МОТИВИ по присъда № 99 от
02.08.2011 г. по нохд № 123 / 2011 г. на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** *** /***/ М.И.М. е роден на *** ***. Постъпил на
военна служба в БА на 28.10.2008 г. На заеманата
длъжност „***” е бил назначен със заповед № 242 от 29.06.2010 г. на командира
на военно формирование /в.ф./ *** – ***. Обща оценка от последната атестация –
не е атестиран. Участие в мисия извън страната – няма. Разрешение за достъп до
класифицирана информация : „поверително” валидно до 29.12.2013 г. /л.83 д.п./.
По време на службата си изпълнявал функционалните си задължения в пълен обем и
имал стремеж към лично усъвършенстване. Проявявал интерес към професията, имал
готовност за поемане на отговорност и вземане своевременни решение при изпълнение
на задълженията си. Бил психически здрав, проявявал устойчивост в стресови
ситуации. Умеел да работи в екип, уважавал колегите си. Притежавал добра обща
култура, интелект и възпитание /л.82 д.п./. Не е бил поощряван. Наказван веднъж
с „предупреждение за уволнение” /л.84 д.п./.
С Решение № 521 от 23.10.2009 г. по нохд № 521/2009 г. на
*** на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 650 лева за извършено на 16.08.2009 г. престъпление по чл. 216, ал.4,
вр.ал.1, т.2 от НК. Решението е влязло в сила на 10.11.2009 г. Глобата била
платена на 26.10.2009 г. Не е съден и не е осъждан за престъпление от общ
характер /л.79 д.п./.
По време на службата си, подсъдимият
извършил следното :
На 16.10.2010 г. в град *** , около
12.00 ч., подсъдимият *** М.М. и св. Д.П., който му бил на гости, посетили кафе
- аперитив „***” находящо се в центъра
на града. Двамата се настанили на масата в ляво от входа на заведението, непосредствено
до входната врата от вътрешната страна, като *** М. си поръчал кафе.
Около 14.00 ч., на същата дата, в
заведението влезли пострадалият Л.Д. и св. Я.Х. ***. Двамата преминали покрай
масата на *** М. и седнали на друга маса, която се намирала също в ляво от
входа на заведението, но по-навътре в залата за клиенти. Малко по-късно на
масата при св. Д. и св. Х. дошъл и св. Д.Д., който провел разговор със св. Х.
относно покупко-продажба на автомобила на св. Х..
Тъй като *** М. имал съмнения,
относно извършените няколко предходни кражби, в района около дома му, за които
подозирал св. Д. и за изясняване на тези съмнения, около 14:22 ч. отишъл на
масата, на която били седнали пострадалия Д. и свидетелите Х. и Д.. Застанал
прав до масата и провел разговор със св. Д., който седял на дивана в сепарето. В
последствие около 14:24 ч., в хода на разговора, пострадалия Д. попитал *** М.
какъв е той и го предизвикал с тежка обида, отправена по отношение на майка му,
като го напсувал с думите: „ще ти еба майката, боклук”. Подсъдимия се
почувствал много обиден от това, което казал пострадалия и му нанесъл един удар
с дясната си ръка свита в юмрук, в лицето. Другите двама свидетели Д. и Х.
станали от дивана на сепарето и започнали да разтървават *** М. и пострадалия Д.,
като към тях се присъединил и св. П.. В афектирано състояние *** М. хванал от
земята стоящата до него табуретка и я захвърлил към пострадалия Д., но не успял
да го улучи, благодарение на бързата реакция на пострадалия, който се отклонил
настрани и по този начин не бил ударен. В хода на скандала, двамата взаимно си
нанасяли обиди и закани един към друг. На присъстващите на инцидента свидетели
им направило впечатление, че след удара с ръка от страна на *** М., под лявото
око на лицето на пострадалия Д., се появил оток. Д. потърсил съдействие от
барманката в заведението - свидетелката К., която му дала лед за спадане на
отока. От своя страна св. К. се обадила на мобилния телефон на собственика на
заведението св. П.М. и му обяснила за случилото се. След около пет минути, св. М.
пристигнал в заведението и последователно провел разговор с *** М. и
пострадалия Д. относно инцидента.
След приключване на скандала,
пострадалият Д. напуснал заведението и се отправил към дежурния кабинет в
поликлиниката в гр. *** , където му
била оказана медицинска помощ.
По искане на собственика на
заведението – св. М., мястото напуснал и *** М., заедно със св. П. .
На 19.10.2010 г. пострадалия Д. е
бил прегледан от съдебен лекар в град ***, който му издал съдебно медицинско
удостоверение /л.18 д.п./.
На 21.10.2010 г. пострадалия Д. подал
жалба до началника на УП – *** /л.17
д.п./.
От назначената и изготвена по
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни е със заключение, че в резултат на възникнал
инцидент на 16.10.2010 г. в кафе-аперитив „***” град *** , на Л.И.Д. е било причинено: счупване на
лявата зигоматична /ябълчна/ кост с наличие на кръв в синуса, което е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни, тъй
като за зигоматичната кост се залавят част от дъвкателните мускули; кръвоизлив
под склерата на лявата очна ябълка; оток и кръвоизлив на клепачите на лявото
око; оток на меките тъкани в лява лицева половина, които са довели в цялост до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията са
получени от удар с или върху твърд, тъп предмет и напълно е възможно да са
получени от силен удар с юмрук в тази
област /л.54-57 д.п./.
В съдебно заседание вещото лице
д-р Т.Х. заяви, че поддържа заключението си. Допълнително добавя, че става
въпрос за синуса на горната челюст, което било една кухина. Заяви, че това
увреждане не е постоянно и не е завинаги, което с времето щяло да отзвучи, т.е.
да се възстанови от само себе си.
С гореописаните действия, подсъдимият
*** М.И.М. е извършил престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 16.10.2010 г. в 14:24 ч. в
кафе-аперитив „***” в гр. *** , в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с тежка обида /изричане на псувня отправена към неговата майка –
ще ти еба майката, боклук/, нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в
областта на лявата част на лицето на ц.л. Л.И.Д. ***, като му причинил счупване
на лявата зигоматична кост на лицето, на която се залавят дъвкателните мускули,
съпроводена с наличие на кръв в синуса, кръвоизлив под склерата на лявата очна
ябълка, отток и кръвонасядане на клепача на лявото око и оток на меките тъкани
в лявата лицева половина в причинно-следствена връзка, с което му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето на Д. за продължителен период от време по-дълъг от 30 дни.
С внесения в съда обвинителният
акт, подсъдимия *** М.И.Д. е бил предадена на съд за това, че на 16.10.2010 г. в 14:24 часа в кафе-аперитив „***” в гр. *** , е нанесъл
удар с дясната си ръка, свита в юмрук в областта на лявата част на лицето на ц.л.
Л.И.Д. ***, като му причинил счупване на лявата зигоматична кост на лицето, на
която се залавят дъвкателните мускули, съпроводена с наличие на кръв в синуса,
кръвоизлив под склерата на лявата очна ябълка, оток и кръвонасядане на клепача
на лявото око и отток на меките тъкани в лявата лицева половина в
причинно-следствена връзка, от което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говоренето на Д. за
продължителен период от време по-дълъг от 30 дни -
престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид, че *** М.,
със съдебния акт е признат за виновен, за извършено престъпление, наказуемо
чл.132, ал.1, т.2 от НК за това, че по същото време, място и начин е причинил
средна телесна повреда, със същите телесни увреждания на Л.И.Д., но в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида намира, че
същия следва да бъде признат на невинен и оправдан по първоначално повдигнатото
му обвинение по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1
от НК.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание и
лекомислие, занижена самодисциплина.
МОТИВИ
: засегнати чест и достойнство на неговата майка.
Така описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена от обясненията на *** М.М., от
показанията на свидетелите Д.Д., Я.Х., Д.П., П.М., Е.К., С.К., П. П., Г.С. и
частично от показанията на Л.Д., от СМУ, съдебно-медицинската експертиза и от
останалите писмени доказателства по делото. Изложената по-горе фактическа
обстановка се подкрепя изцяло и от огледа на вещественото доказателство – СД –
диск от охранителните камери в кафе-аперитив „***” в гр. *** .
Представителят на държавното
обвинение, в обвинителната си реч заяви, че в проведеното съдебно следствие по
безспорен и категоричен начин се е установила и потвърдила фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и по същество излага следната обстановка, че към 14:22
часа подсъдимия М. по свое решение станал от масата си и се придвижил към
пострадалия Д., тъй като подозирал същия в извършване на кражби. За това решил
да му поиска сметка и с цел да предотврати евентуални кражби към него. М.
застанал срещу Д. и започнал да води монолог. Поради обстоятелството, че в
заведението имало повишена музика, Д. станал с цел да се приближи към М. и
между двамата започнал диалог. По време на разговора им, М. нанесъл удар с ръка
в лицето на Д., в следствие на което на Д. била причинена средна телесна
повреда. Предлага съда, след като се съобрази със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, които прокурорът излага, да наложи на подсъдимия М.
наказание лишаване от свобода в размер на три години, което изпълнение да бъде
отложено също с изпитателен срок от три години.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец поддържа казаното от прокурора. Заявява, че за нея също е
безспорна фактическата обстановка, навеждаща на извършено деяние от М.. Твърди,
че всички свидетели били единодушни, че подсъдимия е автор на инкриминираното
деяние, което бил извършил без повод и без мотив. Твърди, че Д. бил напсувал
подсъдимия бил факт, който не се подкрепял от съдържанието от доказателствения
материал. Заявява, че раздразнение е нямало от страна на пострадалия. Счита, че
не може да се даде вяра на показанията на св. П., тъй като същия бил приятел на
подсъдимия и негов колега. Предлага съдът да му наложи условна присъда. Моли
съдът да определи размера на предявения граждански иск по справедливост.
От своя страна защитата на подсъдимия
счита, че безспорно ясно и категорично в настоящия процес било доказано, че
подсъдимия е ударил по лявата скула пострадалия, в следствие на което му
причинил средна телесна повреда. Счита, че описаната в обвинителния акт правна
квалификация следва да претърпи промяна, с оглед доказателствата, които били
изяснени в съдебната фаза. На мнение е, че по време на съдебното следствие се
доказала малко по – различна фактическа обстановка от описаната в обвинителния
акт, а именно, че телесната повреда е причинена в следствие на силно
раздразнение, причинено от Д. на М. с тежка обида. Пояснява, че подсъдимия М.
от десет години живее с майка си, която го е отгледала, без баща. Обръща
внимание, че любовта на подсъдимия е била насочена единствено и само към
неговата майка и една псувня, отправена към нея, силно го е раздразнила.
Изтъква, че св. П. описва същата обстановка, която е дал и подсъдимия. Косвено
се подкрепяли и от показанията на св. К. и св. К.. Защитата счита, че
нанесената телесна повреда на пострадалия е в следствие на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с тежка обида. Предлага съда да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и да му наложи административно наказания по
усмотрение на съда. Счита, че определения размер на гражданския иск следва да
бъде съобразен и с факта на нанесената обида.
Подсъдимия *** М. е съгласен с
казаното от неговия защитник и няма какво повече да добави. Съжалява за
стореното. По отношение на наказанието предоставя на съда да реши.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото преки и косвени доказателства, взети поединично и в тяхната
съвкупност, стигна до единствения извод, че деянието на подс. ***. М.М. съставлява
престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК. За да стигне до този извод, съдът
взе предвид показанията на свидетелите по делото, заключението на
съдебномедицинската експертиза, вещественото доказателство и е на мнение, че
следва да се даде вяра на твърдяното от подсъдимия *** М.М., че е ударил
пострадалия Д. едва тогава, след като последния го напсувал на майка.
Безспорно е установено, че на 16.10.2010 г. ***
М. и пострадалия Д. са се намирали в кафе – аперитив „***” в град *** .
Безспорно установено е, че в същото заведение са били и свидетелите Д.Д., Я.Х.,
Д.П., П.М., Е.К., С.К., П. П. и Г.С.. Безспорно установено е, че *** М. е
отишъл при пострадалия Д. и двамата са провели разговор. Безспорно установено
е, че в един момент *** М. е ударил с юмрук в лицето пострадалия Д.. По
тази фактическа обстановка няма спор по делото.
Спорния
момент, който би довел до инкриминиране на деянието от подсъдимия *** М. е,
дали при разговор с пострадалия Д. вътре в заведението, е причинил
инкриминираните телесните увреждания в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадала с тежка обида. Подсъдимият не отрича да е извършвал
такива действия по отношение на пострадалия Д., но това било предизвикано от
самия пострадал, с отправена към неговата майка псувня, казвайки му „ще ти еба
майката боклук”. Подсъдимия *** М. твърди, че отишъл при Д. да говори с него по
отношение на станали кражби в района, където живее, и че го бил виждал, с
негови приятели, да обикалят наоколо. Казал му да не барат по колите, тъй като
същите били паркирани на улицата. Д. му отвърнал, какъв бил той, след което го
напсувал на майка. М. се почувствал много обиден от изреченото от Д., тъй като
неговите родители са били разведени от преди десет години и бил отгледан единствено
от майка си. Чувайки отправената псувня, *** М. го ударил веднъж с юмрук по
лицето, след като двамата били разтървани от Д., Х. и П.. Бивайки още ядосан, ***
М. взел една табуретка и я захвърлил към Д.. Обстоятелството, че *** М. е
отишъл при пострадалия Д., че двамата известно време са разговаряли за някакви
кражби, че са се скарали, след което в един момент М. ударил Д., че М. е бил
много ядосан и е налитал на бой, се потвърждава от показанията на свидетелите -
Д., Х., П., М., К., П., С. и К.. Обстоятелството, че пострадалия Д. е напсувал
на майка *** М. се
потвърждава от показанията на св. П., който заявява че: „Това другото момче
което беше, пострадалото, нещо си говориха с М., после взеха да се бутат и да
се карат и след това той го напсува и М. удари другото момче”. Косвено се
потвърждава и от показанията на св. М.-собственик на заведението, който заявява,
че М. и Д. са имали някакъв конфликт за някакви кражби. Твърди, че пред него М.
му заявил, че Л.Д. го бил напсувал. Обстоятелството, че *** М., след отправената
му псувня е бил силно раздразнен и ядосан, се потвърждава от показанията на св.
П., който заявява, че М. се заканвал да бие момчето. По едно време М., който
бил много ядосан, хванал и хвърлил една табуретка в заведението. Потвърждава се
и от показанията на св. Д., който заявява, че докато разговарял с Я.Х., Д. и М.
също говорели нещо. Забелязал, че М. се вкопчил в Д.. Били ги разделили, но М.
отново налитал на бой срещу Д.. М. бил много агресивен. По едно време М.
хвърлил един стол по Д.. Обясненията на подсъдимия *** М., по тези цитирани по-горе обстоятелства,
съдът намира за не противоречиви помежду им и с тези на посочените свидетели.
Всички те взаимно се допълват и пресъздават изцяло изложената по-горе
фактическа обстановка, поради което същите следва да се кредитират. Това
позволява съдът да даде вяра на казаното от *** М. и да приеме за безспорно
установени обстоятелствата, съдържащи се в неговите обяснения, относно
нанесените телесни повреди, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с тежка обида. Поради тази причина съдът кредитира обясненията на
подсъдимия.
Съдът
стигна до извода, че са налице всички признаци на инкриминираното деяние. По
делото безспорно е установено, че в един непродължителен период от време на 16.10.2010
г., подсъдимият *** М.М. и пострадалия Л.Д. са се намирали заедно в кафе –
аперитив „***” град *** . Установено е, че двамата са водели разговор по
отношение на извършени кражби в района където живее подсъдимия. Установено е, че
веднъж подсъдимия е упражнил насилие по отношение на пострадалия. Установено е,
че пострадалия тежко е обидил подсъдимия, като е отправил псувня към неговата
майка изричайки: ”ще ти еба майката, боклук”. Именно тази обида, насочена срещу
майката на подсъдимия, която е засегнала до дълбока болка чувствата на
подсъдимия към майка си, която е в причинно-следствена връзка, в състояние на
силно раздразнение, е причинил телесни повреди на пострадалия.
Силното
раздразнено състояние предполага такова психично състояние да дееца, при което
нормалният психичен процес за оценка на събитията и нагаждане постъпките му, в
съгласие с изискванията на законността, е смутен, макар и не до степен на пълна
невнемяемост – патологичния афект. В този случай, способността на дееца да
разбира ясно свойството и значението на това, което върши и да ръководи
постъпките си, силно се ограничава, поради внезапно възникнало силно вълнение.
Колкото повече способността на дееца да разбира свойството и значението на
своите действия и да ръководи постъпките си намалява, толкова по-малко е и
неговата вина, и когато тя изчезне, отпада и неговата вменяемост и той не може
да бъде държан отговорен за извършеното деяние, поради липса на вина.
Върховния съд определя
понятието „състояние на силно раздразнение”, като емоционален процес,
предизвикан от определен дразнител и протичащ стремително и бурно. Обикновено,
това състояние има характер на краткотрайно избухване, поради това умисълът тук
е внезапен, свързан със силното раздразнение, което е довело психиката на дееца
в такова състояние, че неговата способност да разбира свойството на това което
върши и да ръководи постъпките си, е силно
намалена. Необходимо е да се приведе
незабавно в изпълнение внезапно възникналото намерение. В този кратък момент
трябва да възникне намерението за насилието и в същия момент това намерение
трябва да бъде приведено в изпълнение. Състоянието на силно раздразнение трябва
да е предизвикано от пострадалия с определени средства - с тежка обида, с
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния. Не всяка обидна дума и не при
всички обстоятелства тя е от естество да предизвика силно раздразнение и да
създаде предпоставки за прилагане на чл.132, ал.1 от НК. В конкретния случай,
подсъдимия, който е изпитвал чувство на обич към майка си, която го е отгледала
сама и без баща, бивайки тежко обиден от пострадалия с отправена псувня по
отношение на неговата майка, подсъдимия е изпаднал в моментно състояние на
силно раздразнение, след което е извършил и насилието, по отношения на
пострадалия.
Интервалът от време,
през който афектът може да трае, не е константна величина. Той може да бъде
по-дълъг или по-къс. Понякога той може да трае само секунди или минути, но той
може да бъде и повече. Съществено е да се констатира, че от момента, когато е
възникнал афектът, до момента на извършване на насилствените действия, той не е
престанал да съществува, че състоянието на силно раздразнение е продължило да
бушува в душата на подсъдимия. В конкретния случай, от показанията на свидетелите
и от вещественото доказателство се установи, че този интервал е траял около
една минута /от 14:23.40 до 14:24.05/, през който период, това състояние на
подсъдимия, не е преставало да съществува, като същият без прекъсване е
упражнявал своето насилие спрямо пострадалия.
Налице
е обект на престъплението, здравето на човека. Обективната страна се изразява в
повреди върху тялото на пострадалия, които са причинени чрез противоправно
нараняване с физическо въздействие от страна на подсъдимия. В конкретния случай
са засегнати интересите на личността, свързани с посегателството върху
личността, с нанасяне на удар с ръка.
От
субективна страна е налице изискуемата форма на вина – внезапен умисъл, свързан
със силно раздразнение. Подсъдимият е желал този резултат и със своите
действия, той пряко се е насочили към него и тези негови действия са от такова
естество, че могат да доведат до него.
От
обективна страна, извършеното от подсъдимият деяние, се подкрепя от събраните
по делото доказателства: неговите самопризнания, свидетелски показания,
писмените доказателства: медицинска документация и съдебно-медицинската
експертиза и вещественото докателство.
Поради
изложените по - горе съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани от
защитата на подсъдимия в пледоарията и ги намира за правилни, обосновани и
юридически издържани. На същата база, съдът намира съображенията на
представителя на държавното обвинение и на повереника на гражданския ищец и
частен обвинител за несъстоятелни и необосновани.
Всичко
това, изложено по - горе, води съда до единствения категоричен извод, че с
противоправните си действия, които са извършени виновно, подсъдимият *** М.М. е
извършил деяние съставляващо престъпление против телесната неприкосновеност,
причинено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
тежка обида, наказуемо по чл.132, ал.1, т.2
от НК.
Съдът, като се съобрази с наказателния текст от
закона, по който подсъдимия е признат за виновен намира, че са налице
предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на подсъдимия *** М.М. от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. За
извършеното от подсъдимия престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.132,
ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година.
Същия е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма раздел четвърти от
НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди, причиненото увреждане
не е тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не е
за множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е записано, че *** М. и св. П., след като седнали на масата в
ляво от входа на заведението, си поръчали алкохол, без да е конкретизиран какъв
по вид и количество. По време на съдебното следствие, съдът положи усилия да
изясни тези обстоятелства, но от свидетелските показания не се установи по един
безспорен и категоричен начин употребявал ли е подсъдимия алкохол, какъв по вид
и в какво количество, поради което съдът дава вяра на твърдяното от подсъдимия,
че не е употребявал алкохол.
Извършването на телесните увреждания, в състояние
на силно раздразнение, при условията на чл.132, ал.1 от НК, указва на по-малка
степен на обществена опасност и обуславя прилагането на смекчените санкции. При определяне размера на административното
наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на подсъдимия *** М.М., с което
е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, трудовата му
ангажираност като военнослужещ и добрите характеристични данни като такъв,
критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене, че
стореното е изолиран случай в неговия живот, както и наложеното му през 2009 г.
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и след като се съобрази с
финансовото му състояние, му определя административно наказание глоба под
средния й размер, при наличие на значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно 2 000
/две хиляди/ лева.
Съдът
намира, че предявения от гражданския ищец Л.И.Д. граждански иск против
подсъдимия *** М.М. за сумата в размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, за
причинени неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, е доказан по
основание. Като е извършил описаното по-горе противоправно деяние,
инкриминирано с настоящата присъда, подсъдимият виновно и противоправно е
причинил телесни увреждания на пострадалия Д.. Съдът, като взе предвид
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
становището на вещото лице, относно характера на телесните увреждания, процеса
на оздравяването им, становището на страните, относно размера на предявения иск
и като се съобрази с практиката на съда намира, че сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева е достатъчна да обезщети пострадалия Л.Д., поради което за толкова
съдът го уважи, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, считано
от датата на увреждането – 16.10.2010 г., а в полза на държавата, подсъдимия следва
да заплати сумата в размер на 200,00 лева държавна такса, върху уважената част
от иска, като в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000
лева, съдът го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като взе предвид, че по делото е приложено като веществено доказателство: един брой CD – R диск, 700:MBq 80 min., марка
„Maxell”, иззет с протокол за доброволно предаване от 18.10.2010 г.,
представляващ запис от охранителните камери на кафе-аператив „***”, с изписан
надпис върху него с черна химикална паста Кафе-аператив „***” – гр. *** 16.10.2010 г. намира, че след влизане
на Присъдата в
законна сила, следва да се върне на П.Б.М. ***, ул. “***, с ЕГН : **********,
като негов собственик.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия *** М.М. е признат за виновен намира, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото деловодни
разноски в размер на 71.08 /седемдесет и един лева и осем стотинки/, представляващи
възнаграждение на вещо лице, за явяването му в съдебно заседание и защита по изготвената
съдебно – медицинска експертиза и пътни пари.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия *** М.М. е признат за виновен намира, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на РС
„Военна полиция” - гр. *** направените по
делото деловодни разноски в размер на 82,00 /осемдесет и два/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице за изготвената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза и пътни пари на свидетел.
Водим
от гореизложеното, от събраните по делото доказателства и проверени
непосредствено в съдебно заседание, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
16 август 2011 год.
гр. Пловдив