№ 237
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Бл.П. от АК- Бургас,
защитник на лишения от свобода И. А. Д. против Определение №
1152/24.11.2022 год. постановено по ЧНД № 1151/2022 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъденото лице Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на две години и
четири месеца, определено му като общо наказание по НОХД№3680/2019г. и
НОХД№ 4357/2020г. и двете на Бургаски районен съд, с определение по ЧНД
№2854/2021г. по описа на БРС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт, като Д. се
освободи условно предсрочно от изтърпяване на остатъка на наложеното му
наказание лишаване от свобода, с прилагане на пробационна мярка за срока
на остатъка от наказанието по реда на чл.70, ал.6 от НК, вр. чл.42а, ал.2, т.2 от
НК. В жалбата се сочи, че Д. е за първи път в затвора, като преди това е бил
осъждан за извършени престъпления, като са му налагани наказания
пробация, както и лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Оспорват се мотивите на съда досежно преценката за наличието на втората
предпоставка по чл.70 от НК.Твърди се, че съдът не е съобразил
представеното от защитата доказателство от фирма „Гамитрейд 2“ ЕООД
1
Камено, с което се декларира намерение да се осигури работа по трудов
договор на осъденото лице след изтърпяване на наказанието. Намира
правните изводи на съда, че е налице необходимост от продължаване на
корекционните и възпитателни мероприятия спрямо лишения от свобода Д. за
необосновани. В тази насока се позовава на изтеклия срок от една година на
плана за изпълнение на присъдата, като възпитателната дейност е
приключила на 21.07.2022г. Твърди се, че съдът не е дал отговор на въпроса,
защо корекционната работа на осъдения трябва да продължи и през
последните шест месеца от наказанието. Моли съда да отмени обжалваното
определение на БОС, като освободи условно предстрочно осъдения Д. от
остатъка от 6 месеца на наказанието лишаване от свобода, за който
изпитателен срок да се приложат мерките по чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна. Сочи, че е налице една от кумулативно дадените препоставки
в чл.70, ал.1, т.2 от НК, тъй като лицето е изтърпяло фактически не по - малко
от една втора от наложеното му наказание и неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 6 месеца и 15 дни. Намира изводите на първата
инстанция, че не са настъпли трайни положителни промени в поведението на
осъденото лице, за обосновани и законосъобразни. Позовава се на
установената съдебна практика - ПВС №8/75г., изм. с ПВС №8/87г. досежно
преценката дали осъденото лице е показало трайни положителни промени и
дали са постигнати целите на наказанието, за липсата на рискове, което е в
защита и на обществения интерес. Твърди, че в конкретния случай
първоначалната оценка на риска от рецидив за осъдения е била 51 точки – в
среден размер, като проблемни зони са посочени - „отношение към
правонарушението“ и „умения за мислене“, а в последствие оценката на риска
от рецидив е паднала на 44 т., т.е. отчетен е минимален напредък в
проблемните зони. Д. приемал отговорността от извършеното престъпление,
но омаловажавал сериозността на престъплението и бил склонен да се
оневинява. Последната оценка на риска от вреди за обществото е среден –
вероятен, но не и непосредствен. Навежда довод, че осъденият по време на
изтърпяване на наказанието е бил награждаван, но и наказван, като спрямо
него са налажени четири дисциплинарни наказания за нарушения от различен
характер. Сочи, че становището на Началника на Затвора – Бургас за УПО е
2
отрицателно, като спрямо осъдения не са констатирани на този етап осъзнати
и устойчиви положителни промени в нагласите и уменията за мислене. Счита,
че не са налице доказателства за трайна и категорична промяна в поведението
на осъдения, като същият не е преосмислил напълно отношението към
отговорността за собственото си криминално поведение, не се е поправил
трайно след осъждането и не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК.
Намира, че корекционната дейност спрямо осъдения следва да продължи за
постигане на трайна положителна промяна и целите на наказанието по чл.36
от НК. Моли съда да потвърди определението на Окръжен съд - Бургас, като
правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата,
становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и
материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на
осъдения на лишаване от свобода И. А. Д. за условно предсрочното му
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Същият е постъпил в Затвора в гр. Бургас на 17.06.2021 г. за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца,
определено по ЧНД №2854/2021 г. на РС – Бургас като общо наказание по
влезли в сила присъди по НОХД №№ 3680/2019г. и 4357/2020 г. и двете на РС
- Бургас. Начало на изтърпяване на наказанието е 17.06.2021 г., като към
момента на постановяване на обжалваното определение неизтърпяната част
от това наказание е в размер на шест месеца и петнадесет дни. Осъденият Д. е
за първи път в затвор, но и преди това е бил осъждан за престъпления, като са
му били налагани наказания „Пробация“ и „лишаване от свобода“ с прилагане
на чл. 66, ал.1 от НК.
При постъпването на Д. в затвора е била извършена оценка на риска от
ново осъждане и профила на нуждите. Видно от изготвения първоначален
доклад, представен по делото, оценката е била в размер на 51 точки (в среден
размер), а като проблемни зони са били отчетени „отношение към
правонарушението“ (лишеният от свобода не разпознавал в цялост факторите,
допринесли за осъждането му, търсел причините в обстоятелствата, не се
замислял за последиците от действията си, не проявявал емпатия към
пострадалите) и „уменията за мислене“ (лишеният от свобода си служел с
3
оправдателни механизми, използвал обществено неприемливи и
незаконосъобразни начини за постигане на целите си, като предприемал
действия без да се замисля за риска и негативите, а насочва вниманието си
преди всичко към ползите, повтарял едни и същи грешки).
Видно от приложения към делото текущ доклад, при едногодишната
атестация на Д. била изготвена нова оценка на риска от рецидив, при която
общите стойности са намалени на 44 точки. По повод молбата на лишения за
УПО е била извършена нова оценка на риска, която не отчела намаляване на
тези стойности. Отчетен бил минимален напредък в проблемните зони –
осъденият приемал отговорността за извършените от него правонарушения,
но омаловажавал сериозността на престъплението и бил склонен да се
оневинява, формално декларирал, че е разбрал в дълбочина факторите,
допринесли за криминалното му поведение, но декларирал желание и
мотивация да бъде пълноправен член на обществото; осъденият се старае да
подобри самоконтрола си и да не допуска импулсивно поведение, декларира
мотивация за преосмисляне на поведение и за водене на законосъобразен
живот, но не умее да анализира в дълбочина фактите и обстоятелствата,
склонен е да пренебрегва негативните последици от действията си. Според
последната оценка, рискът от вреди за обществото е среден – вероятен, но не
непосредствен.
Установено е от доказателствата поделото, че по време на престоя си в
затвора осъденият Д. е бил награждаван през м. 09.2021 г. за
дисциплинираност, участие в спортни и културни мероприятия и за трудови
успехи на външен работен успех. Същевременно същият е бил и наказван
дисциплинарно на 27.01.2022 г. за нарушаване на вътрешния ред и ЗИНЗС –
притежаване на активен мобилен телефон и СИМ-карта. Бил е награждаван
през м. 05.2022 г. със заличаване на дисциплинарното наказание - за
дисциплинираност, проявена инициативност и стриктно изпълнение на
поставените му задачи.
Видно от писменото становище на Началника на Затвора в гр. Бургас,
като цяло е налице позитивно и подчинено на правилата в затвора поведение
от страна на Д., но същото, според Началника на затвора, се дължало не на
осъзната потребност, а заради социалната очакваност от такова поведение
предвид задължителния характер на правилата в затвора. Същевременно,
4
според Началника на затвора, не са констатирани, на този етап, осъзнати и
устойчиви положителни промени в нагласите и уменията за мислене.
Анализирайки задълбочено изложените по- горе доказателства по
делото решаващият съд е намерил молбата на лишения от свобода Д. за
процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Правилна е преценката, че макар да е налице формалното основание
посочено в чл. 70, ал. 1, т.1 от НК, липсват доказателства за това че лишеният
от свобода се е поправил. Обосновано съдът е посочил, че условното
предсрочно освобождаване е само една правна възможност, която съдът може
да приложи единствено ако са налице достатъчно убедителни доказателства,
че е настъпила трайна психическа и емоционална промяна в нагласите и
поведението на лишения от свобода, явяваща се резултат от приложените в
затвора възпитателни мерки. Такова поправяне и превъзпитание трябва да
бъде достатъчно устойчиво, за да се гарантира на обществото, че след
въвеждането на лишения от свобода обратно в обществения живот, за другите
членове на обществото, а и за самия осъден, няма да възникне опасност,
застрашаваща обществените отношения.
Обоснован и законосъобразен е изводът, че доказателствата по делото
сочат, че у Д. е налице тенденция към положителна промяна, но за да се
гарантира, че демонстрираното поведение е резултат от осъзната
необходимост, а не е мотивирано единствено от желанието да се постигне
благоприятен изход от молбата за УПО, необходимо е да се продължат
корекционните и възпитателни мероприятия спрямо лишения от свобода.
Правилно съдът е посочил, че възражението на защитата, че при отказ
от УПО лишеният от свобода губел възможността си да подаде нова молба
предвид малкият неизтърпян остатък от наказанието, е неоснователно.
Правилна е преценката, че целта на провежданите корекционни и
възпитателни мерки е поправянето на осъдения от гледна точка на неговите
психични и физически нагласи и начин на мислене, т.е., осъзнаване на
потребността от промяна, както и на факторите, довели до досегашното
антисоциално поведение, а не фалшива демонстрация на поведение, за което
се предполага, че ще бъде отчетено като необходимо в полза на молбата за
УПО.
Обосновано е заключението, че възраженията на защитата са
5
неоснователни и досежно оценката на риска от рецидив и вреди за
обществото, както и по отношение на мотивираното от нея становище на
администрацията на затвора. Отчетените 44 точки действително са в ниската
граница на средния риск, но следва да се посочи, че нейното намаляне е
незначително. Неоснователно е и възражението на защитата, че оценката за
тежестта на извършеното престъпление била неоправдано завишена. В случая
тежестта на престъплението е била отчетена със 7 точки при възможни 20
точки, но повече точки са били поставени именно в проблемните области. За
съжаление проведената повече от година възпитателна и корекционна
дейност не е довела до значителен спад в оценката на риска, като не е
отчетено и значително подобрение именно в първоначално констатираните
проблемни области. Безспорно установените трудови навици и
дисциплинираното, и качествено изпълнение на поставените задачи от
ръководителите, контролиращи работата във ВРО, както и запазените връзки
със семейството, от което Д. получава разбиране и подкрепа, са положителни
фактори, върху които следва да се гради превъзпитателния процес, но не
могат да бъдат единствените, въз основа на които да се направи категоричен
извод, че целите на наказанието са трайно постигнати.
Въз основа на така изложените обстоятелства по делото и
задълбочения анализ на доказателствената съвкупност по делото, решаващият
съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че към настоящия момент
е налице само първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдения Д. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му
наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).
Правилна е преценката, че за да е налице извод по чл.70, ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента. Обосновано съдът е заключил, че в разглеждания случай не се
установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка –
наличието на категорични доказателства за неговото поправяне.
Правилно съдът е посочил, че анализът на наличните в
затворническото досие на осъдения доказателствени източници и данните за
съдебното му минало действително разкрива очевидно намаляване в степента
6
на риска от 55 т. на 44 т. към момента на разглеждане на делото. В същото
време, за целия период от началото на изпълнение на наказанието, рискът за
обществото продължава да бъде в средни стойности, въпреки тенденцията
към снижаване. Съдът с основание е съобразил обремененото съдебно минало
на молителя, обстоятелството, че макар да изтърпява за първи път ефективно
наказание „Лишаване от свобода“, същият е бил осъждан на наказание
лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК и пробация, чийто
ефект и последици към настоящия момент не са преодолени в нужната
степен.
Въз основа на задълбочения анализ на изброените доказателства съдът
е направил законосъобразен извод, че въпреки видимия напредък, по
отношение на осъдения продължават да са налице две зони с дефицит –
умения за мислене и отношение към правонарушението. Осъденият Д.
приемал отговорността от извършеното престъпление, но омаловажавал
сериозността на престъплението и бил склонен да се оневинява. При
последната оценка на осъденото лице рискът от вреди за обществото е
среден- вероятен, но не и непосредствен. Видно от становището на Началника
на Затвора - Бургас при осъдения Д. не са констатирани осъзнати и устойчиви
положителни промени в нагласите и уменията за мислене.
Въз основа на обсъдените данни съдът правилно е заключил, че не е
възможен категоричен извод, че спрямо осъдения са изпълнени в пълнота
всички цели на наказанието по чл.36 от НК. Обоснован е изводът, че
събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения е започнал
корекционно-превъзпитателен процес, довел до видими добри резултати, но
към момента на разглеждане на делото поправянето и превъзпитанието му не
са постигнати в необходимата съгласно чл.70, ал.1, предл. първо от НК
степен. Правилен е изводът, че е необходимо постигнатите позитивни
промени в личността, мисленето и поведението на молителя да продължат да
бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на
пенитенциарното заведение.
Решаващият съд е анализирал подробно и внимателно данните за
лишения от свобода, като е направил законосъобразен и обоснован извод, че е
налице първата формална предпоставка, посочена в чл. 70, ал.1 от НК, но не е
налице втората от кумулативно предвидените предпоставки за условно
предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като не са налице доказателства
7
за трайна положителна промяна в поведението на осъдения и същият не е дал
доказателства за своето поправяне. Обоснован и законосъобразен е изводът,
че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението на осъдения, тъй като не е отпаднал рискът от криминализация
на личността. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства, че
корекционната и възпитателната дейност в затвора е постигнала траен
резултат, че целите на наказанието, по отношение на специалната превенция,
са осъществени. Този извод е обоснован с данните от досието на осъденото
лице. Общото заключение от корекционния процес при досега изтърпяната
част от наказанието е, че целените с присъдата поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и
дълбочина, поради което той не следва да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на наложеното наказание.
Направената от решаващия съд преценка, че предприетите спрямо
осъдения корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, е
комплексна и въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност.
Обосновано и законосъобразно е становището на съда, че не са налице
достатъчно убедителни и категорични доказателства за поправянето на
осъдения извън декларативно направените от него изявления, поради което е
необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност.
Ето защо правилно съдът е заключил, че изтърпяването на повече от
половината от наказанието не е достатъчно основание да мотивира извод за
наличието на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК и УПО на осъденото лице.
Съгласно константната съдебна практика- ППВС№7/75 г., изм. с
ППВС№8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са и изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната
в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
Изложените обстоятелства изискват много внимателно да се прецени
дали действително осъденият се е поправил съобразно изискванията на
цитираната съдебна практика. Изводът по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е
дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното
8
поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента,
каквото решаващият съд е направил.
Събраните по делото доказателства чрез източниците, посочени в
чл.439а от НПК, не позволяват категоричен извод за настъпили по време на
изтърпяване на наказанието положителни промени, които да сочат на трайно
и устойчиво поправяне на осъдения Д.. Същият не е преосмислил напълно
отношението към отговорността за собственото си криминално поведение.
Ето защо, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че
лишеният от свобода Д. не е дал доказателства за своето трайно поправяне,
поради което не е налице втората, предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Апелативната инстанция споделя изводите на окръжния съд, че
установените фактически данни по делото формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения. Обосновано и
законосъобразно съдът е заключил, че не е налице втората предпоставка,
установена в закона, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на
осъдения, в степен, позволяваща извод за постигнато поправяне. Въз основа
на изброените по-горе конкретни обстоятелства, характеризиращи
поведението на молителя по време на изтърпяване на настоящото наказание,
решаващият съд е направил обоснован извод, че промяната в нагласите на
лишения от свобода за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на
мотивацията му за недопускане на правонарушения, изискват по - голяма
продължителност и интензивност на корекционните дейности. При така
установените по безспорен начин фактически данни, решаващият съд
обосновано и законосъобразно е приел, че по отношение на осъдения не са
налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на
института на условното предсрочно освобождаване. При извършване на
преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1
от НК - дали осъденото лице със своето поведение е дало доказателства за
своето поправяне, решаващият съд правилно е приел, че наличните по делото
данни не обосновават категоричен извод за настъпила трайна и пълна
положителна промяна в поведението на осъдения. Рискът за обществото все
още не е намален, още повече, че този показател е изследван в условията на
една контролирана среда в местата за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, като не са налице доказателства, че поведението му няма да се
9
промени в реалната социална и икономическа среда и обкръжението му след
неговото освобождаване.
Данните за наличие на постоянен адрес, на който ще живее осъдения
след излизането му от затвора и осигуряването на работа по трудов договор за
в бъдеще са неотносими към преценката за наличие на основания и
предпоставки за УПО.
Предвид горното оплакванията изложени в жалбата са неоснователни,
поради което частната жалба следва да се остави без уважение.
Към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода Д. не следва
да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение
на него да се продължи работата в условията на контролирана среда за трайна
положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Ето защо настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1152/24.11.2022 год. постановено по
ЧНД № 1151/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10