Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282
Гр. Габрово, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
районен съд в публично съдебно заседание на 06.08.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1824 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК ********* срещу А.Е.Д., с ЕГН **********,***
за
установяване на дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3673/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1285/2019 г. на
ГРС суми:
-
сумата 600 лева – главница, ведно
със законната лихва от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата 60,48
лева - договорна лихва по договор за заем;
- сумата 237,60
лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги;
- сумата 115,20
лева сума допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
- сумата 44,79
лева - лихва за забава по договор за заем;
- сумата 23,92 лева - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги.
С Определение №
6108/08.11.2019 г. делото е прекратено частично относно исковете за
установяване дължимостта на:
- сумата 60,48
лева - договорна лихва по договор за заем;
- сумата 237,60 лева - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги;
- сумата 115,20
лева сума допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
- сумата 44,79 лева - лихва за забава по
договор за заем;
- сумата 23,92
лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги.
Определението е
влязло в сила на 28.11.2019 г.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения относно
които не е прекратено делото:
1. От страна
на ищеца:
На
9.03.2018 г. между „Микро Кредит" АД и А.Е.Д. бил сключен договор за заем CrediHome
№ 1182-00034084, по силата на
който дружеството му предоставило заем в размер на 600,00 лева. Условията на
„Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът били неразделна част както от искането за кредит, така и от договора за заем. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че
е получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия
сума в общ размер на 660,48 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Срокът на
договора изтекъл на 30.08.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не извършвал плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
На 10.07.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********,
по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу А.Е.Д.,
произтичащи от Договор за заем CrediHome № 182-00034084
от дата 9.03.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”
АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх №:
УПЦ-П-МКР/1182- 00034084 от 12.07.2018 г. за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. На 27.08.2019 г. ищцовото дружество
изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. №
УПЦ-С-МКР/1182-00034084 чрез куриер. Писмото било пренасрочено към с. Копривец
с товарителница № 51271927 и било получено от ответника на 16.09.2019 г.
За извършената цесия длъжникът следвало да се счита
за уведомен и с приложеното към исковата
молба Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" изх. №: УПЦ-С-МКР/1182-00034084 от 27.08.2019 г. за извършената цесия.
От „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД било
подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образувано ч. гр. д. ч.гр.д. № 1285/2019 г.,
била издадена Заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искането на ищеца е съдът да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи следната сума:
-
сумата 600 лева – главница, ведно
със законната лихва от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението,
за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 3673/04.07.2019 г. по ч. гр. д. 1285/2019 г. на ГРС,
както и да му
бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски и тези,
направени в исковото такива, в това число юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева.
2. От страна на ответника:
Назначеният особен представител
на ответника оспорва иска, като неоснователен и недоказан.
Прави възражение относно наличие
на неравноправни по своя характер клаузи в процесния договор за заем.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна
намира следното:
1. Правна
квалификация:
Пред съда е
предявен установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните
права на ищеца се основават на разпоредбите
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/; чл. 99 от ЗЗД относно
прехвърляне на вземанията.
2. От фактическа страна:
Не се спори, че на 9.03.2018 г. е сключен договор за заем CrediHome № 1182-00034084 между „Микро
Кредит" АД, като заемодател и ответника А.Е.Д., като заемател за кредит в
размер на 600,00 лева, като заемната сума била предоставена на ответника, видно
от отразената в договора декларация и разписка за получена заемна сума.
Общите условия към договора за кредит,
подписани от страните, съдържат клауза, даваща право на заемателя да прехвърли
вземането си. На 10.07.2018 г. вземаното
на заемодателя, произтичащо от процесния договор било прехвърлено ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности на ищеца по делото, съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,, сключен между „Микро
Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********, чийто правоприемник е ищецът по делото.
3. От правна страна:
3.1. Относно уведомяването
на длъжника за извършената цесия:
По делото няма
доказателства преди завеждането на делото ответникът да е получил съобщение за
извършената цесия.
Към исковата молба е приложено уведомително
писмо за извършената цесия. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложеното към нея уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения особен
представител. Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с
исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по
реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От датата на връчване исковата молба и
приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на
длъжника. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото
същия не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния
кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес
на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и двойно
плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е навел
подобни твърдения. Не се доказва такова плащане и от извършената
съдебно-счетоводна експертиза.
3.2. Относно дължимостта на главницата:
Главница по
договора за кредит, представляваща невърната част от заемната сума е дължима
дори при недействителен договор, съгласно чл. 23 от ЗПК – в конкретния случай исковата сума представлява невърнатата
главница. От страна на ответника не се сочат данни да са извръшвани каквито и
да било погасявания по кредита. Поради това искът за главница следва да бъде уважен
изцяло.
4. Относно претенциите за разноски:
4.1. По исковото производство:
С оглед уважаването на иска изцяло, на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковото
производство разноски за държавна такса върху
главница в размер на 25,00 лева.
Относно
разноските за особен представител направени от ищеца в размер на 150 лева, същите следва да бъдат
присъдени пропорционално на уважената част от иска в размер на 83,18 лева.
Претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева следва да бъде
уважена частично. Съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено
възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева. Настоящото дело е разгледано в
едно заседание. С оглед фактическата и правната му сложност, и материалния
интерес следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер около
минималния, а именно 120 лева. Пропорционално
на уважената част от иска юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
присъдено в размер на 66,54 лева.
Общо
за исковото производство на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 174,72 лева.
4.2. По заповедното производство:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г.
на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно
присъдените със заповедта разноски за заповедното производство. В настоящото
производство е установена дължимостта само на присъдената главница, поради
което извършените разноски в заповедното
производсткво следва да бъдат присъдени пропорционално на установените за
дължими суми, присъдени със заповедта, а именно в размер на 41,59 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Е.Д., с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4:
сумата
600 лева – главница, ведно със
законната лихва от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението,
за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 3673/04.07.2019 г. по ч. гр. д. 1285/2019 г. на ГРС,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
2. ОСЪЖДА А.Е.Д., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 174,72 лева –
разноски по делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
3. ОСЪЖДА А.Е.Д.,
с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 41,59 лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: