Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 17. 06. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 10993 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К.срещу
решение № 161920, постановено на 28. 07. 2020 г. от Софийския районен съд,
125-ти състав, по гр. д. № 53477 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд частично е отхвърлил четирите кумулативно съединени искове за
установяването на съществуването на вземания за предоставяне на топлинна
енергия, осъществяване на услугата дялово разпределение и обезщетения за
забава. Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която исковете са
частично отхвърлени. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че
районният съд неправилно е приел вземанията за частично погасени по давност.
Позовава се на общите условия от 2014 г. и заявява, че задължението става
изискуемо в посочения от общите условия срок след издаването на общата фактура,
а не както е приел първоинстанционният съд след издаването на кредитните
известия за прогнозно начислените суми. Твърди, че към датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК дължимите суми не са погасени по давност. По
отношение на претендираната сума за дялово разпределение счита, че е приложима
петгодишната погасителна давност, тъй като вземането не е периодично плащане
съгласно чл. 111, б. “в”. Добавя, че възприетите от съда суми за извършени
плащания не съответстват на правната и фактическа обстановка. Иска от въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да уважи въззивната жалба и предявените искове изцяло.
Претендира разноски за настоящата инстанция, както и възнаграждение за един
юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
(“становише”) от ответницата в първоинстанционното производство И.Н.Г., адрес ***/III
(въззиваемa). Заявява, че с платежно нареждане се е издължила на въззивника
съобразно постановеното от Софийския районен съд. Твърди, че вече няма никакво отношение към процесния имот.
Надява се Софийският градски съд да прекрати всякакви съдебни процедури срещу
нея, тъй като не е съсобственик, не е била и не е абонат на “Т.С.” ЕАД в горния
имот.
Третото лице помагач “П.И.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в съответен размер. По тези съображения жалбата е
процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му приема
следното.
При проверката за правилността на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба
(чл. 269 ГПК). В разглеждания случай страните не спорят, а и от данните по
делото (договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверения за
наследници, приложени в заповедното дело) се установява, че в процесния
период от 01. 05. 2016 г. до 30. 04. 2018 г. между страните е било налице
валидно облигационно отношение, по силата на което въззивникът е доставял топлинна
енергия спрямо следни топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в град
София, ж. к. *******, абонатен номер 157213. Освен това въззивникът не е
оспорил фактическите и правни изводи на районния съд, че в процесния период
въззиваемата (ответницата) е била собственик на 1/12, а не на 1/2 от процесния
имот.
Възраженията на въззивника са във връзка изводите на районния съд за
частично погасяване на вземанията по давност.
Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и се осъществява при публично известни общи условия. Предвид
твърденията на ищеца (въззивника), приложимите общи условия към настоящото
облигационно отношение са общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2014 г. и общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. При това положение съгласно приложимите общи условия
(чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2014 г.,
съответно същите текстове от общите условия от 2016 г.) клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването
на фактурите на интернет страницата на продавача, съответно в 45-дневен срок от
изтичането на месеца, за който се отнасят. Публикуването на месечните фактури
на интернет страницата на продавача при действието на общите условия от 2014 г.
има характера на покана, поради което давността за тези вземания започва да
тече от възникването им съобразно чл. 114, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Що се отнася до месечните прогнозни вземания, възникнали при
действието на общите условия от 2016 г., давността за тях започва да тече от
настъпването на изискуемостта им съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
И в двата случая месечните прогнозни вземания за топлинна енергия се
погасяват с тригодишната давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД предвид разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011
г. на ОСГК на ВКС. Същото важи и за вземанията след годишното изравняване, за
които се издава обща фактура въз основа на изравнителните сметки, както и за
вземания за услугата дялово разпределение. Възражението на въззивника, че
погасителната давност за месечните прогнозни вземания започва да тече след
изравняването и издаването на общата фактура, е неоснователно. Месечните
прогнозни вземания са самостоятелни и давността започва да тече съобразно
общите условия от гореописаните моменти.
В настоящия случай от съдебно-техническата експертиза се установява, че
в процесния топлоснабден имот радиаторите са били демонтирани. При това
положение и в съответствие с чл. 153, ал. 6 ЗЕ е била начислявана топлинна
енергия само за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Резултатът
след изравняване за първата половина от процесния период (от 01. 05. 2016 г. до
30. 04. 2017 г.) е 234 лева и 98 стотинки за доплащане, а за втората половина
(от 01. 05. 2017 г. до 30. 04. 2018 г.) е 279 лева и 66 стотинки за доплащане.
Районният съд е изчислил размера на задълженията на въззиваемата
съобразно дела ѝ от процесния топлоснабден имот и правилно е приел за
погасени по давност вземанията с настъпил падеж до 04. 07. 2016 г. (три години
преди деня на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което прекъсва
давността предвид чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. “б” ЗЗД).
Крайната дължима сума от 117 лева и 15 стотинки за доставена топлинна енергия
съответства на частично основателното възражение за изтекла погасителна
давност.
Що се отнася до възражението на въззивника, че вземанията за стойността
на услугата дялово разпределение се погасяват с общата петгодишна погасителна
давност, въззивният съд приема същото за неоснователно. Уредите за дялово
разпределение се отчитат периодично. Самата услуга за дялово разпределение също
се отчита периодично. При това положение спрямо вземанията за стойността
ѝ също се прилага специалната тригодишна погасителна давност съобразно
чл. 111, б. “в” ЗЗД и предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения въззивният съд приема първоинстанционното
решение за правилно в обжалваната част.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски. Доколкото обаче тя
нито е претендирала, нито има данни да е осъществила разноски във въззивното
производство, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 32603, постановено на 04. 02. 2020 г. от
Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 7705 по описа за 2018 г. в обжалваната част, в която предявените кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите за признаване за установено, че И.Н.Г., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „*******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, са отхвърлени за горницата над уважения размер: за главница
за топлинна енергия – над сумата 117 лева и 15 стотинки до предявения размер от
902 лева и 51 стотинки, както и за период от 01. 05. 2015 г. до 30. 06. 2016
г., за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия над уважения
размер от 13 лева и 56 стотинки до предявения размер от 135 лева и 77 стотинки,
за дялово разпределение над уважения размер от 2 лева и 55 стотинки до
предявения размер от 15 лева и 97 стотинки, както и за вземането по фактура от
06. 2016 г.; за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
над уважения размер от 75 стотинки до предявения размер от 3 лева и 33
стотинки, както и за датата 30. 07. 2016 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “П.И.” ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.