О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   гр. Габрово, 03.12.2018г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Габровски окръжен съд в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.Топалова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  В. Генжова

                                                                                                Г. Косева

  при секретаря..............., като разгледа докладваното от съдията Генжова В.ч.гр.д.№281 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ал.3 ГПК.

            Обжалвано е определение №114/ 12.09.2018г. по гр.д.№228/2018г. на Тревненският районен съд с което на осн. чл. 248 ГПК е допълнено протоколно определение от 26.07.2018г. по гр.д. № 228/18г. на ТРС в частта за разноските и жалбоподателят К.Н.Г. е осъден да заплати на Т.Д.Д. направените по делото разноски в размер на 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.4 ГПК .

            В жалбата се излага, че определението на ТРС било неправилно.Едва с молбата си за допълване протоколното определение на съда от 26.07.2018г.  Д. представила доказателства за направените от нея разноски по делото. Счита, че към тази дата възможността за депозиране на доказателства за направените разноски по гр.д. № 228/18г. на ТРС е преклудирана, тъй като доказателството е представено след установения от закона срок за представяне на доказателства. За да уважи искането ТРС приел, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен преди датата на последното по делото заседание. Твърди, че релевантният факт е не кога е сключен договора, а кога е представен по делото.Претендирано е обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което искането за присъждане на разноски на  Т.Д. да бъде отхвърлено.

            Ответника по жалбата е подал отговор, в който е изложил съображенията си, че същата е  неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

 Окръжният съд счита, че обжалваното определение на районният съд е правилно и подадената срещу него  жалба е неоснователна по следните съображения:

            За да присъди на ответницата по насрещния иск В.Д. разноски по делото първоинстанционният съд е приел, че видно от представените с молбата по чл. 248 ГПК доказателства, тя е направила разноски за адвокатско възнаграждение по този иск в размер на 350 лв. Изложени са съображения, че разноските да адвокатско възнаграждение са заплатени от Д. преди прекратяване производството по делото и при този изход на спора, същите й се далжат. Изводите на съда са правилни.

            Единственият довод за незаконосъобразност на обжалваното определение, съдържащ се във въззивната частна жалба е, че представянето на доказателство за направените разноски едва с молбата по ч. 248 ГПК е преклудирано.

            Това  възражение, направено и пред първоинстанционния съд е неоснователно, както правилно е приела и първата инстанция.

            Видно от данните по делото, че то е образувано по искова молба на Т.Д. против К.Г. и е с правно основание чл. 59 СК, за ограничаване режима на лични отношения между малолетнтото дете И. Г. и неговият баща. Ответникът е предявил насрещен иск отново с правно основание чл. 59 СК с искане за разширяване режима на лични отношения с детето И. Г.. След изготвяне доклада по чл. 140 ГПК ищата по първоначалния иск с нарочна молба е оттеглила иска и производството по делото е прекратено в тази част с влязло в сила определение на осн. чл. 232 ГПК.

            Преди първото по делото открито съдебно заседание е постъпила и молба от К.Г., с която е  оттеглил иска по насрещния иск и производството по делото е прекратено и в тази част в първото по делото заседание.В това заседание нито една от страните не е участвала лично. Не е спорно, че доказателства за направените от ответницата по насрещния иск разноски са представени едва с молбата за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските.

            При така установените факти, възражението в частната жалба, че правото на ответницата да представи доказателства за сторените разноски е преклудирано се явява неоснователно. Прекратяването на производството е извършено по молба на ищеца в първото по делото заседание, а ответникът не е участвал в него и не е имал възможност да представи доказателства за сторените разноски, както и да поиска присъждането им.Единствената му възможност да поиска присъждане на разноски и представи доказателства за сторените такива е в производството по чл. 248 ГПК, което е и сторил в предвидения за това законен срок. А видно от договора за правна помощ, че заплащането на адвокатското възнаграждение е извършено преди прекратяване на производството по делото,т.е. преди ответникът да е известен за изхода на спора и след предявяване на насрещния иск.Следователно на осн. чл. 78 ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, както правилно е преценил и първоинстанционния съд с обжалваният съдебен акт.

            По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.

            По отношение претенцията на ответницата по молбата за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК: Налице е трайна, непротиворечива и задължителна за съдилищата съдебна практика, че за производство по чл.248 ГПК не се присъждат разноски- определение № 66 от 2.02.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016г., IV г. о., ГК, определение № 300/2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, IV г. о. и др. Поради това за настоящото производство не се определят разноски, въпреки, че са поискани.

            По изложените съображения съдът

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на К.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. С.Л. против протоколно определение № 114/12.09.2018г. постановено по гр.д. № 228/2018г. на Тревненски районен съд, като неоснователна.

Оставя без уважение искането на Т.Д.Д., ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски в производството по чл. 274 във вр. с  чл. 248 ГПК, като неоснователно.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: