Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.07.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание ,проведено на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурора Таня Коцева
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 172/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по глава 28-ма от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р.Х.М. с ЕГН ********** с адрес ***, за поставяне под пълно запрещение ,алтернативно- под ограничено запрещение- на брат й В.Х.М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** „Дом за стари хора“.Ищцата твърди,че вследствие инцидент брат и получил посттравматична енцефалопатия с нарушена памет, ограничен обхват на внимание и лесно би могъл да стане жертва на злоупотреби.Синът на ищцата, който живеел в С., посещавал често ответника в П., за да му помага, но вече нямал тази възможност поради семейни ангажименти.Ответникът бил настанен в дом за стари хора в Д. без знание на ищцата от негов приятел. От справка в имотния регистър ищцата установила,че на 20.10.2015г. ответникът е продал свой имот-магазин с площ 9.6 кв.м в Плевен; на 06.03.2015г. продал апартамента си в П.Притежавал много имоти: магазин с площ 8 кв.м в С.,ул.“. № 00,поземлен имот в гр.П.,апартамент от 72 кв.м в П.Прилага непълно копие на нот.акт № 167том осми д.№ 2810/1974г.на Плевенския районен съд за признаване право на собственост на апартамент придобит в дял от ЖСК ,без посочване на ЕГН; последната страница с подписите липсва.Представена е справка от имотния регистър, епикриза от 08.11.2014г. и етапна епикриза от 12.05.2015г.и копие от решение на ТЕЛК № 1538 от 16.06.2015г. със срок на инвалидизиране 01.06.2016г. като срокът на правото на „чужда помощ „ е бил 6 месеца.Иска се допускането на съдебно-психиатрична експертиза и разпит на един свидетел при довеждане.Съдът е уважил доказателствените искания; наред с това е изискал социален доклад от Д“СП“-Правец и служебно е разпитал втори свидетел-Ц.В.,посочена от ищеца в молба вх.№ 5117/25.05.2017г. като лицето, което е настанило ответника в Дома за стари хора в Д.
Особеният представител на ответника оспорва иска в срока по чл.131 ГПК.В пледоарията си по същество изменя становището си и заявява,че поставянето под ограничено запрещение е в интерес на ответника.
Представителят на СОП дава становище за поставяне на ответника под пълно запрещение, като в негови интерес е за настойник бъде назначен управителят на заведението, осъществяващо социалната услуга.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното:
От представената медицинска документация се установява,че ответникът е преживял тежък инцидент с травма на главата и загуба на съзнание; бил приет в състояние на посттравматичен шок на 20.10.2014г. и изписан на 08.11.2014г.като през тези 18 дни бил хоспитализиран МБАЛ ЕООД-Севлиево.Правени са интервенции само в гръдния кош.Срокът на инвалидизация е изтекъл и не е бил „безсрочен“ въпреки,че ответникът е в пенсионна възраст.Етапната епикриза е изготвена с оглед явяването на ТЕЛК.В експертното решение, изготвено 8 месеца след инцидента, е отбелязано,че вследствие на вътречерепна травма паметта е значително нарушена, активното внимание значително намалено по обхват,забавено с и със затруднена разпределяемост.Отбелязва се,че след изписването пациентът е „приведен в хоспис „Надежда“ с.Т.“.Това опровергава твърденията, че бил обгрижван от сина на ищцата,който живеел в С.В етапната епикриза се посочва,че бил доведен от „близки“,без уточнение дали това са ищцата и синът и.
Съдът доби лични впечатления от ответника и установи,че е спокоен, контактен, отговаря леко забавено, но адекватно на поставените въпроси като напълно разбира смисъла им.Със затруднения си спомня скорошни събития,особено числа и дати.Осъзнава че е болен, и че се нуждае от подкрепа при вземане на по-сложни решения,при условие,че ще има право да отстоява и собствените си желания.Съдът установи,че ответникът следеше внимателно заседанието и разпита на свидетеля, отговаряше не съда, адвокатите и вещото лице,без да показва умора и липса на концентрация, което продължи два часа /от 11.30 ч. до 13.32ч/.Непосредствено след приключване на заседанието остана на разположение на вещото лице за преглед.Ето защо съдът достига до извода,че с изключение на нарушенията на паметта, ответникът не страда от тежки когнитивни увреждания.
Свидетелят Б.-племенник на ответника и син на ищцата –установява,че непосредствено след инцидента ответникът не си спомнял нищо, бил напълно дезориентиран.След изписването му от Дом за стари хора-Тръстеник,където престоял около половин година , се подобрил и започнал да се грижи сам за себе си в своя дом в Плевен,пазарувал си сам. От месец декември 2016г. състоянието му се влошило- нямал желание да излиза, тъй като завалял сняг.Станал „смирен и доверчив“.
Свидетелката В.- негова приятелка от дълги години/потвърдено и от св.Б./, която го настанила в Дома в Д.- установява,че през месец февруари 2017г. ищецът бил в доста тежко физическо състояние- два пъти се наложило да викат спешна помощ, тъй като паднал поради хипертонична и диабетна криза.Психичното му състояние обаче било добро, бил“същият човек“.Дори и след инцидента не загубил интереса си към развлечения,но през зимата на 2016-2017г. физическото му здраве рязко се влошило.Съдът счита,че разликата в показанията на двамата свидетели относно наличие на промяна на личността на ответника се дължи на различния тип връзка, която последният има с двамата свидетели/роднинска към Б. и приятелска към В./.Племенникът твърди,че преди инцидента чичо му бил“инатлив“. Нормално е да се приеме,че към свидетелката ответникът винаги се е отнасял по-меко като към жена, още повече,че според двамата свидетели в миналото ответникът и Ц. са имали сантиментална връзка.
Съдебно-психиатричната експертиза установява,че вследствие претърпяна битова злополука на 20.10.2014г. ответникът има посттравматичен органичен мозъчен синдром с устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена дейност,нарушена концентрация и обхват на вниманието,потиснатост, емоционална лабилност,значително интелектуално-паметово снижение.По тази причина не е в състояние съвсем сам разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Съдът счита,че констатациите на вещото лице относно „трудно привличане на вниманието“ и „затруднена концентрация“отразяват факта,че единственият преглед, който е извършила,се състоя непосредствено след продължилото два астрономически часа съдебно заседание, в обедните часове, при положение,че ответникът страда от диабет и спадането на кръвната захар също влияе на концентрацията.Пониженото настроение на ответника също не би могло да се приеме изцяло като патологичен симптом, тъй като обективното състояние, в което се намира и промяната в начина му на живот естествено и нормално влияят негативно върху емоциите и самочувствието му.В с.з. на 06.07.2017г. вещото лице уточнява,че ответникът не би могъл да се справи с неща, които изискват сложна интелектуална оценка.
При съвкупната преценка на данните по делото и въз основа на личните си впечатления съдът достига до извода,че в интерес на ответника е да бъде поставен под ограничено запрещение по чл.5, ал.2 ЗЛС,съгласно която „ пълнолетни лица с такива страдания/визират се „слабоумие и душевна болест „ в ал.1/,чието състояние не е така тежко,за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение“.
Съгласно чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания/КПХУ-ДВ бр.37/2012г./,приложима като част от вътрешното ни право,хората с увреждания/психически,интелектуални и физически според дефинитивната норма на чл.1/ имат правоспособност и дееспособност, и ограничаването на правния им статут в обема на пълното запрещение е във фундаментално противоречие с принципите на КПХУ.Институтът на запрещението има предназначение да осигури възможност на лицата с психични и интелектуални увреждания да упражняват правата си и да защитават интересите си чрез мерки за защита и подкрепа, обезпечаващи личния избор на лицето според неговите желания и предпочитания.Те нямат за цел да ограничат ненужно възможността им да упражняват правата си чрез лични действия.Съгласно чл.3 от КПХУ на ООН от 2006г.,ратифицирана от България на 26.01.2012г., ратифицирана от ЕС на 22.01.2011г., общият принцип е зачитане на вътрешно присъщото достойнство,самостоятелността на индивида,включително свободата на личен избор и неговата независимост.От друга страна, Конвенцията признава по смисъла на разпоредбата на чл.1, ал.2 положението, че лицата с трайна физическа,психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност могат да бъдат възпрепятствани от състоянието си да участват пълноценно, ефективно и равноправно в обществото без необходимата подкрепа.Тъй като нормативната уредба все още не е хармонизирана с КПХУ, институтът на ограниченото запрещение може и следва да бъде прилаган,но само с оглед защита на интересите на хората с ментални увреждания и съобразно конкретните особености на всеки отделен случай.По настоящото дело се установява,че ответникът,дори и независимо от критериите на КПХУ,не следва да бъде поставян под пълно запрещение, тъй като реалният му когнитивен дефицит съответства на традиционния „медицински критерий“ на чл.5, ал.2 ЗЛС.Ето защо поставянето му под ограничено запрещение би осигурило подкрепа при вземане на решения със значителни последствия,изискващи по-сложна и обективна преценка.Ответникът е общителен,не проявява негативизъм и лесно се поддава на убеждаване,както подчертава свидетелят Б.,от което следва,че не би се противопоставил на оказаната му подкрепа,т.е.“ограниченото запрещение“ би защитило интересите му достатъчно ефикасно.Що се отнася до становището на прокурора,че в конкретния случай най-добра подкрепа на ответника би оказал управителят на социалното заведение, съдът намира,че в настоящото производство не е компетентен да разгледа въпроса за подходящия попечител.Това е от компетентността на органа по настойничеството и по попечителството съгласно чл.154 и сл. от СК и съдебният контрол се осъществява от районния съд по реда на чл.161 от СК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на осн.чл.5, ал.2 ЗЛС В.Х.М. с ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** Дом за стари хора“Л.“.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен седмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община Правец за учредяване на попечителство.
Съдия: