О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. Перник, 24.11.2022 г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Мария Христова
Като
разгледа административно дело № 354/2022 по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ във вр. с чл. 32, ал. 3 от
Закона за администрацията /ЗА/.
Административното дело е образувано по жалба на кмета на ***срещу Заповед № АК - 4/14.07.2022 г. на Областен управител на ***с искане за отмяна на оспорения акт.
С процесната заповед № АК
- 4/14.07.2022 г., Областния управител на ***е отменил Заповед
№ РД-05-135/16.05.2022 г. и Заповед № РД-05-217/01.06.2022г. на кмета на ***,
като неправилни и незаконосъобразни постановени в нарушение на закона.
В жалбата се навеждат доводи за незаканосъобразност
на оспорената заповед, издадена в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби и
постановена при липса на мотиви. Искането към съда е за отмяна на процесната
заповед.
По
допустимостта на жалбата на кмета на ***срещу Заповед № АК - 4/14.07.2022 г. на
Областен управител на ***настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е подадена в срока по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК, но при преценка налице ли са предпоставките на чл. 159, т. 4
от АПК, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Кметът на ***, макар да е издател на отменените с обжалваният от него
административния акт Заповед № АК - 4/14.07.2022 г., Заповед №
РД-05-135/16.05.2022 г. и Заповед № РД-05-217/01.06.2022 г., няма правен интерес от оспорване по смисъла на чл.
159, т. 4 от АПК, тъй като актът на областния управител не засяга пряко и
непосредствено интересите на кмета като административен орган, а само
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от акта или за които този акт поражда задължения. Тъй
като заповедта на областния управител на ***не поражда права или задължения за кмета на ***, за същия не е налице
правен интерес от оспорването й.
Правомощията
на областния управител да се произнася по актове на кметове на общини при
получаването или оспорването им по административен ред е уредено в разпоредбите
на чл. 32, ал. 2, изр. 2 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 45, ал. 1 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 93,
ал. 4 АПК.
В случая оспореното пред настоящият съд решение на Областния управител на ***се основава на
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, съгласно която той
може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок
от получаването им или от сезирането му. Срещу този административен акт
кметът на общината не може да подава жалба, защото и предвид нормата на чл. 45,
ал. 12 от ЗМСМА за неуредените въпроси по издаването, оспорването и
изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата
за административното производство, установени със закон. Кметът на общината
нито може да започва, нито да участва в производството по обжалване на
заповедта на областния управител, предвид чл. 153, ал. 1 от АПК.
Според чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите
лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен
изрично посочените със закон. Съответно съгласно разпоредбата на чл. 126 АПК
съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на
прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Право да оспорват
индивидуален административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни
интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения
- чл. 147 АПК, като законът дава легална дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на АПК на
понятието "организация" като юридическо лице или сдружение на
юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на
закон. Следователно административните органи (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
АПК), какъвто е кметът на община, нямат право да започват в това си качество
съдебни производства по оспорване на индивидуални и общи административни
актове, издадени от областния управител, освен ако друго е установено в
специална норма. Съдебното оспорване в административния процес е процесуален
ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и
администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията
административни актове, а не между различни административни органи в това им
качество.
Нормата
на чл. 32, ал. 3 от Закона за
администрацията, уреждаща принципно обжалваемостта на заповедите на областния
управител, следва да се тълкува с оглед приложението на чл. 120, ал. 2 КРБ и
чл. 126 АПК. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от
носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието
на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно
изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията
на Република България. Засягане е налице когато тези актове нарушават или
застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица.
Интересът пък е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга
правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на
негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения
за него. В случая нито една от тези предпоставки не е налице.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което в случая съдът
установява, че за кмета на ***не е налице такъв правен интерес от оспорване на решението на областния
управител, поради което жалбата му се явява процесуално недопустима.
В
заключение следва да се посочи и трайно установеното в практиката на Върховния
административен съд положение, че съдебните административни производства не са
средство за решаване на спорове между административни органи, а с тях се
решават спорове между административни органи от една страна и граждани и
организации – от друга страна.
В
подкрепа на мотивите на съда е и константната практика на ВАС по аналогични
случаи на недопустимост на оспорване от страна на кмета на общината на актове
на областния управител, издадени в контролно административно производство –
Решение № 2912/25.02.2011 г. на ВАС по адм. дело № 10967/2010 г.; Решение №
3200/07.03.2011 г. на ВАС по адм. дело № 11505/2010 г.; Определение №
1127/28.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 44/2014 г.; Определение №
1765/04.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 777/2020 г.; Определение №
4435/14.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 780/2020 г. и много други.
По тези съображения съдът намира, че оспорването е
недопустимо, с
оглед на което жалбата следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Предвид
изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд - Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на кмета на
***срещу Заповед № АК - 4/14.07.2022 г. на Областния управител на ***, с която са отменени Заповед № РД-05-135/16.05.2022 г. и Заповед № РД-05-217/01.06.2022г.
на кмета на ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето административно
дело № 354 по описа за 2022 година на Административен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването на
страните чрез Административен съд – Перник пред Върховния административен съд
на Република България.
Препис от определението да
се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/