РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Перник , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20201700100587 по описа за 2020 година
Пернишкият окръжен съд, в открито съдебно заседание на 13.08.2021 г., при
секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова гражданско
дело № 587 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Предявен е обратен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм.), във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Ищцата М. Е. В. е предявила иск срещу ЗАД „Армеец“ АД за осъждане на
последното да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от настъпило на *** г. ПТП по вина
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с ДКН № ***, с водач Ц. С. В., чиято
„гражданска отговорност“ била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - *** г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г., рано сутринта - около 05:10 часа, ищцата и
нейна приятелка - М. Г. били в ***, но живеели в ***. Двете били решили да се приберат в
***, поради което се качили в л.а. марка „Пежо“, управляван от М. В. А.. Твърди, че ищцата
седнала на задната дясна седалка по диагонал на водача, а приятелката и до нея. Сочи, че
тръгнали в посока ***, като на излизане от ***, при бензиностанция „***“, А. видял
1
движещия се бавно пред него в дясната пътна лента бял на цвят автомобил, поради което
подал ляв светлинен сигнал и с управлявания от него л.а. предприел маневра „изпреварване“
в лява пътна лента. Твърди, че в момента на застигане и изпреварване на белия автомобил,
управляващият го предприел внезапна маневра в ляво, поради което настъпило пътно-
транспортно произшествие между двата автомобила, като А. не бил в състояние да го
избегне.
Поддържа, че в резултат на ПТП-то на ищцата било причинено травматично
увреждане - фрактура на ляв хумерус, съпроводена с панически страх и шоково състояние,
което наложило в болнични условия да и бъде поставена мануална репозия и наложена
имобилизация на ляв хумерус, след което била насочена за лечение в домашни условия.
Твърди, че въпреки аналгетиците, интензитетът на болките в лявата и ръка се повишавал,
което наложило в МБАЛ „Р.А.“ да и бъде извършена контролна „Рьо графия“ на ляв горен
крайник, при която било установено, че е получила вторична дислокация на фрагментите.
Сочи, че това и състояние наложило отново да бъде приета в болничното заведение за
оперативно лечение, като на *** г. чрез хирургична намеса й била поставена метална
остеосинтеза с плака и винтове, както и нова гипсова имобилизация на ляв горен крайник.
Твърди, че по време на лечението и след изписването й от болничното заведение, й
били изписани за неопределено време и задължителен прием следните медикаменти:
цефтриаксон, фраксипарин и аналгин, от които медикаменти дни след техния прием, ищцата
получила следните нежелани реакции: лекарствена треска, главоболие и замайване,
дерматит (възпаление на кожата), отток на кожата и ставите, кожни обриви и подуване на
лицето, нарушения на сърдечния ритъм, но въпреки това лечението с тях продължило,
поради риска от влошаване на състоянието й до края на *** г., през което време ежедневно
продължила да изпитва сочените нежелани лекарствени реакции.
Твърди, че собственикът на л.а. марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № *** е имал
валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника, за времето от *** г. до *** г., като за настъпилия пътен
инцидент било образувано досъдебно производство № 278/2015 г. по описа на РУ-Р., пр.пр.
№ 1029/2015 г. по описа на РП- Р., в хода на която било установено, че Ц. С. В. е употребил
алкохол, с наличие на алкохол в кръвта от 1,41 промила, като му било повдигнато
обвинение, а наказателното производство приключило със споразумение по НОХД №
338/2016 г., влязло в законна сила.
Излага доводи, че освен причинените и физически травми и страдания, ищцата
търпяла и продължавала да търпи и емоционални такива - изпитвала страх, чувство на
отпадналост, витална застрашеност, липса на настроение, плахост, желание да спи на
светло, както и постоянно „виждане“ на сцени от инцидента, мисловният й процес протичал
с удължено реактивно време, а съдържанието му се владеело от натрапчиви мисли и
представи, свързани със стресовата ситуация, създадена при ПТП-то. Твърди, че изпитвала
2
силен страх да излиза навън, както и панически такъв да се вози в автомобил и/или да
пресича сама улица или булевард, което налагало да се придвижва с придружител.
Поддържа, че ПТП-то и се е отразило тежко на психиката, все още не можела да се адаптира
към настоящата обстановка и условията на живот, затваряла се в себе си и нямала желание
за комуникация с никого, емоционалното й състояние било нестабилно, като към днешна
дата общуването, ежедневието и животът и били напълно променени. Това й състояние й
пречело нормално да съществува, пълноценно да общува и спортува, като и била поставена
диагноза „***“. Сочи, че понастоящем и било забранено каквато и да било физическа
активност, като продължителността на забраната била неизвестна.
Твърди, че била налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените й
болки и страдания в резултат на причинените й травматични увреждания, като вината за
настъпилото на *** г. ПТП, била на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Комбо“, с ДКН № *** - Ц. С. В..
Препис от исковата молба е връчен на ответника „ЗАД Армеец“ АД, които в срок са
депозирали отговор по същата, с който искът е оспорен по основание и размер. В отговора
излага доводи за неоснователност на предявения иск, като оспорва твърденията на ищцата,
че е претърпяла болки и страдания вследствие настъпилото на *** г. ПТП, както и
твърденията за наличие на неимуществени вреди. Оспорил е сочените в исковата молба
вреди досежно техния размер и тежестта на неимуществените вреди, които счита, че не се
подкрепят от приложените към исковата молба писмени доказателства, като е оспорил и
твърденията за изпитване на страх, чувство на отпадналост, витална застрашеност, липса на
настроение, плахост, желание да спи на светло, съпроводено с постоянно виждане на сцени
от инцидента, изпитването на силен страх ищцата да излиза навън, включително панически
такъв, да се вози в автомобил и/или да пресича сама улица или булевард, което налагало
постоянно да се придвижва с придружител, както и твърденията, че катастрофата се е
отразила тежко на психиката й, както и твърденията в исковата молба, че ищцата все още не
може да се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот. В отговора са
оспорени и твърденията относно нежелание за комуникация с никого, както и твърдението,
че ищцата е претърпяла посттравматично стресово разстройство, която диагноза и била
поставена от лекар - психиатър, за който твърди, че не притежава специалност „Детска
психиатрия“.
В условията на евентуалност противопоставя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата сама с поведението си е поставила здравето
си в опасност и е допринесла за увеличаване вида и степента на телесните увреждания, тъй
като била извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
непоставяне на предназначения за целта обезопасителен колан в лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, с рег. № ***, вследствие на което уврежданията били настъпили в
резултат на свободното придвижване на тялото й в пространството на лекия автомобил,
което поведение на ищцата обуславяло редукция на претендираното обезщетение с 80 %.
3
Поддържа, че ако М.В. е използвала предпазния колан, вредите не биха били настъпили,
респ. е щяло да настъпят в значително по-малък обем.
Ответникът е противопоставил възражение за погасяване на предявения иск по
давност, който счита погасен по давност на *** г., предвид датата на процесното ПТП - ***
г. и твърди, че вземането се погасявало с изтичане на 5- годишна погасителна давност,
считано от датата на настъпване на събитието. В отговора е оспорена и акцесорната
претенцията за присъждане на лихва върху процесното обезщетение, като в условията на
евентуалност същата се оспорва като погасена по давност за периода от *** г. до *** г. В
отговора противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, като изрично е заявено, че не оспорва наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на
валидност от *** г. до *** г. за автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № ***, и е
заявил признание на този факт на основание чл.175 от ГПК. Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответника „ЗАД Армеец“ АД е направил
искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде конституиран на страната на ответника,
като трето лице - помагач Ц. С. В., като твърди, че към момента на настъпване на
процесното ПТП - *** г., последният е бил водач на товарен автомобил марка „Опел“, модел
„Комбо“, с рег. № ***, управлявайки го с алкохол от 1,43 промила, установено по
надлежния ред, и ведно с отговора на исковата молба, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК и в
условията на евентуалност е предявил обратен иск срещу Ц. С. В..
С определение № 57 от 15.01.2021 г., ПОС е конституирал Ц. С. В. като трето лице -
помагач на страната на ответника „ЗАД Армеец“ АД, като е приел за съвместно разглеждане
и предявеният при условията на евентуалност обратен иск.
В предявения обратен иск, ответникът твърди, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на *** г. Ц. С. В. е управлявал товарен автомобил марка „Опел“, модел
„Комбо“, с рег. № ***, с алкохол над допустимата по закон норма от 1,43 промила,
установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.433, т.1 от КЗ, твърди, че има
право да получи заплатеното от него обезщетение, в случай, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му по предявения от ищцата иск.
По изложеното в обратния иск, в случай че съдът уважи предявения първоначален
иск или част от него бъде уважен, а ответника бъде осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихви и разноски, моли съда да осъди ответника да му
заплати присъдените суми с лихви и разноски, като са предявили иска с цена от 20 000,00
лева.
В срока за отговор по обратния иск, Ц. С. В. е депозирал такъв, с който е оспорил
предявеният от „ЗАД Армеец“ АД обратен иск, като прави възражение за съпричиняване,
4
както и за прекомерност на претенцията по обратния иск. В отговора е оспорил по
основание и размер предявената първоначална искова молба, като е противопоставил
възражение за давност за предявяване на иска, и твърди, че исковата претенция е извън
предвидения в закона срок. Оспорил е автентичността на датата на изпращане на исковата
молба в съда.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощникът си – адв. Х., поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. З., която оспорва предявения
иск и моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск – Ц.В., лично и чрез адв. И.,
моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло както по главният, така и по обратния
иск. Алтернативно моли, при уважаване на исковата претенция съдът да приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните относно факта за наличието на сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на
валидност от *** г. до *** г. за автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № *** при
ответника, както и относно датата на процесното ПТП - *** г. и участниците в него, които
факти са обявени от съда за безспорни между страните с доклада по делото.
Като доказателство по делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие
от дата *** г. (л.19 от делото), който има характера на официален свидетелстващ документ,
с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието. Въз основа на същия, съдът приема за
установено, че на *** г., в *** е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на
МПС „Опел”, с рег. № *** и МПС „Пежо 306“ с рег. № ***. В протокола е отразено, че
водачът на л.а. „Опел“ преди да премине в съседната лява лента за извършване на маневра
ляв завой, не е осигурил безпрепятствено преминаване на движещия се направо в същата
лента л.а. „Пежо 306“. Двата автомобила се намират в лявата лента за движение с предна
част в посока ***, като изрично е отбелязано, че посока на огледа е от *** към ***.
Констатирано е, че асфалтовата настилка е суха, времето е било ясно и с добра видимост,
като в протокола подробно е описана вертикалната и хоризонталната пътна маркировка.
От представения и приет по делото протокол от *** г. по НОХД № 338/2016 г. по
описа на РС - Радомир, се установява, че Ц.В. се е признал за виновен в извършено виновно
5
от него деяние по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това,
че: на *** г., около 5:25 часа, в ***, в района на бензиностанция „***“, в платното за
движение по направление *** – ***, при управление на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Комбо“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като не се уверил, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат зад него,
преди да предприеме каквато и да е маневра; също така при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът не е пропуснал
пътните превозни средства, които се движат по нея, с което поведение Ц.В. е реализирал
пътно транспортно произшествие с движещия се в същата посока, в лява лента, лек
автомобил марка „Пежо 306“, с рег. № ***, управляван от М. В. А. от ***, като по
непредпазливост причинил на пътничката в лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № ***
М. Е. В., ЕГН **********, средна телесна повреда, както следва:
************************************, като деянието е извършил в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,41 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол
за химическа експертиза № *** г., на НТЛ ЕКД при ОД МВР – П., за което е било одобрено
споразумение между В. и РП- Р. с влязло в сила определение. Установено е, че деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вина.
От заключението на приетата съдебно авто-техническа експертиза се установява, че
на *** г. около 05:25 часа в ***, при сух асфалт, е настъпило ПТП, между МПС „Опел”, с
ДК № ***, управлявано от Ц. С. В., който се е движил в посока ***-*** и МПС „Пежо 306“
с ДК № ***, управляван от М. В. А., който се е движел в посока ***-***. Съгласно
заключението ПТП л.а. „Опел Комбо“ се е движил в посока към *** в дясна лента за
движение и невисока скорост. При отбивката, служеща за изход от бензиностанция „***“,
водачът е предприел завой наляво, преминал е през лявата лента и навлиза в забавителната
лента. В този момент автомобилът е бил застигнат от движещия се в същата посока, в лява
лента л.а. „Пежо 306“. В резултат на това е последвал страничен кос удар между двата
автомобила и по този начин е настъпило процесното ПТП. Вещото лице сочи, че в резултат
на удара безспорно са възникнали инерционни сили, действащи върху телата на хората в
МПС-тата, които са довели до тяхното преместване и най-вероятно същите са претърпели
удари, но е извън кръга на компетентността му да даде заключение относно това
обстоятелство. Като причина за настъпване на ПТП-то, вещото лице сочи, че водачът на л.а.
„Опел Комбо“ не е осигурил безпрепятствено преминаване на движещия се направо в
същата лента л.а. „Пежо 306“; и е навлязъл е в отклонението за насрещно движение, при
наличието на пътен знак, указващ еднопосочно движение.
От приетата съдебно- медицинска експертиза се установява, че на *** г. ищцата, при
ПТП като пасажер на задна дясна седалка, е получила травма в областта на лява мишница.
Оказана й е първа помощ в СПО – МБАЛ „Р. А.“ гр.П.. При постъпването й след направата
на рентгенови снимки, е установено *********************************************. За
да изготви своето заключение, вещото лице медик е извършил личен преглед на ищцата, при
който установил наличието на *************************************. В заключението
6
си вещото лице сочи, че установената травма е възможно да се получи след претърпяно
ПТП, като заявява, че въз основа на приложената по делото документация се установява
наличието на причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
процесното ПТП. Относно преживените болки и страдания от ищцата, вещото лице сочи, че
същата е търпяла такива, като през първите две седмици след травмата интензитета им е бил
по-голям, през периода на лечение ищцата е имала затруднения от санитарно-битов
характер, във връзка с извършената оперативна интервенция, както и затруднение при
движението на горен ляв крайник. По отношение обстоятелството, дали ищцата е била с
поставен обезопасителен колан, вещото лице е категорично, че при поставяне на
обезопасителен колан крайниците на човека не са фиксирани, поради което липсата или
наличието му не би повлияло съществено върху вида и тежестта на полученото увреждане.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че констатираната при ищцата
хипотрофия на лява мишнична мускулатура, е нормална последица от такава травма, която
при целенасочени упражнения е възможно да възстанови мускулната маса и обем, но самият
мускул не може да бъде възстановен. Експерта не е установил данни ищцата да е
провеждала физиотерапевтични процедури след лечението. Относно изваждането на
поставените винтове и металната остеосинтеза, вещото лице сочи, че тази манипулация е
извършена по желание на ищцата, без да има медицински показания за това, но по
отношение на двата останали винта сочи, че същите не били извадени по медицински
причини, тъй като било установено, че същите са се вклинили в костта, и изваждането им би
причинило по-големи травми за лицето, отколкото вече претърпените. Прогнозно вещото
лице сочи, че функционално при ищцата са възстановени движенията в лявата раменна и
лакътна става, но атрофията на мускула няма да бъде преодоляна, като за в бъдеще е
възможно ищцата да изпитва болки при физическо натоварване. Относно
продължителността на лечението и интензитета на болките, вещото лице уточнява, че
първоначално при счупването и проведеното оперативно лечение, като болките са били най-
силни с продължителност от около 15-20 дни. След третата-четвъртата седмица е започнало
намаляване на интензитета на болките, като до 45-60 ден крайника е бил обездвижен, след
което е започнало раздвижване за период от около две-три седмици. Вещото лице посочва,
че общият период на възстановяване при такава травма е от около 6 месеца, тъй като при
ищцата няма усложнения в следствие от фрактурата.
Изслушана е и комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, от
заключението на която се установява, че ищцата е
преживяла********************************. От заключението се установява, че към
настоящия момента при ищцата доминират *******************************. В
заключение, вещите лица сочат, че преживяното ПТП е възбудило у ищцата основателен
страх за живота и здравето й.
По реда на чл.176 ГПК третото лице-помагач и ответник по обратния иск Ц.В. е
отговорил на поставени му въпроси, като е заявил, че непосредствено след ПТП е видял
7
ищцата, тъй като я е изнесъл от автомобила. Възприел е състоянието й като стресирана, но в
последствие се успокоила и при идването на медицинския екип разговаряла с тях, разказвала
им какво се е случило. Според В. ищцата е била без колан, тъй като е видял същата да се
намира между двете предни седалки, а другата пътничка била върху нея. В. твърди, че е
видял следи от удар по предното стъкло, но при отиването до автомобила на предните
седалки не е имало никого.
По искане на ищцата по делото е разпитана свидетелката А. Б. – майка на ищцата,
която в показанията си сочи, че е видяла дъщеря си в болницата след инцидента, била е в
шок, плачела и твърдяла, че изпитва силни болки в лявата ръка. Сочи, че и била направена
рентгенова снимка, след което и бил поставен гипс на ръката и освободена от болницата.
Твърди, че в продължение на няколко дни ръката на ищцата се влошила, което наложило
отново да посетят болничното заведение, където установили, че има изместване на костта.
Това наложило оперативна намеса за поставяне на планка и болтове, след което ищцата била
изписана и назначени обезболяващи медикаменти, от които болката не се повлиявала и В.
не се чувствала добре след техния прием. Твърди, че ищцата си служела приоритетно с
лявата ръка, като преживяната травма и причинила особен дискомфорт в ежедневието и
наложило свидетелката да полага ежедневни грижи за дъщеря, подпомагана от своята майка.
Сочи, че тази помощ е продължила с години, дори след заздравяване на раната, тъй като
поставените в костта болтове, причинявали на ищцата затруднения при движението на
ръката, като към настоящия момент все още не бил възстановен обема на движение на
ръката от преди инцидента – ищцата нямала сила в лявата ръка, която била и изкривена.
Твърди, че белега на ищцата, получен в резултат от извършените оперативни интервенции,
силно притеснявал дъщеря ѝ, която винаги го прикривала, като сочи, че след инцидента
ищцата изпитвала силен страх и нежелание да се вози в автомобил, возела се рядко
предимно във връзка с провежданото ѝ лечение, а по време на пътя ищцата винаги била
напрегната и молела майка си, която шофирала, да бъде внимателна и да шофира бавно.
По искане на третото лице – помагач поделото е разпитан свидетеля Б. С., който в
показанията си твърди, че познава М.В. и Ц.В. и видял ищцата след настъпване на ПТП-то,
тъй като бил повикан от В. да го закара до болницата в ***. Сочи, че транспортирал В. до
болницата и на следващия ден, поради желанието му да посети ищцата и да разбере какво е
състоянието ѝ. Сочи, че е виждал ищцата с В. след инцидента, двамата често били излизали
и се виждали, включително и в мястото на живеене на В..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите А. Б. и Б. С., както и от приетите и
неоспорени от страните съдебно авто-техническа експертиза, съдебно – медицинска
експертиза и съдебно психолого-психиатрична експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
8
По силата на чл.223, ал.1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 426, ал.1 от КЗ
(отм.) предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45
от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за
да се ангажира отговорността на застрахователя следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС марка „Опел”,
модел „Комбо“, с ДК № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност”
при ответното дружество.
От представения и приет по делото протокол от *** г. по НОХД № 338/2016 г. по
описа на РС - Радомир, се установява по безспорен начин, че Ц.В. се е признал за виновен в
извършено виновно от него деяние по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1 от НК, за което е било одобрено споразумение, което има значението на влязла в
сила присъда, и е задължително за гражданския съд
По силата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Ако фактическият състав на деянието включва и
наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид и тежест
вреди, то задължителната сила на присъдата обхваща и тези вреди и съответно присъдата
обвързва гражданския съд и относно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат
на поведение на делинквента. Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, т.е. разпоредбата на чл.300 ГПК е
приложима и спрямо споразумението по наказателното дело. Следователно, въз основа на
приложеното споразумение по НОХД № 338/2016 г. по описа на РРС и на основание чл. 300
ГПК, по несъмнен начин е установено, че в резултат на виновното поведение на третото
лице – помагач и ответник по обратния иск – Ц.В., на ищцата М. Е. В. е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост – представляващо трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник, за период от време от около 5-6 месеца,
като деянието и извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта от 1,41
на хиляда).
Относно останалите вреди, причинени на ищцата, са събрани гласни доказателства, а
именно показанията на свидетелката А. Б. – майка на ищцата, които съдът кредитира изцяло
при постановяване на настоящото решение, тъй като същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал и кореспондират и със заключението на приетата
9
по делото съдебно – медицинска експертиза и съдебно психолого – психиатрична
експертиза. Въз основа на същите, съдът приема за установено, че след инцидента ищцата е
имала негативни изживявания, изразяващи се в страх, витална застрашеност, плахост, срам
от останалия ѝ след оперативната намеса белег, като е преживяла психо травма, чието
въздействие продължава и към момента, настъпила е остра стресова реакция,
представляваща функционално разстройство на психичната дейност с разнообразна,
непрекъснато меняща се клинична картина, включваща както психични, така и телесни, най-
често вегетативни симптоми. Последното се установява по безспорен начин от изслушаната
и приета съдебно психолого-психиатрична експертиза. Макар и претърпяното от ищцата
ПТП в психологичен аспект да не е не е оказало влияние върху интелектуалните
способности на ищцата, то същото е възбудило у нея основателен страх за живота и
здравето й.
Изхождайки от характера и степента на уврежданията, продължителността на
възстановителния период, който все още не е приключил, както и вземайки предвид
принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 30 000 лева
справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания. При
формиране на този извод, съдът взема предвид вида и степента на полученото счупване,
продължителния период на лечение, значителните затруднения в битов план, които е
причинила травмата, включително и претърпените операции. Съдът отчита и
обстоятелството, че в продължение на 5-6 месеца се е нуждаела изключително от чужда
помощ, като през този период не е можела да си служи с крайника, нуждаела се е от помощ
за извършването на ежедневни дейности. В последствие се е наложила повторна оперативна
интервенция на *** г., при която частично са премахнати метална планка и винтове. Тази
интервенция и претърпените болки и страдания след нея, безспорно се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилата първоначална травма в резултат от настъпилото ПТП.
Поради това съдът счита, че същите също подлежат на обезщетяване. От свидетелските
показания на майката на ищцата и изслушаните съдебно-медицинска експертиза и съдебно
психолого-психиатрична експертиза се установяват вида, степента и продължителността на
болките, които ищцата е търпяла, както и нейното психологично състояние след инцидента
и към датата на предявяване на иска.
Съдът счита, че следва да се има предвид, че към момента на ПТП ищцата е била в
активна юношеска възраст – на ** години, посещавала е училище и е имала активен
социален живот както и кръг от приятели. След инцидента, и наложилото се продължително
лечение, ищцата значително е ограничила социалните си контакти и е изпаднала в
посттравматично стресово разстройство, както по данни на нейната майка, така и по данни
от комплексната психолого-психиатрична експертиза, за ищцата са настъпили и
затруднения в учебния процес, тъй като се установи, че същата си служи приоритетно с
лявата ръка, която именно е пострадала при инцидента, т.е., извън болките и страданията,
причинени пряко от получените травми и последвалите оперативни интервенции и
рехабилитация, ищцата изживява в един продължителен период от време и болки и
10
страдания от това, че не може да води самостоятелен и пълноценен живот, доколкото все
още има нужда от подпомагане при по-тежки физически натоварвания. Последното,
съобразено с посоченото от вещото лице, че пълно възстановяване на мускула на левия
горен крайник, предвид вида и сложността на счупването и последвалите оперативни
интервенции, е невъзможно, сочи на извода, че се касае за болки и страдания, надвишаващи
съществено обичайните такива, които се търпят при едно счупване.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответното дружество и третото
подпомагащо лице, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищцата. От
изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установи по безспорен начин, че няма
данни ищцата да е била с поставен обезопасителен колан, но доколкото крайниците на
тялото не са фиксирани от предпазния колан, то травмата е напълно възможно да бъде
получена и при поставен обезопасителен колан, за което вещото лице – медик е
категорично. С оглед на това и не може да се приеме, че е налице съпричиняване на ищцата,
тъй като травмата може да бъде получена и при поставяне на обезопасителен колан, поради
това, че крайниците на човека не са фиксирани от същия. Вещото лице сочи, че наличието
или липсата на поставен обезопасителен колан не би повлияло съществено върху вида и
тежестта на полученото увреждане. Ето защо настоящия съдебен състав намира така
противопоставеното от ответното дружество и третото лице – помагач възражение за
съпричиняване за неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответното дружество и третото подпомагащо лице,
че исковата претенция е погасена по давност. Инцидентът е настъпил на *** г. Исковата
молба е депозирана в Окръжен съд – гр.Перник с пощенска пратка, като поставеното
пощенско клеймо е от дата *** г. Давностният срок за предявяване на пряк иск срещу
застрахователя е 5 години, като съгласно правилата на чл. 60, ал. 2 от ГПК, срокът следва да
изтече на *** г., но тъй като този ден е бил събота - неприсъствен, по аргумент от ал.5 на
чл.60 ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден какъвто се явява *** г.
Предвид изложеното на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
30000.00 лева, по застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от
претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на *** г., причинено от Ц.В., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника, като за
разликата до пълния предявен размер от 80000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
*** г. - датата на настъпване на увреждането до окончателно изпълнение на задължението.
Ответната страна и третото подпомагащо лице са направили възражения за частично
погасяване по давност на законната лихва, което е частично основателно. На основание чл.
111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за законна лихва за забава е погасено по давност за периода от
*** г. до *** г., поради изтичането тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното
11
законната лихва следва да бъде присъдена, считано от *** г. до окончателното изплащане на
вземането, а не от *** г. – датата на увреждането, както е поискала ищцата.
По обратния иск:
Ответното дружество е предявило обратен иск срещу третото подпомагащо лице –
Ц.В., с искане, в случай, че исковата претенция бъде уважена. Ответното дружество е
ограничило размера на обратния си иск за сумата от 20 000,00 лв., като претендира
заплащане и на лихви и разноски. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят
се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията
изрично посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят
свързва именно с този момент. (Решение № 192 от 14.08.2012 г. по т. д. № 768 / 2010 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро търговско отделение).
Видно от Протокол от *** г от съдебно заседание по НОХД № 338/2016 г. по описа
на Радомирски районен съд, се установява, че производството е приключило със сключено
споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК, обективирано в протоколно Определение №
148, като е установено, че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,41 на хиляда, установено по надлежния ред и при пряк умисъл като
форма на вина. Поради това и по аргумент от чл. 227, г. 1 от КЗ (отм.), регресният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер. До колкото съдът
прие за частично основателен иска, предявен от М.В. за сумата от 30 000,00 лв., Ц.В. следва
да бъде осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ сумата от 20 000,00 лв., ведно с лихви и
разноски върху сумата, при условие, че застрахователят изплати присъдените с решението
суми.
По разноските:
Ищецът, ответникът по главния иск и ответника по обратния иск и трето лице –
помагач на страната на ответника са направили искания за присъждане на разноски по
делото, за което ищецът и ответника по обратния иск са представили списък по чл.80 от
ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на адв. Х., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1098.75 лева, съразмерно с уважената част от иска, тъй като
същия е осъществил безплатно процесуално представителство в хода на производството.
Ответника също е претендирал присъждане на разноски, като по делото се
установява, че същият е направил разход от 800 лева заплатена държавна такса за
предявения обратен иск, както и 400 лева депозити за вещи лица. Тъй като ответникът по
делото е бил представляван от юрисконсулт, то и следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лева. Заплатената
12
от ответника държавна такса за предявения обратен иск, с оглед изхода от същия следва да
бъде възложена върху ответника по същия – Ц.В., като с оглед изхода от делото по
предявения главен иск, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 312.50 лева, които следва да бъдат възложени върху
ищцовата страна, с оглед отхвърлената част от иска.
На третото лице помагач не се дължат присъждането на разноски по делото, както и
на ответника по обратния иск, с оглед изхода от същия.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 1200.00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата. Върху ответното дружество
следва да бъде възложена и сумата от 550 лева, заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица, които следва да плати по сметка на съда.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на М. Е. В. с ЕГН **********, ***, по иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
станало на ***г. и причинено като пътник в МПС „Опел”, модел „Комбо“, с ДК № ***,
застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от *** г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 80000.00 лева като неоснователен, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от *** г. до *** г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат – Т.Х. Х., БУЛСТАТ **********
сумата от 1098.75 (хиляда деветдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Е. В. с ЕГН **********, *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 312.50 (триста и дванадесет лева и петдесет стотинки) лева, представляващи
направени съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. С. В. с ЕГН ********** от ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
13
КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумите от 20 000,00 лева главница представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на ***г. и причинено като пътник в МПС
„Опел”, модел „Комбо“, с ДК № ***, застрахован по риска Гражданска отговорност в
ответното дружество, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане,
както и да заплати сумата от лв. направени по делото разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК ********* заплати на М. Е. В. с
ЕГН ********** присъдените с решението суми.
ОСЪЖДА Ц. С. В. с ЕГН ********** от ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата 800.00 (осемстотин) лева, представляваща държавна такса по предявения обратен
иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Армеец" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща държавна такса, заедно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното плащане, сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, заплатени от бюджета
на съда възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 5.00 лева за издаване на
изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - Ц. С. В. с ЕГН
********** на страната на ответника - ЗК „Армеец" АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14