Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 10456 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.П.И. срещу решение от 18.01.2019г. по гр. дело № 418/2017г.
на Софийски районен съд, 66 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено, на основание чл. 422, ал. 1във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и ч. 86 ЗЗД , че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1280. 99 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2013г. –
30.04.2015г. за имот с абонатен № 120287, ведно със законната лихва върху
сумата от 19.07.2016г. до окончателното изплащане, сумата 67. 86 лв. – лихва за
забава за периода 31.10.2013г. – 30.06.2016г. и сумата 22. 56 лв. – такса за
дялово разпределение за периода 01.09.2013г. – 30.04.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от 19.07.2016г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39971/2016г. на СРС,
66 с-в. С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и
изцяло е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД досежно главницата за дялово
разпределение и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът –
ответник обжалва решението в частта за
уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е определил количеството на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2013г.
– 30.04.2015г., тъй като оспореният от него по реда на чл. 193 ГПК отчет за
водомера е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото, поради липса
на доказване от страна на ищцовото дружество, че документът носи негов подпис.
Поради изложеното поддържа, че искът за сумата 704. 06 лв. – начислена ТЕ за
топла вода, е недоказан. Сочи, че неправилно в обжалвания акт е кредитирано
заключението на СТЕ, тъй като същото е необосновано. Твърди, че необосновано
СРС е отказал спиране на производството, както и отмяна на хода по същество и
възстановяване на съдебното следствие. Излага доводи, че две от съобщенията към
фактури са издадени на трето по делото лице. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани,
с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата
като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.“ ЕООД
не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Първоинстанционното решение
е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 39971/2016 г. по описа на
СРС, 66състав за сумата 1371. 93 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.09.2013г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и лихва в размер на 181. 32 лв. за периода 31.10.2013г.
– 30.06.2016г.
СРС е уважил частично
исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, като по отношение на иска за главницата е кредитирал заключението на
приетата СТЕ, а по отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на
забава за част от претендирания период, съобразно приложимите Общи условия от
2008г., а по отношение на останалата част от периода, с приложими Общи условия
от 2014г. е приел, че не е налице доказана забава на длъжника.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г.
и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото
дружество. Не е спорно по делото и установено от представения нот. акт № 193/2013г.
на нотариусД., че ответникът е носител
на вещното право на ползване на процесния имот. Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства
по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за
процесния период в имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно
разпределители, като е начислена ТЕ за сградна инсталация и за БГВ, съгласно
реален отчет на два водомера.
Присъдената сума от 1280. 99 лв. съгласно
заключението на приетата СТЕ представлява ТЕ за топла вода в размер на 704. 06
лв. и сумата 576. 93 лв. – ТЕ за сградна инсталация. По делото е представен
документ за отчет на водомери за процесния имот от 09.05.2014г., като по искане
на ответника е извършена констатация по оригинала на представения от третото
лице помагач документ и е констатирана идентичност с представеното заверено
копие.
От изложеното следва изводът, че
ответникът, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот
топлинна енергия за претендирания период.
Ето защо искът за главницата е доказан по основание и размер.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че е налице оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на представен по делото
частен документ. Такава процедура не е открита, поради липса на оспорена
автентичност на документ, а по искане на ответника съдът е извършил констатация
по реда на чл. 183 ГПК на представения по делото отчет на водомери. Ответникът
е оспорил данните в отчетите, с оглед на което е било уважено искането му по
чл. 183 ГПК и дадена евентуална възможност за допускане на допълнителна ССчЕ,
от която процесуална възможност впоследствие не се е възползвал, въпреки
дадената от съда възможност.
Доводите в жалбата за неправилност
на определение на СРС, с което е било отказано спиране на производството на
основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, са неоснователни. В първоинстанционното
производство искането не е било надлежно конкретизирано. Във възззивната жалба
се сочи, че е налице преюдициалност по дело № С-708/17 с предмет тълкуване на
Директиви 2006/32/ЕО1 и 2011/83/ЕС2 и дело № С-725/17. В конкретния случай,
съдът намира, че нормите на сочените директиви са ясни и недвусмислени, поради
което и не се нуждаят от тълкуване в случай на преценка на съда за тяхната
приложимост при разрешаването на спора по делото. Следва да се посочи, че
въпросите, за които е направени исканията по чл.629 от ГПК, така, както са
посочени, са неотносими към настоящия спор. Поради изложеното не се установява
да е налице визираната в чл. 628 ГПК предпоставка – тълкуването да е от
значение за правилното решаване на делото, т.е. да има преюдициално значение за
конкретния правен спор, респ. не са налице предпоставките на чл. 631 вр. чл.
229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството.
Неоснователни са доводите в
жалбата досежно заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, тъй като същите са
мотивирани и изчерпателни, не са оспорени при приемането им и липсват основания
да не бъдат кредитирани.
Неоснователно е оплакването, че с
определение от 18.01.2019г. преди постановяване на решението, съдът е отказал
да отмени протоколното си определение за даване ход на делото, тъй като
ответникът не твърди и доказва наличие на предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК,
а представеният от пълномощника му амбулаторен лист за посещение на лекар не
налага различен извод.
Доводът в жалбата, че по делото са
представени съобщения към фактури до трето по делото лице – И.В., е без
значение за крайния извод, тъй като съгласно подадената от ответника декларация
за откриване на партида, това е предходния собственик на имота, поради което е
било направено преизчисление на суми за топлинна енергия по общата фактура за
2013г., когато е сменена собствеността. Отделно от изложеното, процесната сума
не обхваща период преди м. 09.2013г., от когато ищецът се легитимира като
носител на вещното право на собственост с изрично сключен писмен договор за
доставка на топлинна енергия.
Предвид изложеното, искът за главницата
е основателен и доказан до уважения размер. По отношение на акцесорната
претенция за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, не са
релевирани конкретни оплаквания, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Неоснователно е оплакването
досежно липса на основание за начисляване на такса дялово разпределение.
Мотивите на СРС за приложение на чл. 36 от ОУ вр. чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.
за топлоснабдяването са правилни и законосъобразни.
Предвид
изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.01.2019г. по гр. дело № 418/2017г. на Софийски районен съд, 66
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
А.П.И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕГН *********, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.