената редовна
/възнаградителна/ лихва е в размер на 42.18 лева за периода от 15.07.2016 г.
до 14.07.2017 г. вкл.; начислената наказателна лихва е в размер на 214.14 лева
за периода от 15.08.2016 г. до 25.10.2018 г.; изискуемата лихва съгласно чл. 4,
във връзка с чл. 1, буква „б“ от Анекс № 2 е в размер на 42.52 лева за периода
от 15.01.2016 г. до 13.07.2016 г.; начислената законна лихва към датата на
изготвяне на заключението – 22.06.2022 г. е 13.92 лева. Посочено е, че
8
общият размер на непогасените задължения по Договора за кредит са в
размер на 834.85 лева. Посочено е че, по данни на ищеца се дължат и 100.00
лева за комисионни, такси и разноски. Вещото лице е посочило, че след
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
датата на изготвяне на експертизата няма извършени плащания по процесния
договор за банков кредит. В обстоятелствената част на експертизата е
посочено, че от предоставената от ищеца информация по чл. 366 от ГПК е
видно, че не е имало плащане от страна на кредитополучателя след сключване
на Анекс № 2.
При тези данни, съдът прави следните изводи:
Разгледана по същество исковата претенция e частично основателна.
По отношение възражението на ответника за липса на предаване на
сумата по договора и анексите към него:
Видно от чл. 8 от Договор № 0512020029311855 за издаване на
национална кредитна карта РайКарт е, че ищецът е открил разплащателна
сметка в български лева /сметка/ и е издал банкова карта РайКарт /Карта/ при
преференциални условия, с ПИН на името на Картодържателя П.С.К. на база
искане за издаване на такава карта, като банката е одобрила кредитен лимит в
размер на 1170.00 лв. Договорът е подписан от картодържателя и от
представител на банката. Съгласно чл. 58, б. „б“ от Договора същият може да
бъде прекратен от картодържателя след едномесечно писмено предизвестие
по всяко време на действие на Договора и при условие, че картодържателя е
погасил всички свои задължения към Банката и е върнал картата в момента на
подаване на молбата. Видно от сключените в последствие 2 бр. Анекси, които
също са подписани от кредитополучателя, е че праводателя на ответника не
само, че не се е възползвал от правото си по чл. 58, б. „б“ от Договора да
прекрати същия поради неполучаване на сумата, или неполучаване на
банковата карта, а тъкмо напротив – подписал е 2 бр. Анекси, като подписите
на Договора и Анексите към него не са оспорени, поради което съдът счита
голословните възражения на особения представител на ответника за
неполучаване на сумата от картодържателя за неоснователни.
По отношение предявения иск за главницата, съдът счита същият за
частично основателен по следните съображения:
9
Съгласно установената съдебна практика уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.
294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. /Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. №
1504/2019 г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро отделение, постановено по реда на чл.
290 от ГПК/.
Видно от договора за кредитна карта, одобрения кредитен лимит по
него е в размер на 1170.00 лева. В Анекс № 1 в чл. 1 е посочено, че страните
приемат за установено, че вземането на банката към кредитополучателя е в
размер на 1371.95 лева, без да уточняват какво включва сумата, а именно
какъв е размера на чистата главница и какъв на дължимата и незаплатена
лихва. В Анекс № 2 в чл. 1 б. „а“ е посочено, че сумата от 522.09 лева
/претендирана от ищеца като главница/, включва:
- 279.64 лева – редовна главница;
- 224.39 лева – просрочена главница;
- 17.36 лева – просрочена редовна лихва, начислена за периода от
15.10.2015 г. до 14.01.2016 г. вкл. и
- 0.70 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената
главница, начислена за периода от 15.12.2015 г. до 17.01.2016 г.
Съдът счита, че искът за главницата е частично основателен за сумата в
общ размер от 504.03 лева /сумите от 279.64 лева и 224.39 лева/, а в
останалата част за общата сума от 18.06 лева /сумите от 17.36 лева и 0.70
лева/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като видно от чл.1, б.
„а“ на Анекс № 2 последните две суми представляват просрочени задължения
за лихви, които са прибавени към размера на главницата, което видно от
изложените по-горе съждения и при данните по делото води до анатоцизъм.
По отношение клаузите за възнаградителна и наказателна лихва:
10
Съгласно чл. 11 от Договора за издаване на национална кредитна карта
ползваната сума се олихвява с лихвен процент 1.5 % на месечна база.
От чл. 3 от Анекс № 1 се установява, че размера на възнаградителната
лихва е изменен и е посочено, че се дължи възнаградителна лихва в размер на
18.50 %, формирана от базовия лихвен процент /СБР/, определен в Анекс № 1
на 7.50 % + 11 пункта надбавка. От чл. 2.1 от Анекс № 2 се установява, че
размерът на възнаградителната лихва се изменя на 14.55 %, формирана от
базовия лихвен процент, посочен в Анекс № 2 /СБР/ - 3.55 % + 11 пункта
надбавка.
По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната
практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния
размер на законната лихва. През годината на сключване на процесния Анекс
№ 2, законната лихва за забава се определя съгласно Постановление № 426 от
18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения на Министерски съвет и е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли,
на текущата година плюс 10 процентни пункта. През 2016 г. ОЛП на БНБ е
0.00 %, видно от извършената от съда справка на интернет-страницата
https://www.bnb.bg/, следователно размерът на законната лихва за забава е
10.00 %. Определеният в Анекс № 2 лихвен процент – 14.55 % не надвишава
повече от три пъти този размер. Затова според съда определената в Анекс № 2
възнаградителна лихва не е договорена в нарушение на добрите нрави,
следователно клаузата не е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради
което претенцията за възнаградителна лихва в размер на 42.18 лева за
периода от 15.07.2016 г. до 14.07.2017 г. следва да се уважи в пълен размер,
както и претенцията за възнаградителна лихва в размер на 42.52 лева за
периода от 15.01.2016 г. до 13.07.2016 г., която също следва да се уважи в
пълен размер.
По отношение размера на наказателната лихва, уговорена в Анекс № 1
и Анекс № 2:
Съгласно чл. 3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че сумата от 522.09
лева ще бъде заплащана на 12 равни анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 47.01. лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано
11
от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г. С настъпването на падежа – 15.08.2016 г. на
първата вноска, вземането за главница е станало изискуемо, като длъжникът е
изпаднал в забава. Поради изпадането му в забава, на длъжника са начислени
наказателни лихви по чл. 6 от Анекс № 2, в размер равен на 24.55 % /14.55 %
договорна лихва плюс 10 пункта надбавка/. Уговорката за наказателна лихва,
която да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с
фиксиран падеж изцяло покрива характеристиките на неустойка за забава по
чл.92 от ЗЗД. Съдът намира, че уговорката за наказателни лихви по чл. 6 от
Анекс № 2, противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
който закон е приложим за процесния договор, имащ характеристиките на
договор за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
уговорката за наказателна лихва, представляваща по правната си същност
мораторна неустойка, се формира от два компонента – договорен лихвен
процент и законна лихва. С Постановление № 426/18.12.2014 г. на
Министерския съвет е определен годишен размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Законната лихва е равна на основния лихвен процент на
БНБ /който е 0.00 % към 14.07.2016 г. – датата на сключване на Анекс № 2/,
плюс 10 пункта, или 10.00 %. Тоест размерът на уговорената наказателна
лихва възлиза на 24.55 %, който размер е над този на законната мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Уговорения размер не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като определената надбавка е необосновано
висока, поради което клаузата на чл. 6 от Анекс № 2 е неравноправна и като
такава е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожната клауза не следва да
се замества с повелителни правила на закона – наказателната лихва,
представляваща санкция по Анекс № 2 да се извърши не с 24.55 %, а с 10.00
%, колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при забавени
задължения съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същото е в противоречие
със задължителната практика на СЕС /С решене С-618/10 от 14.06.2012 г. по
дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 6, параграф 1 от
12
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и чл. 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и
на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения
с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че
не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в
договор между продавач или доставчик и потребител да допълни договора,
като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите си на решение С-421/14
от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71/
състав на СЕС приема, че видно от текста на чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. националните съдилища са длъжни само
да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна
възможност така да се запази договорът/. Неравноправната договорна клауза
на чл. 6 от Анекс № 2 е нищожна, т.е. няма задължителна сила за длъжника,
имащ качеството потребител, поради което същата не следва да се прилага в
отношенията между страните. /Решение № 76/22.07.2020 г. по т.д. №
1011/2019 г. на ВКС, ТК, I-во отделение, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК/. Поради гореизложеното, съдът счита, че искът за сумата от 214.14 лева,
представляваща наказателна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане
на вземането, която е присъдена в заповедното производство не е
претендирана от ищеца в настоящото производство, поради което такава не
следва да бъде присъждана.
С оглед изложеното следва да се приеме за установено, че е налице
вземане от страна на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД към ответника Б.Г.К за
сумата в размер на 504.03 лева – главница; сумата в размер на 42.18 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 14.07.2017 г. вкл.;
сумата от 42.52 лева - изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, във връзка с
13
чл. 1, буква „б“ от Анекс № 2/14.07.2016г. към Договора, за периода от
15.01.2016 г. до 13.07.2016 г. вкл. Искът по отношение на главницата за
горницата над 504.03 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Като
неоснователен следва да се отхвърли и искът за сумата от 214.14 лева –
наказателна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 25.10.2018 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето
производство, но съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира
разноски в настоящото производство в общ размер от 850.00 лева /450.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, 100.00 лв. - възнаграждение на вещо лице и
300.00 лева – разноски за особен представител/. В производството ищецът е
представляван от юрисконсулт, при което разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 37 ЗПП съдът, като съобрази предмета и сложността на делото, определя
на 150.00 лв. В тази връзка искането до пълният размер от 450.00 лева следва
да се отхвърли. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва
да заплати на ищеца и разноски в общ размер на 286.86 лева /за
възнаграждение на вещо лице и особен представител/, като искането за
горницата над тази сума следва да се отхвърли. Общата сума на разноските,
които следва да заплати ответника на ищеца по исковото производство е в
размер на 436.86 лв.
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в
заповедното производство по ч.гр. д. № 2739/2018 г. по описа на РС - Видин.
В случая претендираните разноски в заповедното производство са в общ
размер на 90.00 лева /25.00 лева – държавна такса и 65.00 лева
юрисконсултско възнаграждение/. Съдът счита, че същите следва да бъдат
уважени в пълен размер, тъй като са в законовия минимум.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС –
Видин разноски за държавна такса върху уважения размер на исковете по
настоящото производство в размер на 25.00 лева.
Ответникът е представляван в процеса от особен представител, поради
което разноски на същия не следва да се присъждат.
Водим от горното, Съдът
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.К, ЕГН
********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че дължи на
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ №
55 следните суми, произтичащи от Договор № 0512020029311855 за издаване
и ползване на национална кредитна карта РайКарт от 26.11.2008 г., Анекс №
1/19.03.2012 г. и Анекс № 2/14.07.2016 г., а именно: 504.03 лева – главница;
сумата в размер на 42.18 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.07.2016 г. до 14.07.2017 г. вкл.; сумата от 42.52 лева - изискуема лихва,
дължима съгласно чл. 4, във връзка с чл. 1, буква „б“ от Анекс №
2/14.07.2016г. към Договора, за периода от 15.01.2016 г. до 13.07.2016 г. вкл.,
като в останалата част на иска за главницата до пълният му размер от 522.10
лева ОТХВЪРЛЯ същия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 против Б.Г.К, ЕГН ********** от гр.
Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 214.14 лева – наказателна лихва за
периода от 15.08.2016 г. до 25.10.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.К, ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55 сумата в общ размер от 90.00 лева разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2739/2018 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА Б.Г.К, ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул.
15
„Никола Вапцаров“ № 55 сумата в общ размер на 436.86 лева /разноски в
исковото производство за възнаграждение на вещо лице, особен представител
и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП/, съразмерно с уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ искането до претендирания размер от 850.00 лв. като
неоснователно.
ОСЪЖДА Б.Г.К, ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Видин сумата от 25.00 лева за държавна такса в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д.№ 2739/2018 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
16