РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. М., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Н.а
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Обр. С.
като разгледа докладваното от Димитрина Н.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251600600034 по описа за 2025 година
Производството пред МОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор в РП – М. против присъда № 1
на Районен съд-М., постановена на 14.01.2025 година по нохдело № 1115/2024
година, с която подсъдимият П. И. Н. е признат за НЕВИНОВЕН за
извършени две престъпления, всяко едно съставомерно по чл.144 ал.3 пр.1 във
вр. с ал.1 от НК - в това, че на 18/19.11.2022 год. в гр.М., ж.к.П. бл.*, вх.* ет.*,
в телефонен разговор на ползвания от А.А. абонатен номер *** се заканил с
убийство на А.А. и на Р.И. и двамата от гр. М. с думите „Ей сега ще дойда да
ви убия всичките“, ,,Ще пресрещна и ще *** жена ти“, „Излизайте отвънка,
помияри такива, а аз идвам да ви убия“, „Излизайте навън да ви счупя ръцете
и краката и после да ви убия “, ,,Ще пресрещна жена ти и първо ще я ***, а
после ще я убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му; и в това, че на 29.07.2023 год. около 20.00 часа в гр.М.,
ж.к. „П.“, в питейно заведение ,,***“ се заканил с убийство на А.А. с думите
,,Ще те махнем от този квартал, ще те убием, да ти *** майката“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
Оплакванията в протеста са за процесуалноправна и материално правна
незаконосъобразност- съдът е третирал неправилно фактите, неправилно е
1
анализирал писмените и гласни доказателства, направен е повърхностен
анализ и не е приложил правилно материалния закон. Участващият във
въззивното производство прокурор, подържа протеста по основанията
изложени в него. Моли МОС да признае подсъдимия за виновен по
предявените му обвинения.
Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а
оправдателната присъда за правилна и подробно мотивирана. Излага и
аргументи в тази насока.
ОС М. констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред,
като са разпитани всички свидетели посочени в обвинителния акт на РП М..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Подсъдимият П. И. Н. към датите посочени в обвинителния акт бил в
близки отношения със свидетелката Н.Г. от град М., с която били съседи в жк.
„П.“.
Свидетелката Р.И. живеела на семейни начала със свидетеля А.А., който
се занимавал с дърводобив. Г. и И. били колежки.
На 18.11.2022 год., след обяд, свидетелката Г. се обадила на свидетелката
И. като в хода на разговора се разбрали Г. да дойде на гости в жилището и.
В дома на И. тримата свидетели И., Г. и А. употребили алкохол. След
полунощ на 19.11.2022 подсъдимият Н. се обадил на мобилния телефон на
свидетелката Г. като между тях възникнал конфликт. В хода на разговора
между двамата в пререканията се включили и присъстващите свидетели – И. и
А.. Докато се водел разговора по телефона между свидетелката Г. и
подсъдимият Н., в 00:26 часа на 19.11.2022 година свидетелят А. се обадил от
мобилния номер, който ползвал - *** на тел. 112 и съобщил, че подсъдимият
го заплашва. Същата нощ последвали още пет обаждания на тел. 112 от страна
на свидетелят А., като същият заявил, че подсъдимият Н. е идвал до адреса на
който се намират и е тропал на входната врата. На място бил изпратен
автопатрул, който не установил никого на място.
Последните две телефонни обаждания били в 01:51:01 часа и в 01:57:35
часа. Като при първото свидетелят А. потвърдил дадената по-рано
2
информация и изразил възмущението си от бездействието на МВР, като
отново получил уверението, че сигнала му ще бъде предаден на полицията.
В 01:57:35 часа бил проведен последния телефонен разговор между
свидетеля А. и полицейски служители, които дори му казали, че са посетили
адреса, на който пребивавал, но той не им отворил вратата, като на
възражението им, че са вътре и не са чули никой да звъни на входната врата, го
уверили, че ще отидат пак.
Въпросната вечер свидетелката Г. останала да преспи в дома на
свидетелката И., тъй като била употребила значително количество алкохол и
след скандала с подсъдимия я е било страх да се прибере.
На 29.07.2023 год., около 19:45 часа, свидетелят А. се намирал в град М.,
ж.к. „П.“, в питейно заведение известно като ,,***“. Докато бил в заведението
до него на маса седнал подсъдимият Н.. Между свидетеля А. и подсъдимият
Н. възникнал скандал, като двамата си разменили обидни реплики. По повод
на възникналия скандал същата вечер свидетелят А. подал сигнал на тел. 112 в
20:03:39 часа чрез своя абонатен номер, като на мястото пристигнали
полицейски служители. Сигналът бил посетен от свидетеля В.С., според който
двамата участници в конфликта били видимо възбудени и под въздействие на
алкохол. В негово присъствие не си разменяли закани и заплахи. На двамата
съставил предупредителни протоколи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ МОС установи, че правилно първоинстанционният
съд е приел фактическата обстановка въз основа на показанията на всички
свидетели, дадени в хода на съдебното следствие и писмените доказателства.
РСМ изключително подробно и прецизно е мотивирал верификацията на
доказателствата и настоящият състав, като я приема безкритично, се
присъединява към изложеното и намира за ненужно да я преповтаря детайлно.
Правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите В.С. и Р.
Г., като ги е оценл като последователни и непротиворечиви. Свидетелските
показания на А. А. и Р. И. правилно съдът е оценил като такива дадени от лица
пряко заинтересовани от изхода на производството, както и в контекста на
съществените противоречия в тях, както по отношение на твърдяното от
двамата свидетели в хода на досъдебното и съдебното производство, така и по
отношение на противоречията съпоставени едни с други. Правилно е възприел
и заключението на съдебно-техническата експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
3
направил обосновани правни изводи, че подсъдимия П. И. Н. не е осъществил
вменените му във вина деяния. Обективната страна на повдигнатите две
обвинения за извършени престъпни деяния съставомерни по член 144, ал.3,
предл. І, във вр. ал.1 от НК от подсъдимия Н. е недоказана. При наличие на
недоказани по категоричен начин от обективна страна престъпни състави,
правилно първостепенния съд не е обсъдил наличието или липсата на
субективната страна на предявените обвинения.
Същественото в казуса е, че не се установява по категоричен начин
отправените от подсъдимия заплахи, спрямо пострадалите лица. В
свидетелските си показания дадени в хода на досъдебното производство и в
свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие се установяват
съществени противоречия между твърденията на пострадалите лица, какви
точно думи и изрази е използвал подсъдимия и кои от тях са предизвикали
основателен страх у тях за осъществяването им. Това обстоятелство е от
особено значение с оглед спецификата на разпоредбата от НК, по която е
привлечен към наказателна отговорност подсъдимия, а именно закана с
убийство по член 144,ал.3 от НК, в каквато насока са изводите на районния
съд. И според състава на въззивния съд е невъзможно да се кредитират с
доверие свидетелските показания на пострадалите лица, че спрямо тях е
осъществен състава на закана с убийство, без същите да могат да
възпроизведат сравнително точно думите, изразите или действията, които са
използвани по отношение на тях, тъй като въпросните думи и изрази са
съществен признак от обективна страна на самото престъпление. За
съставомерността на престъплението по член 144, ал.3 от НК е достатъчно
заплахите да са били обективно възприети от техния адресат. В тази насока
първостепения съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от
контролната инстанция.
Въззивния съд също, както първостепения констатира сериозни
противоречия в свидетелските показания на пострадалите лица. Видно от
разпита си в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство,
свидетелката И. от една страна заявява, че на 18/19.11.2022 година се е
уплашила от думите на подсъдимия, а същевременно в същия разпит заявява,
че не е разрешила въпросната вечер, свидетелят А. да отвори вратата на
апартамента, когато подсъдимият е чукал на нея, защото той /свидетелят А./ е
„огромен мъж, занимава се с дърводобив и се е притеснявала да не набие
подсъдимия и да си има проблеми след това.“
По отношение на другия пострадал – свидетеля А., същият нито в хода на
досъдебното производство нито в хода на съдебното следствие заявява, че се е
уплашил от отправените закани на 18/19.2022 година, както и от тези от
29.07.2023 година, дори в съдебното следствие заявява „мен няма какво да ме
е страх, ако се опита да ми направи нещо си има ред и закон“. Заканата с
убийство трябва да има конкретен адресат и да е направена по такъв начин, че
съобразно с обстановката, да би могла да възбуди основателен страх у този
адресат.
4
В конкретният казус правилно районния съд приема за неустановено по
безспорен и категоричен начин, че репликите отправени от подсъдимия към
пострадалите, независимо дали са цитираните в обвинителния акт, /или
други/, че не са безспорно доказани, не са били такива, които да предизвикат
основателни притеснения и страхове у пострадалите лица за тяхното
осъществяване, с оглед изрично заявеното от тях. Налице е фактическа
недоказаност на основни признаци от обективния състав на самото
престъпление – естеството и характера на отправените закани и дали същите
са предизвикали основателен страх у адресатите им за тяхното осъществяване.
В подкрепа на извода за недоказаност на обвинението по отношение на
извършеното престъпно деяние са и останалите съществени противоречия
между свидетелските показания на пострадалите лица дадени в различни
етапи на наказателното производство, както и съпоставени едни с други. Не е
доказано безспорно и категорично по какъв начин е извършено престъпното
деяние на 18/19.11.2022 година. В обвинителния акт е посочено, че заканите са
отправени от мобилния телефон на подсъдимия в телефонно обаждане към
мобилния номер на пострадалия А.. Обвинението не е предоставило
съответни разпечатки от мобилните оператори за това обстоятелство, не са
ангажирани и други убедителни доказателства в тази насока. Видно от
изпратеното писмо от ЕЕНС 112 лицето представило се за А. А. е водило
разговорите с диспечера от мобилен телефон с номер ***, за който в
обвинителния акт е посоченото, че на него са отправени заканите.
Същевременно от изготвената експертиза на предоставения запис е видно, че
докато от мобилен телефон с номер *** се води разговор с оператора на тел.
112, от друг телефон втори мъжки глас отправя обидни реплики /„***“ и
„помиярче“/ към говорещия. В подкрепа на обстоятелството, че не е доказано
по безспорен начин обаждане от страна на подсъдимия Н. към мобилния
телефонен номер на свидетелят А. са и свидетелските показания на Р. Г. и Р.
И., които заявяват че разговорите между двамата са провеждани от мобилния
телефон на Г.. Поради тези противоречия и липса на категорични и
еднозначни доказателства и въззивния съд, както първостепенния намира, че
твърдените в обвинителния акт заплахи са недоказани.
Не на последно място в казуса неустановено е по безспорен начин дали
подсъдимият е идвал на адреса, на който свидетелите А. и И. са пребивавали
вечерта на 18/19.11.2022 година и ако изобщо е идвал, къде е тропал, заканвал
се по отношение на тях, къде всъщност е извършвал това подсъдимия – на
входната врата на блока или на входната врата на апартамента и от къде и бил
наблюдаван от свидетелите – от балкона или от прозореца. Всички тези
противоречия, въпреки положените усилия от първостепенния съд в хода на
съдебното производство – проведени очни ставки, прочетени разпити на
свидетели от досъдебното производство по реда на член 281, ал.4, в вр. с
ал.1,т. 1 и 2 от НПК не са могли да бъдат преодолени по категоричен начин.
По отношение на второто повдигнато обвинение за извършено престъпно
деяние на 29.07.2023 година, съставомерно по член 144,ал.3 от НК прокурорът
5
не е ангажирал други доказателства извън твърденията на свидетеля А. за
отправените му закани. Свидетелят С. - служител на РУ М., посетил сигнала е
категоричен, че такива в негово присъствие не са отправени, поради което
изводите на районния съд и по отношение на това обвинение са правилни и
законосъобразни.
С оглед извършената обоснована преценка на всички събрани по делото
доказателства, МОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния
протест и счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата
при служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена. Правилно
първостепенния съд е постановил разноските по делото да останат за сметка
на държавата, а веществените доказателства: два диска със записи от РЦ 112-
М., след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
По отношение искането на защитника на подсъдимия да бъдат присъдени
направените в производството разноски, въззивния съд намира искането за
неоснователно. Редът за това е друг. Ноторно известно е, че при наказателни
дела в случай на оправдателна присъда разноски не се присъждат, но те могат
да се претендират по реда на ЗОДОВ.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1 на Районен съд-М., постановена на
14.01.2025 година по нохдело № 1115/2024 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6