№ 436
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503271 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 66/12.06.2020 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по т.д. №
137/2019 г. е осъдено „Бул Инс“ АД да заплати на С. М. А. сумата 70 000 лева –
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от получени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 14.05.2017 г. в с. Борован и законна лихва върху
тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът „Бул Инс“ АД е депозирал въззивна жалба вх. № 4790/16.07.2020 г., с
която обжалва първоинстанционното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът
неправилно приел исковете за основателни, защото от събраните по делото
доказателства не се установявали всички елементи на деликта – не било доказано
пълно наличието на причинна връзка между посочените в исковата молба травми и
процесното ПТП. От доказателствата се установявало, че ищцата не е била на мястото
на ПТП. Травмите й били констатирани няколко дни след инцидента и не можело да се
каже кои от тях и в каква степен са получени от ПТП. Поддържа и възражението си, че
ищцата е съпричинила вредите, като не е пътувала с поставен предпазен колан. Прави
оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД с твърдения, че присъденото
обезщетение е прекомерно високо, тъй като не са доказани вреди на ищцата, които да
обосновават присъдения размер и обезщетението не е съобразено с икономическата
конюнктура в страната към датата на събитието. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло или да бъде намалено присъденото обезщетение.
Ищцата С. М. А. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, в който излага доводи за неоснователността й. моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
С искова си молба С. М. А. е предявила иск срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД за
сумата 70000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и
страдания от получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2017 г. в
с.Борован и законна лихва върху тази сума считано от 12.03.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцата е твърдяла,че на 14.05.2017 г. около 15:10 часа, в с. Борован по ул.
„Димитър Благоев" с посока на движение от Малорад към Враца, П. М. Д. управлявал
лек автомобил марка "Опел" модел Зафира с peг. № ********, а тя пътувала в същия
автомобил на задната седалка, по средата, с поставен обезопасителен колан. При
навлизане в остър десен завой, поради движение с превишена скорост, водачът Д.
загубил контрол над автомобила, като същият напуснал платното за движение в ляво
по посока на движението, след което се е блъснал челно в крайпътно дърво. След
инцидента ищцата се качила на автобус за София, като не изчакала идването на КАТ и
Бърза помощ. Пристигайки в София, била посрещната от децата си, но тъй като
болките в таза вече били силни, същите я завели за преглед в УМБАЛСМ"
Н.И.Пирогов".
Твърдяла е още, че водачът П. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата
и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост й е причинил
следните телесни увреждания:Счупване на кръстна кост; Счупване на хълбочна кост в
дясно; Счупване на седалищната кост в дясно;Счупване на срамна кост в ляво;
Разместване на кръстно хълбочната кост в дясно. След процесното ПТП, била
прегледана в УМБАЛСМ" Пирогов", където след направената консултация и
извършените изследвания била освободена с препоръки за домашно лечение. Поради
неотшумяващи болки в таза, на 17.05.2017г. и била направена магнитно-резонансна
томография от която се установило, че има счупвания в областта на таза. На 25.05.2017
г. била прегледана от лекар – специалист, който установил фрактурата на таза.
Изписани били обезболяващи и леглови режим за 35 дни. Поддържала е, че от датата
на процесното ПТП до настоящия момент е в тежко физическо състояние, като
причинените й наранявания водят до силни болки в областта на таза. Оздравителният
процес при нея бил много дълъг и възстановяването настъпва много бавно. Твърдяла е,
че и към настоящият момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на
увредените места и продължава да търпи силни болки и страдания, водещи до
отрицателни изживявания и ежедневните затруднения в бита, които понася от
14.05.2017 г. Поддържала е, че тези травми и продължителния процес на оздравяване
са довели до срив на самочувствието й и тежък психически шок. Тя трудно
2
преодолявала стреса, предизвикан от ПТП - сега се страхува да излиза навън, не спи
спокойно след инцидента, станала е много чувствителна.
Посочила е, че с молба с вх. № ОК-867043/11.12.2018 г. поискала от ЗД „Бул Инс“
АД да й изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но такова не
било изплатено, поради което предявява иск срещу застрахователя.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е
признал наличието на застрахователно правоотношение по полица
№ВG/02/117000623833 от 22.02.2017г., валидна до 21.02.2018г. по отношение на
процесния автомобил, но е оспорвал механизма на ПТП и е направил възражение, че
пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в
две насоки: била е без поставен колан,не е изчакала органите на КАТ и Бърза помощ и
едва след 3 дни след инцидента е посетила лекар. Поддържал е, че от представените
документи не се подкрепя твърдението на ищцата, че именно във връзка с процесното
ПТП е претърпяла посочените в исковата молба увреждания. Твърдял е, че от
представената документация не се установява причинно следствената връзка на
получените увреждания от ищцата и станалото ПТП. Поддържал е, че претърпените
болки и страдания от ищцата са последица не само от ПТП, но и от ненавременната
медицинска помощ и намеса при лечението й. Според ответникът претендираното
обезщетение в размер на сумата 70 000 лева е прекомерно и не е справедливо да бъде
обезщетена с тази сума. Молил е искът да бъде отхвърлен изцяло.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са
свидетелски показания, заключения на САТЕ, СМЕ и СПЕ.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 248р от
19.03.2019г.,съставен от младши автоконтрольор при РУ-Бяла Слатина, на 14.05.2017 г.
е настъпило ПТП, около 15.10 ч. в с. Борован,по ул."Д.Благоев", до дом № 40 с
участник МПС с рег.№ ********, марка "Опел", модел "Зафира", управляван от П. М.
Д.. В протокола е отразено е наличието на пострадали 4 лица, едно от които е и
ищцата. За нея е посочено, че е напуснала местопроизшествието и се явила по-късно в
УМБАЛСМ „Пирогов“, София с диагноза - контузия на дясна тазобедрена става, без
опасност за живота. Като вероятна причина за ПТП е посочена несъобразена скорост
при навлизане в десен завой.
Разпитан е свидетеля М. Н., очевидец на процесното ПТП и също пострадал,
който е заявил, че се качил в колата от с. Манастирище от автобусната спирка.
Шофьорът пристигнал от с. Хайредин с частна кола и натоварил и тримата, чакащи на
спирката. При с. Борован взел завоя с много висока скорост и се ударил в крайпътното
дърво. Ръката му била счупена на три места, имал счупени ребра. Останалите двама
пътници и водачът на автомобила излезли от колата и отишли директно на автобусната
спирка, без да се обадят по телефон за линейка. Такава била извикана от момче на име
Д., което също било на автобусната спирка. Свидетелят установява, че е седял зад
шофьора, а С. била в средата на задната седалка.Според него коланите не били
задължителни, той не бил с колан, но за С. не е сигурен дали е била с колан. Преди
удара шофьорът карал силно и казвал, че целият път е в дупки от Манастирище до
Малорад. Когато взел завоя, колата се поднесла. Водачът карал с над 90 км/ч, докато
този завой се вземал с 30 км/час.
Свидетелят И. Х. К., зет на пострадалата, е заявил, че живее със съпругата си в
гр. София. Знае, че С. била участник в ПТП през м. май 2017 г. След ПТП-то час или
два, тя се обадила, че не може да слезе от автобуса на Централна гара, защото не може
3
да си движи крайниците и има много силни болки в таза. Свидетелят и съпругата
му отишли на гарата. С. изпитвала много силни болки, плачела, не можела да слезе от
автобуса и с помощта на един от охранителите я качили в личния му автомобил и я
транспортирали до болница "Пирогов". Там имало дежурен полицай,
който ги посрещнал, качили я на количка, защото не можела да се движи, започнали да
обикалят кабинетите за преглед, за да видят какви са травмите. След 5 часа в "Пирогов"
им казали на следващия ден да отидат, за да се направят скенери и други прегледи. В
"Пирогов" установили, че има травма, но на скенера се оказало впоследствие, че има
счупен таз. Пострадалата останала при тях, тъй като била на домашно лечение, на
обезболяващи, защото не можела да се обслужва, да се облича, да става. Не можела
сама да изпълнява всички тези нормални нужди, които един човек има. Може би около
5 месеца била при тях, водели я на прегледи, за да се види има ли подобрения, дали се
възстановява. След около 7-ия месец тя започнала да се обслужва сама, търпяла силни
болки. Те я обгрижвали докато започнала да се възстановява. Към момента на
разпита (юни 2020 г.) тя си живеела сама в с.Манастирище, обслужвала се. Може би
година и половина, може би и повече била нетрудоспособна. Била стресирана и се
притеснявала дали ще може да се възстанови, да се обслужва. Може би след година и
седем-осем месеца след ПТП-то тя си отишла в с.Манастирище.
От изслушаното заключение на САТЕ, изготвено от инж. Г. В., се установява
следният механизъм на процесното ПТП: Процесното ПТП е станало през светлата
част на деня при сухо време и суха пътна настилка. Реализирано е при движение на
автомобила в условията на десен завой. Технически съобразената скорост в условията
на десен завой, при която няма да настъпи загуба на напречната устойчивост на
автомобила е била около 72,7 км/ч и всяка скорост по ниска от тази. Максимално
разрешена скорост за участъка на ПТП е 50 км/ч. Лекият автомобил се е движел в
населено място в с.Борован, по ул."Димитър Благоев" в посока центъра на селото,в
условията на десен за него завой.Движел се е със скорост от 80-90 км./ч. В един
момент навлиза в десен завой,поради по-високата скорост започва да губи напречната
си устойчивост при преминаване през завой,при което водачът задейства спирачната
система,а автомобила излиза вляво от пътното платно,като продължава движението си
транслационно и ротационно в посока на часовниковата стрелка по затревения банкет
между дърветата и асфалта, в режим на аварийно спиране, достига с лява странична
част до поредицата от масивни дървета, отстоящи на около 2,2 метра в ляво от левия
ръб на платното за движение на МПС и на около 2,5-3 метра едно от друго и първо с
лява странична част на автомобила в областта на заден ляв стоп се удря в първо
дърво,последва втори удар в предната лява вартавъв второ дърво и следващ трети
удар, челно в трето дърво. След третия челен удар,автомобилът се завърта в посока
обратна на часовниковата стрелка, връща се на платното за движение на ППС и с
продължаващо движение траслационно и ротационно на заден ход преминава през
него и се установява в покой на място видно от фотоалбума-с преден мост на платното
за движение на ППС и заден мост върху десния банкет. При това синусоидно движение
на автомобила при първите два удара инерционните сили действащи върху телата на
пътниците в автомобила са били в посока от дясно на ляво спрямо надлъжната ос на
автомобила,а при последващия трети,челен удар на автомобила в третото
дърво,посоката на инерционната сила е променена и е била с насоченост от пред назад
спрямо оста на автомобила.
Вещото лице е посочил още, че ударът е настъпил с около 52 км./ч. При първия
и втори удар в дърветата,тялото на седящата в средата отзад С. се отклонява от дясно
на ляво,а при трети, челен удар е в направление от зад напред, със стремеж на тялото за
отделяне от седалката и придвижване напред. Вещото лице не установило наличие на
4
данни от материалите по делото, при реализираното ПТП, пострадалата да се е
отделяла от задна средна седалка, да се е придвижвала свободно в купето, при което е
заключило, че е била с поставен предпазен колан и същият е изпълнил
предназначението си при скорост на челния удар от около 52 км/ч. Посочил е, че
средна задна седалка на "Опел", модел "Зафира" е с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан.
От приетите като доказателства по делото Дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЦ на СДВР, Амбулаторна книга на неврохирургичен
кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за периода от 11.05.2017 г. до 15.05.2017 г. и
Амбулаторна книга на 108 кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за периода от
11.05.2017 г. до 19.05.2017 г.,както и тези представени с исковата молба се установява,
че пострадалата е била на лечение в болничното заведение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ на 14.05.2017 г., както и че на същата дата от нея и от М. Д. Д. около 19 ч. е
постъпил сигнал в СДВР за станалото в с. Борован ПТП.
От заключението на вещото лице травматолог Д-р Г. К. се установява, че
ищцата е получила Двустранно счупване на костите на тазовия пръстен, което е
причинило трайно затруднение на движенията на двата долни крайника/заедно или
поотделно/- нестабилно счупване на таза от комбинация на общо пет костни
счупвания - пълно прекъсване на тазовия пръстен от дясно и частично от ляво.
Синхондролиза на дясната хълбочно кръстцова става. Предписан й е бил леглови
режим за 35 дни, като при вторичния преглед се е придвижвала с помощта на канадка и
болки при навеждането и клякането. Изписани са й били обезболяващи и
противовъзпалителни средства за външно и вътрешно приложение. Механизмът на
получаването на фрактурите е индиректен и уврежданията на ищцата могат да се
получат при ПТП, като пътник в автомобил. Лечението на ищцата е било
консервативно-постелен режим и ненатоварване на крайниците. Периодът на
възстановяване на увредите е от 3 до 6 месеца, като за такъв период са болките и
страданията - първият месец по-интензивни и постепенно отслабващи до пълно
изчезване. Вещото лице е посочило, че пътуването на ищцата от Борован до София в
необезопасен автомобил не е могло да доведе до усложнения на получените при ПТП
травми. Посочил е още, че получените от ищцата травматични увреждания - счупване
на кости на таза не се дължат на възрастови изменения, а са в резултат на външно
травматично въздействие и са получени при ПТП - травма в купето на лек автомобил.
В съдебно заседание вещото лице д-р К. е пояснил, че механизмът на
счупването е индиректен – притискане отстрани на таза, при което се получава
счупване на срамни кости, седалищни кости, хълбочна кост. Механизмът е страничен и
може да корелира със страничния удар, не с челния.
От заключението на СПЕ, изготвено от Б. К. се установява,че при ищцата е
настъпила остра стресова реакция, която се изразява в тревожност, потиснатост и
разстройство на съня. Острата стресова реакция не е отзвучала в рамките на няколко
дни и е преминала в разстройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността
и да изпълнява обичайните си задължения. Разстройството на адаптацията е
продължило около два месеца. Към настоящия момент е отзвучала. Споменът за ПТП е
останал в нея, но с отдалечаване от времето симптоматиката намалява и
интензивността отзвучава. Към момента на освидетелстването е психически здрава.
Няма психично заболяване, което да има причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
5
следното от правна страна:
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП и вината на водача
на лекия автомобил „Опел Зафира“ П. Д. и наличието на валидна застраховка
„Гражданско отговорност“ с ответното дружество. Спорно е дали С.А. е получила в
причинна връзка с ПТП сочените от нея травми, размерът на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП, като
включително в тази връзка се поддържа направеното възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата с твърдения, че същата не е била с поставен предпазен
колан.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на застрахователя, че
от събраните доказателства не се установява главно и пълно причинна връзка между
получените от С.А. счупвания в областта на таза и ПТП. На първо място, от
неоспорения протокол за ПТП, както и от свидетелските показания на очевидеца М. Н.
се установява безпротиворечиво, че С.А. е пътувала в процесния лек автомобил „Опел
Зафира“ към момента на ПТП, като е седяла в средата отзад.
Установява се действително от свидетелските показания, че тя не е изчакала
„Бърза помощ“ и КАТ, а се е качила в автобус за гр. София (свидетелят Н. е посочил,
че тя е слязла от автомобила след ПТП и е отишла на автобусната спирка, а свидетелят
К. е посочил, че той я е посрещнал в София в същия ден), но също така се установява,
че при пристигането си в гр. София тя е била със силни болки в таза и не е могла да
слезе от автобуса, а е сторила това с чужда помощ, след което е била откарана в
„Пирогов“. Д-р К. пък е посочил, че при пътуването й в автобуса не е имало как да
настъпят усложнения във фрактурите на таза (вероятно поради анатомичните му
особености), а в същото време те отговарят да са получени при страничните удари на
лекия автомобил в крайпътни дървета. Няма данни С.А. да е претърпяла травма в
автобуса или по-късно. В същото време в „Пирогов“ са установили травма на таза без
образно изследване. Логично е едва при направеното три дни по-късно образно
изследване вече да се видят фрактурите на таза. При елементарна логическа връзка
между изложените факти и свързаните с тях обстоятелства се извежда единствено
възможният извод, че именно при процесното ПТП С.А. е поучила двустранно
счупване на костите на тазовия пръстен в комбинация от общо пет счупвания.
При събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
6
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В случая се установява от събраните доказателства, че лечението на ищцата е
провеждано изцяло консервативно – с медикаменти и първоначален постелен режим от
поне 35 дни. През първия месец С. не е можела да се движи, имала е нужда от чужда
помощ при елементарни свои нужди – хигиенни и битови. Започнала е да става през
втория месец и при нужда да се придвижва с канадка. Изпитвала е силни болки през
първия месец, които впоследствие са намалявали. Физически се е възстановила за
около 6-7 месеца. Получила е стресово разстройство при ПТП, което след няколко дни
е преминало в разстройство на адаптацията, които са отшумели за около два месеца.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. за възстановяване повече от година и
половина, защото няма обективни данни за това, какво би причинило толкова
удължено възстановяване и не корелира с посоченото от вещото лице –травматолог.
Освен това показанията на този свидетел са противоречиви по отношение
продължителността на възстановяването на С. – той ту сочи, че тя пет месеца стояла
при тях, ту че започнала да се справя сама след седем месеца, ту че стояла при тях
повече от година.
От събраните доказателства не се установява твърдяното от ищцата тежко нейно
състояние и продължаващи болки за периода след посочените 6-7 месеца.
Като съобрази установените с писмени доказателства и СМЕ увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на
ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на
уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП – 50 г. – възраст, която се характеризира
с динамичен начин на живот; обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било рязко
променено с първоначално изцяло постелен режим, като основният възстановителен
период е продължил до шест-седем месеца, като през първите 30 дни е изпитвала
значителни болки, а впоследствие умерени; че за известно време след ПТП предвид
наложения от тазовите фрактури постелен режим е имала нужда от чужда помощ за
елементарни битови и хигиенни нужди; че ищцата е получила остро стресово
разстройство за няколко дни, преминало в разстройство на адаптацията за около два
месеца, но не са довели до психическо заболяване и са отминали; че ищцата не е
лекувана оперативно; че липсват данни за остатъчни явления или усложнения;
7
лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към
2017 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от ПТП е в размер на 50 000 лева. Ето защо е
основателно възражението на застрахователя, че определеният от първоинстанционния
съд размер е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта при неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД.
Застрахователят е поддържал пред настоящата инстанция направеното пред
първата инстанция възражение за съпричиняване с твърдения, че същата е била без
поставен обезопасителен колан.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
В случая не се установява ищцата да е била без поставен предпазен колан.
Вещото лице инж. Величков е посочил, че според него ищцата е била с поставен колан,
тъй като няма данни тялото на ищцата да се е движило свободно в купето. Това
заключение настоящият състав намира за логично, тъй като, предвид механизма на
ПТП, при който лекият автомобил, в който е пътувала ищцата, се е ударил в дървета
два пъти странично и веднъж челно, ако беше без поставен колан ищцата при челния
удар щеше да политне напред, при което неминуемо щеше да има травми и по главата,
а и по други части от тялото, каквито в случая не се установяват.
Дори ищцата да е била без поставен предпазен колан, при установения
механизъм на ПТП не може категорично да се изключи настъпването на тазови
фрактури. Вещото лице д-р К. е изяснил и механизма на получаване на фрактурите –
индиректен и страничен. Поставеният предпазен колан е всеизвестно, че пази тялото
предимно от движение напред при челен удар. При странични удари той не е така
ефективен. При страничен удар както тялото на ищцата, така и телата на двамата
пътници, седящи от двете й страни са се ударили в нейното и са я притиснали, още
повече, че във фотоалбума се вижда, че задна лява врата е огъната навътре в купето,
което е засилило притискането на телата вътре. Ето защо, дори с поставен предпазен
колан, е очевидна възможността счупване на таза по посочения механизъм също да
настъпи.
Предвид посоченото, настоящият състав намира, че определеното обезщетение
не следва да бъде намалявано по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК.
Поради достигане от въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, различен като краен резултат с изводите на
8
СГС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът
по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на неимуществени вреди е уважен за сума над 50 000
лева до 70 000 лева, и искът да бъде отхвърлен за сума над 50 000 лева. В останалата
част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитеният материален интерес.
Ищцата не е направила такива пред въззивната инстанция. Същата обаче е
представлявана безплатно от адвокат, видно от представения пред СГС договор за
правна помощ с адв. В.О., като е направено искане да му бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При защитаван интерес от общо 70 000
лева минималният размер съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 3156 лев с ДДС, от които, съобразно защитения
материален интерес от 50 000 следва да му бъдат присъдени 2 254.33 лева.
Пред въззивната инстанция застрахователят е доказал разноски в размер на 1400
лева – държавна такса и 3 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
защото същото е почти равно на минималното. Съобразно защитения материален
интерес в размер на 20 000 лева, на застрахователя се дължат 1325.65 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
застрахователят е осъден да заплати на С.А. Разноски над 428.58 лева до присъдените
600 лева; в частта, в която на адв. О. е присъдено адвокатско възнаграждение за сума
над 2 254.33 лева до 3 156 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд – Враца държавна такса над 2000 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66/12.06.2020 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по
т.д. № 137/2019 г. в частта, в която е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на С. М. А., ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.05.2017 г. в с. Борован за сума над
50 000 лева до присъдените 70 000 лева и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от С. М. А.,
ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап. 2 против ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.05.2017 г. в с. Борован за сума над 50 000 лева до претендираните
70 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 66/12.06.2020 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по
т.д. № 137/2019 г. в частта за разноските, в която е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на С. М. А. разноски пред СГС над 428.58 лева до присъдените 600
лева; в частта, в която е осъден да заплати на адв. В.О. адвокатско възнаграждение за
сума над 2 254.33 лева до 3 156 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса над 2000 лева до 2800 лева.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/12.06.2020 г. на Окръжен съд – Враца,
постановено по т.д. № 137/2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. В. О. от
САК, гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап. 2 – адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА за въззивното производство в размер на 2 254.33 лева.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* разноски пред САС в размер на 1 325.65 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10