Решение по дело №872/2015 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 164
Дата: 5 юни 2017 г. (в сила от 4 юли 2017 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20155310100872
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

                                                       гр.Асеновград, 05.06.2017г.                              

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр. с-в в открито заседание на единадесети май    две хиляди и седемнадесета    година в състав :

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря  ДАНИЕЛА МОКОВА        като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело №  872 по описа за 2015г. и като обсъди:

 

 

             Производство по чл.341 и сл. ГПК - във фазата по извършване на делбата.

           

             С решение по същото дело е допусната делба между      Г.Д.С. ***         и Б.Д.С. ***, върху: СОС с идентификатор 00702.531.128.1.3, по КК на    Асеновград,   с адрес на имота гр. Асеновград, ул. „Ген. Колев“ № 14 ет.3 ,    в сграда № 1 разположена в ПИ 00702.531.128, с предназначение на обекта: жилище апартамент, брой нива на обекта едно, с площ 97,00кв.м.,   ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от ПИ 00702.531.128 по КК на Асеновград с адрес  на имота гр. Асеновград, ул. „Ген. Колев“ № 14 с площ 426кв.м.,  при равни квоти.

             От ищеца  е заявена претенция по реда на чл. 346 ГПК за осъждане  ответника да му заплаща  обезщетение за лишаване  от ползването на  имота в размер на по 180лв, считано от 13.10.2015г    до 20.04.2016г, или в общ размер на 1104лв. Ангажира събиране на доказателства.

             Ответникът  оспорва така заявената претенция  по основание и размер , като заявява че  ищецът не е ползвал по предназначение стаята в имота, която е заета с вещи на  стринката на страните, а не е бил възпрепятстван да ползва имота.

             В преклузивния за това срок е заявена претенция по   реда на чл. 349 ал.2    ГПК от ответника  за възлагане в негов дял на допуснатия до делба имот. Твърди, че не само към  момента на откриване на наследството, но и преди това е живял в това жилище и продължава към момента да живее в него, а и това жилище се явява единствено за него. Сочи, че ползва заедно с приятелката си хол, заедно с кухня и санитарен възел, а една от останалите стаи използват за вещи и багаж, другата стая от апартамента е заета с вещи на съпругата на чичо му по бащина линия,  със знанието и съгласието на Г.Д.С..  Ангажира събиране на доказателства във връзка с така заявената претенция.

            Асеновградски   Районен Съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното :     На 13.10.2015г  ищецът е връчил на ответника покана  да започне да му заплаща по 180лв месечно за това, че е лишен от ползване на припадащата му се част от делбения имот. Съгласно представеното и прието по делото удостоверение от СВ  Асеновград при АВ, на името на Б.Д.С. има вписвания за периода от 01.01.1995г  до 18.04.2016г, както следва:  искова молба  от 24.06.2015г и покупко- продажба на недвижим имот  от 05.09.2012г. На 05.09.2012г   Райна Благоева Сотирова е продала на Б.Д.С. 4/6 ид. ч. от ПИ 00702.531.128 по КК на гр. Асеновград,  ул. „Генерал Колев“ 14 с площ по КК 426 кв м , урбанизирана територия, нтп ниско застрояване ,  която покупко- продажба е оформена с  НА 84 том VІ дело 1033 от2012г на нотариус Кожухарова. Ответникът представя и декларация СИС  в подкрепа на твърдението  си,  че единственото жилище което притежава е в съсобственост н Г.Д.С., и това е делбеният имот.   

            Съгласно заключението на допуснатата по делото СТЕ,   справедливата пазарна стойност на допуснатия до делба имот СОС с идентификатор 00702.531.128.1.13 по КК на гр. Асеновград, с адрес на имота гр. Асеновград,  ул. „Ген Колев“ № 14 ет3  в сграда № 1, разположена в ПИ 00702.531.128  с предназначение на обекта жилище апартамент, брой нива на обекта едно, с площ 97 кв м  ведно с 1/3 ид ч от общите части на сградата и 1/6 ид ч от ПИ  00702.531.128  по КК на Асеновград,  с адрес на имота гр. Асеновград ул. „Ген Колев“ № 14  с площ 426 кв м  е 64 560лв , а пазарната наемна стойност е в размер на 160лв на месец. След оспорване на заключението от ответника, е допуснато назначаването на повторна СТЕ. Вещото лице в  заключението на повторната СТЕ дава размер на пазарната стойност на делбения имот от 53 050лв, а като размер на месечния пазарен наем  посочва сумата от 183лв.  В заключението на тричленната  СТЕ, допусната във връзка с оспорване заключението по повторната СТЕ,    справедливата пазарна стойност на имота е изчислена в размер на  63800лв. След оспорване заключението по допуснатата тричленна СТЕ, е допуснато назначаването на повторна тричленна СТЕ. В заключението по допуснатата повторна тричленна СТЕ като справедлива пазарна стойност на допуснатия до делба имот е посочена сумата от 52 000лв, а за размер на пазарния наем за исковия период е посочена сумата от 1122лв.

              В хода на производството са събрани гласни доказателства.  Св Иван Говедарски(познава страните) твърди,  че ответникът живее на третия етаж от началото на  2016г,  а преди това е живеел на втория етаж, ищецът не живее в това жилище,  защото няма достъп до общото жилище , няма достъп до входната врата, няма ключ за нея.  Свидетелят заявява,  че когато се е продал апартамента на първия етаж, ищецът е искал да си вземе багаж  от там,  но вратата на къщата е била заключена, свидетелят е отишъл с него,  за да вземат багажа през есента на 2015г ,  отишли да вземат багаж от първия етаж, но входната врата за цялата кооперация е една,  вратата била заключена , преди ищецът е имал ключ за нея. Заявява на следващо място, че    ищецът няма достъп до никой от етажите на къщата , на третия етаж живее ответникът а на втория етаж има наематели. Твърди, че бащата на страните е живеел на третия етаж и двамата братя са се грижили за него, а когато са ходили есента на 2015г ищецът е опитал да отключи входната врата с ключа си но патронът бил сменен , след това свидетелят не е ходил в имота , не знае дали е заключен третия етаж, и дали ищецът е искал ключ от ответника. Св. М. Сотирова (съпруга на ищеца)  твърди, че не ползват жилището на ул. „Ген Колев“ 14 , тъй като ответникът не им дава достъп до там , не могат да ползват имота, тъй като входната врата винаги е заключена, сменена е  бравата и свидетелката и съпругът й не могат да влязат там  от есента на 2015г,  когато са напуснали имота. Заявява, че ищецът не е давал съгласие друг да ползва  наследственото жилище. Ответникът ползва целия етаж.  Св Ефтим Ефтимов (познава имота) , твърди че е ходил на гости на ответника , той винаги е живял на третия етаж, а когато ищецът се е оженил баща му освободил едната стая на третия етаж, а останалите стаи били за ответника и баща му, впоследствие ищецът се скарал с баща си и напуснал жилището за известно време, а ответникът се грижел за баща си , бащата на страните починал 2009г  , ответникът се грижил за него, и в момента живее в имота. Свидетелят заявява,   че е видял декември ищецът и съпругата му да влизат в къщата,  твърди че бравата не е сменяна, има ключ който стои отгоре  на входната врата. Според свидетеля   на третия  етаж е отключено,  нито една стая не се заключва.  Сочи, че когато е видял ищецът и съпругата му да влизат в къщата,  те  изнесли багаж от там,    когато  е бил в имота  са идвали ищецът и съпругата му и са влизали спокойно в имота. Св. Иван Райчев (знае къде живее ответникът)  твърди,  че ответникът живее на третия етаж в къщата, там е живеел с баща му преди да почине, ищецът също е бил там, но се е махнал и е слязъл на долния етаж, а ответникът се грижил за баща си. Твърди, че ключът стои отгоре на входната врата, свидетелят и сам си е отключвал често вратата, влизал е в имота     през април и май 2016г, а третия етаж не се заключва , в момента ответникът живее в една стая, вляво има още две стаи, които не се ползват

            По заявената  претенция от ищеца по редна на чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения имот. Задължението за заплащане на обезщетение възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В настоящия случай е налице писменото поискване по чл. 31 ал.2 ЗС, връчено на ответника на 13.10.2015г  и след получаването му съсобственикът изпада в забава.  Не се установи обаче по безспорен начин   от ангажираните гласни доказателства, че ищецът е бил  препятстван да ползва имота. В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на св. Говедарски и съпругата на ищеца, а показанията на св. Райчев и Ефтимов опровергават тези твърдения. Или   ищецът не успя при условията на пълно доказване да установи твърденията си, че е бил лишен от възможността да ползва съсобствения имот от   септември 2015г. Ето защо   претенцията като неоснователна ще следва да се отхвърли.  

             По предявената претенция по чл.349 ал.2 ГПК, заявена от ответника. Основно законово изискване на нормата на чл. 349 ал. 2 ГПК е делбеният недвижим имот да има характер на жилище, да е неподеляем,  съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване и страната ,поискала възлагане да е живяла в имота при откриване на наследството.    В процесния случай съсобствеността между страните е възникнала в резултат на наследяване, делбеният имот е жилище, липсва инициирана процедура по чл. 203 ЗУТ, не се спори относно обстоятелството, че към откриване на наследството ответникът е живял в имота, а и това се установява от ангажираните гласни доказателства, а от представените писмени доказателства се установява, че той не притежава друго жилище. Ето защо при наличие всички изискуеми предпоставки на чл. 349 ал.2 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на процесния имот на ответника, а делът на ищеца  следва да бъде уравнен с пари.

             Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят  по сметка на   Районен съд –  Асеновград държавна такса в размер на 4 % върху стойността на полагащия им се дял от  имотите, изчислена въз основа заключението на вещото лице по допуснатата   повторна тричленна СТЕ.     Съдът възприема като компетентно , безпристрастно изготвено заключението по допуснатата повторна тричленна СТЕ, тъй като същото не е оспорено от страните. Съдът , като взе предвид заявената претенция от ищеца и доказателствата за внесена ДТ при образуване на делото в размер на 249,90лв(която е била недължима към този момент) намира, че ищецът следва да  бъде осъден да заплати ДТ по извършване на делбата в размер на 790,10лв, а ответникът -  в размер на 1040лв.   

             При този изход на делото  следва да бъде осъден ищецът да заплати ДТ по отхвърлената претенция по реда на чл. 346 ГПК в размер на 50лв.  

             Ето    защо и поради мотивите изложени по – горе, съдът :

 

Р     Е     Ш     И

 

             ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Б.Д.С. ЕГН ********** ***   на основание чл.349 ал.2 ГПК следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 00702.531.128.1.3(нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две осем точка едно точка три), по КК на    Асеновград,   с адрес на имота гр. Асеновград, ул. „Ген. Колев“ № 14(четиринадесет) ет.3(трети) ,    в сграда № 1(едно) разположена в ПИ 00702.531.128(нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две осем), с предназначение на обекта: жилище апартамент, брой нива на обекта едно, с площ 97,00(деветдесет и седем)кв.м.,   ведно с 1/3(една трета) ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 (една шеста) ид.ч. от ПИ 00702.531.128 (нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две осем)по КК на Асеновград с адрес  на имота гр. Асеновград, ул. „Ген. Колев“ № 14 с площ 426(четиристотин двадесет и шест)кв.м., 

            ОСЪЖДА Б.Д.С. ЕГН ********** ***    на основание чл.349 ал.5 ГПК, да заплати на Г.Д.С. ЕГН ********** ***      , в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, сумата от 26000(двадесет и шест хиляди) лв., представляваща паричната равностойност на дела му от имота - ½ (една втора) ид.ч.

           ОТХВЪРЛЯ предявената от      Г.Д.С. ЕГН ********** ***        претенция за осъждане  Б.Д.С. ЕГН ********** ***     да му заплати обезщетение за лишаването му  от ползване на притежаваните части от имота, в размер на 1104(хиляда сто и четири)лв, считано от  считано от 13.10.2015г    до 20.04.2016, ведно със законната лихва  

           ОСЪЖДА     Б.Д.С. ЕГН ********** ***    да заплати  по сметка на Районен съд Пловдив сумата от             1040(хиляда и четиридесет)лв дължима държавна такса по извършване на делбата. 

             ОСЪЖДА     Г.Д.С. ЕГН ********** ***       да заплати  по сметка на Районен съд Пловдив сумата от             790,10(седемстотин и деветдесет лв и десет ст)лв дължима държавна такса по извършване на делбата, както и   ДТ по отхвърлената претенция по реда на чл.346 ГПК в размер на 50(петдесет)лв

            

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :