Решение по дело №173/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260004
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20204310200173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 17.08.2020 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 173 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 19-0906-000896/03.07.2019 г. на Д.П.Д., Началник група към ОД на МВР-Ловеч, сектор Пътна полиция - Ловеч, е наложена на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лева на П.С.Б. ***, ЕГН: ********** за това, че на 21.06.2019 г. в 13:03 часа в гр.Ловеч, на ул.”*****”, с посока на движението към центъра на града, управлява личен лек автомобил ******, като не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване, удря спрял лек автомобил **** с регистрационен номер *****. Реализира ПТП с материални щети, с което е извършил:

1)      Не намалява скоростта за осигуряване на безопасно разминаване или не спира за да пропусне насрещно движещо се  ППС при наличието на препятствие или стеснение на платното за движение. ПТП, с което виновно е нарушил чл.44, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката П.С.Б., която го обжалва в срок чрез адв.М. и излага, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е изяснил всички обстоятелства, касаещи нарушението, не е извършил преценка дали се касае за умишлено деяние, както и дали са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че на посочената в акта дата е управлявала собствения си лек автомобил по ул.“*****“ в района на ресторант „****“, посока центъра на града, като срещуу нея се вижел л.а.“****“ с рег.№ *****, който предприел маневра в ляво, за да паркира пред кафе ****, намиращо се срещу ресторант „****“, тя се изнесла леко в ляво, но последвал удар между двата автомобила, след което л.а.“****“ бил паркиран и от него излезли две лица. Сочи, че не е могла да предположи, че водача на л.а.“****“ е извърши неправилна маневра, както и че след пристигане на полицейските служители е обяснила случилото се, но въпреки това й бил съставен акт. Твърди, че пред полицейските служители лицето пътник в л.а.“****“ се представило за негов водач. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, за нея се явява адв.М., която подържа жалбата по излоените съображения и допълва, че в акта и в НП не е посочено мястото на нарушението и посочването само на улица не е достатъчно, както и че в акта е посочен само един свидетел, въпреки, че на мястото е имало свидетели очевидци и моли НП да бъде отменено, като  им бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева.

          Ответникът – ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.П. и И.И., от становището на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 21.06.2019 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 984986 от св.Й.П., в присъствието на св.И.И., срещу П.С.Б., за това, че на 21.06.2019 г. в 13:03 часа в гр.Ловеч, на ул.”*****”, с посока на движението към центъра на града, управлява личен лек автомобил ******, като не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване, удря спрял лек автомобил **** с регистрационен номер *****. Реализира ПТП с материални щети, което представлява нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката не е направила възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на министъра на вътрешните работи.

Актосъставителят и свидетелите по акта поддържат отразените в акта констатации.

При съставяне на АУАН е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН, същият е съставен в присъствие на жалбоподателката, предявен й е, като й е връчен и препис от акта.

Съдът споделя възраженията, изложени в жалбата, като  счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до невъзможност на санкционираното лице да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, съответно до ограничаване правото му на защита. Основание за този извод на съда е неправилното описание и квалифициране на нарушението, констатирано от полицейските служители и посочено в АУАН и в НП, както и издаването на НП при неизяснена фактическа обстановка. Видно от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта същите нямат никакъв спомен за обстоятелствата, които са посочили в акта и въз основа на които са приели, че жалбоподателката е извършила нарушение по ЗДвП. Св.И. заявява в с.з., че тъй като единият л.а. е бил паркиран, то вина за настъпилото ПТП има водача на движещия се автомобил, т.е. жалбоподателката. Това негово твърдение, че л.а.“****“ е бил паркиран не е подкрепено с доказателства и при липсата на спомен за проверката няма как да се противопостави на заявеното от жалбоподателката, че първоначално л.а. е бил в движение, в обратна на нейната посока и водачът му е предприел изненадваща и неправилна маневра, като е навлязъл в нейната пътна лента и е настъпил удар между двата автомобила. Освен това в акта и НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателката, като водач на *******не е осигурила достатъчно странично разстояние при разминаване и е ударила спрял л.а., което създава неяснота относно поведението на жалбоподателката и фактическите обстоятелства, при които е настъпил удар между двете МПС-та. Ако л.а.“****“ е бил спрян или паркиран, както твърди св.И., то тогава не се касае за маневра разминаване, а за заобикаляне и нормата на чл.44, ал.2 от ЗДвП не е приложима. Освен това относно приетото нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП в обстоятелствената част на НП се съдържат две различни констатации за това нарушение. Един път се приема от наказващия орган, че жалбоподателката не е осигурила достатъчно странично разстояние при разминаване, а след това е посочено: „не намалява скоростта за осигуряване на безопасно разминаване или не спира, за да пропусне насрещно движещото се ППС при наличие на препятствие или стеснение на пътното платно”.  По този начин не става ясно кои свои задължения като водач на МПС жалбоподателката е нарушила, т.е. не е ясно в какво се изразява допуснатото от същата нарушение. Както беше отбелязано по-горе полицейските служители са посочили в АУАН фактическа обстановка, без да изяснят спорните обстоятелства, което от една страна е в разрез с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, а от друга страна води до несъответствие на АУАН и НП с изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН.

На следващо място съдът споделя и възражението относно мястото на нарушението. За място на извършване на нарушението е посочено гр.Ловеч, ул.“*****“, без посочване на номер на улицата или обект/напр.заведение, магазин/, което да позволи в достатъчна степен конкретика относно мястото на нарушението.

          Поради изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, без да се произнася по същество на спора.

            При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателката  претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 150 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и ответника бъде осъден да й заплати тази сума.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

         

                             Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000896/03.07.2019 г. на Д.П.Д., Началник група към ОД на МВР-Ловеч, сектор Пътна полиция - Ловеч, с което е наложена на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лева на П.С.Б. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл. 44, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на П.С.Б. ***, ЕГН: ********** сумата от 150/сто и петдесет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :