Р Е Ш
Е Н И Е
№ 520
гр. Троян, 11.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 807 по
описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.26, ал.2
, пр.3 ЗЗД
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с
правно основание
чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.26, ал.2 , пр.3 ЗЗД, предявени от Т.Д.Ц. и М. - Л. Б.Ц.,
и двамата от гр.Троян, обл.Ловешка, чрез пълномощника им адв.В.
*** против Д.М.Ц.
***.
Първоначално исковете са предявени и
срещу Й.П.Ц. ***, но предвид оттегляне на исковите претенции срещу нея, съдът с
определение № 675/17.12.2018г. е прекратил производството в тази част.
В ИМ се излага, че ищецът
Т.Д.Ц., отв. Д.М.Ц. и Й. П.Ц.
са наследници на Д. Д.Ц., починал на 01.05.1971 г., б.ж. на с.Т, обл.Ловешка. Твърди се, че наследодателят
им бил
собственик на имот, находящ се в с. Т, ул."Девети септември" 153, за
който нямало съставен нотариален акт.
При изготвяне на кадастралната
карта на с.Т, общ.Троян, имотът бил заснет и отразен в кадастралната карта на
селото като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 967
кв.м. (деветстотин шестдесет и седем кв.м.), находящ се в село Т, *********
(сто петдесет и три), с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план - 27, квартал 3, парцел
I и с идентификатор № 72309.501.27 (седем две три нула девет точка пет нула
едно точка две седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД - 18 - 45 от 01.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, при
граници и съседи на имота: имот № 72309.124.37 (седем две три нула девет точка
едно две четири точка три седем), имот № 72309.501.28 (седем две три нула девет
точка пет нула едно точка две осем), имот № 72309.501.29 (седем две три нула
девет точка пет нула едно точка две девет), имот № 72309.501.30 (седем две три
нула девет точка пет нула едно точка три нула), имот № 72309.501.31 (седем две
три нула девет точка пет нула едно точка три едно), имот № 72309.501.32 (седем
две три нула девет точка пет нула едно точка три две), имот № 72309.501.33
(седем две три нула девет точка пет нула едно точка три три), имот №
72309.501.34 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка три четири),
имот № 72309.501.2001 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две
нула нула едно), имот № 72309.124.36 (седем две три нула девет точка едно две
четири-точка три шест), ведно с попадащите в този имот ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със
застроена площ от 17 кв.м. (седемнадесет квадратни метра) с предназначение -
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор № 72309.501.27.1 (седем две три
нула девет точка пет нула едно точка две седем точка едно), ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА
със застроена площ от 77 кв.м. (седемдесет и седем квадратни метра), с
предназначение - ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА и с идентификатор № 72309.501.27.2
(седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем точка две),
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра), с
предназначение - ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор №
72309.501.27.3 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка три), ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 14 км (четиринадесет
квадратни метра), с предназначение -СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и с идентификатор №
72309.501.27.4 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка четири) и ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 25 кв.м, (двадесет и пет
квадратни метра), с предназначение - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор №
72309.501.27.5 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка пет).
Твърди се, че след
смъртта на Д. Д.Ц. през 1971г., неговите наследници Т.Т.Ц.
- съпруга, М.Д.Ц. - син и Т.Д.Ц. - син, се разбрали как ще продължи владеенето
на имота и как ще бъде разделен. През 1998 г. починала и съпругата на наследодателя Д. Д.Ц. и имотът останал да се
владее от семействата на двамата братя Т. и М..
Твърди се, че
приживе с наследодателя на ответника - М.Д.Ц., починал на 26.04.2007 г.- брат
на Т.Д.Ц., ищците се разбрали как ще бъде поделен имота и реално и
самостоятелно владеели стара къща-близнак, находяща се в имота и новопостроена
къща и стопански постройки. Твърди се, че семейството на М. - Л. и Т.Ц.
извършили многобройни ремонти, подобрения и преустройства в имота, като
включително преустроили едната от селскостопанските сгради в жилищна и
многократно повишили цената на имота. Влагали в продължение на повече от 45
години семейните си приходи и личните средства и на М. - Л.. Твърди се, че
ищцата придобила ¼ идеална част от имота, както и придобили със съпруга
си новоремонтираната и преустроена селскостопанска сграда в жилище по давностно владение в режим на СИО.
В ИМ се
излага, че ответникът Д.М.Ц. заминал за А. и дълги години живял и работил там.
Преди четири - пет години се върнал в България и няколкократно предлагал на
ищците да закупи построените и отремонтирани от тях сгради. Твърди се, че десетина
дни преди 14.07.2017 г. Д.Ц. предложил на ищците да им заплати сумата от 65
000.00 щатски долара и да му продадат двете къщи и стопанската постройка. След
семейно обсъждане ищците се съгласили. Имали пълно доверие на племенника си Д.-ответник
в настоящето производство и му възложили той да се снабди с необходимите
документи, за да се изповяда покупко-продажбата. Изрично го предупредили, че не
са се снабдили с НА за имота си.
Ищците твърдят, че Д.Ц.
им се обадил на 12.07.2017г. и им казал,
че е уреден час при нотариус К. за 14.07.2017г. При явяването при нотариуса Д.Ц.
заявил, че в бързината забравил парите у тях и след сделката щял да им ги брои.
Ищците подписали пред нотариус ***** представените им документи и след сделката
отишли у Д.. Ответникът им заявил, че ще им даде 20 000.00 лева и ако не ги
вземат, няма да получат нищо, защото вече имотът бил негов. Ищците се върнали
при нотариуса и едва тогава разбрали, че всъщност договорът, който подписали, е
договор за делба, а не е за договор за покупко - продажба. За случая депозирали
жалба в прокуратурата.
Ищците твърдят, че
договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.07.2017г., сключен между
страните Т.Д.Ц., М.Л. Б.Ц., Д.М.Ц. и Й.
П.Ц. е НИЩОЖЕН поради противоречие на
закона, противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неспазване на
предписаната от закона форма.
Ищците правят искане
съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за
доброволна делба на недвижим имот от 14.07.2017г., сключен между страните Т.Д.Ц., М.- Л. Б.Ц., Д.М.Ц. и Й. П.Ц.
поради противоречие на закона, противоречие с добрите нрави, заобикаляне
на закона и неспазване на предписаната от закона форма.
Ответникът Д.Ц. е представил отговор по реда
на чл.131 ГПК чрез пълномощника си – адв.В.А. ***, в
който е взел становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
оспорва твърдението, че страните са уговорили възнаграждение 65 000 щатски
долара. Той твърди, че именно по желание на ищците сделката е оформена пред
нотариус ***** който е подготвил сделката. Твърди, че са уговорили продажна
цена 22 000 лева.
Ответникът оспорва
твърдението на ищците, че същите са придобили процесния имот по давностно
владение.
Ответникът е
направил искане исковете да бъдат отхвълрени като неоснователни. Претендира
направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от пълномощника
си – адв.В. ***, която поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени, като на ищците бъдат присъдени направените по делото
разноски. В първото с.з. адв.Кривошиева уточни, че
твърденията в ИМ, касаещи селскостопанска сграда, превърната в жилищна сграда,
се отнасят за ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА
със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра), с предназначение -
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор № 72309.501.27.3.
В съдебно заседание ответникът Д.Ц. се явява лично и с
адв. В.А. ***, който оспорва предявените
искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът
поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по
делото писмена защита адв. А. подробно е мотивирал своите доводи и правни
аргументи в подкрепа на искането да бъдат отхвърлени предявените искове и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски, както и разноските на отв.Й.Ц., предвид прекратеното срещу нея производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че страните са в близки
родствени отношения-ищците са чичо и стринка на ответника. Не се спори и по
обстоятелството, че ищците не са имали нотариален акт за процесните имоти, като
за същите такъв не е бил издаван.
Спорно
между страните е обстоятелството придобили са ищците процесния имот по
давностно владение в режи на СИО, както и каква сума е уговорена във връзка с
прехвърляне на имота на ответника и начинът, по който е било уговорено прехвърляне
на собственоста върху имота между страните.
По делото е представен договор за доброволна делба
на недвижим имот, сключен между страните и Й. П.Ц., рег. № 2714/14.07.2017г.,
акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус *****-рег. № 337 на НК, с район на
действие района на РС-Т****. От него се установява, че предмет на договора е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 967 кв.м.
(деветстотин шестдесет и седем кв.м.), находящ се в село Т, ****** (сто
петдесет и три), с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план - 27, квартал 3, парцел
I и с идентификатор № 72309.501.27 (седем две три нула девет точка пет нула
едно точка две седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД - 18 - 45 от 01.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, при
граници и съседи на имота: имот № 72309.124.37 (седем две три нула девет точка
едно две четири точка три седем), имот № 72309.501.28 (седем две три нула девет
точка пет нула едно точка две осем), имот № 72309.501.29 (седем две три нула
девет точка пет нула едно точка две девет), имот № 72309.501.30 (седем две три
нула девет точка пет нула едно точка три нула), имот № 72309.501.31 (седем две
три нула девет точка пет нула едно точка три едно), имот № 72309.501.32 (седем
две три нула девет точка пет нула едно точка три две), имот № 72309.501.33
(седем две три нула девет точка пет нула едно точка три три), имот №
72309.501.34 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка три четири),
имот № 72309.501.2001 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две
нула нула едно), имот № 72309.124.36 (седем две три нула девет точка едно две
четири-точка три шест), ведно с попадащите в този имот ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със
застроена площ от 17 кв.м. (седемнадесет квадратни метра) с предназначение -
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор № 72309.501.27.1 (седем две три
нула девет точка пет нула едно точка две седем точка едно), ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА
със застроена площ от 77 кв.м. (седемдесет и седем квадратни метра), с
предназначение - ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА и с идентификатор № 72309.501.27.2 (седем
две три нула девет точка пет нула едно точка две седем точка две), ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра), с
предназначение - ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор №
72309.501.27.3 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка три), ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 14 км (четиринадесет
квадратни метра), с предназначение -СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и с идентификатор №
72309.501.27.4 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка четири) и ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 25 кв.м, (двадесет и пет
квадратни метра), с предназначение - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор №
72309.501.27.5 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем
точка пет).
В
договора е отразено, че Д.Ц., Й. Ц., Т.Ц. и М.-Л. *** са съсобственици на
посочените недвижими имоти, като страните са се съгласили същите да бъдат
поставени в дял и получени от отв.Д.М.Ц., като за
уравнение на дяловете той е заплатил на Й. Ц. сумата от 200.00 лева, а на
ищците по делото-общо 1000.00 / хиляда/ лева. Данъчната оценка на имота е
4257.70 лв. В договора е отразено, че Й. Ц., Т.Ц. и М.-Л. Ц. са съгласни и не
желаят да получат реален дял от недвижимия имот, предмет на договора, тъй като
са получили парично уравнение на дяловете.
От
справка, предоставена от нотариус ****** /л.127/ е видно, че по договор за
доброволна делба, по който нотариусът удостоверява подписите върху договора, не
се образуват нотариални дела и нотариусът няма задължение да съхранява
документи, свързани с договора за доброволна делба на недвижим имот.
И двете страни са ангажирали гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си. Разпитани са доведените от ищците свидетели
П.Х.Г., К.В.С.и Д.Т.Ц., последният син на ищците.
В показанията, дадени от свид.П.Г.,
същият сочи, че познава процесният имот, който се
ползвал от двамата братя. Той твърди, че помагал при ремонт на покрива на
старата къща през 2015 г., като закарал шипки и улуци. Свидетелят твърди, че
ходил няколко пъти на сбор по Спасовден след 2008 г., като последно ходил през
2013г. Тогава новата къща била почти готова, но не я е виждал обзаведена.
Свидетелят К.С.посочва в показанията
си, че е строител и че е ходил да прави
новата къща на ищците в с.Т. Твърди, че тя е изградена върху основи от стара
постройка. Строителството било извършвано през 1984г. със съответните
строителни книжа.
Свидетелят Д. Ц. твърди в показанията си, че процесният
имот бил разделен и семейството на неговите родители и тези на чичо му ползвали
поотделно своята част, която била разделена с ограда по средата. Къщата е
близнак и всеки ползвал свой самостоятелен вход. Той сочи, че новата къща била
изградена в периода от 1984г. до 1989г. и се състояла от 4 стаи и коридор. След
1989г. свидетелства, че родителите му започнали да строят вила в землището на гр***** и средствата им били пренасочени към тази вила. Сочи, че през 2015г. бил правен ремонт на
къщата-близнак, като разходите били поделени между тяхното семейство и това на отв.Ц..
Д. Ц. сочи, че братовчед му- отв.Ц., поискал през 2016г. да закупи техния дял от имота в
с.Т.
Разпитани са и свидетели, ангажирани от ответника – Л.К.Ц., В.М.С.и А.Ц.Ц..
Свид. Ц.-съпруга на ответника, сочи в своите показания, че ищците
предложили на съпруга й да му продат своя дял от имота и те избрали нотариус К.Свидетелства, че къщата-близнак е
разделена, като в тяхната част живее свекърва й. За новата къща, в която не е
живяно, сочи, че е строена от ищците.
Свид. В.С.и А.Ц.посочват в своите показания, че в частта на имота, където живее „баба Й.“,
къщата е в по-добро състояние и имотът е обработван, а в другата част е
запустял и не са виждали да е посещаван.
Съдът
кредитира показанията разпитаните свидетели, като не ги цени в частта, в
която свидетелстват за уговорки за продажба на имота и за уговорена цена,
предвид недопустимостта на тези показания съгласно ч.164, ал.1, т.3 ГПК.
Показанията на свид.Д. Ц. и свид.Л.Ц. съобразява с всички
останали доказателства на основ. чл.172 ГПК, предвид възможната тяхна
заинтересованост.
По искане на страните съдът е допуснал съдебно-техническа
експертиза и допълнителна СТЕ, като двете заключения са изготвени от различни
вещи лица, предвид, че инж.Е.Г.М. депозира самоотвод
в хода на изготвяне на допълнителното заключение. Поради което допълнителната
експертиза е изготвена от П.М..
Съгласно заключението на инж.М., пазарната стойност на
целия имот е 56 700 лева, като стойността на земята е 3 600 лева, а
стойността на сграда 2 - 11 500 лева, сграда 3 – 39 700 лева и сграда
4 - 1 900 лева. По отношение сграда 2 вещото лице е направило изчисление
само за ½ ид. част, касаещо източната половина на къщата-близнак, като
не е извършвало оценка на западната част, където живее Й.Ц..
Съгласно заключението по допуснатите допълнителни задачи,
изготвено от П.М., пазарната стойност на целия имот е 70 997 лева, като стойността
на земята е 6 183 лева, а стойността на сграда 2 - 29 905 лева, като
западната й част е на стойност 16 141 лева, а източната – 13 764
лева, сграда 3 – 29 711 лева , сграда 4 - 1 050 лева и сграда 5 -
2 065 лева.
По метода на вещната стойност вещото лице е изчислило
обща стойност на поземления имот със сградите – 71 000 лева.
По метода на сравнителната стойност общата стойност е
определена на 60 980 лева.
Вещото лице е дало окончателно становище за пазарна
стойност на имота по приложените два
метода, като е определило същата в размер на 61 980 лева.
Съдът кредитира заключенията на двете вещи лица като
обосновани и изготвени от лица със съответната компетентност. Предвид това, че
заключението на П.М. обхваща целият имот
с всички сгради в него, съдът го цени и взема предвид при постановяване на
настоящето решение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Предмет
на спора е действителността на договора за доброволна делба на
недвижим имот, сключен между страните и Й. П.Ц., рег. № 2714/14.07.2017г., акт
№ 079, том ІІІ по регистъра на нотариус *****-рег. №
337 на НК, с район на действие района на РС**. Ищците претендират обявяване на
нищожност на договора на четири основания.
Когато се претендират различни форми на нищожност, всъщност се съединяват
обективно различни искове, като съединяването винаги е евентуално. В случая
исковете са за следното: обявяване на
нищожност поради противоречие на закона - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
изразяващо се в неполучаване на дял в натура или равностойността на дела;
обявяване на нищожност поради заобикаляне на закона - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
тъй като договорът за доброволна делба прикрива договор за
покупко-продажба; обявяване на нищожност
поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради нееквивалентност на престациите по
договора и обявяване на нищожност поради
липса на изискуемата от закона форма на нотариален акт съгл. чл. 18 от Закона
за задълженията и договорите-
чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД.
Исковете са допустими,тъй като на
нищожността може да се позове всеки, който има правен интерес, а интересът на
ищците е налице.
Доброволната делба се извършва под формата на договор, който
трябва да е в писмена форма и с нотариална заверка на подписите – арг. чл. 35,
ал. 1 ЗС. Тази форма е ad solemnitatem, т.е. форма за
действителност. С договора за доброволна делба се цели
прекратяване на съществуващата между страните съсобственост, като отделните
идеални части, които притежават съсобствениците, се концентрират и се превръщат
в право на собственост върху реално определени обекти.
По правната си същност
доброволната делба е близка до извънсъдебната спогодба, тъй като съделителите
правят помежду си взаимни отстъпки, за да получат своя дял в натура, като
неравенството се уравнява в пари – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН. Законът е поставил
изискването съсобствеността при договора за доброволна делба да се ликвидира,
но с общото съгласие на всичките съсобственици, като неучастие на някой от тях
има за последица недействителността на договора – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
При
сключването на договора за доброволна делба е необходимо да участват всички
съсобственици, за да бъде ликвидирана съсобствеността между тях. В противен
случай на основание чл. 75, ал. 2 ЗН делбата ще бъде нищожна. Релевантният
момент за преценка на това обстоятелство е извършването на делбата, тоест
моментът на сключването на договора за доброволна делба и спазването на предвидената
в чл. 35 ЗС форма за действителност. С договора за делба, който е сключен
писмено с нотариална заверка на подписите, вещнопрехвърлителният ефект настъпва
по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на
страните.
Когато
несобственик е взел участие в договора за делба, за разлика от неучастието на
съсобственик, няма да се стигне нейната нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. В този случай обаче за валидност на сключения договор за доброволна делба с
участие на лице, което към момента на сключването на договора не е
съсобственик, следва да се направи преценка
с оглед формата за действителност, която е по-лека от тази, регламентирана в
разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Тази облекчена форма за осъществяването на
транслативни сукцесии с вещни права върху недвижим имот, която е предвидена в
правилото на чл. 35, ал. 1 ЗС, се отнася само за съсобственици, т.е. за
съделителите, които имат вещни права в делбената маса. Следователно, ще е
налице неспазване на предписаната от закона форма за действителност на
сделката, което ще доведе до нищожност – чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. чл.
18 ЗЗД.
В случая ищците твърдят, че М. –Л. Ц. не е
имала право да участва в доброволната делба, като едновременно с това
претендират, че тя е придобила ¼ ид. част от процесния имот и сградите
по давностно владение.
Настоящият
състав приема, че от събраните доказателства се установява, че М. –Л. Ц. е придобила по давностно владение и в режим на
СИО единствено сграда с идентификатор № 72309.501.27.3.
За тази жилищна сграда се събраха доказателства, от които се установи, че
двамата ищци със съответното строително разрешение са изградили тази сграда в
периода 1984 -1989г. и само те са ползвали същата до сключването на договора за
доброволна делба.
По
отношене на поземления имот и останалите четири сгради е налице съсобственост само
между ищеца Т.Ц., от една страна, и Д.Ц. и Й. Ц., от друга, която е настъпила
по силата на наследственото правоприемство.
Предвид
което извършената доброволна делба се явява нищожна поради неспазване на
формата на извършената сделка за поземления имот и построените върху него
сгради, без сграда с
идентификатор № 72309.501.27.3, поради участието на М. - Л. Ц., която няма
качеството съсобственик / сънаследник/ по отношение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 72309.501.27 и сгради с идентификатори № 72309.501.27.1, №
72309.501.27.2, № 72309.501.27.4 и № 72309.501.27.5.
По
отношение на твърденията за нищожност на договора поради противоречие на закона
- чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД, изразяващо се в неполучаване на дял в натура или
равностойността на дела, съдът намира, че не всяко нарушение на закона води до
нищожност на сделката. Сделката противоречи на закона, когато има основание, но
това основание (причина, кауза) не е позволено от закона, както и когато тя има
предмет, но този предмет е забранен от закона. Сделката
противоречи на закона, когато нейният резултат (приложението на правните й
последици) противоречи на закона. В случая с процесния договор за доброволна
делба е записано, че ищците са съгласни и не желаят да получат дял в натура,
като е уговорен размер, който да получат
като уравнение на дела си – 1000.00 лева, която сума, съпоставена с посочената
данъчната оценка на имота с построените върху него сгради – 4257.70 лева, не е
драстично нееквивалентна на притежавания дял в съсобствеността. Ноторно
известна е установената практика, която законът не забранява, за изповядване на
сделки на данъчна оценка, а не на пазарна цена, което се прави с цел избягване
плащането на по-високи данъци и такси. Видно е и от заключението на вещото лице
М., дадено в с.з., че от всички проверени от него договори за доброволни делби
/ общо 66/, всички са изповядани на данъчна оценка или оценка, близка до
данъчната, но далеч от пазарната стойност. Представени са доказателства - два
броя пощенски записа, от които се установява, че сумата от 1000 лева е
приведена на ищците на 17.07.2017 г. Поради изложеното съдът приема, че
процесният договор за доброволна делба не е нищожен на това основание, поради
което искът с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По
отношение твърденията за нищожност на процесния договор поради накърняване на
добрите нрави предвид нееквивалентност на престациите, съдът счита, че се
доказа посоченото основание. Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна.
В процесния договор за доброволна делба е посочена
данъчната оценка на имота с построените върху него сгради – 4257.70 лева. Въз
основа на тази оценка е определено и уравнението на дяловете, както вече бе
посочено, в размер на 1000 лева за ищците. С оглед приетото заключение на
вещото лице М., пазарната стойност, като окончателно становище по приложените два метода, е определена в
размер на 61 980 лева. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В случая обаче
нееквивалентността е съществена, тъй като ищецът Ц. притежава ½ ид. част
от имотите на обща пазарна стойност 61980 лева, с ищцата притежават в СИО
сграда № 3, която самата тя е с пазарна стойност 29 711 лева, а са
получили само сумата от 1000.00 лева. Поради което този иск се явява изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По
последния обективно съединен иск за обявяване на нищожност поради заобикаляне
на закона - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като договорът за доброволна делба
прикрива договор за покупко-продажба, съдът намира същият за неоснователен. При заобикаляне на закона правната
норма от външна страна е спазена, но страните
са имали за цел да
постигнат непозволен или забранен от
закона резултат. В случая със сключване
на договора за доброволна делба страните не са целели такъв резултат. Твърденията на ищците, че са
преговаряли с ответника да сключат покупко-продажба на притежаваната от тях
част от процесния имот, не се доказаха в настоящето производство. Без наличие
на нотариален акт за собственост, какъвто те не са имали, посочената сделка не
може да бъде изповядана. От друга страна, от заключението на СТЕ се
опровергават твърденията им, че с ответника са уговорили същият да им заплати
сумата от 65 000 щатски долара, или 120 000 лева. Видно е, че
пазарната стойност на целия имот е 61 980 лева, в т.ч. на притежаваните от отв.Ц. и неговата майка дялове, поради което твърденията в
ИМ за посочената сума от 120 000 лева са житейски недостоверни и останаха
недоказани в производството. Този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът следва да определи възнаграждение на адв.Кривошиева, съгласно чл.38, ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които за четирите иска са общо 1200 лева. Ищците са заплатили държавна такса за четирите иска общо 200.00 лева, както и 400.00 лева депозит за вещо лице. Поради което ответникът следва да бъде осъден да им заплати разноски размер на 900.00 лева.
Ответникът Д.Ц. претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй като в договора за правна помощ е отбелязано, че уговорената сума от 1200.00лв. за адвокатско възнаграждение е платена по сметка, а не е представено доказателство, удостоверяващо това обстоятелство, съдът намира, че не следва да присъжда разноски на ответника, които му се дължат съразмерно с отхвърлената част от исковете, предвид недоказване извършването им.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ищците следва да заплатят на Й. П.Ц. сумата от 1200.00 лева, за която е доказано , че е платена в брой от ответницата, по отношение на която производството бе прекратено поради оттегляне на иска.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на
недвижим имот, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.-Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й. П.Ц., ЕГН **********, рег. №
2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус **** № 337 на
НК, с район на действие района на РС-Т*****поради накърняване на добрите нрави предвид
нееквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на
недвижим имот, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.-Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й. П.Ц., ЕГН **********, рег. № 2714/14.07.2017г.,
акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус ****-рег. № 337 на НК, с район на
действие района на РС-Т****, поради неспазване
на предписаната от закона форма за действителност на сделката, на основание чл.
26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 18 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на ДОГОВОР ЗА
ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********,
М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й. П.Ц., ЕГН **********,
рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус ****-рег. № 337 на НК,
с район на действие района на РС-Троян, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на ДОГОВОР
ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
на недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********,
М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й. П.Ц., ЕГН **********,
рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Борис
Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие района на РС-Т****, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.Ц.,
ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати на Т.Д.Ц., ЕГН ********** и
М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********,***, сумата 900.00
/ деветстотин/ лева, представляваща заплатени
разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Т.Д.Ц., ЕГН ********** и
М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********,***, да заплатят на Й. П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1200.00 / хиляда и двеста/
лева, разноски в производството поради прекратяването му по отношение на
нея.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: