Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2337 10.07.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16906 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д. Б. Б. – *****, чрез пълномощника си ***** Р. е предявил против М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът
дължи следните суми: 673.52 лева /шестстотин
седемдесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем от 17.01.2017 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени,
съгласно Приложение 1 от 01.01.2018г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен с „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 77.25 лева /седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки/ за периода
10.03.2017 г.– 15.09.2017 г.; такса
разходи в размер на 18.00 лева /осемнадесет лева/; неустойка в размер на 500.31 лева /петстотин лева и тридесет и една
стотинки/ за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция, за периода 17.03.2017 г.– 15.09.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 123.55
лева /сто двадесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ за периода
11.03.2017 г.-03.04.2019г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда– 04.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5285/2019 г. на ПдРС.
В исковата молба ищецът твърди, че по
силата на договор за паричен заем № *****от 17.01.2017 г. сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД в качеството си на заемодател и ответника в качеството си
на заемател, заемодателят е предоставил
парична сума в размер на 800 лева, с договорна лихва в размер на 112.22 лева,
платими на 34 седмични погасителни вноски, с краен падеж 15,09,2017 г.
На основание сключения договор за паричен заем- чл. 16, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните
по-горе разпоредби на ответника била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.
Освен това ответникът дължал и лихва за забава за периода от 11,03,2017
г. до 03.04.2019 г. в размер на 123,55 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
длъжникът следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
бил представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения му била начислена
неустойка в размер на 630,02 лв.
На 01.01.2018 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/
от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно
писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не последвало.
Във връзка с описаната фактическа
обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 5285/2019 г., но
тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то
за АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представил *****Г.П., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Прави възражение за недействителност на договора за заем на
основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПК.
Оспорва възнаградителната лихва и начислената неустойка. Твърди, че цесията не
е съобщена на длъжника и ищецът не е материално -правно легитимиран.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
5285 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 673.52
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от
17.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени, съгласно Приложение 1 от 01.01.2018г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от
16.11.2010г.,
сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е
кредиторът; договорна лихва в размер на
77.25 лева за периода 10.03.2017 г.– 15.09.2017 г.; такса разходи в размер на 18.00 лева /осемнадесет лева/; неустойка в размер на 500.31 лева за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция, за периода 17.03.2017 г.– 15.09.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 123.55
лева за периода 11.03.2017 г.-03.04.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда– 04.04.2019 г. до окончателното й погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 17.01.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем № *****.
Съгласно чл. 3
от договора, същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от
ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на
800 лева от заемодателя на заемателя.
От чл. 2, т.5
от договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на главницата
по заема е изтекъл на 15.09.2017 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Общият размер на
всички плащания е 912,22 лева- чл. 2, т.
7 от договора.
Договорът за паричен заем № *****е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, /чл. 7, ал. 2 от
договора/.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.01.2018 г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на ответника, че цесията не му е
била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел,
че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В уведомителни писма с изх. № *****/*****от 03.01.2018 г.
и 27,09,2019 г. е посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия,
индивидуализирано е и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в
хода на настоящия процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно
уведомен за извършената цесия. Оттук
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на договор за паричен заем № *****срещу ответника, тъй като последният
дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са
доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по
който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 22.05.2015 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 694,19 лева - главница,
договорната лихва – 83,88 лв., неустойка за неизпълнение – 473,01 лв., 18 лева – такса разходи за събиране на
вземане, 126,09 лв. обезщетение за забава.
От представения договор, както и от приетата по делото
ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е 673,52 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не
оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер от 673,52 лв. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 04.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Относно
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 77,25 лв.,
представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода от 10,03,2017 г.
до 15,09,2017 г. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството,
че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Поради което
претенцията за установяване дължимостта на сумата 77,25 лв. е основателна.
Относно обезщетението за
забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от
вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото
заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за периода 11.03.2017
г. – 04.04.2019 г. е 126,09 лв. С оглед на диспозитивното начало предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен до претендирания размер от 123,55
лв.
Относно неустойката:
Фактическите предпоставки за уважаване
на иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето
задължение от страна на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или
наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между
страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще
се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините,
водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника -
случайно събитие, непреодолима сила и др.
В чл. 4, ал. 2 от договора за заем
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е предвидено, че при неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1 от договора на заемателя се начислява неустойка за
неизпълнение в размер на 630,02 лв. Чл. 4, ал. 1 от договора за заем предвижда,
че заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът
с правно основание чл. 92 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли по следните съображения. Съгласно задължителните указания на ТР №
1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г.
о., ВКС, решение №
110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение №
384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на II т.о.,
ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на чл. 4 от Договора между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника, предвидената по делото неустойка в размер на 1112,40 лв. излиза
извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата е уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е
нищожна и плащане по нея не се дължи.
По изложените съображения искът с
правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 18 лв.
Страните в клаузата на чл. 16, ал. 2 от договора са уговорили, че заемателят е
запознат и съгласен с тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, според която
в случай на забава отговорност на заемателя за разходи за събиране на
вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но
не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза на чл.16, ал. 2 от
договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не може да
надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 16, ал. 2 от договора се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на
забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми
и в отнапред определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. В договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от която следва, че
те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те
са определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия по чл.
16, ал. 2 от договора, представляват разходи за управление на кредита. Те са
свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по
управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за
такса разходи от 45 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване.
По изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли в
тази й част.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 222,15 лв., депозит за особен представител – 163 и внесен депозит за
вещо лице в размер на 140 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на
разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 625,15 лева, като по съразмерност следва да му
бъдат присъдени 392,48 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 77,85 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 48,87 лева. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. следните
суми: 673.52 лева /шестстотин
седемдесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем от 17.01.2017 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени,
съгласно Приложение 1 от 01.01.2018г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен с „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 77.25 лева /седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки/ за периода
10.03.2017 г.– 15.09.2017 г.; обезщетение
за забава в размер на 123.55 лева /сто двадесет и три лева и петдесет и пет
стотинки/ за периода 11.03.2017 г.-03.04.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019
г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5285/2019 г. на ПдРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
признаване за установено по
отношение на М.А.А., ЕГН **********, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, такса разходи
в размер на 18.00 лева /осемнадесет лева/; неустойка в размер на 500.31 лева
/петстотин лева и тридесет и една стотинки/ за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, за периода
17.03.2017 г.– 15.09.2017 г.
ОСЪЖДА М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. Б. сумата от 392,48
лева /триста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от
48,87 лева /четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.