Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.10.2020г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На девети септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа
докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1317 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството образуването по искова молба
от А.М.А., с ЕГН **********, чрез
родителите и законни представители: Е.А.М., с ЕГН ********** и М.А.В., с ЕГН **********
срещу Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес: *****.
Твърди се, че на 20.10.2018
г. А.М.А., помолила майка си - Е.А.М.,***, за да й купи пица. Двете се качили в
лекия автомобил, използван от семейството с марка "Фиат Улисе“ с peг. N *****.
Е.М. качила дъщеря си на предната дясна седалка и й сложила предпазния колан.
По пътя към град Провадия на път VAR 2212 на км. 919 след с. ***** по
посока път III-2018 /гр. ***** - гр. *****/ при управление на
моторното превозно средство, Е.М. изгубила контрол над МПС-то, то напуснало пътното платно и се блъснало в
крайпътно дърво.
След
инцидента А.А. била закарана за спешна помощ в гр.Провадия, от там била
изпратена в МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна, където претърпяла оперативно лечение на
травмата на главата. А.М. престояла в болницата от 20.10.2018 г. до 25.10.2018
г. На 16.12.2018 г. е била приета във Военномедицинска академия към МБАЛ -
Варна в Клиниката по термична травма, пластично-възстановителна и естетична
хирургия, където била до 19.12.2018г. и където
било извършено оперативно лечение на лицевата травма. Въпреки извършените
оперативни инревенции А. е с белези по лицето, които се очаква да останат пожизнени.
Твърди
се, че след ПТП-то ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
промяна на настроението, като моменти на мълчание се следват от моменти на
силна възбуда, от моменти на тъга преминава в моменти на съжаление към майка
си.
По
случая било образувано ДП № 288/2018 г. по описа на Районно управление - град
Провадия. По него е извършена СМЕ, според която в резултат на ПТП-то А.А.
получили следните увреждания: мозъчно
сътресение; лицеви наранявания, изразяващи се в: открита рана с приблизителна
са 12 см. и белег в областта на лицето, създаващ видима асиметрия в нормалния
човешки облик, водещ до загрозяване и обуславящ обезобразяване на лицето.
По
време на настъпване на ПТП-то за автомобила е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност" - BG/22/118000362132 с ответното дружество.
Процесуалният представител на ищцата
подал до ответника претенция за неимуществени вреди, но получила
неудовлетворителен отговор.
Иска се осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 22
000
лв., представляваща
неимуществени вреди претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на
20.10.2018г., ведно
със законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението както
и сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него той твърди, че иска е допустим, но
неоснователен. Оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че дружеството не е направило отказ от
заплащане на обезщетение, а е поискало доказателства за механизма на ПТП-то, за
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. От
представените доказателства от ищцата не ставало ясно горепосочените факти.
Иска се отхвърляне на иска, алтернативно
намаляване размера на обезщетението и присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител моли за
уважаване на предявения иск, ответникът не изпраща представител в писмена молба
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От Удостоверение за
раждане на А.М.А. се установява, че А.А. е родена на ***г. и е с родители Е.М.
и М.В..
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 20.10.2018г.; Протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.10.2018г. се установява, че на
20.10.2018г. на
път VAR 2212 на км. 919 след с. ***** по
посока път III-2018 /гр. ***** - гр. *****/ Е.М. е управлявала лек автомобил „Фиат Улисе“ с peг. N
*****,
собственост на Е.Хсъс сключена застраховка „ГО“ в ответното дружество със срок
на валидност от 24.01.2018г. до 23.01.2019г.. В автомобилът заедно с Е.М. е
пътувала дъщеря й А.А.. Е.М. губи управлението върху автомобила в резултат, на
което излиза извън пътното платно, навлиза в крайпътна нива и се удря в дърво.
Пострадала от ПТП-то е А.А. с черепно мозъчна травма с опасност за живота и Е.М.,
която е получила съчетана травма на глава, гръден кош, крайници, спукан коремен
орган с опасност за живота. По случая е образувано ДП 288/2018 по описа на РУ
Провадия.
От материалите по ДП 288/2018 по
описа на РУ Провадия и Удостоверение с изх. № 1145/25.06.2019 г. на
РП Провадия се установява, че по процесното ПТП е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр.с чл.342, ал.1 от НК,
което е прекратено с постановление на наблюдаващия го прокурор от РП Провадия
на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК – поради искане от пострадалата А.А.
направено от баща й М.В.. Постановлението е влязло в сила, тъй като не е било
обжалвано в законоустановения срок. По делото не е изготвена САТЕ. По
досъдебното производство е изготвена СМЕ съобразно, която в резултат на
процесното ПТП пострадалата А.А. е получила мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана в областта на лицето. Към момента на провеждане на
прегледа на А.А. на 09.04.2019г. се
установява ясно отчетлив белег в областта на лицето на детето с приблизителна дължина 13-14 см., създаващ
видима асиметрия в нормалния човешки облик и загрозяване и обуславящ
обезобразяване на лицето. Описаните травматични увреждания на А.А. с в резултат
от удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в посока отпред назад в
областта на лицето.
От Епикриза на А.М.А. с ИЗ
№ 44248 се установява, че детето е постъпило в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД гр.Варна на 20.10.2018г. с разкъсно контузна рана е челната област
– склап. Проведено е хирургично лечение при травма на главата и детето е
изписано на 25.10.2018г..
От Епикриза с ИЗ №6754 се установява, че детето е постъпило на 16.12.2018г. във ВМА „Многопрофилна
болница за активно лечение“ гр.Варна с окончателлна диагноза посттравматичен
придърпващ цикатрикс на лицето. Проведено е оперативна интервенция като на
мястото на белега е присадена кожа взета от коремната област на детето и детето
е изписано на 19.12.2018г..
От Амбулаторен лист №
006184/11.12.2018 г. се установява, че детето е посетило д-р Гочева във връзка с
предстоящата й пластична операция като са и направени кръвни изследвания.
От Амбулаторен лист №
005833/22.11.2018 г. се установява, че детето е посетило д-р Русева във връзка с
предстоящата й пластична операция.
От Амбулаторен лист №
005814/21.11.2018г. се установява, че детето е посетило д-р Русева във връзка с
предстоящата й пластична операция, направени са й кръвни изследвания.
От Амбулаторен лист №
005418/02.11.2018 г.; Амбулаторен лист № 005333/29.10.2018г. се установява, че детето е посетило д-р Русева на 02.11.2018г. и на
29.10.2018г. по повод процесното ПТП и остър фарингит.
От Извлечение от
проверка за сключена застраховка“Гражданска отговорност“ се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
20.10.2018г. за лек автомобил „Фиат Улисе“ с peг. № ***** е
имало активна застраховка „ГО“ към
ответното дружество.
От Претенция от А.М.А.
до ЗК „Лев инс“ АД; Писмо до адв. Ц.И.И. с изх. № 6415/01.08.2019 г. се установява, че на 26.07.2019г. ищцата, действаща със съгласието на
родителите си е подала претенция до ответното дружество за неимуществени вреди
от процесното ПТП за сума в размер на 25 000 лева. По претенцията е
образува щета №0000-03-19-7530/20.10.2018г. като ответното дружество е поискало
да му бъдат представени САТЕ, изготвена по досъдебното производство.
От показанията на св. И., които
съдът кредитира като еднопосочни подкрепящи се с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че след настъпване на ПТП-то тя е отишла в
болницата, където са били приети внучка й А.А. и дъщеря й Е.М.. Те са били три
дена в интензивно отделение. На третия ден позволили на св.И. да посети А.А.,
тя била на системи, главата й била бинтована, била цялата подута, очите й били
затворени. След като А. била преместена от интензивното отделение била много
стресирана, не искала да вижда никой в бяло, плакала и викала, тръшкала се, не
можела да спи спокойни. Болничният престой А. преминала почти изцяло в
коридора, защото била неспокойна.
След като се върнали от болницата в
дома си св.И. се грижела за А. и Е., водила я редовно на превръзки в гр.Варна.
През този период А. не искала да
вижда никой, не искала да се занимава с нищо, постоянно плакала, плашила се от
лекарите. През декември й правили пластична операция на челото като по време на
престоя А. също била много неспокойна, плакала много, страхувала се от
лекарите. А. се страхувала да влиза в каквото и да е превозно средство. След
като се възстановила и започнала да посещава детска градина А. не искала да се
качва в автобуса и да общува с деца, искала да е сама. Преди инцидента А. била
жизнена и общителна.
А. продължава да изпитва страх от
лекари. В деня на даване на показанията на св.И., А. трябвало да отиде на
зъболекар, но понеже се страхувала от хора в бяло преди това майка й щяла да я
води при психолог, за да може след това детето да посети зъболекар.
След инцидента детето е посещавало
2-3 пъти психолог.
А. има голям белег на челото, който
ще остане завинаги. Тя накарала баба си
св.И. да й отреже бретон, за да може да покрие с него белега, тъй като приятелката,
с която си играели постоянно я питала за белега.
А. вече е по-спокойна.
От
изготвената по делото комплексна САТЕ, която съдът кредитира изцяло в
автотехническата й част като обективна и компетентно изготвена и частично в
психологичната й част се установява, че причината
за настъпване на процесното ПТП се дължи на загуба на контрол върху
управляваното МПС - л.а. марка „Фиат Улисе” с peг. № *****, от неговия водач - Е.А.М..
Между травмите на А.М.А.
и процесното ПТП, видно от събраните документи в хода на досъдебното
производство е налице причинно следствена връзка.
А.А.
няма трайни съхранени спомени свързани с процесния инцидент детето помни как са
се блъснали с майка си с колата, но липсват спомени относно линейката и престоя
й в болнично заведение. Детето споделя, че когато влиза в автомобил се
страхува, но не може да обясни от какво е провокиран този страх. По време на
провеждане на психологичната част на експертизата детето показва високи нива на
тревожност като не искала да остане насаме с вещото лице психолог. Майката
обяснила това с обстоятелството, че детето скоро е било на зъболекар и вероятно
затова поведението й е било такова. Детето е с нормално развитие за възрастта
си.
Съдът
не кредитира експертизата в частта, че към момента на провеждане на
експертизата не се регистрират негативни промени в психоемоционалното състояние
на детето, които да са в причинно-следствена връзка с преживения инцидент.
Видно от констатациите на вещото лице психолог в експертизата детето се
страхува да влиза в автомобили и има високи нива на тревожност вероятно
обусловена от срещата й с медицинско лице – зъболекар. Всичко това води до
извода, че детето използвайки защитен механизъм „изтласкване“ е потопило
изключително болезнения спомен за преживяното по време и непосредствено след
ПТП-то в подсъзнанието си. Детето няма съзнателен спомен за случилото се, но то
продължава да му влияе увеличавайки нивата на тревожността му при влизане в
автомобил, посещение при зъболекар и дори при провеждане на психологическото
интервю. Поради това съдът намира, че към момента на провеждане на експертизата
се регистрират негативни промени в психоемоционалното състояние на детето –
повишаване нивата на тревожността му в ситуации напомнящи за процесното ПТП
като влизане в автомобил, посещение на медицински лица - зъболекар, които са в причинно-следствена връзка с преживения
инцидент.
От изготвената по делото СМЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че в резултат на пътно транспортно произшествие А.М.А. е
получила голяма разкъсно контузна рана /скалпова рана/ в областта на челото.
В материалите по делото не се установяват категорични
данни за обусловено от травмата безсъзнателно състояние или разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Това травматично увреждане е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет или такъв с подчертан ръб в посока отпред назад и отдолу
нагоре, реализиран в областта на челото.
Такова травматично увреждане реално може да се получи в
резултат на удар върху детайл на МПС при внезапно преустановяване на движението
му, вкл. при удар на МПС в крайпътно дърво. В този смисъл е налице причинно
следствена връзка между получената рана и процесното ПТП.
По спешност е проведено оперативно лечение със спокоен
следоперативен период.
В приложената медицинска документация не се установяват
данни за мозъчна травма.
При проведения контролен преглед е установен голям белег
в областта на челото, ясно видим, създаващ явна асиметрия в нормалния човешки
образ, който е резултат на описаната голяма разкъсно контузна рана и обуславя
обезобразяване. С растежа на детето описаният белег ще увеличава размерите си.
От друга страна описаната рана е обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучава за период от около 20-25
дни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сума в размер на 22 000 лв., представляваща неимуществени
вреди претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на 20.10.2018г., ведно със
законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищеца, носи доказателствената тежест да
докаже, че носи доказателствената тежест да докаже, че е увредено лице, спрямо
което ответното дружество е отговорно, че е настъпило застрахователно събитие, че в резултат на
него ищцата е претърпяла описани в исковата молба неимуществени вреди, отказа
на застрахователя да удовлетвори претенцията му.
Ответникът, няма факти, които да са в
негова доказателствена тежест.
Предявения иск е
допустим предвид предявяване на претенцията на ищеца първо към застрахователя
каквото е изискването на чл.432, ал.1 вр. с чл.380, ал.1 от КЗ.
На основание
чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахования е отговорен има
право да иска обезщетение от причинените от ПТП имуществени неимуществени вреди
пряко от застрахователя.
В разглеждания
случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на
уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 20.10.2018 г.,
за което вината е на водача на МПС
- л.а. марка „Фиат Улисе” с peг. № *****, от неговия водач - Е.А.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество по
силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със
срок на действие със
срок на валидност от 24.01.2018г. до 23.01.2019г..
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 20.10.2018г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП като Е.А.М. при управление на л.а. марка
„Фиат Улисе” с peг. № *****, в който се е возила и дъщеря
й – А.А.,*** на път VAR 2212 на км. 919 след с. ***** по посока път III-2018 /гр.
***** - гр. *****/
загубва контрол върху управляваното МПС, излиза от пътното платно и се удря в
крайпътно дърво.
В резултат на процесното ПТП А.А. получава голяма разкъсно контузна рана /скалпова рана/ в областта
на челото. След проведени две оперативни лечения се установен голям белег в
областта на челото с приблизителен размер 12 см., ясно видим, създаващ явна
асиметрия в нормалния човешки образ и обуславящ обезобразяване. С растежа на
детето описаният белег ще увеличава размерите си.
В резултат на процесното ПТП на А.А.
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от
инцидента, от двете оперативни лечения, проведени през кратък период от време в
края на м.10.2018г. и в средата на м.12.2018г.. В резултат на претърпяното ПТП
ищцата е изключително травмирана, след инцидента и проведените й оперативни
лечения. Тя е била много тревожна, неспокойна, плакала е често, трудно е спала,
изолирала се е от околните, страхувала
се е да пътува с каквото и да е било превозно средство, не е искала да се качва
в автобуса за детската градина, все още се страхува от лекари. Ищцата
продължава да изпитва страх при пътуване с автомобил и посещения при зъболекар.
Белегът, който й е останал на челото в резултат на претърпяното ПТП, водещ до
нейното обезобразяване ще остане през целия й живот и с растежа на детето,
което към настоящ момент е едва на 5 години ще увеличава размера си. Детето
вече се срамува от белега си и се чувства различно, видно от показанията на св.И.
и иска да го прикрие с косата си, като това състояние ще се задълбочава през
годините предвид пола на детето и значението, което се отдава на женската
красота.
Противоправното поведение
на водача на МПС Е.М. е в пряка връзка с причиненото на дъщеря й А.А.
обезобразяване и неимуществени вреди.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Предвид обсъдените
по-горе претърпени от ищцата неимуществени вреди част, от които продължават и
към момента на приключване на устните състезания – страх от пътуване с
автомобил и от лекари, срамът, който тя изпитва от белега на челото си,
обстоятелството, че тя ще носи този белег до края на живота си, пола й и
ниската й възраст съдът намира за справедливо обезщетение сума в размер на
25 000 лева.
При определяне по справедливост на общия размер на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от посочения от страната размер на
обезщетението. Единствено при присъждането на обезщетението, съдът е обвързан
от размера на претенцията на ищеца, поради което и дори да приема, че размерът
е по-голям може да присъди обезщетение само до размера на исковата претенция. В
съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между
петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен
размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива
на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е
определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не
е налице недопустимост на решението в тази част. В този смисъл е разрешението,
дадено в Решение № 166/13.01.2012 г., по т.д. № 43/2011 г. на ВКС.
Предвид на това
предявения иск е основателен и следа да се уважи за сума в размер на 22 000
лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от
датата на деликта 20.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е претендирал сторените по делото
разноски и такива му се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е направил следните
разноски: 350 лева – депозит за вещи лица по комплексната САТПЕ и 200 лева
депозит за вещо лице по допуснатата СМЕ. На ищцата следва да се присъдят
разноски в общ размер на 550 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по делото по сметка на РС Провадия, от заплащането, на
която е освободена ищцата на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на 880 лева.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
ОСЪЖДА, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ Застрахователна
Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес: ***** да
заплати на А.М.А., с ЕГН **********, с
адрес *** действаща чрез своите родители и законни представители: Е.А.М., с ЕГН
********** и М.А.В., с ЕГН **********, сумата от 22 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от получена разкъсно
контузна рана /скалпова рана/ в областта на челото и останалия от нея белег,
водещ до обезобразяване, в резултат на претърпяно ПТП настъпило на 20.10.2018г. на път VAR 2212 на км.
919 след с. ***** по посока път III-2018
/гр. ***** - гр. *****/ при управление на л.а. марка „Фиат
Улисе” с peг. № ***** от Е.А.М.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК:
*********, с адрес: ***** да заплати на А.М.А., с ЕГН **********, с адрес ***
действаща чрез своите родители и законни представители: Е.А.М., с ЕГН **********
и М.А.В., с ЕГН **********, сума в размер на 550 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***** да заплати на РС
Провадия, сума
в размер на 880 лева, представляваща държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.