№ 291
гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500256 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателя И. Г. Д. редовно призован не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител адв. М..
Ответник Окръжен съд – Б. редовно призовани представител не се явява.
За заинтересованата страна Окръжна прокуратурата – Пазарджик се
явява прокурор Стефан Янев.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от И. Д. чрез пълномощника му
адв. М.. В нея се моли да бъде даден ход на делото, като е заявено, че няма
възражения по доклада по делото. Поддържа се изцяло подадената въззивна
жалба. Моли се да бъде отменено решението изцяло като бъде решен спора по
същество както е подадена исковата претенция. Моли се за присъждане на
сторените деловодни разноски така както са направени пред двете съдебни
инстанции.
Постъпило е становище и от Окръжен съд – Б. по електронна поща и по
пощата. В него се моли да бъде даден ход на делото, като се заявява, че се
поддържа подадения отговор на въззивната жалба както и съображенията за
неоснователност на подадения иск. Моли да се постанови решение, с което да
се потвърди атакуваното съдебно решение на РС – В. като валидно,
допустимо и правилно. Моли се за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност за претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №22/29.01.2025г., постановено по гр.д.№509/2024г. по описа
на РС- В. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от И. Г. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Б., ул.„Х.С.“ №8, чрез процесуалния
му представител адв.В. М. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.„Д.М.“ №1,
ет.1, оф.4, срещу Окръжен съд- Б., с адрес: гр.Б., пл.„В.Л.“ №1, иск с правно
основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 от ДЕС, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени в процеса на постановяване на
Решение №903034/06.07.2020г. по въззивно гр.д.№250/2020г. по описа на ОС-
Б., включващи сумата от 1530,24лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 25.09.2016г. до 25.09.2019г., заедно със
законната лихва, изчислена за периода от предявяване на иска до деня на
окончателното плащане, за сумата от 212,66лв., представляваща обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, за сумата
от 255,60лв., представляваща съдебни разноски пред две съдебни инстанции,
както и за сумата от общо 800лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния РС- Разлог и пред въззивната
инстанция- ОС- Б..
Осъден е И. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Б., ул.
„Х.С.“ №8, да заплати на Окръжен съд- Б., с адрес: гр.Б., пл.„В.Л.“ №1, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК- сумата от 516лв., представляваща
направените съдебни разноски за процесуално представителство пред РС- В..
Решението е постановено при участие на РП- Пазарджик, ТО- В., в
качеството на контролираща страна.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. Д., чрез
пълномощника му адв.В. М..
2
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд наведени в насока относно преценката на
законосъобразността на съдебния акт вследствие, на който се твърди, че са
настъпили вредите. Съответно, че зачитането на придадената от националния
правов ред сила на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на
последната съдебна инстанция и неговата неотменяемост е признато и от съда
на ЕС не налага разглеждащата спора юрисдикция да преразгледа по същество
или да отмени едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо.
Счита се, че от тези мотиви следва извод, че има пълно неразбиране и
/или превратно тълкуване на заявената искова претенция. Това е така, тъй като
няма искане за „преразглеждане“ на спора- по който се е произнесъл като
последна инстанция ОС- Б.. Няма и искане за „отмяна на влязъл в сила
съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност“. Не е поискано от
решаващия съд „да се впуска“ в разглеждане на самия правен спор по
същество.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че задължението на ОС-Б. да
спре производството пред него до приключване на производството пред СЕС-
с произнасянето на преюдициално заключение по дело № С - 262 / 2020г. на
СЕС, „следва да се разглежда в контекста на националния процесуален закон-
ГПК, а не като нарушение на правото на ЕС“. Сочи се, че този извод не може
да бъде споделен. В тази насока се сочи, че точно обратното разрешение е
дадено в чл.23 от Статута на Съда- която норма е обвързваща за националния
съд, а именно: „Определението на националния съд за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС спира производството по висящото
дело, съгласно чл.23 от Статута на съда /стр.177 от „Преюдициалното
запитване до Съда на ЕС“ на Професор д-р А.К. /спирането на производството
е необходимо защото самото преюдициално заключение, което СЕС ще
постанови е необходим елемент, който следва да се проектира в последващото
произнасяне на националния съд.
Приема се, че принципът на равностойността оправомощава и
задължава българския съд да спре производството до произнасянето на Съда
на ЕС по преюдициалното запитване, отправено по друго дело, в което се
поставя въпросът за съответствието с правото на ЕС на приложим по делото
3
закон.
Твърди се, че само на това основание постановеното решение се явява
противоречащо и несъответно на дадените задължителни тълкувателни
разяснения по относимите норми и принципи от ПЕС- които следва да бъдат
съобразени и имплементирани от националния съд.
Визира се, че в този смисъл окръжният съд е нарушил принципа на
синхронно тълкуване- произнасяне в съответствие с правото на ЕС- той като
няма как да съобрази Решението по отправеното преюдициално запитване-
преди неговото постановяване. Този принцип на правото на ЕС, чието
нарушаване е очевидно води и до нарушаване на принципа на ефективна
съдебна защита, закрепен изрично в чл.47 от Хартата на основните права на
ЕС. Цитира се съдебна практика.
Ето защо се счита, че неправилен и незаконосъобразен извода на PC-В.,
че липсва норма от правото на ЕС, която да задължава националния съд да
спре производството пред себе си- до постановяване на Решение на СЕС по
отправеното преюдициално запитване. Соченият чл.23 от Статута на СЕС е
именно основанието за спиране на производството пред националния съд.
Предвид горното се явяват основателни и доказани и наведените
твърдения за липса на синхрон в тълкуването- като изискване на правото на
ЕС- при постановяване на съдебния акт от ОС- Б..
Твърди се, че очевидната липса на синхронно тълкуване и прилагане на
дадените тълкувателни разрешения в Решението на СЕС по отправеното
преюдициално запитване прави постановения акт на ОС- Б.- постановен в
противоречие с правото на ЕС- част от което е и самото решение по
отправеното преюдициално запитване.
Твърди се, че ако е било съобразено с Решението на СЕС, решението на
ОС- Б. е следвало да даде отговор в мотивите си на следните въпроси, чието
тълкувателно разрешение и задължение за националния съд по тълкуването и
прилагането им е дадено с Решението на СЕС по отправеното преюдициално
запитване: Например - в Решението на ОС- Б. не е посочен онзи „разумен
критерий“ и „свързаната със закон допустима цел“, която да се основава на
този критерий, за да не бъде допусната разликата в третирането по отношение
на заплащането и изчисляването на положеният нощен труд от работещи в
различните сектори работници и служители в съпоставимо положение .
4
Твърди се, че именно липсата на правен анализ на изложените
несъответствия и противоречия в ИМ с Решението на СЕС, изразяващо се в
пълната липса на мотиви в решението на PC- В. прави атакувания съдебен акт
неправилен.
Сочи се, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е
заложено в процесуалния закон- чл.236, ал.2 от ГПК. Постоянна е практиката
на ВКС и по въпроса , че нарушаването на изискването за мотивираност, както
и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на
постановеното решение.
Визира се, че са изложени изключително подробни и обстойни мотиви в
ИМ, като съответно е приложена по делото практика на окръжни съдилища,
от която се установява, че последните прилагайки пълно, всестранно и
обективно Решението на СЕС по дело № С 262 / 24.02.2022г. са стигнали до
напълно обратни на тези в решението на ОС- Б., респективно PC- В. в
обжалваното решение.
Твърди се, че ОС- Б. е постановил своя правораздавателен акт в
противоречие със задължителното за прилагане Решение от 24.02.2022г. по
дело №262/2020г. на СЕС, с което се е произнесъл по отправено преюдициално
запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива 2003 / 88 / ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. за някои аспекти от
организацията на работното време. Не е приложил дадените задължителни
указания за прилагане на правото на ЕС в решението по отправеното
преюдициално запитване. Тълкуването на същите в постановеното решение е
едностранчиво и превратно, предвид което е допуснато нарушение на правото
на ЕС- при осъществяване на правораздавателната дейност на БлОС
постановявайки окончателен съдебен акт .
Сочи се, че неизпълнението на от страна на ОС- Б. на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на правото на ЕС- дадени в решението
на СЕС по отправеното преюдициално запитване и отклонението от това
решение, дадените задължителни указания в него по тълкуването и
прилагането на правото на ЕС, както и задължителните преценки- в
посочената правна плоскост на норми от националното право, съобразени с
нормите и принципите на общностното право прави постановеното решение,
напълно противоречащо и постановено при съществено отклонение от
5
правото на ЕС, поради което обосновава отговорността на окръжния съд по
настоящия иск.
Коментира се в какво се изразява незаконосъобразната дейност на ОС-
Б., проведена в противоречие с мотивите и указанията дадени с решението на
СЕС.
Твърди се, че в резултат на неспазването на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на общностното право, във връзка с прилагането
на нормите от националното право окръжният съд е допуснал неравно
третиране на работещите в ЗМВР по отношение на работещите по трудово
правоотношение, както в частния сектор, така и други групи държавни-
служители. Така е допуснал пряко нарушение на принципа на „Равенство“,
закрепен Дял 3-ти чл.20- 26 от Хартата за основните права на ЕС, който гласи,
че „Всички хора са равни пред закона“. Този принцип за равно третиране
представлява общ принцип на правото на ЕС, който изисква да не се третират
по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни
положения, освен ако това третиране е обективно обосновано. Съответно е
основано на обективен и разумен критерий, както и когато е свързана с
допустима от закона цел и едновременно с това е съразмерна на тази цел. При
тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на нормите на
общността в решението на СЕС и абсолютното им неспазване в решението на
БлОС- последното се явява в пряко противоречие с нормите и принципите на
общностното право.
Сочи се, че на 01.12.2009г. Хартата на основните права на ЕС е
получила правнообвързващ характер. Следователно Хартата представлява
първично право на ЕС, като в това си качество тя служи като критерий за
проверка на действителността на вторичното законодателство на ЕС и на
националните мерки.
Твърди се, че при липса на всички гореизброени предпоставки
решението на окръжния съд се явява противоречащо на правото на ЕС и на
постановеното Решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване по
повдигнатия по делото правен спор.
Визира се, че настоящото производство е образувано по реда на чл.2в,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.4 , пар.3 от Договора за Европейския съюз
/ДЕС/. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение за
6
имуществени вреди, причинени от постановения съдебен акт в противоречие
и неприлагането на правото на ЕС- представляващи имуществени вреди в
двете проявни форми- пропуснати ползи и преки имуществени вреди, така
както са конкретизирани в исковото производство пред първостепенния съд.
Моли се ответникът по делото да бъде осъден да ги заплати изцяло,
ведно с направените пред двете съдебни инстанции разноски.
По отношение на изискуемата пряка причинна връзка между
нарушението на общностното право и изведената въз основа на него практика
на СЕС и настъпилата имуществена вреда за Ищеца се заявява, че тази пряка
причинно- следствена връзка се изразява в постановения отхвърлителен
диспозитив на решенето на ОС- Б..
Приема се, че в случая са налице изискуемите предпоставки за
ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, визирани в Решение на СЕС от
19.11.1991г. по съединени дела С-9 / 90 и С-9 / 90 : нарушените норми на
общностното право да предоставят права на частноправни субекти; да бъде
възможно установяването на тези права въз основа на разпоредбите на
съответния акт; да е налице пряка причинно- следствена връзка между
неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от
засегнатите лица.
Сочи се, че вредите са причинени от ОС- Б., в качеството му на
правораздавателен орган, постановил своя акт в нарушение на общностното
право.
Приема се, че несъобразяването и неприлагането на даденото в
Решението на СЕС по тълкуването и прилагането на нормите от общностното
право е достатъчно съществено нарушение на същото. Националният съд е
следвало да съобрази и приложи точно и в пълнота дадените задължителни
указания по начина, по който следва да се тълкуват и прилагат норми от
общностното право.
Твърди се, че правото на Европейския съюз има особено положение в
системата на българското право. То има международен произход, което налага
неговото автономно тълкуване и поставя съда на Европейския съюз в особено
положение- като източник на задължителна съдебна практика.
Международният произход на това право обуславя и неговото надмощие по
отношение на националното право, съгласно чл.5, ал.4, изр.2 на
7
конституцията. В чл.5, ал.4 от Конституцията е уреден механизъм за
предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на
Европейския съюз, чрез овластяване на всички правоприлагащи органи- от
местната и държавната администрация- до конституционния съд да
преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз
ида приложат това право с приоритет пред националния закон. В този смисъл
се намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.4 §3
ДЕС, обуславящи отговорността на ответника ОС- Б. е извършил нарушение
на общностното право, в качеството си на правоприлагащ орган- да приложи
точно и в пълнота решението на СЕС и нормите от общностното право, като в
резултат на това нарушение е постановил отхвърлителен диспозитив в
решението си.
Твърди се, че гореописаните противоправни действия на ОС- Б.,
изразяващи се в правораздавателна дейност, осъществена в противоречие с
норми и принципи на правото на ЕС, които е бил длъжен да приложи и
съответно не е сторил това, са довели до постановяване на отхвърлителния
диспозитив на цитираното Решение и са причинили имуществените вреди на
Ищеца пред първата инстанция и Въззивник пред втората, които следва да
бъдат обезщетени, като се уважи настоящия иск.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като необосновано и
незаконосъобразно. Съответно да се реши спора по същество, като се уважат
изцяло исковите претенции така, както са предявени със законовите
последици от това- присъждане на сторените деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- ОС- Б.. В
него се приема, че подадената въззивната жалба е неоснователна.
Необосновани са оплакванията на жалбоподателя против атакуваното съдебно
решение.
Счита се, че същото изцяло съответства на процесуалния и материалния
закон, поради което изложените във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни.
Правилно и законосъобразно PC- В. е приел, че решението на окръжния
съд е правилно, че не може да бъде отменено от PC- В. и че окръжният съд е
изложил подробни съображения защо не може да се прилага КТ за извънреден
8
труд при пожарникари.
Същевременно с горното, следва да бъде посочено, че за БлОС изобщо
не е било налице задължение да спира висящото въззивно производство по
реда на чл.229, ал.1 ГПК. В подкрепа на така формулирания извод се излагат
съображения от които се приема, че доводите на жалбоподателя, че БлОС е
следвало да спре делото са неоснователни.
Считат се за неоснователни и основните доводите на жалбоподателя,
развити във въззивната жалба, че решението на ОС- Б. по процесното дело
противоречи на решението на СЕС по въпросното преюдициално запитване,
защото БлОС не е извършил съпоставка между правната уредба на нощния
труд, полаган от полицаите и пожарникарите, с правната уредба на нощния
труд на работещите в частния сектор или други държавни служители със
сходни функции, каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност
и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по действащия Закон за
горите, което задължение произтичало от решението на СЕС.
Визира се, че така посочените нарушения не могат да бъдат свързани с
нарушаване на правото на Европейския съюз, а единствено с нарушаване на
българските закони- неизвършване на съпоставка между правната уредба в
РБългария на нощния труд на полицаите и пожарникарите, с тази на
работещите в частния и държавния сектор със сходни функции. Така по
същество ищецът е подал недопустима искова молба, в която сочи нарушения
на вътрешното право, за които твърди, че са нарушения на правото на ЕС.
Това не са твърдения за осъществяване на конкретни факти, а бланкетни
изявления, които не са свързани с никакъв довод за нарушаване на правото на
ЕС. Единствените сочени от ищеца разпоредби, които не са източник от
национален правопорядък са тези на чл.20-26 от Хартата на основните права
на ЕС. В случая обаче се твърди, не са изложени конкретни факти, които да
могат да се квалифицират като твърдения за неизпълнение на българската
държава по чл.20-26 от Хартата на основните права на ЕС. Цитираните
разпоредби са посочени от ищеца с бланкетното изявление, че са нарушени.
Ето защо се приема, че предявеният иск е недопустим, респ. неоснователен.
Сочи се, че в исковата молба е налице формално позоваване на
множество общи правни принципи (напр. принципа за равенство) и числово
изброяване на разпоредби от различни източници на правото на ЕС, а и такива
9
на организации, част от структурата на ООН (напр. Конвенция № 100 на МОТ
за равенството в заплащането от 1951г., Конвенция №111 на МОТ относно
дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958г., и др.).
Независимо от това се приема, че липсва всякаква конкретика относно
осъществяването на конкретни факти, при които в полза на ищеца да е
възникнало конкретно право, произтичащо от правото на ЕС. Въпреки
принципно широкия обхват на отговорността, предвидена в чл.2в ЗОДОВ,
липсата на въведени конкретни твърдения не може да бъде заместено чрез
изброяването на различни общи положения в правото на ЕС и
международното трудово право.
Твърди се, че посочената по-горе нередовност не може да бъде
преодоляна чрез позоваването на нарушения, допуснати от съдилищата на
националното законодателството при администриране и разглеждане на
делата (напр. правомощието на съда да спре производството при образувано
преюдициално производство пред СЕС), тъй като тези пороци се отстраняват
по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат да се
проверяват инцидентно.
Визира се, че несъгласието на ищеца с начина на тълкуване и прилагане
от съда на разпоредбите на националното законодателство в областта на
равенството и правото на здравословни и безопасни условия на труд, почивка
и отпуск не е равносилно на противоречие между вътрешноправни норми и
ПЕС. Всички доводи на жалбоподателят са израз на несъгласието му с
мотивите на съда и не могат да заместят липсата на посочване на конкретни
норми, противоречащи на правото на ЕС, които съдът да е приложил, респ.-
конкретни норми от правото на ЕС, които не е приложил, въпреки че е бил
длъжен да го направи.
За пълнота се посочва, че наведените от ищеца твърдения и
претендирания размер на обезщетението, в т.ч. начинът на образуването му,
фактически са предназначени да постигнат същият правен резултат, както при
уважаване на разгледаните от съда искове, т.е. поискано е на практика съдът
да извърши инцидентен контрол за правилността на постановеното от ОС- Б.
решение, като постанови противоположен на приетия от съда резултат, което
обаче е недопустимо.
Твърди се, че в решението си БлОС е изложил подробни съображения в
10
насока, че ищецът не е доказал завишена месечна продължителност на
работното време. Изрично е приел, че предвид изрично предвидената в
чл.142, ал.2 ЗМВР нарочна регламентация на държавния служител по т.1 от
ал.1 на цитираната норма в ЗМВР, именно последният и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия
спор. Прието е, че липсват и предпоставките за субсидиарно прилагане
разпоредбите на КТ, досежно изчисляването и заплащането на извънредния
труд. Изложени са подробни съображения защо КТ е неприложим
субсидиарно или по аналогия за служебните правоотношения на служителите
в полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на
населението.
Така възприетото становище на съда се потвърждава както от
задължителната практика на ВКС, така и от постановеното впоследствие
решение на СЕС по дело №С-262/20г на СЕС, на което се позовава ищецът.
Счита се, че не е налице поддържаното от жалбоподателя нарушение на
правото на ЕС, изразяващо се в нарушение решението на СЕС по дело №С-
262/20г, поради което се застъпва становище, че предявеният иск е
неоснователен, което налага отхвърлянето му като неоснователен, и като го е
отхвърлил PC- В. е постановил законосъобразен съдебен акт.
Не на последно място се поддържат и всички изложени доводи и
възражения против предявения иск, посочени в отговора на исковата молба и
в открито съдебно заседание.
Искането е да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното
решение на РС- В., като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Прокурорът: - Оспорвам въззивната жалба. Нямаме искания по
доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
11
Прокурорът: - Считам, че решението на РС- В. е правилно и
законосъобразно. Съдът правилно е изложил в мотивите си, че в случая не
става дума за нарушение правото на ЕС за издаване на решението на ОС– Б.. В
самият процес, който е бил разгледан от ОС– Б. става дума за разглеждане на
факти, които са от вътрешното ни право, а не на правото на ЕС и това което се
изтъква в самата ИМ, че е следвало да бъде спряно производството пред ОС-Б.
не е правилно, тъй като от една страна решението на Б. е влязло в сила месец
преди да бъде обявено решение № 262/2020 г. на ЕС в специалния ДВ на ЕС.
Не са налице съществени процесуални нарушения при разглеждане на това
дело от ОС – Б.. Моля да отхвърлите жалбата и оставите в сила решението на
РС-В..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 7.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12