Р Е Ш Е Н И Е
№
261106/29.03.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: И. СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8181 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба, с която от „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3 600 лв. с ДДС /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно
допуснато обезпечение на иск по т.д. № 17/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово, изразяващи се в заплатени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за подаване на частна жалба срещу Определение № 122 от
15.03.2017 г. по същото дело, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /04.03.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 059 лв. /хиляда петдесет и девет лева/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./ до датата предхождаща
подаването на исковата молба /03.03.2020 г./, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени
са от „П.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 600 лв. с ДДС /три хиляди и шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
неоснователно допуснато обезпечение на иск по т.д. № 17/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово, изразяващи се в заплатени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение за подаване на частна жалба срещу Определение № 122
от 15.03.2017 г. по същото дело, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /04.03.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 059 лв. /хиляда петдесет и девет
лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./ до датата
предхождаща подаването на исковата молба /03.03.2020
г./, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени
са от В.Б.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. /шест хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т.д. № 17/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово, изразяващи се в претърпени болки и страдания след
узнаване за допуснатото обезпечение, довели до влошаване на здравословното му
състояние, засилване на кардиологичните му проблеми и възникване на
психоемоционален стрес, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /04.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 776,69 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на вписване на запора на дружествените дялове в
Търговския регистър /04.04.2017 г./ до датата
предхождаща подаването на исковата молба /03.03.2020
г./, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба ищците „П.Т.“ ЕООД, „П. *“ ЕООД и В.Б.Й. твърдят, че с Определение № 122 от 15.03.2017 г. по т.д. № 18/2017
г. по описа на Окръжен съд – Габрово е допуснато обезпечение на предявения от И.П.Н.
в качеството му на едноличен собственик на капитала на „*-Н. инвестиционна
компания“ ЕАД иск срещу тях за прогласяване на договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 30.01.2017 г., чрез налагане на запор на притежаваните от
В.Б.Й. дружествени дялове от капитала на „П.Х.“ ЕООД, възбрана върху недвижим
имот и запор на банковите сметки на „П.Т.“ ЕООД и „П.Х.“ ЕООД, при условията на
гаранция от 10 000 лв. Сочат, че със запорно съобщение от 29.03.2017 г. по
изп.д. № 293/2017 г. на ЧСИ № 734 Звезделина Василева
е наложен запор върху дружествените дялове на В.Б.Й., който запор е вписан на
04.04.2017 г. Излагат, че са обжалвали определението
на съда и ВтАС го е отменил в частта, с която е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на търговските дружества и издадената
обезпечителна заповед е обезсилена в тази част. Твърдят, че производството по
т.д. № 18/2017 г. е оставено без движение за заплащане на държавна такса, която
И.П.Н. не е заплатил, поради което производството по делото е прекратено с
Разпореждане № 52 от 01.02.2019 г. Сочат, че след прекратяване на делото И.П.Н.
е подал молба за освобождаване на внесената гаранция за допускане на
обезпечение на иска в размер на 10 000 лв., но в срока са подали
възражение срещу това и предявяват искове за причинените им вреди вследствие на
обезпечението. Излагат, че имуществените вреди на юридическите лица се
изразяват в това, че са заплатили разноски в производството по обжалване на
обезпечението за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 600 лв. с ДДС, а
неимуществените вреди за физическото лице се изразяват в това, че същото е претърпяло
болки и страдания в резултат на обезпечението, които оценяват на 6 000 лв.
Твърдят, че това адвокатско възнаграждение е реално заплатено на 11.04.2017 г.,
за което представят фактури и платежни нареждания. Сочат, че разноските за
исковото производство в размер на 72 000 лв. са им присъдени, но не са им
присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за изготвяне, подписване и
подаване на частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение
на иска. Претендират и обезщетения за забава върху тези вреди до датата на
подаване на исковата молба. Молят за уважаване на исковете и присъждане на
разноски в производството.
Ответникът
И.П.Н. в срок е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Твърди, че исковете на ищците са недопустими, поради липса на правен
интерес, защото в ГПК е предвиден специален ред за присъждане на адвокатско
възнаграждение, който изключва приложението на разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК, която се прилага само за претенции за обезвреда в резултат на наложеното
обезпечение. Сочи, че неоснователно се претендират разноски сторени във вече
приключил съдебен процес, същите не са вреди причинени от обезпечението и не
могат да се претендират по реда на чл. 403 ГПК. В допълнение твърди, че дори
разноски да се дължат, то те следва да бъдат изчислени на база на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство по делото от един адвокат. По
отношение на претендираните от физическото лице неимуществени вреди твърди, че
същите не са причинени от обезпечението, защото не е налице пряка
причинно-следствена връзка. Подробно обяснява, че ищецът Й. е работил на
ръководни длъжности дълги години не може да се приеме, че здравословните му
проблеми са причинени единствено в резултат на наложения запор на дружествените
му дялове. Сочи още, че претендираният размер на вредите е прекомерно завишен.
Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание ищците поддържат исковата молба. Представят писмени бележки
по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя
писмени бележки по съществото на спора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства, че с Определение № 122 от
15.03.2017 г. по т.д. № 18/2017 г. на ГОС е допуснато обезпечение на предявения
установителен иск от И.П.Н., като едноличен собственик на капитала на „*“ ЕАД,
срещу „П.Т.“ ЕООД, „П. *“ ЕООД и В.Б.Й., за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове
с обща номинална стойност 10 680 000 лв. от 30.01.2017 г., чрез
налагане на запор върху дружествените дялове на и В.Б.Й. и „П.Х.“ ЕООД,
налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху банковите сметки на П.Х.“
ЕООД и „П.Т.“ ЕООД, при условията на заплатена парична гаранция в размер на
10 000 лв. Издадена е обезпечителна заповед. Образувано е изп.д. № 293/2017 г. на ЧСИ № 734 Звезделина Василева.
Определението на ГОС е обжалвано, като с Определение № 114 от 01.06.2017 г. по
в.ч.т.д. № 162/2017 г. на ВтАпС е отменено частично
първоинстанционното определение в частта относно наложения запор на банковите
сметки и е обезсилена издадената обезпечителна заповед в тази част.
Установява
се още, че с Определение № 332 от 28.06.2017 г. по т.д. № 18/2017 г. Габровският окръжен съд е увеличил
цената на предявения иск от 3 000 лв. на 8 859 910 лв.
Определението е обжалвано пред ВтАпС, който го е
потвърдил с Определение № 187 от 25.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 276/2017 г. В
производството по предявения иск на И.П.Н.
му е указано да довнесе държавна такса в размер на 708 524 лв., но поради
неизпълнение на указанията на съда е върната исковата молба по т.д. № 18 на ГОС
с Разпореждане № 52 от 01.02.2019 г. Впоследствие това разпореждане е изменено
по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 130 от 15.03.2019 г. и И.П.Н. е осъден
да заплати сумата от 72 000 лв. разноски по делото, което определение е
потвърдено с Определение № 122 от 04.06.2019 г. по в.ч.т.д. № 153/2019 г. на ВтАпС. След влизане в сила на Разпореждане № 52 от
01.02.2019 г., с което е прекратено производството, И.П.Н. е подал молба по чл.
82 ГПК за освобождаване на внесената парична гаранция в размер на 10 000
лв., срещу която ответниците са възразили с молба от 12.02.2020 г., като са
предявили и настоящите искове в едномесечния срок по чл. 403, ал. 2 ГПК.
От представените доказателства за плащане се
установява, че във връзка с подаването на частни жалби срещу определението за
допускане на обезпечение по т.д. № 18/2017 г. на ГОС пред ВтАпС всяко от дружествата ищци е сторило разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС, които се
претендират в настоящото производство.
Представени
са множество доказателства от страните във връзка с отношенията им преди
образуването на т.д. № 18/2017 г. на ГОС, както и към настоящия момент. От тях
се установява, че страните са били в трайни търговски взаимоотношения, след
което са започнали да водят множество дела един срещу друг поради влошаване на
отношенията им, като съдът не намира за необходимо да описва отделно всяко
производство или представено доказателство. Относимите
към настощия спор факти, които се установяват от
доказателствата, ще бъдат обсъдени в мотивите относно правните изводи.
Установява
се от представеното медицинско направление и обясненията на ищеца В.Й., че
същият страда от години страда от кардиологично заболяване. Съдът е задължил
ищеца да представи всички амбулаторни листове от проведени прегледи при лекари
през 2017-2019 г., за да се установи дали е налице влошаване на състоянието му
в резултат на производството по т.д. №
18/2017 г. на ГОС и го е предупредил за последиците при неизпълнение, като
доказателства в тази връзка не са представени. Представено е единствено
направлението и становище от лекуващия лекар, като последното не е прието като
доказателство по делото предвид излагането на свидетелски показания в писмен
вид.
Във връзка със здравословното състояние на ищеца Й.
са разпитани свидетели по делото. Свидетелката * дава показания, че Й. е бил
притеснен в края на счетоводното приключване на 2016-2017 г. от водените между
него и Н. дела. Една сутрин и́ се е оплакал, че не се чувства добре и е
имал кръвоизлив в окото, като свидетелката знае и за проблеми с кръвното. Не
знае дали преди това е имал проблеми със здравето, но през пролетта на 2017 г.
се е променило поведението му. Свидетелят В. * твърди, че отношенията между Й.
и Н. са се влошили в началото на пролетта на 2017 г., като тогава и Й. е
получил кръвоизлив на очите, и е започнал да се оплаква, че има сърдечни
пристъпи. Свидетелят не помни преди това Й. да е имал такива оплаквания.
Свидетелят * споделя, че познава Й. от 7-8 години и не е забелязвал разлика във
външния му вид и не знае какво е здравословното му състояние. Излага, че работи
като сервитьор бирария, която ищецът е посещавал веднъж месечно, като го е
виждал да пуши пура и не е забелязал да има рязка промяна в поръчките.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове за заплащане
на обезщетения за претърпени вреди вследствие на неоснователно допуснато
обезпечение, както и искове за заплащане на обезщетения за забава върху тези
вреди, на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът В.Б.Й. претендира неимуществени вреди
вследствие на неоснователно допуснатото обезпечение, а дружествата ищци
претендират имуществени вреди изразяващи се в заплатените от тях разноски във
връзка с обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението.
Между страните няма спор, че с
Определение № 122 от 15.03.2017 г. по т.д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд
– Габрово е допуснато обезпечение на предявения от И.П.Н. в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „НИК-Н. инвестиционна компания“ ЕАД иск
срещу тях за прогласяване на договор за покупко-продажба на дружествени дялове
от 30.01.2017 г., чрез налагане на запор на притежаваните от В.Б.Й. дружествени
дялове от капитала на „П.Х.“ ЕООД, възбрана върху недвижим имот и запор на
банковите сметки на „П.Т.“ ЕООД и „П.Х.“ ЕООД, при условията на гаранция от
10 000 лв. Производството по делото е прекратено с Разпореждане № 52 от
01.02.2019 г. и след прекратяване на делото И.П.Н. е подал молба за
освобождаване на внесената гаранция за допускане на обезпечение на иска в
размер на 10 000 лв., но ищците са подали възражение срещу това.
Съобразно разпределената в процеса
доказателствена тежест всеки от ищците е следвало да докаже, че с действията си
/подаване молба за допускане на обезпечение/ ответникът им е причинил вреди
/имуществени или неимуществени/ в посочените размери, които са в
причинно-следствена връзка с неоснователността на обезпечението, както и
основанието и размера на обезщетението за забава. Ответникът е следвало да
докаже правоизключващите си възражения.
По отношение на предявените от ищците търговски
дружества осъдителни искове за претърпени вреди от обезпечението основния
спорен въпрос е „Представляват ли, по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК, вреди
"причинени вследствие на обезпечението", разноските за адвокатско
възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по
обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното
производство, образувано по издадената обезпечителна заповед?“.
По този въпрос настоящият състав споделя
защитната теза на ответника, изразена в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно цитираните Решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр
д. № 5091/2015 г., IV г.о. и Решение № 59 от 4.05.2017 г. по гр.д. № 2817/2016
г., III г.о., според които не е допустимо отделно и извън конкретното производство
да се търси възстановяване на разходите във връзка с воденето на едно
гражданско дело, респ. да се претендират като обезщетение за имуществени вреди
/освен при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК/. Цитира се практиката,
че отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е
отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото
разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не
може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото
разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно
заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези
основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото /чл.
78, ал. 1 ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е
причинила възникването на съдебния спор. Поначало не може
в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК, да се претендират като вреди, разходите за
водено друго дело между страните, защото същите е допустимо да се търсят и
отговорността за тях да се реализира само по висящия процес. Разноските, в т.ч.
платеното възнаграждение за един адвокат, чието присъждане по висящото /или
приключило/ дело не е поискано, не могат да се търсят със специалния иск по чл.
403, ал. 1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение,
уредено от процесуалния закон. На второ място, те не могат да се квалифицират
като "вреди от обезпечението", тъй като по естеството си не
произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от
процеса по допускането и изпълнението й.
В
настоящото производство се установи, че ищците търговски дружества са имали
възможност да претендират разноските си за заплатено адвокатско възнаграждение
в производството по т.д. № 18/2017 г. на ГОС, доколкото те са сторени във
връзка с подадените частни жалби. Липсват доказателства това да е сторено в
съответните процесуални срокове, като те не могат да се търсят в отделно
производство като вреди от обезпечението. Други вреди освен сторените разноски
за адвокатско възнаграждение не се претендират.
Не се
установи в настоящото производство ответникът да е злоупотребил с процесуални
права. Същият е упражнил правото си да предяви иск за прогласяване на нищожност
на сделката и да му бъде допуснато обезпечение в тази връзка. Фактът дали е
знаел, че цената на иска е много по-висока от първоначално определената, не
може да се характеризира като злоупотреба с права. Същият е задължен да заплати
дължимата държавна такса, което не е сторено и производството е прекратено,
като Н. е понесъл последиците да бъде осъден да заплати разноските за
неоснователно предизвикания правен спор, които са в значителен размер.
В
тази връзка предявените от „П.Т.“ ЕООД и „П.Х.“ ЕООД искове за вреди са изцяло
неоснователни, като неоснователни са и акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава.
По
отношение на предявения от В.Й. иск за претърпени неимуществени вреди
вследствие от неоснователно допуснатото обезпечение съдът намира, че същият се
явява изцяло неоснователен. Не беше извършено в настоящото производство пълно и
главно доказване на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. На първо място не бяха доказани вредите, като дори самият ищец
създаде пречки те да бъдат установени като не изпълни указанията на съда да
представи медицинските документи за здравословното си състояние. Действително
се установи, че същият страда от заболяване на сърцето, но то датира много
преди образуване на производството по т.д. № 18/2017 г. и показанията на
свидетелите, които са в служебна зависимост с ищеца, не следва да се приемат за
достатъчно достоверни за това, че то се е влошило именно тогава. Същите не са и
категорични и се опровергават от показанията на независимия свидетел на
ответника. Също така видно от приложената справка от ГОС между Й. и Н. има
водени множество дела, поради което по никакъв начин не може да се проследи
причинната връзка между претърпените вреди (ако действително има такива) и
производството по т.д. № 18/2017 г. Не е налице и противоправно поведение от
страна на Н., доколкото същият предявява искове за защита на правата си, както
прави и Й. по другите дела. Множеството съдебни производства и влошените
отношения между страните правят невъзможно установяването на причинната връзка между
вредите и допуснатото обезпечение, за да се приеме, че това са вреди от
обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. Свидетелите на ищеца дават
показания, че здравословното състояние на ищеца се е влошило вследствие на
споровете му с ответника, но не се споменава, че това се дължи именно на
процесното дело.
Предвид
акцесорния характер на предявения иск за заплащане на обезщетение за забава,
поради неизпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, то същият също се явява неоснователен.
В
заключение всички предявени от ищците искове следва да се отхвърлят.
С
оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 15 лв. за заплатени съдебни удостоверения и общо
2 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по предявените от ищците
искове, за които е представен договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, срещу И.П.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 лв. с ДДС /три хиляди
и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т.д. № 17/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово, изразяващи се в заплатени от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение за подаване на частна жалба срещу Определение №
122 от 15.03.2017 г. по същото дело, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /04.03.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 059 лв. /хиляда петдесет и девет
лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./ до датата
предхождаща подаването на исковата молба /03.03.2020
г./, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Х.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600
лв. с ДДС /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно допуснато обезпечение
на иск по т.д. № 17/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, изразяващи се в
заплатени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на частна
жалба срещу Определение № 122 от 15.03.2017 г. по същото дело, на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.03.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 059 лв.
/хиляда петдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на плащането на разноските /11.04.2017
г./ до датата предхождаща подаването на исковата молба /03.03.2020
г./, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т.д. № 17/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово, изразяващи се в претърпени болки и страдания
след узнаване за допуснатото обезпечение, довели до влошаване на здравословното
му състояние, засилване на кардиологичните му проблеми и възникване на
психоемоционален стрес, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 403, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /04.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 776,69 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на вписване на запора на дружествените
дялове в Търговския регистър /04.04.2017 г./ до
датата предхождаща подаването на исковата молба /03.03.2020
г./, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
„П.Х.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** и В.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2 215 лв. /две хиляди
двеста и петнадесет лева/, представляващи дължими разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: