Р Е Ш Е Н И Е
Номер 886 16.06.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1042 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.З., с адрес: ***,
чрез пълномощника- адв.Д.Г. от БАК, против Решение № 260267 от 25.03.2021г.,
постановено по НАХД № 579 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което
е изменено наказателно постановление № 20-0769-005313 от 22.01.2021г., издадено от Началник група в
сектор „ПП“ при ОДМВР- гр.Бургас. С посоченото НП, на основание чл.182, ал.4,
вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на касатора са наложени наказанията „глоба” в размер на 1600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца, а със съдебното решение е преквалифицирано нарушението, като
е посочена нормата на основния състав на нарушението, без квалифициращият
признак „повторност“, респективно е изменен размера на наложената глоба, като е
намалена от 1600 лева на 800 лева.
Според касатора решението е необосновано, като се
сочи, че съдът е направил погрешен анализ на доказателствата. Основното
възражение на касатора, че бил неправилно определен като субект на нарушението
е направено още пред административнонаказващия орган. Сочи се, че първата
инстанция не е кредитирала показанията
на изслушаните свидетели, предвид близките отношения на тези лица с
жалбоподателя, а съдът не е направил съпоставка на гласните доказателства с
приобщените писмени доказателства. Релевират се допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, доколкото решаващият състав не обсъдил всички
доказателства по делото. Твърди се, че представената декларация по чл.188 от ЗДвП е оспорена още в производството пред наказващия орган. Направено е искане,
касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и
да отмени изцяло процесното наказателно постановление. Не сочи нови
доказателства.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от
пълномощника си, който поддържа жалбата и направените искания за отмяна на
съдебния акт и НП изцяло.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Не се ангажират нови
доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на РС-
гр.Бургас да бъде оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – гр.Бургас било
образувано по жалба на М.З., против наказателно постановление № 20-0769-005313 от 22.01.2021г., издадено от Началник група в
сектор „ПП“ при ОДМВР- гр.Бургас. С посоченото НП, на основание чл.182, ал.4,
вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на касатора са наложени наказанията „глоба” в размер на 1600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца. С оспорения съдебен
акт, Районен съд – Бургас е изменил наказателното постановление, в контекста на
изложеното по-горе, като и намалена глобата от 1600 лева на 800 лева. Направена
е преквалификация на деянието, с отпадане на квалифициращия белег „повторност“
и прилагане на основния състав, съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно за
констатирано управление на МПС над пределно допустимата скорост за съответното
място, като е отчетена конкретната скорост, но без приложението на по-тежко
наказуемия състав, съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП.
За да постанови това решение съдът принципно е приел
за установена изложената в НП фактическа
обстановка досежно констатацията за извършено управление на лек автомобил „Опел
Инсигниа“, собственост на касатора, с рег. № А 5696 НК, с наказуема скорост 151
км/ч, което е извършено на 13.09.2020г. в 08.45 часа на територията на община
Бургас, на първокласен път № Е773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“, в
посока от кв.Ветрен към КПП-1.
Надлежно са описани техническото средство, с което е
извършено измерването на скоростта, неговите характеристики и годност да
извършва такова измерване на скоростта на процесната дата. Обоснован е извод,
че именно жалбоподателят М.З. е извършител на нарушението, в качеството на
водач на това превозно средство, като противно на изложеното в касационната
жалба, съдът е извършил много прецизен, обективен анализ на всички гласни и
писмени доказателства по делото, за което е изложил ИЗЧЕРПАТЕЛНИ мотиви, към
които настоящата инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Следва да се отбележи, че решението, в частта, в която
е преквалифицирано нарушението само по основния състав на деянието, а именно
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, т.е. с отпадане на квалифициращият белег „повторност“,
съгласно чл.182, ал.4 от закона, респективно е намалена глобата от 1600 на 800
лева не е оспорено от насрещната страна- административнонаказващия орган и не е
предмет на инстанционен контрол от настоящата инстанция. Това е така, защото не
би могло да се влошава положението на жалбоподателя, ако се приеме, че
направената в НП квалификация на нарушението, респективно наложената глоба са
били законосъобразни. В този смисъл, касационният съд не би могъл да отменя
така направеното изменение на НП, без наличието на съответна жалба от страна на
наказващия орган, поради което процедираното изменение е извън предмета на
касационното производство и не следва да се обсъжда в тази връзка.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, предмет
на настоящото касационно производство е ПРАВИЛНО.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е съобразен изцяло с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка, като са описани коректно
относимите факти относно процесното нарушение, включително по отношение на
неговия субект /стр.3-5 от съдебното решение/.
Решаващият състав,
на стр.2 от съдебния акт е описал детайлно действията на касатора З. и
последователно е отразено кога каква декларация е подписал, какво е заявил,
какви възражения е отправил до наказващия орган и какво е приел последния, за
което писмено е информирал жалбоподателя, уведомявайки го, че не са налице
основания за прекратяване на производството по съставения срещу него акт за
установяване на нарушение.
В случаят, изложените
мотиви относно законосъобразното ангажиране отговорността на касатора /съгласно влязлото в сила изменение на НП
досежно санкционната хипотеза и размера на глобата/ се споделят и от
настоящия съдебен състав и както вече бе отбелязано не следва да се
преповтарят, а настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221,
ал.2, изр.2-ро от АПК.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд –Бургас
установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран
законосъобразен извод за осъществено нарушение на правилата за движение
/превишаване на пределно допустимата скорост за движение/ в посочените
параметри, извършено именно от лицето, срещу което е издадено НП, с налагане на
наказанията, съгласно посочения в съдебното решение вид и размер на санкциите.
Упреците на касатора относно съдържанието на
съдебното решение и анализа на доказателствата са абсолютно несъстоятелни, но само
за пълнота следва да се отбележи, че необосноваността не е сред касационните
основания по чл.348 от НПК, които са приложими в този случай.
Не са налице
основания за поредно смекчаване отговорността на дееца, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана неговата отговорност.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в
сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260267 от 25.03.2021г.,
постановено по НАХД № 579 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.