РЕШЕНИЕ
№ 260215
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2772 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, и на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК:
*********, против Решение № 2807 от 04.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 633
по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД е осъдено да заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД сумата от 540 лева – стойност на диагностика на два багера
по договор от октомври 2018 г., от които 144 лв. от стойността на фактура № **********/06.11.2018
г. и 396 лв. по фактура №
**********/06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлен като неоснователен искът за разликата до пълния предявен размер от
1068 лева. Със същото решение е уважен предявеният от „Н И Н ТРАНСПОРТ
ЛОГИСТИКА“ АД насрещен иск, като „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД е осъдено да
му заплати сумата от 606 лева по фактура № ********** като дадена на отпаднало основание – развален договор за продажба,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 28.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД
обжалва първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
иск за разликата над 540 лева до пълния претендиран размер от 1068 лева, както
и в частта, с която е уважен изцяло предявения насрещен иск. Решението в обжалваните
части се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, като се отправя искане до
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на
спора, с което предявената искова претенция по първоначалния иск да бъде
уважена изцяло, а по насрещния иск – частично до размера от 400 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, в който подадената жалба се
оспорва като неоснователна.
Жалбоподателят „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД обжалва
първоинстанционния акт в частта, с която е осъден да заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД сумата от 540 лв. В жалбата се излагат доводи за
недопустимост и неправилност на решението в тази част и се отправя молба за
неговото обезсилване, а евентуално – за неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, в който се излагат
доводи за неоснователност на жалбата и се отправя молба за потвърждаване на
решението в тази част.
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ
МАШИНИ“ ЕООД против „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, с която са предявени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че през октомври 2018 г. ответното дружество направило устна заявка за
диагностициране на възникнали проблеми по два багера. С оглед направената
заявка от страна на ищеца бил изпратен екип от специалисти. Извършени били
следните дейности: диагностика на възникналите проблеми, проверка и почистване
на клапата, диагностика на работата на машините, тестване на багер, както и
монтаж на три броя хидроакумулатори, за което бил съставен сервизен протокол от
19.10.2018 г., надлежно подписан от представител на ответното дружество. В
исковата молба се твърди още, че във връзка с извършената диагностика и ремонт
били издадени следните фактури: № **********/06.11.2018 г. на стойност 672 лв.
с ДДС и № **********/06.11.2018 г. на стойност от 396 лв. с ДДС, които били изпратени
на ответника чрез куриерска фирма и получени от негов служител на 08.11.2018 г.
Към настоящия момент ответникът не изпълнил своето задължение и не заплатил
дължимите суми по горепосочените фактури. Въз основа на така изложените
съображения ищцовото дружество е поискало от съда да бъде осъден ответника да
му заплати следните суми: 672 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена за извършена
услуга съгласно сервизен протокол от 19.10.2018 г., по фактура № **********/06.11.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане; 396 лв. с ДДС,
представляваща неплатена цена за извършена услуга съгласно сервизен протокол от
19.10.2018 г., по фактура № **********/06.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Не се оспорва наличието на устна заявка за диагностициране
и ремонт на броя багери – верижен багер KOMATSU PC 210 и колесен багер KOMATSU РW 200. Твърди се, че от
страна на ищеца било поставено условие диагностиката на машините да бъде
платена авансово, като на 11.10.2018 г. същият изпратил проформа фактура №
**********/11.10.2018 г. на стойност 816 лв. с ДДС, която била платена от
ответника на 12.10.2018 г. по банков път. В отговора се излагат подробни
съображения досежно неточното в качествено отношение изпълнение на възложената
работа. Поддържа се, че диагностиката и ремонтът на единия багер били
некачествено извършени и багерът не работел, а по отношение на другия багер
диагностиката не била завършена, а ремонт не бил направен. Отправя се молба за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен
иск. В насрещната искова молба се твърди, че на 16.10.2018 г. представители на „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД посетили базата на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД за
извършване на диагностика и ремонт на машините. На 22.10.2018 г. по
електронната поща от страна на дружеството – ищец по първоначалния иск, бил
изпратен сервизен протокол, в който било посочено, че по отношение на колесния
багер било констатирано наличие на аварирал датчик на спирачната система, който
следвало да се подмени с нов с оглед завършване на диагностиката. Твърди се
още, че необходимата част била поръчана на ищеца по първоначалния иск, който
изпратил проформа фактура № **********/26.10.2018
г. на стойност 606 лв. с ДДС, включваща цена на един брой датчик в размер на 400
лв. без ДДС и цена за транспорт за бърза доставка в размер на 105 лв. без ДДС.
Въпреки че бил заплатен от ответника, датчикът не бил доставен и към настоящия
момент. Въз основа на горното, последният предявява иск за
връщане на сумата от 606 лв., представляваща платена цена за доставка на датчик
на спирачка и за бърза куриерска доставка.
В законоустановения срок
е подаден отговор на насрещната искова молба, в който предявеният насрещен иск
се оспорва по размер. Не се оспорва, че ответникът възложил на ищеца доставката
на необходимия датчик. Посочва се, че последният
издал фактура № **********/05.11.2018
г. на обща стойност 606 лв., включваща цена на един брой датчик за спирачка в
размер на 400 лв. без ДДС и цената за транспорт за бърза доставка в размер 105
лв. без ДДС, която фактура била заплатена от ответника. В отговора не се
оспорва още, че „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД не изпълнило
задължението си за доставка на посочената част, но се поддържа, че причината за това бил отказът на „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД от поръчката, който бил направен с мотив, че частта
била намерена от друга фирма. Излагат се доводи, че неоснователно платена от ответника
е единствено сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща цената на датчика.
Пловдивският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че по направена от ответника устна заявка екип от
специалисти на ищцовото дружество е изпратен да извърши диагностика и ремонт на
два багера – един верижен и един колесен, собственост на ответника. За
извършване на диагностиката последният е платил авансово, видно от приложените
по делото проформа фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 816 лв. с ДДС
с основание: диагностика на два броя багери, пропътувано време и транспорт, платежно нареждане за кредитен превод от
12.10.2018 г. за сумата от 816 лв. с наредител „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД и
получател „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, в което като основание за превода
е посочена гореописаната проформа фактура, както и фактура №
**********/15.10.2018 г. на същата стойност. По делото е представен сервизен
протокол от 19.10.2018 г., подписан от двете страни по договора. В същия е направено
отбелязване, че верижен багер KOMATSU PC 210 е готов за работа.
От съдържанието му се установява още, че по багера са извършени следните
дейности: проверка и почистване на клапан, диагностика на работата на машината,
регулиране на два броя джойстици и тестване. Що се отнася до другия багер – колесен багер KOMATSU РW 200, от протокола се
установява, че същият е имал аварирал датчик на спирачната система, който е
трябвало да бъде подменен с нов, за да може да се завърши диагностиката и да се
получи вярна картина. Багерът е тестван и за него са монтирани три броя
хидроакумулатори.
По
делото е представен констативен протокол от 23.10.2018 г., подписан от
представители на ответното дружество, в който се констатират недостатъци в
работата на верижен багер KOMATSU PC 210 след извършения от ищеца ремонт. За наличието на такива недостатъци
свидетелства и разпитания по делото свидетел К., занимаващ се с организацията
на строителната механизация при ответника. От показанията на свидетеля П. М., служител
на ищцовото дружество, се установява, че този протокол е сведен до знанието им
своевременно, заедно с информацията, че след ремонта в работата на багера се
забелязват същите проблеми. Същият свидетелства още, че след получаване на
възражението досежно работата на верижния багер не са посещавали адреса на
ответника, както и че са били поканени от последния да довършат работата си. Последното
се потвърждава и от показанията на свидетеля К..
По делото са приложени още и фактура №
**********/06.11.2018 г. на стойност 672 лв. с ДДС с основание – ремонт на два
багера, и фактура № **********/06.11.2018 г. на стойност 396 лв. с ДДС с
основание – пълнене с азот и тестване на три броя хидроакумулатори и транспорт.
Фактурите са издадени от ищеца, а като получател по тях е обозначен ответникът.
От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че двете фактури не са отразени в
счетоводството и не са включени в дневника за покупките по ЗДДС на ответното
дружество за 2018 г. Същите са осчетоводени единствено в счетоводството на
ищеца, като при проверка в последното не са установени извършени от страна на
ответника в полза на ищеца плащания по тях.
С оглед направената констатация за
наличие на аварирал датчик на спирачната система на колесния багер, ответникът
е поръчал на ищеца доставянето на датчик, за което е заплатил авансово. По делото са
приложени издадена от ищеца проформа фактура № **********/26.10.2018 г.
на стойност 606 лв. с основание – датчик спирачка и транспорт бърза доставка, и платежно
нареждане за кредитен превод от 01.11.2018 г. с наредител „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“
АД и получател „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, в което като основание за
превода е посочена гореописаната проформа фактура. Представена е и фактура № **********/05.11.2018
г. на стойност 606 лв. с ДДС, издадена от ищеца, подписана от негов представител и с получател по
нея – ответното дружество. От заключението по
изготвената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е платил на ищцовото дружество сумата от
606 лв. на основание издадената фактура от 05.11.2018 г. Това плащане е осчетоводено в
счетоводствата на двете страни по делото. Между страните не е спорно, а и се
установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите В. и К., че датчикът не е доставен на ответното дружество.
По първоначалните искове:
По
делото не се спори, че през м. октомври 2018 г. между страните е сключен
неформален договор за диагностика и ремонт на два броя багера, собственост на
ответника. Сключеният договор носи характеристиките на договор за изработка. При
учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя се пораждат две
основни облигаторни задължения – да извърши възложеното без отклонение и
недостатъци и да предаде работата на поръчващия, а за последния – да приеме извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съгласно
чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за приетата работа. Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното, но само тази работа, която е
съответна на уговореното. Приемането
като правно действие представлява, на първо място, фактическо получаване на изработеното и на следващо – признанието, че
то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление
на поръчващия, че счита работата за извършена съобразно с договора. Законът в чл. 264, ал. 2 ЗЗД предписва на поръчващия да прегледа работата и
да направи всички възражения за неточно изпълнение, включително и когато недостатъците са скрити. В случай че същият не направи такива възражения,
работата се счита за приета /чл. 264, ал. 3 ЗЗД/.
Не
може да бъде споделен направеният в обжалвания акт извод, че предмет на
процесния договор за изработка е единствено извършването на диагностика на
двата багера. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и
не е съобразен с направените от процесуалните представители на страните изрични
изявления в първоинстанционното производство, че същите не спорят досежно
съществуването на договор за диагностика и ремонт. В тази връзка следва да се
посочи, че неоснователно се явява направеното във въззивната жалба на „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД възражение за недопустимост на обжалваното решение
поради произнасяне свръхпетитум, доколкото в конкретния случай неправилното
очертаване на предмета на договора не е довело до излизане извън пределите на
търсената защита.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че за
отделните дейности по сключения между страните договор за изработка от страна
на ищеца са издадени отделни фактури. За диагностика на процесните багери,
както бе посочено по-горе, са издадени проформа фактура № **********/11.10.2018 г. и съответно
фактура № **********/15.10.2018 г., като извършването ѝ е заплатено
авансово от ответника. За пълнене с азот и
тестване на три броя хидроакумулатори и транспорт е издадена фактура №
**********/06.11.2018 г. на стойност 396 лв. с ДДС. Тази фактура не е намерила
счетоводно отражение в счетоводството на ответника и по нея същият не е
извършвал плащане. Въпреки това, от представения по делото сервизен протокол от
19.10.2018 г. и показанията на свидетелите М. и К. се установява по безспорен начин,
че посочената във фактурата работа е извършена, като няма данни при приемането
ѝ да са направени забележки от страна на ответника, поради което
основателно се явява искането на ищеца за заплащане на сумата по тази фактура. Не
следва обаче да се уважава искането на ищеца за заплащане на сумата от 672 лв.
с ДДС, представляваща стойността на ремонт на два броя багери, за която е
издадена фактура №
**********/06.11.2018 г. Не се установи по делото работата, за която е издадена
фактурата, да е приета от ответника. Фактурата не е осчетоводена от него и по
нея същият не е извършвал плащания. По отношение на колесния багер не се доказа
извършването на ремонтни дейности, извън ремонта на горепосочените
хидроакумулатори, за който е издадена отделна фактура /фактура №
**********/06.11.2018 г./. От материалите по делото се установява, че по
отношение на верижния багер са осъществени дейности по проверка и
почистване на клапан, диагностика на работата на машината, регулиране на два
броя джойстици и тестване. Действително, в двустранно подписания сервизен
протокол от 19.10.2018 г. е отбелязано, че багерът е готов за работа, но тази
констатация се опровергава от представения по делото констативен протокол от
23.10.2018 г., съгласно който при тестване на работата на машината при реални
условия на обект са установени неизправностите, налични и преди извършване на
ремонта, както и от показанията на св. К.. Протоколът е доведен до знанието на
ищеца своевременно, като последният е поканен да довърши възложената му работа.
От горното следва, че ответникът е възразил надлежно срещу неточното изпълнение
на възложеното след откриване на недостатъка при изпробване на машината на
обект. По делото не се навеждат
твърдения и не са представени доказателства, от които да се
установява, че ищецът е поправил
възложената му работа. При така установеното
съдът намира, че от претендираните от ищеца суми единствено дължима е тази по
фактура **********/06.11.2018 г. на стойност 396 лв. с ДДС.
По насрещния
иск:
С въззивната си жалба ищецът по
първоначалния иск обжалва решението в частта, с която насрещният иск на
ответника е уважен в пълния си предявен размер от 606 лв., като излага доводи,
че същият е основателен до размера от 400 лв. Така, спорен в настоящото въззивно
производство остава въпросът подлежи ли на връщане в пълен размер авансово платената
цена от 606 лв. с ДДС за доставка на датчик и транспортни разходи за бърза
доставка. Следва да бъде споделен изводът на районния съд, че на връщане
подлежи не само цената на датчика, но и цената за транспорт, възлизаща на 105
лв. без ДДС. По делото не се спори, че датчикът не е доставен на ответното
дружество, а от друга страна, не се доказаха наведените в отговора на
насрещната искова молба твърдения, че още преди пристигане на процесната част
при ищеца ответникът се е отказал от направената поръчка. На следващо място, в
жалбата са оспорени изводите на първоинстанционния съд, че на връщане подлежи
цената с включен ДДС. В тази връзка е необходимо да се посочи, че след като извършеното от ответника по
първоначалния иск плащане включва цената и начисления върху нея ДДС, то ищецът
дължи връщане на цялата платена сума, формирана като сбор от цената и от ДДС – така Определение
№ 103/25.02.2014 г. по т. д. № 2852/2013 г. на ІІ ТО на ВКС. Това е така, тъй
като основанието на иска е чл. 55, ал. 1 ЗЗД, уреждащ т.нар. преки кондикции,
при които на връщане подлежи полученото, без значение как се е отразило в
правната сфера на страните имущественото разместване, което е от значение в
хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира,
че правилно районният съд е уважил предявения насрещен иск в пълен размер.
По така изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която първоначалният
иск е бил уважен за сумата от 144 лв. по фактура № **********/06.11.2018
г., като
се постанови ново решение за отхвърляне на горепосочената част от претенцията.
В останалата обжалвана част, както следва: в частта, с която е уважен първоначалният
иск за сумата от 396 лв. по фактура № **********/06.11.2018
г., в частта,
с която е отхвърлен първоначалният иск за разликата над 144 лв.
до 672 лв. по фактура № **********/06.11.2018 г., както и в частта, с
която насрещният иск е уважен изцяло, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна
инстанция, определените от районния съд разноски следва да бъдат преизчислени. В
производството пред първата инстанция ищцовото дружество „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД е сторило разноски в размер на 780 лв., от които
по съразмерност му се следват 184,52 лв., поради което в частта му, с която са
му присъдени разноски за разликата над 184,52 лв. до 349,38 лв., обжалваното
решение следва да се отмени. Ответникът „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД е направил
разноски в размер на 660 лв., от които по съразмерност му се следват 500,88 лв.,
поради което на същия допълнително следва да се присъдят още 29,20 лв.
В производството пред
въззивната инстанция ищецът е сторил разноски в общ размер от 450 лв. /50 лв. за внесена държавна такса и 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение/, от които по съразмерност следва да му се присъдят 139,87
лв. Направените от ответника пред настоящата инстанция разноски възлизат на 25
лв. – внесена държавна такса, като по съразмерност следва да му се присъдят 17,23
лв. Доколкото същият не е претендирал разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, не следва да бъде разглеждано направеното от насрещната страна
възражение за неговата прекомерност.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
2807 от 04.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 633
по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да
заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
144 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за диагностика и
ремонт на два багера по фактура № **********/06.11.2018
г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане,
както и в частта относно разноските, с която „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата над 184,52
лв. до
присъдения с решението размер от 349,38 лв. – разноски в производството пред
първата инстанция, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
против „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, иск за
заплащане на сумата от 144 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор
за диагностика и ремонт на два багера по фактура № **********/06.11.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2807 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 633 по описа на РС – Пловдив за
2019 г., в обжалваната част, както следва: 1/ в частта, с която „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата
от 396 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за диагностика и
ремонт на два багера по фактура № **********/06.11.2018
г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане;
2/ в частта,
с която е отхвърлен искът на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
против „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, за
разликата над 144 лв. до 672 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор
за диагностика и ремонт на два багера по фактура № **********/06.11.2018
г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане;
3/ в частта, с
която е уважен искът на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК:
*********, против „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, за
сумата над 400 лв. до присъдения с решението размер от 606 лв. по фактура № ********** като дадена на отпаднало
основание – развален договор за продажба, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на исковата молба – 28.02.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; 4/ в частта относно разноските, с
която „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, сумата от 471,68
лв. – разноски в производството пред първата инстанция, а „Н И Н ТРАНСПОРТ
ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 184,52 лв. – разноски в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „ЕФИР-РЕМОНТ
ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, сумата от още
29,20 лв. – разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от 17,23
лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 139,87
лв. – разноски в
производството пред въззивната инстанция.
Решението в частта, с
която е уважен искът на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК:
*********, против „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, за
сумата от 400 лв. по фактура № **********
като дадена на отпаднало основание – развален договор за продажба, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
28.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: