№16
гр. Силистра, 28.02.2019 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Виолета
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Добринка
Стоева
Кремена
Краева
При
секретаря Д. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева
въззивно търговско дело № 157/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
I.БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД ЕООД , ЕИК ********* обжалва
решение № 129/ 04.06.2018г. постановено по гр.д. № 1146/2017г. по описа на РС
Силистра, в частта му, с която е уважен предявеният от ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД евентуален
иск и се обявява за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД по отношение на ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД, договора за
аренда на земеделски земи от 08. 03. 2017 г., сключен между БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД
ЕООД, в качеството на арендатор, и Д.Й.Д.,
в качеството на арендодател, под № 200, том I,
рег. № 1448/ 2017 г. на нотариус Румен Тодоров, вписан в Служба по вписвания с
вх. рег. № 1035 / 08.03.201г., акт № 46 , том II, дв.
вх. рег.№ 1029/2017г., досежно 28 бр. земеделски имоти.
Искането е да се отмени в обжалваната част решението,
като се отхвърли предявената претенция.
Претендира разноски за производството.
Ответникът по жалбата - ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД, ЕИК201655594 депозира
становище за неоснователност на жалбата.
II.ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД, ЕИК201655594 обжалва решение №
129/ 04.06.2018г. постановено по гр.д. № 1146/2017г. по описа на РС Силистра, в
частта, в която се отхвърлят като
неоснователни предявените искове от ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД против БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД
ЕООД и Д.Й.Д., както следва: за
обявяване на нищожността на договора за аренда, сключен между ответниците на
08. 03. 2017г., № 200, том I, рег. № 1448/ 2017 г. на нотариус Румен Тодоров,
вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 1035 / 08.03.201г., акт № 46 , том
II, дв. вх. рег.№ 1029/2017г., досежно 28 бр. имоти;
предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 453 ГПК относно
установяване на факта, че описаният по-горе договор за аренда относно същите
28бр. имота е недействителен по отношение на ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД.
Искането е да се
отмени решението в обжалваните части като се уважат изцяло предявените искове.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД ЕООД
депозира становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
На
снование чл. 265, ал.2 от ГПК е конституиран Д.Й.Д., като задължителен другар на въззивника -
БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД ЕООД. Становище по делото не е депозирано.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбите за
допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирани лица имащи
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледани по същество ОС намира и двете
въззивни жалби за неоснователни, по следните съображения:
Единственото
оплакване във въззивната жалба на БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД ЕООД е, че първоинстанционното решение не било
обосновано по изводите за наличието на намерение за увреждане у законния
представител на първия ответник – управителя Яник Мекушин. Субективния елемент от фактическия състав на
предявения иск, с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД, не е доказан и искът е
неоснователен.
Това
оплакване въззивният съд преценява за неоснователно, тъй като РС Силистра е
постановил решението си, като правилно е мотивирал същото със събраните по
делото доказателства и позоваване на относимата съдебна практика,
при
адекватно
извършен доказателствен анализ. По този въпрос съдът се
е позовал на това, че към момента на сключване на договора за аренда (м. март
2017 г.) имотите са били предоставени за обработка на трето лице и процесният
договор е бил за следващата стопанска година – 2017/ 2018 г., т. е. сключването
на договора не е било наложително с оглед стопанисването и обработката на
земите; сключен по времето, през което се е провеждала
публичната продан на имотите, респ. страните по него са били наясно с факта, че
земите скоро ще имат нов собственик и посредством договора ще му бъдат наложени
условия, които той няма да е в състояние да промени – като например условието
за заплащане на по-ниска арендна цена и невъзможност
за купувача да се ползва лично земите.
Подадената от БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД ЕООД въззивна жалба не налага промяна в мотивите на
първоинстанционното решение, а относно доводите за липсвата
на данни, управителят на ТД да е знаел за обявената публична прода на имотите, предмет на договора за аренда и
неправилно обсъждане на тези факти в посочения от съда аспект, въззивният съд
намира следното: Върху имотите има изпълнителна възбрана от съдебен изпълнител.
Оповестително – защитната функция на вписаната възбрана дава гласност на
предприетото принудително изпълнение. Поради което и самото съществуване на
вписана възбрана, въззивният съд намира за достатъчно за да се приеме знание за
съществуването на изпълнително производство за вземане, насочено срещу арендодателя
по договора. Добросъвестното упражняване на права от страна на третото лице предполага
осведомяване от негова страна за хода на изпълнителното производство, респ.
обявената в конкретния случай публична продан на имотите, предмет на договора
за аренда. При тези обстоятелства при всички положения с действията на
ответниците се компрометират правата на бъдещия купувач при публичната продан.
Затова посочената установеност покрива и втората и кумулативно изискуема част
за знание у третото лице, а именно че с извършената сделка длъжника уврежда
кредитора си - в този смисъл разрешението дадено с решение № 60 от
20.04.2017г. по гр.д.№ 3094/16г., по описа на ВКС, ІV г.о., което следва да се възприема
съответно на спецификата на случая. При това положение не може да бъде
зачетен интересът на третото лице – котрагент на длъжника, както сочи
жалбоподателят, с аргументи, че когато кредиторът е придобил вземане от
влошилия положението си длъжник, той върши това на свой риск. Именно
обсъждания неприемлив за взискателя/купувача- чл.496 резултат е наложил и
по-новата законодателна уредба. След договарянето между ответниците по
настоящия спор, е въведена новата разпоредба на чл. 453 ГПК която предвижда изрично
непротивопоставимост на взискателя, (респ. и на
приобретателя при публична продан), на
сключените от длъжника договори за наем и аренда. Новото законодателно
разрешение ведно с мотивите за промяната към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 754-01-12 от 30.05.2017 г.,
44-то НС) са в подкрепа изводите и на двете инстанции по повдигнатия от
жалбоподателя въпрос. Предвид това жалбата на БОСТЪН ЛЕНД
ФЪНД ЕООД се отклонява.
ОС намира за неоснователна и въззивната жалба подадена от ИНТЕР ЛЕС – 11 ООД в неизгодната за него част относно отхвърляне на претенциите му по чл. 26, ал. 2 и ал. 1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 453 ГПК. Първата инстанция е разгледала доводите на ищеца за нищожност на процесния договор, които изцяло се преповтарят пред въззивния съд и е достигнала до заключение, че са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора следва да се преценява към датата на сключване на сделката. До съставянето на постановление за възлагане и влизането му в сила, собственик на продаваните на публичната продан имоти е длъжникът в изпълнителния процес, който би могъл валидно да изяви воля за сключване на аренден договор. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне закона се прави също за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Въвеждане на новото правило на т.5 на чл.453 ГПК е прието с изменение на закона в по-късен от релевантния момент - този на сключването на договора, поради което ищецът не би могъл да черпи основания от него, за да атакува валидността на договора за аренда. Поради това и последната претенция на ищеца се явява неоснователна. Провеждането на посочената законодателна инициатива е отчетено от въззивния съд като допълнителен аргумент по претенцията по чл.135 ЗЗД.
Затова
и двете жалби са неоснователни. Решението в обжалваните части следва да се
потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 129/
04.06.2018г. постановено по гр.д. № 1146/2017г. по описа на РС Силистра.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: