Решение по дело №1547/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 33
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20213120101547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Девня, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101547 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против И. З. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. П., ул. „ Р. „ №*, с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, който в качеството си на потребител ползва
предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат по
партида с абонатен №******, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от
Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК
услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 2301,16 лв, представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2241320 за периода от 06.08.2018 г. до 01.03.2021
г. за обект - имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „ Р.„ №*8, сумата от 308,25 лв,
представляваща лихва за забава за периода от 10.10.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021 г. – датата на депозиране на
молбата в съда. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК , с който излага, че исковете са
неподкрепени от доказателства – не са представени първични счетоводни документи и
карнети, не е описано по коя от хипотезите на чл.23 от ОУ са направени отчитанията
показанията на водомера.
1
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и страна:
По частно гражданско дело № 1077/2021 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. З. К., ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от
2502,33 лв представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по фактури,
издадени за периода от 05.09.2017 г. до 01.03.2021 г., сумата 374,31 лв, представляваща
обещетение за забава за периода от 18.11.2017 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.09.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 57,53 лв., представляваща държавна такса, както и
сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен №
******* за периода 10.09.2018 г. – 04.03.2020 г.
Представена по делото е справка по ел. път в СВ Девня по партидата на ответника за
период 01.01.2001г. – 27.08.2021г., видно от която са налагани възбрани върху 1/2 идеални
части от недвижим имот на ответника И. З. К. в гр. Д., ул. “ Р.“ №*.
Представена по делото е копие на декларация по чл.17 и чл.24 ЗМДТ, в която е
декларирано, че И. З. К. е собственик на ½ идеални части от жилище на адрес в гр. Д., ул. “
Р. “ №* .
Представени по делото са общо 3 броя страници от карнети по партида с абонатен
номер 2241320 за адрес в гр. Д., ул. “ Р. “ № *, за период м.10.2017г. – м.07.2021г.
От заключението на вещото лице Я. Л. по назначената по делото съдебно–счетоводна
експертиза, се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК
услуги по партида с № 2241320 по фактури, издадени в периода 06.08.2018г – 01.03.2021г.
са в общ размер 2310,16лв. Обезщетението за забава върху задълженията е в общ размер от
308,25 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 31.08.2021 г. Към датата на
проверката няма погасени суми по процесните фактури
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното
производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ,
чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението
следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
договори. От представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила
на ОУ на ищеца, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги.
Представени са и Решения на КЕВР от 15.12.2017г. , от 28.12.2018г. и от 23.12.2019г. за
промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Съдът намира, че от
представените писмени доказателства може да се направи извод, че ответникът е потребител
за обект имот в гр. Д., ул. “ Р. “ **. В представената справка от АВ по партидата на
ответника са отразени налагането на възбрани за ½ идеални части същия имот. Като
доказателство, че ответникът е потребител на имота, е представена от Община Девня и
копие на декларация по чл.17 и чл.24 ЗМДТ, в която е декларирано, че И. З. К. е собственик
на ½ идеални части от жилище на адрес в гр. Д., ул. “ Р. “ №*. Съвпадението на горните
показатели е достатъчно за индивидуализирането на ответника като потребител по смисъла
на чл.2 от ОУ, щом не се твърди, той да притежава друг жилищен имот в същото населено
място и то на същия адрес – гр. Д., ул. “ Р. “ №**. Според Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Тъй като отчитането на ВиК
услугите се установява чрез отбелязване в карнета, то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Съгласно Наредба № 4 /14.09.2004 г.
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Ищецът не излага твърдения, че подписите, положени в
карнетите, са именно на ответника, поради което следва да бъде прието, че същият, ако не е
подписан от него, е подписан от негов представител, който е присъствал на отчитането на
водомера. С оглед последно положен подпис в карнета за м.07.2021г. съдът приема, че до
тази дата ответникът полагайки подпис било лично, било чрез представител, е изразил
съгласие с отразеното в карнета, вкл. и за предходен период. Отчитането на консумирана
вода, е последователен процес, при който отразяването на текущото потребление,
представлява добавяне на стойности към вече ползвани количества, като крайния резултат е
общото потребление до този момент – в този смисъл мотиви на решение на ОС Варна по в.
3
т. д. №580/2019г. Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от
заключението на изслушаната и приета по делото експертиза. Предвид изложеното съда
намира, че исковете са доказани по основание, като приема, че дружеството - ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 06.08.2018г. до 01.03.2021г., като
за същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност. Като не е
платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на същата той се е
поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и
задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен
срок от издаването на всеки първичен документ. По отношение на размера на така
предявените искове обаче видно от представената декларация по чл.14 и чл. 27 ЗМДТ
ответникът е придобил вероятно по наследство 1/2 идеални части от имота с адрес в гр. Д. ,
ул. “ Р. “ №**, поради което дължи заплащането не на цялата претендирана сума, а на
сумата, пропорционална на дела му съобразно разпоредбата на чл.59, ал.4 от ОУ. Това е
така, защото съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от ОУ когато правата на потребител се
притежават от няколко лица, имота се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът
открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол,
при липса на протокол отчетените количества се разпределят поравно между потребителите
до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Следователно така
предявените искове са основателни за сумата от 1150,58 лв главница и за сумата от 154,13 лв
лихва, до който размер същите следва да бъдат уважени.
При този изход на спора между страните и направено своевременно искане по реда на
чл.78 ГПК ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер на 401,09 лева
съразмерно с уважената част от исковете и разноски за заповедното производство в размер
на 53,77 лева съобразно уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено
фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца
следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25,
ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника И. З. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., кв. П., ул. “ Р. “ №**, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Прилеп” № 33, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №1077/2021г. на
ДРС сумата от 1150,58 лева /хиляда сто и петдесет лева и 58 стотинки/, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен
№ ********, за обект, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. “ Р. “ №1., за които са издадени
фактури за периода от 06.08.2018г. до 01.03.2021г. ведно със законната лихва върху
4
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.09.2021г. до
окончателното й изплащане и сумата от 154,13 лева /сто петдесет и четири лева и 13
стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната
фактура до 31.08.2021г., като отхвърля иска за главница за разликата над 1150,58 лева до
предявения размер от 2301,16 лева и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 154,13 лева до предявения размер от 308,25 лева

ОСЪЖДА И. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. П., ул. “ Р. “ №**, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 454,86 лева /четиристотин
петдесет и четири лева и 86 стотинки/ , представляваща сторени в заповедното и в исковото
производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5