Решение по дело №10/2014 на Окръжен съд - Разград

 

Р  Е  Ш  E  Н  И  Е

 

	24.ІІ.2014		Разград

 

35

Номер                                          Година                                              Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

6. Х.

2014

                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

В ПУБЛИЧНО заседание в   състав:

Светлана Лазарова

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар                                                                                 Председател

                                                                                                       

2014

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

10

                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година

съобрази следното:

                  Производство по реда   чл.69 ТЗ във вр. с чл.124 ГПК.

                  Делото е образувано по молба  на „НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК*********, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие-адв.Роев, с която в качеството си  на кредитор с предявено и неприето от съда по несъстоятелността , на обявеното в такава по т.д.№44/2013г. на РОС   „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД , сезира съда с иск, предявен по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ срещу длъжника   „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД за установяване съществуване на вземане, основаващо се на издадена от последното запис на заповед  за дължими му се ведно със законна лихва 70 000,00лв. и за направени в заповедно производство по ч.гр.д.№266/2013г. на КРС разноски  в размер на 1 405,00лв. 

                  В изпълнение на указания, дадени  му с Определение №335/16.V.2014 по в.ч.т.д.№214/2014 по  опис на ВнАпС, съдът конституира служебно като ответник по така предявения иск и „Райфайзенбанк(България)”ЕАД, в качеството му на кредитор с прието в производството по несъстоятелност на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД,  по чието възражение, вземането на ищеца е изключено от одобрения по реда на чл.692 ТЗ списък с приети вземания.

                  В  сроковете и по реда   на чл.367 и ч.373 ГПК, ответното ЕАД”Райфайзенбанк(България)” депозира отговори, с които, твърдейки че няма качеството на задължително необходим в производството другар и качеството на страна по възведеното като предмет на спора материално правоотношение,     оспорва предявяваният срещу него иск   като недопустим. Алтернативно, оспорва иска като неоснователен. Твърди симулативност на процеса. Оспорва изложените, в обстоятелствената част на молбата,   твърдения за наличие на реално установени между ищеца и обявения в несъстоятелност ответник търговски/облигационни  правоотношения. В тази връзка твърди каузална необусловеност на процесния менителничен документ.  Твърди недобросъвестност поради  издаването му   за нуждите на производството по несъстоятелността на ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД. Позовавайки се на привидност и недобросъвестност, оспорва действителността на материализиращия процесното вземане запис на заповед.  Твърди наличие на свързаност между лицата, представляващи издателя и кредитора по записа на заповед.

           В   допълнителна  искова молба, депозирана по реда на чл.372 в отговор на направените от „Райфайзенбанк”  възражения,   ищецът   декларира, че поддържа иска на предявеното основание, оспорвайки пасивната процесуална легитимация на  „Райфайзенбанк”ЕАД, конституирано от съда като ответна по делото страна в изпълнение на указания, дадени  му от ВнАпС с   Определение №457/27.V.2014г. по в.ч.т.д.№214/2014г. по опис на същия.     

                  С отговор, депозиран по реда и в срока на чл.37 ГПК, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД признава основателност на предявеният срещу него положително установителен иск. Признава съществуване на процесното вземане, както и качеството си на неизправен длъжник. Твърди  редовност и автентичност на издадения от него и задължаващ го с процесното вземане   него запис на заповед. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответното ЕАД”Райфайзенбанк(България)”.         

           При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.  С писмена молба вх.№3696/26.ІХ.2014г., относимо към датата на с.з., ищецът  уведомява съда за вписана по партидата му в  ТР, след образуване на делото и до датата на заседанието,   промяна в  наименованието   на дружеството  от    „НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД на „КОЗМОЦ”ЕООД.

             В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск.Табакова, ответното „Райфайзенбанк”ЕАД   поддържа заявеното в отговорите становище за недопустимост  и неоснователност на предявения срещу него положително установителен иск. Прави искане за присъждане на разноски.

              При редовност на призоваването, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД  не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.     

              Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на съда да приеме следното:

               По допустимостта на иска:  Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър. При служебно извършената такава и  относимо на заявеното в с.з  от процесуалния представител на „Райфайзенбанк(България)”ЕАД, съдът констатира, че в хода на делото по партида на ищеца, освен заявената от него промяна в наименованието на дружеството, дл. лице по регистрация към АВп е отразило и промяна в седалището на дружеството, както и на договор за прехвърляне на дялове, довело до промяна в едноличния собственик на същото. Съгласно вписаната  промяна, към дата на заседанието  качеството си на такъв легитимира „ИХОР”ЕООД, зад което наименование   стои „Панцерщурм –Гросбабен”ЕООД,  известно  на съда по повод други,   развили се по реда на чл.694 ТЗ, производства за установяване, респ. отричане на вземания в несъстоятелността по т.д.№44/2013 на РОС.

                   Във връзка с  дължимата преценка  за допустимостта на иска, предвид специалните изисквания  на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно   преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи: 

                   Ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е длъжник в производство по несъстоятелност, открито с Решение № 51/26.VІІІ.2013  по т.д.№44/2013г. на РОС,  обявено по партидата му в ТР    на 26.VІІІ.2013г.;

                 Ищецът легитимира качеството си на кредитор, с предявено по реда и в срока на чл.688 ТЗ вземане за 70 000,00лв., материализирано в издадения   от длъжника в несъстоятелност „запис на заповед” от 17.V.2013г.- приложен като доказателство в заверено ксерокопие от оригинал (вж.л.6). Оригиналът се намери  приложен като доказателство в изисканата от съда преписка по т.д.№44/2013 на РОК, която    понастоящем е на производство  пред ВнАпС.

               Въз основа на процесия „запис на заповед” и на осн.чл.417,т.9 ГПК, по подадено от ищеца заявление на производство пред КРС е било образувано ч.гр.д.№266/2013г.   По разпореждане на съда в заповедното производство, в   полза на ищеца и срещу обявения в несъстоятелност длъжник/издател са издадени   Заповед за незабавно изпълнение №140/14.VІ.2013г.  и изп. л.  от 17.VІ.2013г. Съгласно цитираната ЗНИ в полза на ищеца, в качеството му на заявител в заповедното производство са присъдени и разноски в размер на 1 405,00лв., които в срока на чл.688 ТЗ  същият   е заявил и като вземане в несъстоятелността.

                   В изготвения от него  списъка с допълнително приети вземания, синдикът е приел процесните такива    като документално обосновани  с  посочения  по горе запис на заповед и издадената срещу несъстоятелния длъжник  заповед за незабавно изпълнение.     Списъкът е бил обявен в ТР на 9.ХІІ.2013г.

          Ответникът „Райфайзенбанк” легитимира  качеството си на кредитор , с предявени, приети и одобрени от съда по несъстоятелността вземания срещу длъжника в несъстоятелност.        В това си качество, с  подадено по реда и в сроковете на чл.690 и сл.ТЗ ответното „Райфайзенбанк(България)”ЕАД   е оспорило  приетите от синдика   вземания на ищеца. Възражението на „Райфайзенбанк(България)”ЕАД   по чл.69 ТЗ е депозирано пред съда по несъстоятелността на 19.ХІІ.2013. Било е изпратено чрез куриерска услуга, в плик с клеймо на изпращача от 16.ХІІ.2013(стр.1948, т.V, т.д.№44/2013). Възражението си относно несъществуване на предявеното от ищеца вземане, ответното ЕАД”Райфайзенбанк” е позовало на идентични на депозираните с отговора му основания(л.143) – издаден от длъжника менителничен ефект в полза на свързано лице, с цел неправомерно въздействие върху производството по несъстоятелността, оспорва каузална обоснованост на ЗЗ;  

               В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №50/21.ІІ.2014г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения  от синдика списък с допълнително приети вземания, с изключване  на предявените такива от ищеца, като е уважил оспорващото съществуването им, възражение  на Райфайзенбанк(България)”ЕАД . Одобреният от съда списък е обявен в ТР на 24.ІІ.2014г.

                 Исковата молба за установяване на оспореното вземане е постъпила в съда на 25.ІV.2014г.,т.е. в срока по чл.694, ал.1 ТЗ.

                Налице е относимост между предявените, оспорени и  неприети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията,     предмет на   предявения по реда  и в сроковете на чл.694 ТЗ положителен установителен иск.      В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

              Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност.   Искът е установителен,  предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ   предпоставки за  допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжник  в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане.  Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на    кредитори и длъжник  в производството по несъстоятелност.                  

                По делото е безспорно и от приложените доказателства се следва за установено, че вземането е материализирано в едностранна и абстрактна по характера си сделка, на чието позоваване, заявявайки  качеството си на кредитор на обявения в несъстоятелност длъжник ищецът е предявил    процесното вземане,              по реда и в срока на чл.68 ТЗ.  Предвид едностранния характер на сделката, логично се следва извод, че ответното ЕАД”Райфайзенбанк” не е страна по  същата.

               Обобщавайки изложеното, съдът намира, че заявеното  от  „Райфайзенбанк”  и признато от ищеца обстоятелство, че възразилият срещу вземането кредитор не е страна  по спорното материално право,  е   относимо  към основателността, а не към допустимостта на предявения срещу него   иск.

                  В този си състав съдът намира, че процесуално, легитимацията на ЕАД„Райфайзенбанк” на пасивно отговаряща по иска страна се явява обусловена от качеството му на кредитор с прието в несъстоятелността вземане, провел успешно и  по реда на чл.692 ТЗ производство по оспорване на предявено  от ищеца и прието от синдика вземане.

                    В качеството си на кредитор, ответното „Райфайзенбанк” е упражнило правото си на възражение и с това си поведение е дало повод за развилото се, по реда на чл.690 и сл. ТЗ,  производство  по оспорване  на списъка с приети от синдика вземания.   Нормата на чл.690 ТЗ не лимитира правото на възражение до кръга на кредиторите по оспореното вземане.   

                  Предпоставяйки  провеждането на предвидената по   чл.69 ТЗ защита, с развило се преди това производство по оспорване на вземането или на неговата обезпеченост по реда на чл.69 ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му от  кредитор, чието вземане не е прието с одобряването му  от съда по несъстоятелността. 

               По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е., императивността на  цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и  като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

               На следващо място, тъй като определението по чл. 692, ал.4 ТЗ е необжалваемо,     за кредитора с предявено и неодобрено от съда по несъстоятелността вземане,    липсва друга възможност да установи съществуването му . Стеснителното разбиране на процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал.1 ТЗ, би довело  до резултати, противни на   целта на закона. По въпроса относно  процесуалната легитимация на страните в това производство  не  е дадено задължително тълкуване с постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. В този смисъл, по идентични казуси, противоречива се явява и практиката на въззивната за този съд инстанция. Приложената такава към отговора на „Райфайзенбанк” разрешава  въпросът за участието на синдика в производството по чл. 694, ал.1 ТЗ, като представител на длъжника или в собствено качество, поради което съдът я намира за неприложима.    

                Доколкото искът е предявен като положително установителен такъв, в този си състав съдът приема, че   по правилото на чл.124 ГПК за него важат и общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита. С поведението си по оспорване на вземането по реда на чл.692 ТЗ, именно „Райфайзенбанк”  мотивира интереса от предявяването на настоящия иск.  От което, за съда в този му състав не следва извод за наличие на предпоставки, ангажиращи участието му в производството по чл.69 ТЗ в условия на задължително необходимо другарство.

            Предвид задължителността на дадените му с  Определение №335/16.V.2014 по в.ч.т.д.№214/2014 по  опис на ВнАпС  указания досежно  конституирането на „Райфайзенбанк”  като ответна по делото страна(вж. чл.278, ал.3ГПК),  за съда в това производство не стои на преценка въпроса е ли са налице предпоставките   за служебното му конституиране  като страна по делото или не.

            За да се произнесе по същество на иска, от фактическа страна съдът прие за установено следното:                                  

           Ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е вписано в ТР под това наименование    на 23.ІV.2013г. Вписването е отразено като промяна в обстоятелства по партида на „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД,   регистрирано   на 4.ХІІ.2006г. с Решение №2838/4.ХІІ.2006г. по ф.д.№1238/2006г. по описа на РсОС. На посочената дата- 23.ІV.2013г. е вписана и промяна в седалището на дружеството като такова от гр.Русе  в гр. Кубрат, на    адм. адрес  - ул.”Цар Борис І”№47. Адрес, на който се явяват пререгистрирани и то на близки по време дати, значителен брой търговци с предходно седалище  в гр.Русе. Адрес,  на  който при служебно извършена от съда справка се установява, че съществува изоставен, и по данни на Община Кубрат, необитаван имот.

              Като управител, едноличен собственик и законно представляващ   преименуваното от „ФУРНАРИ-ФФ”  в  „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД е вписан г-н Ф. А. Ф.

              Изложеното   сочи на идентичност между    „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД   и конституирания в настоящото производство ответник „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД.

            На 8.V.2013г. срещу „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД, по молба   вх. № 2170 подадена на 8.V.2013 г. от  “САНСИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “ Ангел Кънчев “ № 23,    чрез процесуален представител по пълномощие – адв. Димитър Иванов Роев, на производство пред РОС  и на осн.чл.625 и сл ТЗ  е било образувано т.д №44/2013г за обявяването му в несъстоятелност. С постановеното и влязло в сила на 3.ІХ.2013г. Решение № 51/26.VІІІ.2013  по т.д.№44/2013г. на РОС, съдът е обявил длъжника в неплатежоспособност с начална  – 31.ХІІ.2012 г. и го поставя в производство по обявяването му в несъстоятелност.            

               На 17.V.2013г. „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД издава запис на заповед, по силата на който  „безусловно, неотменимо и без протест”   се задължава да   заплати на „кредитора „НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД”, представлявано от регистрирания като негов управител-Д. Ш. М., сумата в размер на 70 000,00лв” на посочения в записа  на заповед падеж -  5.VІ.2013г.  При справка,  служебно извършена по партидата му,  се установи, че указаното като кредитор на вземането по ЗЗ - „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД, ЕИК********* (понастоящем „КОЗМОЦ”ЕООД) е регистрирано с вписването му в ТР на 21.ІІІ.2013г.. Като управител, едноличен собственик на капитала и законно представляващ дружеството е вписано лицето Д.Ш.М..  

По повод други, образувани на производство пред РОС дела  за установяване на  неодобрени от съда по търг.несъстоятелност №44/2013 вземания с кредитор „НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК********, на състава в настоящото производство се явява служебно известен факта, че   по см. на §І, т.2 от ДР на ТЗ,  управителите на двете дружества, съответно     издател  и приносител на менителничния ефект, относимо към дата на издаване на ЗЗ са били в трудови правоотношения. Управителят на ищцовото дружество е работел като шофьор,  по регистриран трудов договор с ответника.

 

              Не може да не направи впечатление, че датата на издадения от „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД запис на заповед- 17.V.2013г, както и датата на подаденото от ищеца заявление по   чл.417, т.9 ГПК – 13.VІ.2013г., са последващи датата, на която срещу издателя на ЗЗ и длъжник в заповедното производство е било образувано производството по обявяването му в несъстоятелност. Не може да не направи впечатление и факта, че ищецът в настоящото производство и кредитор по ЗЗ, респ. в заповедното производство, е процесуално представляван от адвоката, представляващ процесуално и кредитора, по чиято молба срещу длъжника е образувано производството по обявяването му в несъстоятелност. Обстоятелство, станало известно на този съд в хода на делото.

               По заявление вх.№1401, подадено от ищеца  на 13.VІ.2013г. по реда на чл.417, т.9 ГПК, на производство пред КРС е било образувано ч.гр.д.№266 по описа му за 2013г. При дължима преценка за съответствие на материализиращия вземането документ с изискванията на чл.418 ГПК,    сезираният със заповедното производство съд разпорежда издаването  на Заповед за незабавно изпълнение №140/14.VІ.2013г.и изп. лист №…/17.VІ.2013г. срещу длъжника по записа на заповед- ”Монте Касино”ЕООД. По делото са събрани доказателства, че така издадената ЗНИ не е била връчена на длъжника.   По делото не се твърди, и не се доказва развило се по реда на чл.414  и чл.422 ГПК производство по оспорване и установяване на едно оспорено вземане.  Ноторно е, че до постановяване на разпореждането за издаване на ЗНИ, производството по чл.417 ГПК е едностранно, както и че влизайки в сила, същата се стабилизира като изпълнителен титул. Като издадена на извънсъдебно основание, според утвърдената и задължителна за съдилищата практика, същата   не се ползва със силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение и в този смисъл, не задължава съда със съобразяването й по ч.297 ГПК.  

            Спор, относно установените между длъжника и ищеца облигационни отношения, като такива по силата на издаден от първия запис на заповед , на която ищецът основава вземането си,  между страните не съществува.

           Процесуално заявеното от ответника „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД поведение, както в производството по чл.69 ТЗ, така и в хода на настоящото исково производство, е да признава съществуването на предявеното от ищеца вземане.

 В разглеждания случай, възникналите между ищеца и ответното „МОНТЕ КАСИНО” облигационни отношения  се основават на  редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ всички задължителни реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ.   Текстът е изпълнен печатно. Непосредствено под текста,    срещу позиция издател е положен собственоръчно подписа на  Ф. Ф., легитимиращ се като   управител  на    дружеството –издател. В реквизит на ЗЗ са включени дата и място на издаване, падеж и място на плащане, определеност и безусловност на поетото с издаването му парично задължение .

Менителничните сделки по дефиниция са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен във всички случаи, то основанието за поетото задължение за плащане е поставен извън съдържанието на волеизявлението. След като в разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки. В този смисъл е установена и презумпция по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, че основанието се предполага до доказване на противното.  

Редовността и безусловността на ЗЗ като едностранна сделка,   не предпоставя  възможност на третите по отношение на нея   лица, нямащи касателство и към вероятно обезпечената с издаването на ЗЗ   каузална сделка,  да правят  възражение за липса на кауза. В тази връзка, като трето по отношение на процесния ЗЗ лице, „Райфайзенбанк” не е легитимирана да възразява срещу  валидността й  поради липса на кауза.

 Обсъдени в контекста на производството по несъстоятелност, имащо характер на универсален способ за принудително удовлетворяване на вземания, възраженията на „Райфайзенбанк” за недобросъвестност на длъжника като издател на процесния ЗЗ в полза на свързаното му лице и за симулиране на процес между издателя и приносителя му, целящ увреда на  кредиторите в несъстоятелността ,   са основателни.  Поначало, злоупотребата с право е налице само в случаите, когато правата не се упражняват с цел задоволяване на собствен правно оправдан интерес, а само в чужда вреда. Доказателствата по делото сочат именно на такова поведение от страна на издателя на ЗЗ.

            Въз основа на депозираните по делото доказателства и служебно известните му, релевантни за изхода на делото обстоятелства, от правна страна съдът приема, че издателят на процесния запис на заповед и кредиторът по  материализираното със същия вземане, са свързани по см. на  §1, ал.1, т.2 ДР на ТЗ лица.

           Факт е, че длъжникът се е задължил по процесния ЗЗ с издаването му в полза на свързаното му лице, след подадената на 8.V.2013г. молба за обявяването му  в несъстоятелност, при декларирано от него в това производство признание за изпадането му в невъзможност да удовлетвори, произтичащото от търговка сделка със „САНСИ“ ООД, ЕИК ********* вземане в размер на 3 168,00лв. лв., както и към лично посочени от него кредитори по частни и публични вземания(молба  вх. № 2291/ 17.V.2013г. , приложена в изисканото за послужване т.д.№44/2013 на РОС, намиращо се понастоящем на производство пред ВнАпС-по жалба срещу неодобрен оздравителен план).  

              Факт е, че за времето от постъпване на молбата за обявяването му в несъстоятелност и    до постановяване на решението за обявяването му в неплатежоспособност и поставянето му в производство по обявяване на несъстоятелността, длъжникът не е бил под рестрикцията на чл.63 ТЗ. В тази връзка, с молба вх. № 2820 / 24.VІ.2013 г., подадена чрез  процесуалния му представител по пълномощие – адв. Димитър Роев,  „САНСИ “ ООД    сезира съда по несъстоятелността  по реда на чл.629аТЗ с искане за  допускане на предварителни обезпечителни мерки. В молбата си, чрез своя повереник адв.Роев,  кредиторът „САНСИ “ ООД    е  обосновал  нуждата от това обезпечение  като провокирана от поведението на длъжника по поемане на процесното менителнично  задължение в размер на 70 000,00лв.    след подадената от него  молба  по чл. 625 от ТЗ .

          Факт е, че  издаването на  процесния ЗЗ е извършено от длъжника в периода между подаване на молбата по чл.625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.  

            Факт е, че към дата на издаване   на менителничния ефект, „Райфайзенбанк” ЕАД е имало по отношение на издателя  „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД доказано качеството на кредитор с обезпечено вземане.

             Обобщавайки изложеното дотук съдът приема за безспорно установено, че към дата на  издаване  на процесния ЗЗ, както издателят, така и кредиторът по този ЗЗ са знаели и са били в състояние да узнаят за наличието на  обстоятелства, обосноваващи предположение за  неплатежоспособността на длъжника. Следва да се подчертае, че това „знание” у длъжника е не само предполагаемо, но и обективно заявен от него факт.         

           Отношенията на свързаност между издателя и поемателя по ценната книга, , съответно работодател и работник,   предполагат наличие на знание у тях за увреждането на кредитора.

              Обобщавайки изложеното, съдът намира,  че в съвкупността си  посочените   факти обосновават извод  за недобросъвестност на длъжника при издаване на „задължаващата”  го с процесното вземане ЗЗ. Обективираната в процесния ЗЗ сделка, като предприета между свързани лица   и в увреда на кредиторите в несъстоятелността  следва да се квалифицира като   недопустима   злоупотреба с право.  По аргумент на чл.44 във вр.с чл.8 ЗЗД с издаване на   парично задължаващия го запис на заповед, при заявена от него невъзможност да удовлетвори кредиторите си, ответното „МОНТЕ КАСИНО” е упражнило   предоставено му  от закона право , но в противоречие с интересите на обществото, в частност на конституиралите се в производството по несъстоятелността му  кредитори. При тези си характеристики, поведението на издателя съответства и на предвиденото в чл.647, ал.2 ТЗ.    ( Решение № 219 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 752/2009 г., II т. о., ТК).  

               В тежест на ищеца бе да докаже добросъвестността си като приносител на удостоверяващият  вземането му  ЗЗ. При изрично предоставена му за това  възможност, същият не ангажира доказателства в този смисъл.

 

 

 

 

По изложените мотиви, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При така постановения изход по делото, в тежест на ищеца се следва внасяне на дължимата се по см/ка на РОС държавна такса и разноски, в полза на претендиралия присъждането на такива ответник "Райфайзенбанк(България)" .

 

 

 

 

Водим от което, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

            

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен в условията на ч.694 ТЗ от " „НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК********, пререгистрирало с в хода на делото като „КОЗМОЦ”ЕООД, с адрес и седалище по търг.регистрация в гр.Цар Калоян,ул.”Средец”№6 подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие-адв.Роев, с която в качеството си  на кредитор с предявено и неприето от съда по несъстоятелността , на обявеното в такава по т.д.№44/2013г. на РОС   „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД , сезира съда с иск, предявен по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ срещу длъжника   „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД за установяване съществуване на вземане, основаващо се на издадена от последното запис на заповед  за дължими му се ведно със законна лихва 70 000,00лв. и за направени в заповедно производство по ч.гр.д.№266/2013г. на КРС разноски  в размер на 1 405,00лв.   

 

 

Осъжда "НАЙДЬОНОВ ВАЙССТИГЪР БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК********, пререгистрирало с в хода на делото като „КОЗМОЦ”ЕООД, с адрес и седалище по търг.регистрация в гр.Цар Калоян,ул.”Средец”№6  да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 2 856,2о  лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                        

 

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

 

 

 

 

 

 НР