ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47959
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110130925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД от ищеца „ЗД Евроинс“ АД срещу ответника Столична община за
заплащане на сумата от 882.71 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба /30.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 16.12.2023 г., на Околовръстен път, гр. София,
пред № 6, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***,
при движение в посочения пътен участък, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, резултат на което върху автомобила са
нанесени материални щети.
Сочи се че по силата на застрахователна полица №
505001000007854/09.09.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена
между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи
риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е изплатил на 29.12.2023 г. и на 12.02.2024 г. застрахователно
обезщетение равняващо се на сумите, необходими за отстраняване на щетите
по автомобила, възлизащо на сумата от 881.71 лева.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на
ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката
1
на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ срещу причинителя на вредата - ответника
Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но не е последвало
доброволно плащане на претендираната сума.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва се пасивната материална легитимация на ответника по спора, с
аргументи, че процесния пътен участък не се стопанисва от Столична община,
а от АПИ. В тази връзка се отправя искане за замяна на страна по реда на чл.
228 ГПК и насочване на иска на ищеца срещу Агенция пътна инфраструктура.
В условията на евентуално се прави искане за привличане на АПИ като
подпомагаща страна по реда на чл. 219 ГПК.
По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба
фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм
на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните
вреди и събитието. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска и като
недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана претенцията, същата се
оспорва като завишена.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По направеното искане по чл. 228 ГПК:
Съгласно чл. 228 ГПК, изменение на иска чрез замяна на някоя от
страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата
инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като
страна по делото.
Предприемането на процесуалното действия по изменение на иска
законодателят е предоставил единствено на ищеца, който със своите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба определя страните в
производството, респективно – би могъл да насочи иска си срещу друго лице.
С оглед на това, доколкото с такова процесуално право ответникът не
разполага, направеното от последния искане за замяната му с друго лице, се
явява процесуално недопустимо.
Изявлението му, независимо че не е предхождано от такова на ищеца, би
могло да се тълкува като антиципирано съгласие със замяната му по реда на
чл. 228, ал. 1 ГПК, в който смисъл ще бъде възприето от съда, в случай на
искане за замяна на страна, направено от ищеца.
По направеното искане по чл. 219 ГПК:
2
Привличането на трето лице-помагач по делото е допустимо, когато
страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от
делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата
страна от силата на мотивите.
С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели при
неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на
мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес,
воден между нея и привлеченото лице.
Ето защо, привличането се използва за обезпечаване благоприятния
изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице. В това се
изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице.
Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.
Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на
правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да
съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно
съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение,
като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
За да се допусне привличането на третото лице, трябва да се обоснове
правният интерес от неговото участие в производството, т. е. интересът му от
решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се посочи по какъв
начин това ще се отрази на правното положение на третото лице. Ако такъв
интерес не е обоснован в молбата по чл. 219 ГПК, същата следва да се остави
без уважение.
В конкретния случай, страната обосновава интереса си от привличането
на третото лице-помагач с обстоятелството, че счита, че не тя, а третото лице
носи материална отговорност за репариране на описаните в исковата молба
вреди.
Страната не твърди да притежава регресно вземане към помагача, а
такова не би могло и да бъде обосновано правно, доколкото евентуалната
основателност на предявения срещу ответника иск, би означавала, че съдът е
достигнал до извод, че отговорност за причинените вреди носи именно
ответника по делото.
Предвид изложеното, доколкото с привличането страната не цели да
обезпечи бъдещото упражняване на свои регресни права, направеното искане
по чл. 219 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154 ГПК:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
3
процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения, в това число за съпричиняване /за което
обстоятелство не сочи доказателства/
КАТО БЕЗСПОРНИ между страните следва да бъдат отделени
обстоятелствата, че между собственика на процесния автомобил и ищеца е
била сключена застраховка „Каско на МПС“, по силата на която ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 882.71 лева.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване
по делото и събирането им следва да бъде допуснато.
Направеното искане от страна на ищеца за назначаване на съдебно-
техническа експертиза и разпит на един свидетел при режим на призоваване,
съдът намира за допустими и относими към предмета на спора, поради което
следва да бъдат допуснати
Искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за снабдяване със съдебно
удостоверение следва да бъде уважено.
Искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК за снабдяване със
съдебно удостоверение следва да бъде уважено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.02.2025 г. от 14:00 ч., за когато да се призоват страните с препис от
определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщението, да
конкретизира исковата си молба като изложи фактически твърдения
относно вида на нанесените увреждания върху автомобила, както и на кого е
заплатил застрахователното обезщетение.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и
4
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА по почин на ищеца събирането на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на призоваване.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за призоваване на свидетеля в размер на 50
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят Й. М. И., ЕГН ********** на
установените адреси чрез справка в НДБН адреси, след представяне на
платежен документ за внесен депозит.
ДОПУСКА изготвянето на САТЕ по въпроси, формулирани от ищеца в
исковата молба.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението при
съобразяване на свидетелските показания.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на САТЕ в размер на 300 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. Х.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на платежния
документ за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ОТВЕТНИКА исканото на основание чл. 186 ГПК
съдебно удостоверение след заплащане на дължимата държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника по реда на чл.
228 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 219
ГПК за привличане на Агенция „Пътна инфраструктура“ като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Определението в тази му част подлежи на обжалване на основание чл.
220 ГПК с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на
ответника.
В останалата му част, определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5