№ 302
гр. Благоевград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивнa
жалбa, с вх. № 9034994/22.12.2022 г., подадена от „****“ АД, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., чрез
пълномощника си юрисконсулт Т.Т., служебен адрес: *, против Решение №
906925/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 339/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
Въззивникът, недоволен от атакуваното в настоящото производство решение, моли да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която застрахователят –
въззивник е осъден да заплати на ищеца Д. Т. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4 000
лв., представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-
002694/2018-01 за разликата над 2 500 лв.; в частта, с която застрахователят е осъден да
заплати законна лихва за периода от 03.10.2018 г. г. до окончателното изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение върху сумата от 4 000 лв. и в частта, с която
застрахователят е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 697,
25 лв. - разноски по делото. Излага доводи, че при постановяване на решението на РС –
Благоевград – предмет на производството пред настоящата инстанция съдът неправилно е
преценил събрания но делото доказателствен материал, като не е тълкувал същия в цялост,
не се е съобразил с норми в Кодекса на застраховането и Закона за движение по пътищата,
поради което е достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилно, необосновано и
незаконосъобразно съдебно решение, поради което намира, че същото следва да се отмени
частично, като посочва във въззивната жалба, че възраженията на въззивника не са свързани
1
с наличие на съпричиняване, а единствено са свързани с така определения размер за
обезщетение. Счита, че така присъдения размер на обезщетение в размер на 4 000 лв. е
прекомерно завишен и не съответства от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и в тази връзка намира, че
сумата от 2500 лв. е достатъчна да компенсира в пълна степен ищцата за претърпените
болки и страдания. Претендира разноски в първата и настоящата инстанция съобразно
отхвърлената част от иска.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 16.05.2023г.,
въззивникът чрез молба от 18.04.2023г. поддържа въззивната си жалба, прилага списък на
разноски и за двете инстанции.
Въззиваемият - ищец в производството пред РС – Благоевград, е депозирал отговор
на въззивната жалба, в която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,
въз основа на която е образувано настоящото производство пред въззивния съд, като моли
въззивният съд да потвърди атакуваното в настоящото производство решение, което
становище поддържа и в проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно
заседание на 16.05.2023г. чрез молба от същата дата. Претендира разноски пред въззивния
съд за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, депозирана от Д.
К. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: **, против „Застрахователно акционерно
дружество ****“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК
,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. с искане за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 5
100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди –
болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2018 г., около 20:15 ч.
на път: А3 „Струма“ при км 58+800 в посока Кулата, причинено от Б.К.И. като водач на
моторно превозно средство, със сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2018 г. до
окончателното погасяване на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2018 г., около 20.15 часа на път АЗ „Струма“
при км 58+800, в посока Кулата, водачът Б.К.И., управлявайки собствения си л.а марка
„БМВ“, модел „325 Д“, с рег. № Е 9973 МА, paмa № WBAWD31060PF77878, при движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред
лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № Е 2442 МН, paмa №
WAUZZZ8P36A179296, управляван от М.Г.Т., при което настъпва ПТП, с телесни
2
увреждания и материални щети. Пострадали от процесното ПТП са ищцата - пътник в лекия
автомобил марка „Ауди“ и шофьорът на същия автомобил – М.Г.Т..
Поддържа се, че виновен за настъпване на инцидента е водачът на л.а марка „БМВ“, за което
му е съставен АУАН № 862645, серия Д и е издадено Наказателно постановление № 18-
5310-001531/18.10.2018 г. от ОДМВР Кюстендил, влязло в законна сила на 10.11.2018 г.
Сочи се, че лекият автомобил марка „БМВ“, към датата на ПТП-то е имал сключена полица
по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на валидност от
27.06.2018 г. до 26.06.2019 г. Твърди се, че вследствие на ПТП-то, ищцата е получила
травматични увреждания, които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вследствие на тези увреждания, ищцата претърпяла редица неудобства,
физически дискомфорт, болки и страдания, свързани със затруднението за движение,
особено силни болки в гърба, със засилен интензитет нощем и при физически натоварвания,
силно главоболие за дълъг период от време. В резултат на травмите се подложила на лечение
чрез рехабилитация и в домашни условия. Излага се, че вследствие на инцидента, ищцата е
изживяла силен стрес и е отключила депресия, като и към настоящия момент, отказва да
шофира и изпитва силен страх и при пътуване като пътник в автомобил. Твърди се, че
ищцата е изпълнила всички дължими от нея действия при настъпване на застрахователно
събитие, съгласно Кодекса за застраховането, като във връзка с това застрахователят е
образувал застрахователна претенция с щета № 0801-002694/2018-01 за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят
обаче, отказал да изплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.
В законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който се
излагат твърдения за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
лекия автомобил марка „БМВ“, сключена с ответното дружество. Твърди се, че
претендираният от ищцовата страна размер на обезщетението е завишен спрямо критериите
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се фактическите твърдения на
ищцата по отношение на процесното ПТП. Сочи се, че са налице обстоятелства, които
изключват вината на Б.К.И., в качеството му на водач на застрахованото МПС. Поддържа се,
че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия
състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно – противоправно поведение, вина,
вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат. Оспорват се констатациите на контролните органи, отразени в представените
копия от Протоколи за ПТП от 20.09.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”.
Оспорват се вида и характера на претърпените от ищцата травми, както и причинно-
следствената връзка между тях и процесното ПТП. В случай че съдът приеме, че е налице
връзка между причинените на ищцата травми и реализираното ПТП, се твърди, че е налице
съпричиняване.
Установено е по делото, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „325 Д“, с рег. № Е
3
9973 МА, paмa № WBAWD31060PF77878, е имал сключена полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ със „Застрахователно акционерно дружество ****“ АД, със срок
на валидност от 27.06.2018 г. до 26.06.2019 г.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се установява, че на 03.10.2018
г., около 20:15 ч., на път А3 „Струма“ при км 58+800, в посока Кулата, е настъпило ПТП,
при което водачът Б.К.И., управлявайки собствения си л.а марка „БМВ“, при движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред
лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № Е 2442 МН, paмa №
WAUZZZ8P36A179296, управляван от М.Г.Т..
Видно от Наказателно постановление № 18-5310-001531/18.10.2018 г., издадено от
ОДМВР Кюстендил, на 03.10.2018 г. е настъпило ПТП, вследствие на това, че водачът на
л.а. марка „БМВ“ не е контролирал ППС-то, което управлява, с което е създал
непосредствена опасност за движението и не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и
обстоятелствата, като виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и на чл. 20,
ал. 2 от ЗДВП, като му е наложено наказание „глоба“ в общ размер от 220 лв.
С Молба с вх. № 2670/24.10.2018 г., ведно с Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, ищцата е поискала да бъде образувана застрахователна преписка
за нанесени вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди и материални щети.
Видно от Писмо с изх. № 1156/29.03.2019 г., се установява, че ответното дружество е
отказало да заплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Т., Ян К и
Б.И.. От показанията на свидетеля Т, живущ на семейни начала с ищцата - взъззиваема, се
установява, че на въпросната дата – 03.10.2018 г., с ищцата са се прибирали от разходка в гр.
София, като той е шофирал л.а. марка „Ауди“. Пътната обстановка била суха, без мъгла.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди“ била 90 км/ч. В района на моста на гр. Дупница,
движейки се по АМ „Струма“ в посока Кулата, шофирания от свидетеля Т л.а. марка
„Ауди“, получава удар в задна дясна част от л.а. марка „БМВ“, вследствие на който, колата
се е завъртяла челно и се е ударила в мантинелата, като след това л.а. „Ауди“ получил още
един удар – странично. След настъпилите удари, ищцата е седяла около 5-6 минути в колата,
без да може да излезе от нея, като била много уплашена. Вследствие на подаден сигнал на
тел. номер 112, на място пристигнали служители на МВР, като свидетелят Т бил
транспортиран до Спешен Център в гр. Дупница, където му била направена рентгенова
снимка, поради оплаквания, свързани с болки в тялото в следствие удара. В деня след
инцидента, ищцата отишла на лекар, тъй като имала оплаквания, впоследствие приемала
медикаменти, като и към днешна дата изпитва страх, когато се вози с кола. И към настоящия
момент, ищцата носи „пояс“ за изправяне на гърба.
От показанията на свидетеля К се установява, че на 04.10.2018 г., той е направил
4
оглед на автомобила, управляван от свидетеля Т, като била ударена задна дясна част на
автомобила и предната броня. След инцидента свидетелят не е виждал ищцата да ходи на
работа в продължение на около 1 месец, като след връщането й на работа, носила шина на
кръста за изправяне на гърба. Ищцата Т. приемала медикаменти след инцидента.
От показанията на свидетеля И, се установява, че на процесната дата и час при
настъпване на гореописаното ПТП, той е управлявал л.а. марка „БМВ“ с около 160 км/ч.
Управлявал автомобила в лявата лента, когато бяла кола, движеща се в дясната лента, без да
даде ляв мигач, направила маневра и отишла в лявата лента, за да изпревари движещия се
пред нея автомобил, вследствие на което засякла неговия автомобил. Бялата кола се движела
с по-малка скорост и затова свидетелят преценил, че ако натисне спирачка няма да може да
спре и за да избегне удара, направил маневра и отишъл в дясната лента, при което видял, че
същата е заета и той ще удари движещия се там автомобил. Продължил надясно, започнал
да кара в аварийната лента, но там натиснал леко спирачката, понеже преценил, че завоят е
прекалено остър. Колата занесла и започнала да се върти по цялата магистрала. Колата на
свидетеля И и л.а. „Ауди“ се били ударили в мантинелата вдясно. Колата „Ауди“ била доста
зле, с много материални щети, както и колата на свидетеля И. В колата „Ауди“ се возели
мъж и жена. Свидетелят позвънил на тел. номер 112 и полицаите дошли много бързо, след
което водачът на л.а. „Ауди“ казал, че има болки в кръста и в гърба и го закарали на преглед
в гр. Дупница.
Видно от заключението на допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза,
прието от първоинсатнционния съд, при процесното ПТП, ищцата най-вероятно е била с
обезопасителен колан. Получените травми от ищцата се изразяват в кръвонасядания в
областта на лицето, десния лакът, в областта на лопатката, на гърба. Също така, разкъсно-
контузна рана в областта на горната устна, навяхване на шията и контузия на лява гръдна
половина. Повърхностните кръвонасядания преминават за 8-12 дни, а по-дълбоките – за 2-3
седмици, като обикновено, не оставят следи. Контузията на лява гръдна половина е причина
за болки и страдания за период от около 2 месеца. Въз основа на това, експертът е посочил,
че възстановителният период е бил около 2 месеца. Вследствие на получените в резултат на
ПТП-то увреждания, Д. Т. е търпяла болки и страдания за период от около 60 дни, като през
първите 10-12 дни същите са били със значителен интензитет. При извършения преглед на
06.01.2022 г., експертът е възприел здравословното състояние на ищцата като много добро и
без външни белези от прекараните травми. Не се очакват последствия за здравето й в
бъдеще. Ищцата е напълно възстановена физически и не е необходимо да провежда
допълнително лечение. Въз основа на представената медицинска документация,
материалите по делото и извършения преглед, експертът е посочил, че травматичните
увреждания на ищцата са пряк и непосредствен резултат от настъпилото на 03.10.2018 г.
ПТП.
От заключението на допуснатата и назначена съдебно-автотехническа експертиза, се
установява следното: На 03.10.2018 г. водачът Б.И. К управлявал л.а. марка „БМВ“, модел
325Д с рег. № Е 9973 МА по АМ Струма, в посока от гр. София към гр. Благоевград. В
5
същото това време, пред него в същата посока, се е движел л.а. АУДИ А3 с рег. № 2442 МН,
управляван от М.Т.. В лек автомобил АУДИ е пътувала ищцата Д. Т.. Водачите са
управлявали в тъмната част на денонощието по асфалтова настилка на трасето, когато във
времето около 20:15 ч. при км 58+800, лек автомобил БМВ застига и с предната лява част от
бронята, удря в задна дясна част от бронята движещия се пред него л.а. АУДИ А3 с рег. №
2442 МН, управляван от М.Т.. Вследствие от този ексцентричен удар, скоростта на л.а.
АУДИ се е увеличила и автомобилът се е отклонил наляво, като е достигнал и се е ударил в
мантинелите, намиращи се в средата между лентите за движение в двете посоки на
автомагистралата. Поради значителното намаляване на скорост, вследствие от удара и
отклоняване чрез волана от водача, л.а. „БМВ“ се насочва надясно и се удря в мантинелата,
намираща се в дясната страна на магистралата. В същото време, л.а. „АУДИ“, вследствие от
удара в мантинелата, погасява част от скоростта си и купето му се е завъртяло в посока
обратна на часовниковата, като едновременно с това отскача от металната предпазна ограда.
Поради значително по-високата скорост, л.а. „АУДИ“, въртейки се по платното, се е насочил
към мантинелата в десния банкет и се удря в нея, като скоростта му бързо се погасява.
Вследствие от удара и спирането в мантинелата на л.а. АУДИ, след удар в същата
мантинела, л.а. БМВ достига до л.а. АУДИ и с предната броня го удря в десните врати и
габарити. С този удар в л.а. АУДИ, скоростта на л.а. БМВ се погасява напълно и спира
автомобила. Ударът е бил нанесен от преден ляв габарит на л.а. БМВ в заден десен габарит
на л.а. АУДИ. От техническа гледна точка, скоростта, с която се е движел л.а. АУДИ е била
от порядъка на 90-110 км/ч., а скоростта на л.а. БМВ е била от порядъка на 130-150 км/ч.
Пътничката Д. Т. в момента на ПТП, следва да е пътувала на предна дясна седалка на л.а.
АУДИ. Лек автомобил АУДИ А3 е оборудван с пет броя лентови предпазни колани с
инерционни спирачки, навивани в макари с плавно натягане от пружини. При сблъсък
инерционните спирачки блокират развиването на лентите на предпазните колани и задържат
телата на пътуващите в автомобила към седалките. Движението на тялото на ищцата при
първоначалния сблъсък отзад, е било назад към седалката, последвано от отклоняване
наляво към водача. При удара в лявата мантинела напред в посоката на удара, като след
завъртането и удар в дясната мантинела не било насочено напред. При удара на л.а. БМВ
отдясно в крайното положение, тялото на Т. се е насочило към предната част на БМВ. При
всичките описани удари, тялото на Т. е било в контакт с повърхности и части от
вътрешността на купето. При тези силни удари, тялото на Т., с правилно поставен колан,
осъществява контакт с вътрешни части и повърхности от купето. Лек автомобил марка
АУДИ заводски е оборудван с предпазни въздушни възглавници за водача и пътника на
предна дясна седалка. Няма данни въздушните възглавници да са били активирани по време
на ударите вследствие от ПТП. Лентите от основното трасе са разделени помежду си от
единична, бяла, непрекъсната линия. Няма данни за монтирани знаци в района на ПТП.
Лентите от магистралата в участъка на ПТП, повърхностно са изпълнени с асфалтова
настилка. В условията на управление на фарови и светещи червени габарити в тъмната част
от денонощието, разстоянието от което водачът Б.И., управляващ л.а. БМВ с рег. № Е 2442
МН от разстояние с дължина минимум 300 метра. Причината за настъпване на ПТП е удар
6
от л.а. БМВ в задната част на л.а. АУДИ при неспазване на безопасна дистанция. Няма
данни за технически повреди на двете МПС, като от техническа гледна точка, друга
непосредствена причина, довела до ПТП, е била скоростта на л.а. БМВ.
Няма новопредставени и новосъбирани доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените
неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установява се в настоящия казус, че ищецът – въззиваем е пострадал при пътен
инцидент, представляващ резултат от противоправно и виновно поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата чрез събраните от районния съд доказателства
– писмени, гласни и заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза.
Въззивникът има оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд само
досежно размера на обезщетението, което е определил районният съд по реда на чл. 52 ЗЗД,
като въззивният съд, обсъждайки тези оплаквания, съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът е претендирал претърпени неимуществени вреди,
изразяващи с в болки и страдания от факта на затруднението за движение, особено силни
болки в гърба, със засилен интензитет нощем и при физически натоварвания, силно
главоболие за дълъг период от време, изживяла е силен стрес и е отключила депресия, като и
към момента, отказва да шофира и изпитва силен страх и при пътуване като пътник в
автомобил. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно разпоредбата на нормата на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът
му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна
практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в
Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен
случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.
Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други
техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени
болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален
7
размер, процент и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Ето защо при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз. Въззивният съд отчита факта, че ищецът –
въззиваем е изпитвал интензивни болки и страдания в първите 10 – 12 дни след травмите, а
болките и страданията, които е изпитвала с оглед всичките травми, които е получила в
следствие процесното ПТП са продължили около 60 дни. От друга страна при определяне на
размера на обезщетението се взема предвид, че проведеното лечение е приключило
благоприятно за въззиваемата, както не се установяват усложнения и ексцеси в
здравословното й състояние и не е необходимо допълнително лечение.
Ето защо съдът намира, че районният съд правилно е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2018 г. – датата на деликта – така, както е поискана с исковата молба и на основание
чл. 84, ал. 3 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в частта, в
която е обжалвано от въззивника, а именно за разликата над 2 500 лева до 4000 лева,
присъдени на ищцата за обезщетяване на причинените й вреди от описания деликт. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. В
частта, в която искът е отхвърлен, решението не е обжалвано от страната, разполагаща с
правен интерес за това – ищцата и въззиваема в настоящото производство, поради което е
влязло в сила. Решението е влязло в сила и за присъдената сума от 2500 лева, присъдени на
ищцата за обезщетяване на причинените й вреди от описания деликт, доколкото в тази му
част не е обжалвано от никоя от страните по него.
При горното, правилно се явява и решението на районния съд в частта за разноските
касателно осъждане на ответника да заплати на ищцата такива в размер на 697, 25 лв.
съобразно уважената част от иска и то следва да бъде потвърдено и в тазу му част.
При горните изводи на съда, разноски на жалбоподателя, претендирани от него с
молба от 18.04.2023г. и обективирани в приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК към
тази молба, не му се следват. Въззиваемият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в
размер на 700, 00 лева, ангажирал е доказателства за същите и с оглед изхода на делото пред
въззивния съд, същите му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906925/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 339/2021
г. по описа на РС – гр. Благоевград в обжалваната му част, в която „****“ АД, ЕИК ,,,,,,,,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И.
и Р.В.М. е осъдено да заплати на Д. К. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ** сумата от
1 500 лева - разликата над 2 500 лв. до 4 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на
ПТП, настъпило на 03.10.2018 г., около 20:15 ч. на път: А3 „Струма“ при км 58+800 в
посока Кулата, причинено от Б.К.И. като водач на моторно превозно средство, със сключена
с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху сумата от 4 000 лева, считано от 03.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и
сумата в размер на 697, 25 лв. разноски по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. да заплати на Д. К. Т., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ** сумата в размер на 700, 00 лева, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9