ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 661 18.03.2016 година Град Бургас
Бургаският окръжен
съд,
граждански състав
на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание
в следния състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: -
Прокурор: -
изслуша докладваното от съдия Новаков
гражданско дело
номер 864 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 74 от
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(ЗОПДНПИ).
Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) е предявила искове против ответниците Н.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, Н.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** и А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес *** за отнемане на подробно описани движими и недвижими вещи.
Наред с горното КОНПИ претендира
от ответниците да бъде отнета равностойността на липсващи активи. Съдът е
намерил тези претенции за недостатъчно конкретизирани, коментирал е и
противоречия между обстоятелствената част и заявените петитуми, по повод на което
е давал указания за отстраняване на нередовности последователно с определения
от 16.07.2015 г. и от 14.10.2015 г. (с проекта за доклад). По постъпилите в
отговор уточнения и искането на процесуалния представител на ищеца в първото по
делото заседание съдът е оставил
производството в тази част без движение. По повод молба от 24.02.2016 г., с
която е застъпена най-общо тезата, че
исковете за отнемане на равностойност на липсващо имущество следвало да бъдат
осъдителни, с определение от 02.03.2016 г. съдът е дал поредни конкретни указания
за формулиране на изрични петитуми.
Съдът е подчертал, че не е
възможно сам да допълва исковите претенции и че те трябва да са ясни и да
съдържат конкретно предложение за диспозитив за осъждане на ответниците да заплатят на
държавата определени суми представляващи, равностойността на липсващо
имущество, което не е било трансформирано в друго, подлежащо на отнемане.
Съдът отбелязал и необходимостта
ищецът да изложи логически последователни твърдения за средствата, изтеглени в
брой от банковите сметки, за които твърди, че не са вложени в конкретно
имущество, както и за наредените банкови преводи към трети лица и за тяхното
основание.
В отговор е постъпило кратко
писмено становище от 16.03.2016г., което е в смисъл, че указанията са излишни и
че изложеното в първоначалната искова молба е достатъчно.
При това положение съдът приема,
че констатираните нередовности не са отстранени и обосновават частично
прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В мотивите към настоящото
определение съдът си позволява да обобщи накратко следното:
По същината си искът за отнемане
на имущество по чл. 62 от ЗОПДНПИ има конститутивен характер. При уважаването
му определени вещи, които са били собственост на ответниците, биват придобити
от държавата към момента на влизане в сила на съдебното решение. Тази промяна в
правната сфера на страните отразява конститутивния ефект на съдебния акт.
Осъдителен иск за „предаване на собственост“ няма. Класическият ревандикационен
иск е средство за защита на собственика против владеещия несобственик. Затова
осъдителният диспозитив по него е само относно
фактическата власт върху определена вещ. Ето защо разпоредбата на чл. 75 от
ЗОПДНПИ, която в общата хипотеза на отнемане на налично имущество говори за
осъдителен иск, а не за конститутивен, подлежи на изправително тълкуване.
Що се отнася до исковете за
„отнемане на равностойност“ на липсващи активи съдът отбелязва следното:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ЗОПДНПИ гласи дословно: „Когато не е възможно да се отнеме обособено
имущество…, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена
към момента на предявяване на иска“. В същия смисъл е и чл. 72: „В случай че
имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност“.
Ако се има предвид буквално
„отнемане“ на паричната равностойност, то по вече изложените съображения, е
наложително предмет на иска да е
конкретно имущество, еквивалентно на липсващото. Другото възможно тълкуване на
закона, е че специално в този случай се
допуска предявяване на осъдителен иск, какъвто е и визиран в текста на чл. 75
от ЗОПДНПИ. Негативната страна на подобна интерпретация е свързана със
заплахата по този начин патримониумът на осъденото лице да бъде обременен със
съдебно признати задължения, които нямат реално покритие поради липса на
налични активи. Така „гражданската конфискация“ би прераснала в репресия, неприсъща
и на наказанието „конфискация“ по чл. 44 от Наказателния кодекс. По силата на
чл. 45 от НК конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично
имущество, което може да бъде предмет на отнемане.
Все пак и доколкото това е
проблем, който може да се коментира и по съществото на спора, съдът е дал
възможност на ищеца да формулира и конкретни осъдителни петутими. Указанията
обаче не са изпълнени.
Специално по отношение на
претенциите, касаещи средствата по банковите сметки на ответниците не е
проведено и разграничение между налични и липсващи авоари, с оглед различното
естество на търсената защита. Не са отстранени и непоследователните твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба по отношение на тези претенции.
Ищецът е посочил, че сметките са
били захранвани от парични вноски в брой, които нямат законен източник, но това
не е достатъчно. Въпреки дадените конкретни насоки, по делото липсват въведени логически
последователни твърдения, че внесените средства не са налични, тъй като са били
изтеглени в брой и че не са били
трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество, предвид специалните
хипотези на чл. 64 – 70 от ЗОПДНПИ.
Така например ищецът е изложил
доводи, че имотите, чието изграждане е финансирано посредством банкови кредити,
подлежат на отнемане, но не защото отпуснатите от банката суми имат незаконен
произход, а защото ответниците не са установили законен източник на средствата,
с които кредитите са били погасявани. Въпреки това и част от вноските по
кредита са третират като неналично имущество, подлежащо на отнемане (виж
указанията по предварителния доклад и постъпилото в отговор уточнение).
В обстоятелствената част общо по
години са обсъдени тегленията от сметки в брой (за които се твърди, че са
непроследими) и преводите към други сметки. Не са посочени и основанията на
всички изходящи преводи към трети лица, а това е наложително, предвид
разпоредбите на чл. 64 – 70 от ЗОПДНПИ. Съдът подчертава, че при наличие на
специалните хипотези на трансформация са допустими само претенции за отнемане
на трансформираното имущество, които няма как да конкурират и с осъдителни
искове за заплащане на равностойността му. Противното е в разрез със забраната
за неоснователно обогатяване.
По същия начин и въпреки дадените
му още с определение 16.07.2015 г. указания, ищецът не е обосновал твърденията
си за „отнемането на равностойност“ на апортни парични вноски, при все че е
изложил доводи, че средствата са трансформирани в имущество на свързани с
ответниците търговски дружества по смисъла на чл. 66 от ЗОПДНПИ. Ищецът изрично
е заявил, че не желае конституиране като ответници на дружествата, въпреки
процесуалната норма на чл.75 от цитирания закон.
Съдът е отчел сложността на
претенциите и е давал неведнъж възможност за тяхното уточняване, макар че
ищецът предварително е анализирал значителна по обем информация при проверката
по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, при която е разкривана и банкова тайна и са
възлагани експертизи.
Продължаващото състояние на
неопределеност на вида на дирената искова защита е в разрез със процесуалните
правила и с принципа на равнопоставеност на страните. Ето защо производството
следва да бъде прекратено в частта относно претенциите за отнемане от
ответниците на паричната равностойност на неналични активи.
Отделен е въпросът, че има практика
на въззивната инстанция по невлезли в сила определения по сходен казус, според
която процесът е недопустим, тъй като искът е предявен след като е прекратено наказателното
производство, послужило за законен повод за започване на проверката на
имуществото на ответниците по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ.
Исковата молба по настоящото дело
е постъпила в съда на 19.05.2015 г., а наказателното производство е било
прекратено с постановление на прокуратурата, което е било влязло в сила още на
15.04.2014г. – преди повече от година.
По делото (на л. 2390-2394) са
приложени преписи от определения по ч. гр. д. № 13/2016 г. и № 409/2015 г. на
Бургаския апелативен съд, които са в изложения
смисъл. При формиране на задължителна практика на касационната инстанция
съдът ще се произнесе по цялостната допустимост на процеса.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 864/2015 г. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
І. По иска на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за отнемане от ответниците Н.П.А.
и Н.Н.А. на сумата от 24600 лв., представляваща равностойността на цената,
получена при извършена на 22.06.2009 г. продажба на товарен автомобил марка
„Понтиак”, модел „Вайб”, рег. № А 4474 ВК, рама № 5Y2SM63865Z417322, двигател №
1ZZ1908997, цвят светлосив металик, дата на първоначална регистрация -
13.01.2005 г., който е бил незаконно придобит от ответниците в режим на
съпружеска имуществена общност.
ІІ. По иска на КОНПИ за отнемане
от ответницата Н.Н.А. на равностойността на следните незаконно придобити суми:
1. сумата от 10652,78 лв.,
представляваща общия размер на средства, внесени по разплащателна сметка с IBAN
***, открита на 10.08.2011 г. в „Юробанк България” АД;
2. сумата от 50 лв., вложена в
придобиване на дружествени дялове в „Жадор Ле Бланк” ЕООД, ЕИК *********.
ІІІ. По иска на КОНПИ за отнемане
от ответника Н.П.А. на равностойността на следните незаконно придобити суми:
1. 150985 лв., внесени по
разплащателна сметка № 932454 в „Банка ДСК” ЕАД, открита на 13.06.2003 г. в
„Банка ДСК” ЕАД, понастоящем с нулево крайно салдо;
2. 1703,34 лв. – възнаградителни
лихви за периода от 02.09.2008 г. до 05.02.2009 г. върху незаконно придобити
средства на стойност 100000 лв., внесени по разплащателна сметка № 932454 в
„Банка ДСК” ЕАД и трансферирани последователно по депозитни сметки № 16094200 и № 16605601 в същата банка;
3. 84550 евро (равностойни на
165365,42 лв.), внесени по разплащателна сметка № 11137390, открита на
29.12.2005 г. в „Банка ДСК” ЕАД, понастоящем с нулево крайно салдо;
4. 12696,45 евро (равностойни на
24832,10 лв.), внесени през периода от 01.01.2006 г. до 31.05.2013 г. по
разплащателна сметка № 15069147, открита на 10.03.2008 г. в „Банка ДСК” ЕАД,
понастоящем с крайно салдо от 6,31 евро.
5. 29800 щатски долара
(равностойни на 45544,75 лв.), внесени през 2009 г. по разплащателна сметка №
15310657, открита на 12.03.2008 г. в „Банка ДСК” ЕАД, понастоящем с крайно
салдо от 4,64 щатски долара;
6. 4765,43 евро (равностойни на
9320,36 лв.), внесени от ответника Н.А. през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по
разплащателна сметка № 19851484 в „Банка ДСК” ЕАД с титуляр „Наза Инвест” ООД,
ЕИК *********;
7. 11288,92 лв., внесени от
ответника Н.П.А. по разплащателна сметка № 19851453 в „Банка ДСК” ЕАД с титуляр
„Наза Инвест” ООД с ЕИК *********;
8. 30240,12 лв. - общата стойност
на средствата, с които през 2006, 2007 и 2008 г. ответникът Н.П.А. е извършвал
плащания чрез преводи от банкова сметка № 932454 в „Банка ДСК“ ЕАД в полза на
„Уникредит Лизинг Ауто България“ ЕООД по договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 201BU/25.07.2006 г., сключен между лизингополучателя
„Ники-На” ЕООД, ЕИК ********* (чрез ответника като управител) и лизингодателя
„Уникредит Лизинг Ауто България“ ЕООД;
9. 2550 лв. - парична вноска в
капитала на „Ники-На” ООД, ЕИК *********;
10. 250 лв. - парична вноска в
капитала на „Наза Инвест” ООД, ЕИК *********;
11. 100 лв. - парична вноска в
капитала на „Ен Енд Ен Компани” ООД, ЕИК *********;
12. 100 лв. - парична вноска в
капитала на „Ен Енд Ен Компани 2” ООД, ЕИК *********;
13. 2450 лв. - получена цена от продажбата
на дружествени дялове, съответстващи на 245 дяла от капитала на „НИКИ-НА” ООД,
ЕИК *********, с обща номинална стойност 2450 лв., въз основа на договор от
29.09.2006 г.;
14. 1250 лв. - получена цена от
продажбата на дружествени дялове, съответстващи 25 дяла от капитала на „Ник
Травъл” ООД, ЕИК ********* с обща номинална стойност 1250 лв., въз основа на
договор от 03.10.2007 г.;
15. 1250 лв. - получена цена от
продажбата на дружествени дялове, съответстващи 25 дяла от капитала на „КЛАС В”
ООД, ЕИК ********* с обща номинална обща стойност 1250 лв., въз основа на
договор от 03.10.2007 г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: