Р Е Ш
Е Н И Е
№ 448
Гр. Пловдив, 15.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански
състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5000 по описа на съда за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявен от Х.М.Д. против
„Зандар” ЕООД.
С определение от 13.07.2015 г. по делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
В исковата молба и допълнителна молба от 05.06.2015 г. се твърди, че ищецът
е бивш служител на ответното дружество, като постъпил на работа по силата на
трудов договор, регистриран в ТД на НАП – Пловдив на 26.11.2013 г. Твърди се,
че с командировъчна заповед № ****. ищецът е бил командирован в Република
Естония за работа в **** в завод ****, където на 21.01.2014 г. пострадал.
Посочено е, че злополуката е станала на посочената дата, в началото на работния
ден, в 07 часа и 50 минути, като същият работил на машина за зъбовидно слепване
на детайли и следял за правилното движение на детайлите и нагласянето им, при
изместване и задръстване на машината. Според изложеното машината не била добре
обезопасена, тъй като движещите се в нея части – вериги и зъбни колела били открити
и нямали предпазни капаци, което наложило машината да бъде спряна за почистване
и при последващото й пускане се получило захващане от веригата на машината на
пръстите на едната ръка на Х.Д.. Твърди се, че за злополуката е извършено
разследване от Инспекцията по труда в Република Естония, резултатите от която
били отразени в протокол, от който било видно, че същата е станала около 7.50
часа на 21.01.2014 г. през време на работа в поточна линия в цех за обработка
на лепена дървесина. Посочва се, че от страна на естонската фирма, в която бил
командирован ищецът, било подадено известие за трудова злополука, като при
разследването било прието, че злополуката е трудова. От заключението ставало
ясно, че се касае за тежко увреждане, наложило ампутация на части от фалангите
на два пръста. Според ищеца от приложената амбулаторна епикриза се установява,
че тази ампутация е извършена, както и, че се налага да се извърши
възстановително лечение и физиотерапия.
Излага се, че в резултат на получените травми ищецът е с трайно увреждане,
което му състояние било установено с решение № **** от **** от Управление
социално осигуряване, Бюро Т., като в резултат от преценката на медицинската
експертиза било видно, че Х.Д. има частична нетрудоспособност от 60 %. Твърди
се, че за злополуката вина носи основно работодателят, тъй като били
констатирани пропуски по отношение на инструктажите за безопасност, работните
инструкции и липсата на предпазно покритие на движещите се части. Изложени са съображения,
че доколкото се касае до наличие на трудова злополука, то съгласно разпоредбите
на чл. 200 КТ отговорността на работодателя е безвиновна, т. е. не е нужна
вина, за да се ангажира неговата отговорност. Безспорно било в случая, че
ищецът е имал трудово правоотношение с ответното дружество към момента на
възникване на трудовата злополука, което обстоятелство ангажирало отговорността
на ответника. Фактът, че работникът бил командирован да изпълнява своите
задължения в друга държава от своя работодател не освобождавало работодателя от
отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ. Не можело да се спори,
че злополуката е трудова по своя характер, тъй като е станала по време на
работа.
Работникът бил претърпял болки и страдания, като се наложило оперативно
лечение, престой в болницата и продължителен период на възстановяване и
рехабилитация. Твърди се, че отнело много време ищецът да възстанови до
известна степен функциите на пръстите и ръката, като дълго време не бил в
състояние да използва ръката си самостоятелно, а затрудненията продължавали и
сега, предвид настъпилите увреждания, някои от които необратими. Твърди се, че
към днешна дата ищецът продължава да търпи дискомфорт при физически дейности,
извършвани с пострадалата ръка, както и при промяна на времето. Твърди се, че
за настъпилата злополука от страна на работодателя не е изплатено никакво
обезщетение, поради което за ищеца бил налице правен интерес да търси заплащане
на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на трудовата злополука. Направено е искане за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 32 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука на 21.01.2014 г. до 26.04.2015 г. в размер на
4 115.47 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирани
са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Зандар”
ЕООД, със становище за недопустимост на предявения иск. Посочено е, че
ответното дружество се явява лице, което не е подчинено на българското
осигурително законодателство, като е налице влязъл в сила административен акт –
решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство № **** г. на ТД на НАП – Пловдив. Поради това ответникът
намира, че претенцията не следва да се предявява и разглежда по реда на чл.200 КТ, а искът следва да се предяви по реда на естонското законодателство.
Отделно от това искът се оспорва по основателност, като е посочено, че не е
налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че
надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на отговорността на работодателя е нормативно определен в чл. 57 КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Установяване на трудовата злополука според ответника не може да се
извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален ред, който не може да
бъде игнориран. В случая не бил издаден акт по смисъла на чл.60 КСО за приемане
на станалата на 21.01.2014 г. злополука за трудова. Освен това, претендираният
размер обезщетение от страна на ищеца бил твърде завишен. Било налице и
основание по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на обезщетението до 70 %, поради
допуснати от работника нарушения на правилата за безопасност на труда. Имало и
данни, че на посочената дата ищецът се явил на работа в състояние,
непозволяващо да упражнява трудовите си функции – консумирал бил алкохол до ранните
часове на посочената дата, като след инцидента работникът проявил небрежност по
отношение на здравето си и продължил да експлоатира ръката си невнимателно.
Споменава се, че на ищеца бил определен процент нетрудоспособност едва през
месец септември 2014 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД счита, че заповедта
за командироване № *** от **** е незаконосъобразна. Излага становище, че за да
е налице законосъобразно командироване на работник/служител на българско ЮЛ в
страните от ЕС, е задължително издаването на удостоверение за приложимо
законодателство А1. Счита също, че между естонското дружество „Долд Пуйдутьостус“
АД и Х.Д. е съществувал срочен трудов договор. Посочва, че съгласно т. 9 от
Общите условия по застрахователна полица № **** „Трудова злополука“ не влизат
в обхвата на полицата загубата на работоспособност при упражняване на професия
или дейност, различна от определената в трудовия договор, която не е част от
обичайните трудови функции на застрахования при застраховащия го работодател.
Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 200, ал.
1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата
разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя
при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното
увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4)
причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
Наличието на ТПО
между работодателя „Зандар” ЕООД и ищеца е признато от страните, представен е
по делото и трудов договор от 19.11.2013 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1 КТ /за неопределено време/.
Вторият елемент от
фактическия състав следва да бъде установен посредством влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука.
Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред в рамките на
исковия процес по чл. 200 КТ, тъй като е предвиден специален административен
ред, който не може да бъде игнориран – чл. 57, ал. 3 КСО. Предвидената в чл. 57
и сл. КСО процедура по деклариране, разследване и класифициране на злополуката
като трудова, е уредена подробно в Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и обуславя наличието или не на
настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ /виж решение №
31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение №
109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 298/08.11. 2012 год. по гр. д. 184/2012 год. на ІІІ г. о. на
ВКС, решение № 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на ВКС, III г.,
решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 374/2013 от 23.07.2014 г., гр. д. № 3766/2013 г. на IV г. о. и др. всичките по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай по
делото не са представени доказателства за разпореждане на органа по чл. 60, ал.
1 КСО относно наличието на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. КСО. По
делото е представено решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 70-00-989/19.02.2014 г. на ТД на НАП, гр. Пловдив, поради
обстоятелството, че не са изпълнени изискванията, при които на основание чл. 12
(1) от Регламент № 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското
осигурително законодателство. В решението е посочено, че в случая ищецът е бил
предоставен на разположение на друго предприятие в държавата-членка, в която е
командирован, като след предоставянето на лицето на разположение на това друго
предприятие се губи контрол над заетото лице и следователно не може да се
счита, че все още съществува пряка
връзка между предприятието и командированото лице.
В ТП на НОИ – гр.
Пловдив е постъпила и декларация с вх. № **** за станала трудова злополука на
21.01.2014 г. в Република Естония. С отговор от ТП на НОИ – гр. Пловдив с изх. №
**** г. е посочено, че за упражняваната от ищеца трудова дейност и получено
трудово възнаграждение, са внасяни данъци и осигурителни вноски в Република
Естония, съгласно действащото естонско законодателство, поради което не може да
бъде издаден административен акт /разпореждане на длъжностно лице по чл. 60,
ал. 1 КСО/ за приемане на станалата
злополука на 21.01.2014 г. в естонската фирма „Долд Пуйдутьостус“ АД, гр. В.,
за трудова.
Съгласно българското
законодателство, за да се приеме една злополука за трудова, се изисква
пострадалото лице да е осигурено по чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 4в КСО. Доколкото за
ищецът е липсвало качеството осигурено лице, то в случая липсва трудова
злополука по смисъла на чл. 57и след. КСО. Разпоредбата на чл. 57 КСО създава
норми за деклариране на трудовата злополука в обществен интерес, които не могат
да бъдат дерогирани по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение.
Инцидентното
установяване на трудова злополука в рамките на исковия процес е недопустимо
предвид специалния ред за деклариране, разследване и класифициране на злополуката
като трудова пред административния орган.
Приетото по делото заключение за разследване на трудова злополука № ****
от **** на Южна инспекция по труда в Република Естония няма как да замести
липсата на проведено административно производство по КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Дори
при споделяне на изолираната практика по реда на чл. 290 ГПК /състояща се към
настоящия момент от две решения - решение № 666/02.02.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 2960/2008 г., II г. о. на ВКС и решение № 235/30.10.2014 г. по гр. д. №
2330/2014 г. на III г. о.
на ВКС/, че е възможно инцидентно установяване на трудова злополука в рамките
на исковия процес, при хипотезата на чл. 7 ал. 2 Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, то наличието на
трудова злополука отново не би могло да се установи, доколкото легалната
дефиниция на термина трудова злополука се съдържа в КСО, където, както се
посочи е предвидено специално административно производство. При липса на осигурено лице и/или на осигурител
по българското законодателство, се изключва и възможността за установяване на
налична трудова злополука по смисъла на чл. 57, ал. 3 КСО.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че дори при командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги /към настоящия момент действаща
нормативна уреда в чл. 121а КТ, а към момента на развиване на правоотношенията
между страните Наредба за условията и реда за командироване на работници или
служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република
България в рамките на предоставяне на услуги (отм.)/, за да останат тези лица
подчинени на българското осигурително законодателство е задължително необходимо
издаването на удостоверение за приложимо законодателство А1. Както Разяснение № **** на НАП уточнява, удостоверение А1 не
представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не
означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да
извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а само, че
същото не може да остане подчинено на българското осигурително законодателство.
Дори и при
несподеляне на доводите изложени до момента, евентуалните контролни инстанции
следва да вземат предвид, че представеното заключение за разследване на трудова
злополука № **** от ****** г. на Южна инспекция по труда в Република Естония
удостоверява наличието на настъпила
трудова злополука при работодателя „Долд Пуйдутьостус“ АД, а не при
работодателя „Зандар“ ЕООД.
По делото е налице верига
от косвени доказателства, които водят съда до извода, че между командирования Х.М.Д.
и „Долд Пуйдутьостус“ АД е съществувало срочно
трудово правоотношение. Поради спецификата си на косвени доказателства /дават
указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства,
непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е
от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради
единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди
всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Така в заключение за разследване
на трудова злополука № **** от **** на Южна инспекция по труда в Република
Естония е посочено, че Х.Д. започва работа в „Долд Пуйдутьостус“ АД от
26.11.2013 г., чрез фирма – посредник A. B. M. Логистик ООД. Съгласно договор №
**** между „Долд Пуйдутьостус“ АД и A. B. M. Логистик ООД работниците се прехвърлят на основание акт. С акт за предаване № *
от 04.12.2013 г. Х.Д. е прехвърлен, по време на действащия трудов договор с
българската фирма „Зандар“ ЕООД. В заключението за разследване на трудовата
злополука, като работодател е посочен именно „Долд Пуйдутьостус“ АД, а не
българското дружество-ответник, като прави впечатление, че в официалния
удостоверителен документ издаден от компетентните за това органи в Република
Естония е посочено, че работникът е
прехвърлен, липсват твърдения за командироване или наемане на работника. Самият
факт, че е издаден акт за признаване на настъпила трудова злополука при работа
на ищеца при работодателя „Долд Пуйдутьостус“ АД, говори, че съответните органи
в Република Естония са проверили, че именно естонското дружество е било
работодател и осигурител на ищеца. В този смисъл и известието от работодателя
за наличие на трудова злополука, което е послужило за сезирането на компетентните
органи в Република Естония, за извършване на разследването. Същото е подадено
от работодателя „Долд Пуйдутьостус“ АД и има характер на извънсъдебно признание
за наличие на трудови правоотношение между страните /л. 24 и 25/.
Принципно подаването
на декларация за разследване на трудова злополука следва да е направено или от
работодателя или от предприятието ползвател. В случая представеният трудов
договор между страните по настоящото производство не е такъв за предоставяне на
работника на предприятие ползвател по смисъла на Директива 2008/104/ЕС и § 18
от ДР на КТ, липсват каквито и да било твърдения за извършване на работа чрез
предприятие, което осигурява временна работа (аргумент от чл. 107р и след. КТ),
а единствено такива за командироването на ищеца. В самото известие изрично е
посочено, че е подадено от работодателя „Долд Пуйдутьостус“ АД, а не от
предприятие ползвател.
Освен това в трудовия
договор между Х.М.Д. и „Зандар” ЕООД е посочена длъжност на ищеца **** /л. 7 от
делото/, а в заключението за разследване
на трудова злополука № **** от **** е посочена длъжност на работника Х.Д. ****
/л. 9 от делото/. Не на последно място и решение за установяване на трайна
неработоспособност № **** от ****. /л. 20/, с което съответният лекар експерт е
определил намалена трудоспособност на ищеца, като основанието за произнасянето
от управление социално осигуряване, бюро Т. е било трудова злополука на основание срочен трудов договор.
Доколкото сключеният трудов договор между „Зандар“ ЕООД и ищеца, представен по
делото, е за неопределено време /безсрочен/,
то и при преценка на всички останали доказателства и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че между „Долд Пуйдутьостус“ АД и Х.Д. е съществувало ТПО, което
е позволило именно на работодателя „Долд Пуйдутьостус“ АД да инициира
производство по разследване на трудова злополука, по което е налице произнасяне
от компетентните естонски органи. Наличието на подобно ТПО изключва
причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука и
отговорността на „Зандар” ЕООД, доколкото към момента на настъпването не е
съществувала пряка връзка между
предприятието и командированото лице.
Ето защо ответникът
не е материалноправно легитимиран да отговаря за настъпила трудова злополука,
доколкото с прехвърлянето на разположение на работника на естонското предприятие
е изгубен контролът над заетото лице. Аргумент за възможността за сключване на
паралелен трудов договор с предприятието, което предлага временна работа /в
случая формално предприятието, в което е „командирован” ищецът/, може да се
черпи и от чл. 107у, ал. 4 КТ /макар
и касаещ различна хипотеза/.
Липсата на годни
доказателства установяващи твърденията на ищеца за осъществен фактически състав
на чл. 200 КТ - трудова злополука при работодателя „Зандар” ЕООД, установена по
надлежния административен ред /в този смисъл и трайната практика по реда на чл.
290 ГПК посочена по-горе/, както и причинно-следствената връзка между
настъпилата трудова злополука и отговорността на „Зандар” ЕООД, налагат отхвърлянето
на така предявените искове - главен-обуславящ за претърпените
неимуществени вреди, поради настъпилата трудова злополука и акцесорен-обусловен, представляващ обезщетение
за забава върху главния за периода от 21.01.2014 г. до 26.04.2015 г. При това положение и тези изводи
на съда, не следва да се обсъждат по същество останалите елементи от
фактическия състав на спорното право (действително настъпване на вреди за ищците
в причинно-следствена връзка със злополуката) и събраните във връзка с тях доказателства
по делото.
По разноските:
При този изход на
спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 1500 лв. /съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК/ за заплатено адвокатско възнаграждение
/доказателства за заплащането л. 258 и 259 от производството/.
Така мотивиран ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес - гр. Б., ж. к. С., бл. **, вх. * срещу „Зандар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. П,
ул. „И.Ст.Г. №
*, ет. *, ап. *, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата
от 32 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващия
се в болки, страдания, вследствие на трудовата злополука от 21.01.2014 г.,
настъпила в **** „Долд Пуйдутьостус“ АД в Република Естония, при която на Х.М.Д. са
причинени травматични увреждания - ******** в
областта на средната и върховата фаланга, ампутация на четвърти и пети пръсти
на дясната ръка от втората става нагоре, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 27.04.2015
г. до окончателното й изплащане, както и на сумата в размер на 4 115.47
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за претърпените
неимуществени вреди за период от датата на настъпване на трудовата злополука - 21.01.2014
г. до 26.04.2015 г. вкл.
ОСЪЖДА Х.М.Д., ЕГН **********, с адрес - гр.
Б., ж. к. С., бл. **, вх. * да заплати на „Зандар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. П,
ул. „И.Ст.Г. №
*, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 1500 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника - ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред ПОС
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ