Определение по дело №505/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 796
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20221700500505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 796
гр. Перник, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: П. П. И., ЕГН: **********,
със съдебен адрес за призоваване: ***,
ЧРЕЗ за адвокат Б. В.
ПРОТИВ: Решение № 260133 от 05.05.2022 г., постановено
по гр. дело № 3406/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в ЧАСТТА му, с която Районен
съд Перник е отхвърлил предявения от П. И. срещу С. М. С. и М. Б. С. иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане за 2/6 от
предмета на договора, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка *** на Нотариус М. М., или 2/6 идеална част от описан по
действащи кадастрални регистри имот в ***, самостоятелен обект в сграда №1, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелен обект – жилище,
апартамент, представляващ над сутеренен етаж от сградата, състоящ се от три стаи и антре с
вход от север и 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с площ на имота
по скица 1216 кв.м., като се твърди че същото е постановено при нарушаване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
С въззивната жалба решението е оспорено и в частта му, с която се прекратява
производството по делото по предявения от П. И. срещу С. М. С. и М. Б. С. иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ****г. на
Нотариус М. М., и за разликата над отхвърления размер до 1/2 от предмета на договора, над
2/6 до 3/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент,
представляващ над сутеренен етаж от сградата, състоящ се от три стаи и антре с вход от
1
север и над 1/12 до 1/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се, че
решението в тази му част е постановено по недопустимо предявен иск, което обстоятелство
не било взето предвид от първоинстанционния съд. Намира произнасянето по същество на
спора за недопустимо и иска обезсилване на постановеното решение и всички негови правни
последици. Иска отмяна на решението и в частта му, относно присъдените разноски.
В подадената въззивна жалба се излагат подробни доводи, че първоинстанционният
съд е постановил решението си, в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и в противовес със съществуващата съдебна практика. Намира, че
районния съд е формирал неправилни и незаконосъобразни правни изводи, въз основа на
които е постановил своето неправилно и незаконосъобразно решение, като приел за
установено по делото и безспорно, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка ищцата и съпругът й са прехвърлили срещу задължение за
издръжка и гледане на ответника- С. С. ½ от недвижим имот, представляващ ½ урегулирано
място, съставляващо парцел, с неуредени регулационни сметки за 64 кв.м., заедно с етаж от
жилищна постройка с вход от север, състоящ се от три стаи и антре, като е запазено
пожизненото право на ползване. Излага подробни доводи, относно твърдението, че
първоинстанционния съд е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, с който е
отхвърлил част от претенцията като недоказана и неоснователна. В подкрепа цитира
Тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986г. но ОСГК, съгласно което „при развалянето на
договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения,
свързани помежду си едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за
издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание /без причина/. Това
неизпълнение е основание да се развали договорът. Въззивникът сочи за правилно приетото
от районен съд, че за да бъде уважена исковата претенция е необходимо прехвърлителят на
вещното право по алеаторното съглашение да докаже валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договор за издръжка и гледане, като обоснове
интереса си от разваляне с твърдение за липса на точно изпълнение. Намира за правилно и
приетото от районния съд, че за да бъде отхвърлена исковата претенция, в тежест на
приобретателя е да установи условията на пълно, главно доказване, че е полагал дължимите
грижи и е давал издръжка, съобразно нуждите на прехвърлителя от момента на сключване
на договора. Жалбоподателя счита, че районния съд необосновано кредитира като
безспорни част от събраните доказателства, като същевременно игнорира друга съществена
част от доказателствения материал. Жалбоподателя счита за неправилно приетото от
Районен съд Перник, че при постановяване на своето решение следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, относно предполагаемата налична и възможна
заинтересованост на посочените в разпоредбата лица от изхода на делото. Сочи, за невярно
възприетото от първостепенния съд, че ответниците са полагали необходимите грижи и са
давали дължимата издръжка по отношение на ищеца, съобразно неговите нужди. Намира
показанията на свидетелите на ответника за не конкретни по време, място и действия.
Посочва, че същите са единични и неясни.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, с
която е отхвърлен предявения срещу ответниците иск, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Моли да бъде отменено решението и в частта му, с която се прекратява
производството по делото по предявения иск, като постановено по недопустимо предявен
иск с всички правни последици, включително и да се отмени в частта по присъдените
разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от страна на ответниците С. М. С., ЕГН: ********** и М. Б. С., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: ***, чрез адв. К. М. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Алабин“ № 42, ет.2, ап.7. С него се твърди, че подадената въззивна жалба е
2
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано. Намира твърденията в нея за неоснователни, необосновани и бланкетни. Излага
доводи, че първоинстанционното решение е постановено съобразно събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Обсъдени били всички доводи и възражения на страните.
Моли да бъде оставена без уважение депозирана въззивна жалба, като неоснователна и
недоказана, като бъде потвърдено решението на районния съд. Прави искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора към нея страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2023г. от
10.55 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
3
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат;
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4