РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Девня, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100019 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ЮБЦ“ ЕООД /сега „Угренова естейт“ЕООД, ,
ЕИК: *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез проц. представител – адв.
В. Герова срещу И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*** и настоящ адрес:
с. Б*** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 49, 98 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 1***от дата 11.06.2018 г., сключен между ответницата и
„БТК“ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело №944/2021 г. по описа на РС -Девня.
Ищецът излага в исковата молба, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответницата И. Г. Б.
на 11.06.2018 г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **** за ползване на мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна
такса 19, 99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно
до 11.06.2020 г. Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги са издадени фактури **********/08.10.2018 г., **********/08.11.2018
1
г., **********/08.12.2018 г. и **********/09.01.2019 г. за потребените от
абоната електронни съобщителни услуги за период на потребление от
08.09.2018 г. до 08.01.2019 г. на стойност 265, 64 лева. Ищецът твърди, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за четири
последователни отчетни месеца - за месец 10/2018 г., 11/2018 г. 12/2018 г. и за
месец 01/2019 г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
„БТК“ЕАД незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № 13073611001 на дата 08.02.2018 г. крайна фактура №
**********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 49, 98 лева /сума, представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор/ и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
четири отчетни периода. Неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от Договора „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане и по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните шанове
и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)
“. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответницата
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
2
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД. Твърди се, че ищеца е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Тъй като
ответницата не изпълнила задължението си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума
и такава била издадена по ч. гр. дело № 944/2021 г. по описа на РС – Девня.
При връчена при условията на чл. 47 от ГПК заповед за изпълнение на ищеца
като заявител са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си по съдебен ред, което поражда правния му интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявения иск. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че договорната клауза за неустойка е нищожна като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави, за което излага подробни
аргументи в отговора и сочи задължителна съдебна практика. На тези
основания моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Представя писмено становище, в което поддържа исковата молба и моли за
уважаването й с изложени пространствени аргументи досежно нейната
основателност.
Ответницата, се представлява от назначения й особен представител,
който в хода на устните състезания моли иска да бъден отхвърлен изцяло като
неоснователен по съображенията, изложени в писмения отговор.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
представените доказателства, направи следните фактически изводи:
Предявеният иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу
3
вземането.
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 944/2021
г. по описа на РС - Девня, е налице издадена заповед за изпълнение №
608/12.08.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата И. Г. Б., ЕГН:
********** е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 49,
98 лева за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
13073611001 от 11.06.2018 г., обективирано с фактура №
**********/08.02.2019 г. сключен между И. Г. Б. и “БТК” ЕАД, ЕИК:
*********, което вземане е прехвърлено на С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК ********* с
договор за цесия на дата 16.10.2018 г., а “С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК: ********* го
е прехвърлило на “ЮБЦ” ЕООД ЕИК: ********* с договор за цесия от
01.10.2019 г. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за
установяване на вземането по заповедта.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 13073611001,
същият е сключен на 11.06.2018 г. между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* за ползване на
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart M
+ с месечна абонаментна такса 19, 99 лева /с ДДС/, със срок на действие за 24
месеца – до 11.06.2020 г.
По делото са представени Общи условия на мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги, 4 бр. фактури за предоставени мобилни услуги –
незаплатени от абоната по твърдение на ищеца, както и крайна фактура №
********** от 08.02.2018 г., в която освен сумата за потребените мобилни
услуги за предходните четири отчетни периода е начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 49, 98 лева, представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор. Неустойката е начислена на
основание клауза от сключения между страните договор – споразумение /л. 7
абз. първи от споразумението/.
От представения Договор за мобилни услуги, подписан от страните
4
се установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им.
Този факт е бил приет за безспорен между страните и ненуждаещ се от
доказване с доклада на съда.
По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018
г. между цедент „БТК“ЕАД и цесионер „С.Г.Груп“ ООД и договор за цесия от
01.10.2019 г. между цедент „С.Г.Груп“ООД и цесионер „ЮБЦ“ЕООД. Към
първия договор е представено потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.
99 ал. 3 от ЗЗД от цедента, в което е индивидуализирано вземането му към И.
Г. Б., ЕГН: ********** в размер на 49, 98 лева, което се прехвърля на
цесионера. Към втория договор за цесия е представено извлечение от
Приложение 1, в което е индивидуализирано вземането към ответницата,
което се прехвърля от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, а именно вземане в
размер на 49, 98 лева.
Няма твърдения и данни уведомление за извършените цесии да е
било връчено на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК. Към исковата молба е приложеното уведомление до ответницата за
извършените цесии, което да й бъде връчено като приложение към исковата
молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
реда на чл. 235 ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
В настоящото производство ищецът претендира и неустойка в
размер на 49, 98 лева, начислена вследствие на виновно неизпълнение от
ответницата на задължението за плащане на падежирала сума и предстрочно
прекратяване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и
5
на вина за неизпълнението. В процесния договор за мобилни услуги е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на
договорения срок по искане или по вина на абоната, вкл. при неплащане на
дължими суми, последният дължи неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти. Доколкото
ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга
съобразно § 13 т. 1 от ДП на ЗЗП, приложение в отношенията между страните
следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията по чл. 143 от ЗЗП
„неравноправна клауза“ е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Вярно е, че липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока,
по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така, уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави.
Съдът намира, че уговорената между страните неустоечна клауза в
процесния договор за мобилни услуги е неравноправна, поради което и
нищожна на основание чл. 146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от
ЗЗП вр чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на
срока на договора, макар и ограничено до трикратния им размер, се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с
оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият се
попълва от представител на ищеца - търговец навежда на извода, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице
индивидуално уговорена клауза между страните.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя е нищожна и поради
6
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, е, че по
този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. В този смисъл константната практика на ВКС, напр. Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Освен това, при прекратяване на договора за мобилни услуги
операторът не получава съответната абонаментна такса, но е налице
възможност да предостави съответния номер на друг клиент, от което да
реализира пропусната печалба. Същевременно императивния режим на
закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред, именно за да осигури и превенция,
като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при
договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето
защо, последиците на неустоечната клауза следва да бъдат отречени, поради
нейната неравноправност. При изтъкнатите съображения, уговорката за
неустойка в полза на мобилния оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя, се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Ето защо не следва да се присъжда неустойка, доколкото
претенцията се основава на нищожни клаузи.
Отделно от възраженията на особения представител на ответницата
по делото се констатира следното:
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за
да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според
цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 от ЗЗД е посочено, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на
7
вземането остава цедентът.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответницата
преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е
връчено само на особения представител на ответника, но не и на ответницата.
Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да
се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е
връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител произтича от
акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на
чл. 47 ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29 ал. 3 от ГПК
/в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС/. Тази представителна власт е ограничена /арг. от чл. 29 ал.
5 от ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава
право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение между страните. Гореизложеното също води до
неоснователност на предявената искова претенция и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в
заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това
не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не
представлява самостоятелен иск и по нея се дължи изрично произнасяне само
при пълно или частично уважаване на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД /сега „Угренова
естейт“ЕООД, , ЕИК: *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров
8
против И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*** и настоящ адрес: с. Б***
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 49, 98 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с клиентски номер 13073611001 от дата 11.06.2018 г.,
сключен между ответницата и „БТК“ЕАД, за която сума е издадена фактура
№ **********/08.02.2019 г. за периода от 08.01.2019 г. до 07.02.2019 г. и за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№944/2021 г. по описа на РС - Девня, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9