Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260
Ботевград, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2116 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Б. Д.С.К.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”М.”№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт Й.Й.С., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Ц.М.Н. ***, М.Х.М. ***, Д.М.Й. ***, Д.М.Д. *** и М.М.Д. ***, всеки един от тях като наследник по закон на Г.
К. Н., б.ж. на Ботевград, починала на 01.11.2005г., която е кредитополучател по
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 07.07.2005г.,
на съществуване на вземането на „Б. Д.С.К.“ЕАД, за което е
издадена Заповед № 4060 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1404/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от по 26.84лв. за всеки един от ответниците, която е
1/17 идеална част от главница в общ размер от 456.13лв., представляваща парично
вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2005г.,
както и за сумата от по 27.95лв., която е 1/17 идеална част от обща сума от 475.05лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от по 18.34лв., която е 1/17 идеална част от обща сума от 311.71лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от по 2.95лв., която е 1/17 идеална част от обща сума от 50лв.,
представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 13.07.2018г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.Й.С.
/пълномощно на л.5/ поддържа предявените искове.
Ответникът-Ц.М.Н.
***, не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Ц.М.Н., редовно призован, не се
явява и не взема становище по исковете.
Ответникът-М.Х.М. ***, чрез назначения
му особен представител адв. К.К. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 1087 от
11.02.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът М., чрез
особения представител адв.К., оспорва исковете и заявява, че са погасени по
давност, тъй като е изтекла петгодишната погасителна давност, считано от 07.07.2010г. до подаване на заявлението на 12.07.2018г.
В с.з. ответникът М.М.,
чрез назначения особен представител адв.К. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор.
Ответникът-Д.М. ***, чрез назначения й
особен представител адв. Ц.С. от САК, е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№ 2612 от 08.04.2019г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът Й., чрез
особения представител адв.С. оспорва исковете по основание и размер. Заявява,
че исковете са погасени по давност, тъй
като е изтекла петгодишната погасителна давност, считано от 07.07.2010г. до подаване на заявлението на 12.07.2018г. Освен
това прави възражение, че няма данни Д.Й. да е приела наследството, останало от
Г. К. Н.
В с.з. ответникът Д.Й., чрез назначения особен
представител адв.С. оспорва исковете и поддържа направените възражения в
писмения отговор.
Ответникът-Д. ***, чрез назначения му
особен представител адв. П.П. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2209 от
21.03.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът Д.Д., чрез особения представител адв.П., оспорва исковете
като заявява, че ответникът Д. е внук на Г. К. Н., а не нейн
син. Освен това същият не дължи 1/17 идеална част от търсените суми, тъй като
наследява различна идеална част от оставеното наследство, за това, че има 9 колена и търсените суми са неверни. Заявява, че исковете са погасени по давност, тъй като е
изтекла петгодишната погасителна давност, считано от 07.07.2010г.
до подаване на заявлението на 12.07.2018г.
В с.з. ответникът Д.Д.,
чрез назначения особен представител адв.П. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор.
Ответникът-М.
***, чрез назначения му особен представител адв. Б.М. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2304 от
26.03.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът М.Д., чрез
особения представител адв.М. оспорва исковете. Заявява, че исковете са погасени по давност. Оспорва, че
договорът за кредит е подписан от наследодателя Г. К. Н., както и твърди, че
няма данни същата да е получила сумата
по кредита.
В с.з.
ответникът М.Д., чрез назначения му особен представител адв.М.К. от САК,
оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор като оттегля
възражението, че договорът за кредит не е подписан от наследодателя Г. К. Н.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1404/2018г. по описа на
РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 16.07.2018г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 4060
от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№1404/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, за това, че ответниците като част от
наследниците по закон на Г.
К. Н., б.ж. на Ботевград, починала на 01.11.2005г.,
имат задължения към банката-ищец
за суми, дължими от наследодателя им по сключен между тях /ищеца и
наследодателя им/ договор
за кредит за текущо потребление от 07.07.2005г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1404/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на всеки един
от длъжниците, който са ответници
по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК /л.170 и 171/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 15.10.2018г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №5394 от 03.10.2018г./л.173/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2116/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 13.11.2018г. в РС-Ботевград, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК от връчването на горното разпореждане.
От приложеното по делото писмено
доказателство-копие от договор
за кредит за текущо потребление от 07.07.2005г.,
сключен между ищеца като кредитор и Г. К. Н. като кредитополучател, който
договор не се оспорва от ответниците, се установява, че ищецът като банка
/кредитна институция/ съгласно чл.1, ал.1 от ЗБ/отм./ е сключил с наследодателя
на ответниците на 07.07.2005г. описания по-горе договор за кредит, по който договор ищецът е кредитор, а Г. К. Н. е кредитополучател.
Кредитополучателят-Г. К. Н. умира
на 01.11.2005г. съгласно приложеното удостоверение за наследници, издадено на
29.12.2015г. от Община Ботевград и оставя 17 наследници по закон-низходящи
–синове и дъщери и по заместване техни низходящи, измежду които и петимата ответници.
Г. К. Н.
има девет деца, като ответникът Ц.М.Н. е нейн син и
има 1/9 идеална част от наследството, което майка му е оставила.
Ответникът М.Х.М. е нейн
внук като син на дъщеря й Василка М. Илиева, която е починала преди нея на
20.12.1987г., за което М.М. наследява баба си по
майчина линия заедно с брат му Сашо Х. Асенов, за което има 1/18 идеална част
от наследството на баба му Г. К. Н./1/2 от 1/9/.
Ответниците Д.М.Й.,
Д.М.Д. и М.М.Д. са деца на Й. М. Д., която е починала
на 28.12.2004г. и дъщеря на Г. К. Н., починала на 01.11.2005г. Всеки един от
тях има по 1/27 идеална част от наследството на баба му Г. К. Н./1/3 от 1/9/.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 6252 от 10.09.2019г.,
изготвена от вещото лице М.Б., се установява, че в резултат на сключения
договор за кредит на 07.07.2005г., на 07.09.2005г. е усвоен кредита от 1400лв.
Срокът на издължаване е 60 месеца и падежът на последната вноска по кредита е
на дата 07.07.2010г. В табличен вид вещото лице е
посочило плащането на част от вноските по кредита като последното плащане е на
07.06.2011г. Дължимите суми към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 13.07.2018г. са: главница в размер на 456.13 лева, договорната лихва за
периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г. в размер на 475.05 лева, наказателна
лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г. в размер на 311.71 и заемни
такси в размер на 50 лева.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така
предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответниците М.Х.М.,
Д.М.Й., Д.М.Д. и М.М.Д. са неоснователни, по следните правни съображения:
Страните не спорят, че между ищеца
и наследодателя на ответниците са възникнали договорни правоотношения, отразени в
приложения Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 07.07.2005г. или ищецът, който е кредитна институция /банка/ е
изпълнил задължението си на 07.09.2005г. за превеждане на паричната сума от 1400лв.
по разплащателната сметка на наследодателя на ответника. В случая съдът намира, че е сключен
един действителен договор за банков кредит и неговото действие се изразява в
пораждане на права и задължения за страните по него. Основното задължение за
банката кредитодател е да отпусне уговорената парична
сума. Страните не спорят, че наследодателят на ответниците не е изпълнил задълженията
си по договора, тъй като е починала на 01.11.2005г. След откриване на
наследството по кредита са внасяни погасителни вноски до 07.06.2011г. съгласно
заключението на приетата по делото ССчЕ, изготвена от
в.л. М.Б.. От същата се установява, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 13.07.2018г. дължимите суми по кредита са:
главница в размер на 456.13 лева,
договорната лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г. в размер на 475.05
лева, наказателна лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г. в размер на
311.71 и заемни такси в размер на 50 лева.
Съгласно чл.60 от Закона за
наследството/ЗН/, наследниците, които са приели наследството отговорят за
задълженията, с които е обременено до размера на дяловете си. В случая всеки
един от ответниците е приел наследството от наследодателя Г. К. Н. и отговаря за задълженията й,
произтичащи от горния договор за кредит, сключен с ищеца. Това е така, тъй като
няма направени възражения за извършени откази от наследството или приемане на
наследството по опис.
Според Решение №437/17.01.2012 по дело №70/2011 на ВКС, ГК, III г.о, се приема, че се предполага, че наследството е прието изцяло докато не се докаже, че наследникът се е отказал от наследство или, че го е приел по опис, като това предположение се извежда от разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството: „По въпроса дали нормата на чл.48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН
до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството, следва да се даде положителен отговор.“ Основателно е направеното възражение
от ответниците М.Х.М., Д.М.Й., Д.М.Д. и М.М.Д., направено чрез назначените им особени представители
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК в депозираните по делото писмени отговори, че
исковете срещу тях за процесните суми са погасени по
давност, тъй като за сумата-главница от по 26.84лв., дължима по договора за
кредит за текущо потребление от 07.07.2005г., е
погасена по давност, тъй като се касае за вземане, произтичащо от договор за
кредит и в случая изискуемостта на вземането е настъпила с крайния срок на
договора или на 07.07.2010г. В случая давността е
прекъсната на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като вземането е признато, за
това, че има плащане по кредита от наследниците след крайния падеж на 07.07.2010г. и последната дата на това плащане е на
07.06.2011г., а заявлението е подадено на 12.07.2018г., т.е. след изтичане на
общия петгодишен давностен срок, регламентиран в
чл.110 от ЗЗД, считано от 07.06.2011г.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването по давност на
главните вземания се погасяват и тези за договорна, санкционираща лихва и заемни
такси или с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях
да не е изтекла.
Поради гореизложеното исковете по
чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло срещу ответниците М.Х.М., Д.М.Й., Д.М.Д.
и М.М.Д., като неоснователни за това, че са погасени
по давност.
С оглед изхода на
делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът Ц.М.Н. следва да заплати на ищеца сумата от 21.52лв./ двадесет и един
лева и 52 стотинки/ за направени разноски по делото за платена държавна такса /1.52лв./
и юрисконсултско възнаграждение /20лв./, както следва
да заплати и сумата от 4.46лв. за направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № 1404/2018г. по описа на РС-Ботевград.
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Ц.М.Н. ***, с ЕГН:
**********, в качеството му на наследник по закон на Г. К. Н., починала на 01.11.2005г.,
съществуването на вземането на “Б. Д.С.К.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”М.”№*, с ЕИК:*********, за което е издадена Заповед № 4060 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1404/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 26.84лв./двадесет и шест
лева и 84 стотинки/, която е 1/17 идеална част от главница в общ размер от 456.13лв.,
представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо потребление от
07.07.2005г., както и за сумата от 27.95лв./двадесет и седем
лева и 95 стотинки/, която е 1/17 идеална част от обща сума от 475.05лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от 18.34лв./осемнадесет лева
и 34 стотинки/, която е 1/17 идеална част от обща сума от 311.71лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от 2.95лв./два лева и 95
стотинки/, която е 1/17 идеална част от обща сума от 50лв., представляваща
заемни такси, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 13.07.2018г. /датата на подаване на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК от “Б. Д.С.К.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”М.”№*, с ЕИК:********* срещу М.Х.М. ***, Д.М.Й. ***, Д.М.Д. *** и М.М.Д.
***, всеки един от тях като наследник по закон на Г. К. Н., б.ж. на Ботевград,
починала на 01.11.2005г., която е кредитополучател по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 07.07.2005г. за
признаване на установено на съществуване на вземането на „Б. Д.С.К.“ЕАД, за което
е издадена Заповед № 4060 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1404/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от по 26.84лв./двадесет
и шест лева и 84 стотинки/ за всеки един от посочените по-горе ответниците,
която е 1/17 идеална част от главница в общ размер от 456.13лв., представляваща
парично вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2005г., както и за сумата от по 27.95лв./двадесет и
седем лева и 95 стотинки/, която е 1/17 идеална част от обща сума от 475.05лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата от по 18.34лв./осемнадесет лева и 34 стотинки/, която е 1/17
идеална част от обща сума от 311.71лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 07.01.2009г. до 12.07.2018г., както и за сумата от по 2.95лв./два
лева и 95 стотинки/, която е 1/17 идеална част от обща сума от 50лв.,
представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 13.07.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.