Р
Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Перник, 04. 07. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Любомир Луканов
при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия
Луканов административно дело № 258/2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.Л.Н., с
адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000019
от 28.03.2018 г., издадена от младши автоконтрольор към Районно управление (РУ)
Трън при Областна дирекция (ОД) на МВР - Перник. Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Излага конкретни пороци на оспорвания
акт. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез
представителя си по пълномощие адв. Д.Х. *** (пълномощно на лист 7 от делото), поддържа
жалбата си. Излага доводи за нейната основателност. Претендира присъждане на
направените по делото съдебни разноски. Представя списък на разноски по чл.
80 от ГПК (лист 39 от делото).
Ответникът – Б. Н. Г., младши
автоконтрольор в РУ Трън към ОД на МВР - Перник, редовно призован, чрез
представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 26 от
делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. Не претендира
разноски.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд
Перник намира за установено от фактическа страна следното:
От представената административната
преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с процесната
заповед на основание чл. 22 от ЗАНН на Б.Л.Н. е наложена мярка по чл. 171, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на неизправността, отнето е СРМПС № ********* (лист 4 от делото). Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000019/28.03.2018
г. е връчена на оспорващия Н. на 29.03.2018 г. и е обжалвана пред съда чрез
административния орган на 12. 04. 2018 г. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че на 28.03.2018г. около 11.40 часа в община Трън, на път ІІІ
клас № 637 - км 29 + 900, село П., като водач на МПС ***, собственост на „***“
ЕООД, с посока на движение към центъра е установено, че при излизане от черен
път на път 637 водачът изнася земна маса (кал и камъни) без да вземе мерки за
неговото почистване с което създава опасност и пречки за движението по пътя. На следващо място са изложени мотиви, че
автомобилът е технически неизправен (счупено предно челно панорамно стъкло), с
което създава опасност за движението. На последно място в мотивите е посочено,
че водачът не носи документ отразяващ датата за извършване на следващия
периодичен технически преглед на автомобила.
От акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 58 531517/28.03.2018г., съставен от младши
автоконтрольор Б. Н. Г. и в присъствието на свидетеля А. М. А. (лист 10 от
делото), се установява, че на 28.03.2018г. около 11.40 часа, Б.Л.Н., като водач
на МПС ***, собственост на „***“ ЕООД, с посока на движение към центъра при
излизане от черен път на път 637 изнася земна маса (кал и камъни) без да вземе
мерки за неговото почистване, с което създава опасност и пречки за движението
по пътя; автомобилът е технически неизправен (счупено предно челно панорамно
стъкло), с което създава опасност за движението, както и не носи документ
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен технически преглед на
автомобила.
По делото е приета като
доказателство заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на
МВР-Перник (лист 14 от делото), с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал.
4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на
глава шеста от ЗДвП, конкретно посочени длъжностни лица, между които са и младшите
контрольори в сектор „Пътна полиция“ в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при
ОД на МВР-Перник (т. 1.8 от заповедта).
От справка картон на водач от 13.04.2018г.
(заверено копие от която е приложена на лист 11-13 от делото) се установява, че
жалбоподателят Б.Л.Н. има валидно свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено от ОД на МВР-Перник на 14.04.2016г., със срок на валидност 14.04.2021г.,
а като водач е правоспособен с категории С, В, АМ и ТКТ.
По делото са приети като
доказателства и представените от жалбоподателя свидетелство за регистрация на
МПС, Част №*** за товарен автомобил ***,
собственост на „***“ ЕООД и знак за първоначален технически преглед № 850178 за
същия автомобил от 24.10.2017г. (лист 5-6 от делото).
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0361-000019 от 09.11.2017г. Б. Н. Г., на
длъжност младши автоконтрольор в РУ Трън към ОД на МВР-Перник, е постановил временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността, без да е индивидуализирал спряното от движение МПС.
Видно от удостоверение УРИ №
313р-6613/06.06.25018г. по описа на ОД на МВР-Перник, Б. Н. Г. към дата
28.03.2018г. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна
полиция“ към РУ Трън при ОД на МВР-Перник (лист 36 от делото).
Допуснато е по искане на
оспорващия и са събирани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М. Д. Д., колега на жалбоподателя. От показанията на свидетеля се
установява, че на 28.03.2018г., при извършената проверка от служителите на МВР,
предното панорамно стъкло на служебния товарен автомобил марка „***“,
управляван от жалбоподателя, е било пукнато в десния край около 10-тина
сантиметра. Установява се също, че автомобилът е бил спрян за проверка в
гората, на черен път, по път за с. П., а свидетелят с багер е чистел пътя от
калта. Установява се още, че пътят е бил изчистен от калта изцяло.
Съдът извърши преценка на
показанията на свидетеля с оглед на всички други доказателства по делото и ги
кредитира, като обективни и безпристрастни и неоспорени от страните,
съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
При така установените факти и в
рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата изхожда от надлежна страна
– адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 29.03.2018г. (лист 9 от
делото), а е обжалвана пред съда на 12. 04. 2018г., видно от входящия индекс на
жалбата по регистъра на ОД на МВР - Перник. Оспорването е насочено срещу акт,
който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя
адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема
жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) по реда на чл. 171,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка (ЗППАМ) е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. Установи се, че със заповед № 313з-1464
от 08.08.2017 година директорът на ОД на МВР Перник е оправомощил младшите
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при
ОД на МВР-Перник (в т. 1.8), каквато длъжност е заемал и ответника в
производството, издал оспорената ЗППАМ.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН).
Съдът приема, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като не е засегнато правото на
защита на жалбоподателя, който е имал възможност и е упражнил правата си по
надлежния ред.
Заповедта е издадена при допуснато
нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради
следните съображения:
Запознавайки се с констатациите в
съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение
на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, за това, че оспорващият
Н. е управлявал товарен автомобил марка „***, собственост на „***“ ЕООД, с
което е създал опасност и пречки за движението по пътя.
Според правната уредба, дадена с
нормата на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки (ПАМ).
Според чл.
171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на нормата, което се установява със
съставянето на АУАН по реда на ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 171, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП (в приложимата редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.), принудителната административна мярка – временно спиране
от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, се
прилага когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и
когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.
В конкретния случай, видно от
фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС, което е технически
неизправно, с което се създава непосредствена опасност за движението, като
нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Разпореденото с обжалваната
заповед спиране от движение на МПС, което макар и да не е индивидуализирано в
разпоредителната част на акта, се установява от описанието в обстоятелствената
му част, от фактическа страна се основава на установена от контролните органи
техническа неизправност. От изложеното в обстоятелствената част на заповедта,
техническата неизправност на МПС марка ** се изразява в счупено предно челно
панорамно стъкло.
С разпоредбата на чл.
10, ал.1, т.1 – т.12
от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), са определени нормативно повредите
или неизправностите, при наличието на които МПС е „технически неизправно“.
Такива повреди (неизправности) са счупени или повредени външни стъкла или
стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи (чл.
10, ал.1, т.6, б. „в“ от ППЗДвП).
Нормата на чл. 105, ал.
1 от ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на видимостта през
челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта
на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. За да е налице
нарушаване на забраната по чл.
105, ал.1 от ЗДвП за ограничаване на видимостта през челното
стъкло на МПС, следва да бъде установено наличието на счупване/повреждане на
това стъкло по начин създаващ непосредствена опасност за движението, което да
обоснове и извод за техническа неизправност на автомобила по смисъла на чл.
10, ал.1, т.6, б. „в“ от ППЗДвП. От събраните гласни доказателства се
установи, че предното панорамно стъкло на МПС марка ***, собственост на „***“
ЕООД, не е било счупено към релевантния момент - 28.03.2018г., а само е било пукнато
в десния край около 10-тина сантиметра. При така установените факти на съда не
се налага ползването на специални знания за да формира извод, че предното
панорамно стъкло на описаното МПС не е нито с намалена, нито с ограничена видимост
и по никакъв начин не се затруднява видимостта на водача към пътя, респ. този
дефект не създава непосредствена опасност за движението. В този смисъл съдът
приема, че не е налице допуснато от жалбоподателя нарушение на забраната по чл.
105, ал.1 от ЗДвП и управляваното от него МПС не е имало
техническа неизправност по смисъла на чл.
10, ал.1, т.6, б. „в“ от ППЗДвП, като материалноправна предпоставка за
налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Следва, че
оспорващият Н. е съобразил и императивното правило на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - да управлява техническо изправно ППС.
В тежест на административния орган
е да установи и докаже наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.
171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването
на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „временно
спиране от движение на моторно превозно средство“. Въпреки дадените изрични указания
от съда с определението по разпределението на доказателствената тежест (лист 22
от делото), ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването
на фактическите основания и за изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорения административен акт и наложената с него ПАМ. Наличието
на техническа неизправност на управляваното от Б.Л.Н. МПС марка *** – счупено
предно челно панорамно стъкло, с което се създава опасност за движението, не се
подкрепя нито от доказателствата, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната заповед, нито такива са представени в съдебната фаза на
процеса. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен
акт е необоснован, а административният орган е формирал неправилен извод, че е
налице материалноправното основание по чл.
171, т.2, б. „а“ от
ЗДвП за налагане на ограничителната мярка.
Други хипотези на „техническа
неизправност“, на която от фактическа страна се основава разпореденото с
обжалваната заповед временно спиране от движение на МПС товарен автомобил марка
***, не са сочени от административния орган. Описаните в заповедта „изнасяне на
земна маса (кал и камъни) без да вземе мерки за неговото почистване, с което
създава опасност и пречки за движението по пътя“, както и „не носи документ
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен технически преглед на
автомобила“, не попадат в обхвата на чл.
10, ал.1, т.1 – т.12
от ППЗДвП. Следва, че за тези административни нарушения
законодателят не е предвидил налагане на ПАМ по чл.
171, т.2, б. „а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на
пътно превозно средство. Липсва правопораждащият фактически състав, а липсва и
основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно
спиране от движение на описаното МПС.
Изложените съображения налагат
извод, че фактическите обстоятелства в оспорената заповед не съставляват
фактическо основание по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство да е технически неизправно, с което да
се създава непосредствена опасност за движението. Следователно ПАМ, наложена
със оспорената заповед, е издадена при липса на материалноправните
предпоставки. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, което е отменително
основание по смисъла на чл.
146, т. 4 от АПК.
Принудителните административни мерки
трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброените в ЗДвП случаи, а компетентният
орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в
правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени от съответната
норма. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН). Материалноправните норми, които уреждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативно установени условия.
В случая с прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП не само
не би се постигнало нито една от целите на административната принуда, тъй като
не се установи временно спряното МПС да е с техническа неизправност, която да
създава непосредствена опасност за движението, но и неправомерно ограничава
правата на жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да управлява служебно
предоставеното му МПС (т.е. да полага труд, което е конституционно признато
право в чл. 48, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България Обн., ДВ, бр.
56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.) в срок от
време, който е неопределен и зависи от действията на различен правен субект –
собственикът на спряното от движение МПС. Несъответствието с целта на закона е
отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е
основателна, а заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000019
от 28.03.2018 година на мл. автоконтрольор в РУ Трън към ОД на МВР - Перник, с
която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложено временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, следва
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
По разноските.
На основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски. Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена
държавна такса от 10 лева (лист 21 от делото), както и реално заплатени
разноски за един адвокат в размер на 800 лева (съгласно договор за правна
защита и съдействие от 12.04.2018г. по лист 7 от делото). Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда целия размер от
800 лв.
Поради изложеното съдът осъжда юридическото
лице, в структурата на което се намира органът издал отменения акт, да заплати
на жалбоподателя сумата от 810 лева – разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 18-0361-000019 от 28.03.2018 г., издадена от младши автоконтрольор към
Районно управление Трън при Областна дирекция на МВР - Перник, наложена на Б.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Перник, с адрес гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1, да заплати на Б.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер
на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща разноски по административно
дело № 258 по описа за 2018г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/